Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2017)
Корекция и форматиране
mmemish (2017)

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Животът

Издание: първо

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: философски текст

Националност: българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-9947-02-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3248

История

  1. — Добавяне

16. Алфред Адлер

Алфред Адлер определено счита, че човешкият живот се определя от нашите цели. „Никой не може да мисли, чувства, желае, дори да мечтае, без всичко това да бъде насочвано от една цел, която мъждука пред погледа му.“[1]

Много често целта може да бъде строго фиксирана или променлива. Това зависи от нейната перспективност. От целите, които си поставя в живота си човек може да съдиш за самия него. „Ако познаваме целта на един човек и сме горе-долу ориентирани в света, тогава ние знаем какво могат да означават неговите реакции и може да направим извода, че техният смисъл е да отговаря на тази цел.“[2] Когато знаем целите, може да предугадим и посоката, а така също и средствата, които той ще използва.

Много често промените в нашия живот настъпват с промените в целите, които си поставя човек. Адлер смята, че в определена степен целите се формират под влияние на впечатленията, съобщени на детето от външния свят. „Идеалът, целта на човека се формира още в първите месеци на неговия живот. Защото още тогава са изиграли ролята си онези възприятия, на които детето реагира с радост или досада.“[3] По този начин Адлер предполага, че много от основите на нашия живот се поставят в детската възраст, но същевременно те по-късно се доизграждат, защото са изменчиви и податливи на влияние.

Върху делата на човека силно влияние оказва и средата и по-точно социокултурния фон, който ни заобикаля. Чрез нея, така да се каже, е поставена бариера, в която енергията на детето непрекъснато се сблъсква, докато не намери път, който да му изглежда проходим, който обещава изпълнение на желанията му, а също така сигурност и успешно приспособяване занапред.[4]

Като цяло човешкият живот се задвижва най-вече от постоянните задачи, които се появяват отнякъде. Всички тези задачи или цели много често се пораждат от съвместното съществуване на хората. Защото поначало човекът е едно обществено същество, което не е свикнало да живее само. „Още Дарвин посочва, че никога не се срещат слаби животни, които да живеят сами. В този списък специално трябва да включим човека, защото той не е достатъчно силен, за да може да живее сам. Той може да окаже само слаба съпротива на природата, нуждае се от повече помощни средства, за да съществува и да се съхрани.“[5]

Всичко това показва, че нашите цели, заченати още в, детството, се дооформят от съвместното ни съществуване и реализиране в резултат на това обществено съществуване. Нашият живот е подчинен на цели, които човек формира в хода на своя живот и които се коригират в самия му процес.

Бележки

[1] Адлер, А. Човекознание. С., 1995, с. 22

[2] Адлер, А. Човекознание. С., 1995, с. 22

[3] Адлер, А. Човекознание. С., 1995, с. 25

[4] Адлер, А. Човекознание. С., 1995, с. 26

[5] Адлер, А. Човекознание. С., 1995, с. 31