Валери Динев
Животът (5)

3. Марк Аврелий

Според Марк Аврелий, „дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее и живее само живота, който губи.“^[1] Марк Аврелий смята, че човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.

За Марк Аврелий времето на човешкия живот е миг, същността — нещо изтичащо, възприятията — замъглени, връзката на тялото — като цяло лесно разрушима, съдбата — непредвидима, оцеляването на името — спорно. Накратко казано, всичко свързано с тялото е река, а всичко, принадлежащо на душата, сън и дим, животът е война и пребиваване на чужденец, оставащото след смъртта име — осъдено на забрава.^[2]

Във връзка с това Аврелий пита какво може да ни утеши тогава? Само едно — философията. Тя се изразява в това да пазим вътрешния си бог неопетнен и безметежен, надмогнал удоволствието и болката да не допускаме да върши нещо напосоки, лъжливо и лицемерно и да изпитва нужда някой да прави или да не прави нещо.^[3]

Марк Аврелий е убеден, че не само за това трябва да държим сметка, че с всеки изминал ден животът ни се съкращава и остава все по-малка част от него. „Но и друго е нужно да имаш предвид — че ако човек живее дълго, не е ясно дали в този случай ще разполага с достатъчно ум, способен да разбере нещата и да постигне знанието отнасящо се до опита в божественото и човешкото.“^[4]

Марк Аврелий препоръчва да не хабиш останалата част от живота си да се занимаваш наум с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. През целия си живот той е внимавал само за това да не би умът му да се отклони в посока, несвойствена за природата на едно мислещо и обществено същество.^[5]

Марк Аврелий препоръчва също да не отстъпваш, сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Додето живееш, додето може, бъди достоен човек.^[6]

Марк Аврелий изисква настоящия момент да се ползва, като се преценява добре и справедливо. Бъди трезв, когато се отпуснеш. „Обичай умението, което си усвоил, и си почивай с него. Останалата част от живота си прекарай, като повериш от цялата си душа всичко твое на боговете и без да бъдеш за никого нито тиран, нито роб.“^[7]

Марк Аврелий е убеден че незначителния срок на живота трябва да прекарам съобразно природата и да завърша спокоен и ведър също като маслинен плод, който узрял пада, вдъхновявайки произвелата го земя и изпълнен с благодарност към дървото, което го е родило.^[8]

Според Марк Аврелий, животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Действително това нещо, колко дълго да се живее, един истински мъж трябва да изостави и да не се влюбва в живота, но като се повери на бога за това и повярва на жените, че никой не би избягал съдбата си, да търси начина, по който би преживял колкото се може по-добре живота, който има да живее.^[9]