Лорън Донър
Рот (8)

Глава 7

Лорън се събуди от звука на течаща вода и затварянето на вратата на душ кабината. Отвори очи и се обърна към празното място до нея. Рот беше под душа. Банята беше оставена отворена и тя можеше да го види как навежда глава под водната струя. Докато го гледаше как си мие косата, устните й се извиха в усмивка.

Водена от желанието да се присъедини към него, тя седна, отметна одеялото, с което я беше покрил, и стана. Гледката на ръцете, сапунисващи гърдите му, я привлече по-близо. Беше вълнуващо да наблюдава как се втвърдяват зърната му. Дланите му се придвижиха надолу по плоския, твърд корем и в нея се зароди желание, когато мъжът насапуниса члена си. Отново беше възбуден, гледка, на която се наслаждаваше, и Лорън пристъпи в банята.

Рот се обърна, отвори очи и й се усмихна през стъклената врата. Тя отвърна на усмивката, бързо използва тоалетната и реши да се присъедини към него, докато той изплакваше сапуна от късата си коса. Изглеждаше изненадан, когато влезе под душа при него. Отдръпна се, за да й направи място, а очите му сякаш станаха по-тъмни.

— Не трябваше да идваш при мен.

Лорън се почувства унизена.

— О! Извинявай!

Извъртя се, блъсна вратата и опита да се измъкне от кабината. Чувствата й бяха наранени. Предполагаше, че ще й се зарадва. Очевидно бе сгрешила.

Сапунисана ръка се стрелна и я хвана за лакътя, преди да е успяла да избяга. Лорън се обърна и се вгледа в намръщеното му изражение.

— Имаш изразително лице, в което видях болка, като че ли съм те отхвърлил. Това не е вярно. Много лесно губя контрол сутрин, докато не се изкъпя и не хапна. Никога не си мисли, че не те искам, Лорън. Просто ми се струва, че не е безопасно за теб да си тук с мен, сега.

— Защо?

Той се поколеба.

— Бих могъл да те вдигна, да те облегна на стената и да те обладая. — Докато говореше, гласът му се задълбочи. — Имам нужда от повече време, след като се събудя, преди да се окажеш гола близо до мен. Достатъчно трудно ми беше да напусна леглото, когато тялото ти беше долепено до моето.

Тя се обърна с лице към него.

— Можем да правим и други неща освен секс. — Погледът й се плъзна надолу по тялото му. — Позволи ми да те докосна.

Вида не отговори веднага, а само изръмжа. Звукът извика усмивка на устните й и докато го гледаше, членът му се втвърди и удължи. Тя се приближи, за да вземе душ гела, отвори го и изсипа малко в шепата си. Обви длан около твърдата мъжественост, докато връщаше шишето на място. След това го обхвана с две ръце и приближи. Сключи устни около зърното му.

Той отново изръмжа. Вероятно преди звукът щеше да й изкара ангелите, но вече не се страхуваше от Рот, защото знаеше, че колкото по-шумен става, толкова е по-възбуден. Той притисна гръб към плочките, изви бедра и ги раздалечи, давайки й по-добър достъп. Тя отдели едната си ръка от тежкия ствол, за да я провре между краката му и нежно обхвана кадифената торбичка отдолу.

Гръдният му кош вибрираше срещу устните й, когато засмука зърното му, притисна гърдите си към корема му и нежно прокара ноктите си по него. Рот си пое рязко въздух, силно изръмжа и я хвана за бедрата.

Не я отблъсна, а я привлече по-близо. Бавно люлееше бедра, докато тя галеше члена му, тялото му и местеше устни от едното зърно на другото. Вдигна поглед, за да го наблюдава във вихъра на страстта. Очите му бяха затворени, зъбите — оголени, а тилът му опираше в стената. Стенеше от удоволствие.

Тялото му оставаше напрегнато. Изглеждаше й като еротична скулптура от плът и кръв. Близна зърното му и после прокара зъби по него. Изведнъж Вида тласна към Лорън толкова силно, че ако не я държеше, щеше да я събори на пода. Членът му набъбна в дланите й и тя използва и двете си ръце, за да го обхване и да усили натиска върху него, знаейки, че той е на път да се взриви. Младата жена чу стенанието му точно когато топлите струи на неговото освобождаване обляха корема й. Единственото движение на Рот беше повдигането на гърдите му от тежкото дишане.

Лорън се усмихна, пусна го и се пресегна за душ гела, за да го почисти. Наслаждаваше се на отпуснатите му черти и на леката усмивка, която играеше върху устните му. Започна да мие гърдите му, обожавайки свободата да го докосва, без той да се противи.

Мъжът отвори очи.

— Искам винаги да си с мен, когато си взимам душ.

— И аз не бих имала против да се къпеш винаги с мен — отвърна на усмивката му тя.

Изведнъж Рот я обърна и гърбът й се притисна към корема и гърдите му. Наведе се над нея и плъзна ръце надолу по бедрата й. Леко хвана краката й и ги раздалечи.

— Отвори се за мен и се подпри на стената. Наведи се! — прошепна в ухото й той.

Възбуда обхвана тялото й, че ще я вземе отзад. Мисълта да прави секс с Рот я развълнува и моментално сгорещи всяка частичка от нея. Никога през живота си не бе била привлечена от някого толкова бързо и не бе желала някого толкова много. Отми пяната от ръцете си и подпря длани на стената, навеждайки се пред него. Разтвори крака, за да му направи място.

Вида погали вътрешната страна на бедрата й, обхвана с една ръка сърцевината и потри клитора й. Водата се стичаше по гърба й, но Лорън не обърна внимание, съсредоточена върху ласките, нарастващото удоволствие и очакването да я вземе. Ахна, когато пръстите му оставиха клитора й и един се плъзна в нея. Мъжът изръмжа зад нея, щом я намери мокра и готова да го приеме, отдръпна се и тя стисна клепачи в очакване на нахлуването му.

Не членът му я прониза, а два от пръстите му. Прекрасното усещане да бъде бавно разтегната, я караше да стене и да се притисне назад към ръката му. Рот се надвеси още над нея, допря тялото си по-плътно към нейното и продължи мъчителното удоволствие с пръстите си.

— Толкова стегната — прошепна в ухото й. — Толкова топла и мокра за мен. Наранявам ли те?

Лорън не можеше да му отговори, само поклати глава. Разтвори крака, докато стъпалата й не опряха в ръба на душ кабината. Изви гръбнак и се задвижи срещу ръката му, подканяйки го да я обладае. Най-накрая успя да проговори.

— Вземи ме, Рот! Моля те!

Вида изръмжа, но отдръпна пръстите си. Тя прехапа устни в очакване членът му да нахлуе в нея, но вместо това той я обхвана с две ръце. Беше достатъчно силен, за да я издърпа от стената и да я завърти в прегръдките си. Очите й се разшириха от изненада, когато се озова лице в лице с него.

— Сложи ръце около врата ми!

Лорън не се поколеба. Той се наведе, за да я улесни, хвана я с ръка през кръста и я повдигна. Притисната от тялото му, опря гръб в стената. Изучаваха се един друг с поглед.

— Обвий крака около мен!

Гласът му звучеше дрезгав и груб — по-животински. Това не я интересуваше. Просто направи каквото й каза. Беше трудно да се закрепи, тъй като телата им бяха мокри, но Рот я подхвана с ръка под бедрото и я повдигна по-високо. Така краката й се оказаха над хълбоците му и тя ги сключи зад гърба му.

Тогава ръката под бедрото й се заигра с клитора й и младата жена притисна лице към рамото му, стенейки. Звукът се превърна във вик, когато два от пръстите му нахлуха в нея бързо и дълбоко, а с палец продължи да потупва чувствителната пъпка. Интензивното удоволствие прогонваше всички мисли от главата й, а мъжът я притискаше така силно, че не можеше да помръдне.

Рамото, към което притискаше устните си, заглуши писъка й, когато удоволствието я заля. Тялото й трепереше и тя започна да се плъзга по него, неспособна да се задържи, но Рот не й позволи да падне. Извъртя пръстите си в нея и тя отново извика. Тресеше се силно, все още във вихъра на оргазма, а той притискаше пръсти точно на правилното място. Продължи да го прави, докато Лорън не можеше да понесе повече и го замоли да спре. Новият вид бавно отдръпна ръка и младата жена вдигна поглед към неговите съблазнителни очи.

Той я повдигна, докато лицата им се оказаха на едно ниво. Изръмжа, внезапно зарови лице във вдлъбнатинката между врата и рамото й и хвана кожата й с острите си зъби. Не я захапа, но и Лорън не се тревожеше за това, защото му вярваше. Обви по-здраво ръце около врата му и възстановена след интензивното удоволствие, отново обгърна с крака хълбоците му. Членът му остана в капан между телата им, но той я повдигна, докато го освободи, след което я спусна отново, а щом твърдостта му се разположи срещу отвора на нейната мекота, изръмжа.

— Говори ми! — каза дрезгаво.

— Какво искаш да ти кажа? Това беше невероятно!

— Кажи ми да не те обладавам!

— Искам да го направиш!

— Ще те нараня — изстена.

Лорън стисна крака около хълбоците му и като използва позицията си, започна да се трие чувствено в него.

— Искам те!

Вида изръмжа и хвана бедрата й. Младата жена беше изненадана, когато я принуди да го пусне. Ръцете му събраха бедрата й и членът му остана притиснат между тях.

— Хвани се за мен. Държиш ли се?

Тя уви още по-здраво ръце около врата му.

— Да.

Загледа се в очите й и неочаквано тласна бедра нагоре. Не проникна в нея, но ако не я държеше толкова здраво, силата на тласъка му щеше да я събори. Тя изпъшка, а той изръмжа.

— Ще те взема по-силно. Разбираш ли? Щом веднъж съм в теб, ще бъда много груб. Твърде малка си отвътре. Ще ти причиня болка, а не искам.

— Бъди нежен. Ще го направим бавно.

Рот обърна глава настрани и затвори очи.

— Имам проблеми, които не разбираш. — Вида пристъпи назад и Лорън трябваше да си възвърне равновесието, когато бедрата му се изплъзнаха от захвата й.

— Върви! — Пусна я, отвори вратата на душ кабината и нежно я бутна навън.

Зашеметена, младата жена се оказа от другата страна на стъклото. Рот затръшна вратата и обхвана члена си. Тя отстъпи. В обърканото си състояние едва успя да вземе хавлия, но не пропусна момента, когато Вида пусна вратата и взе сапуна.

Мастурбира пред нея — почти брутална демонстрация на сила и мускули, и това пробуди страха й. Ако я вземеше толкова грубо, колкото сам се отнасяше към себе си, щеше да боли. Фактът, че него не го болеше, я замайваше и най-накрая тя се запрепъва към леглото в спалнята.

* * *

Шадоу погледна към Брас, а след това и към часовника си. Брас се намръщи, когато той го направи отново. Русият мъж въздъхна.

— Минава осем.

— Така е — кимна Брас.

— Да ги проверим ли? Обикновено Рот е тук в 6, когато пристига закуската. Храната им изстина.

Приятелят му поклати глава.

— Чух звуци, когато минах покрай стаята. Остави ги.

— Какви звуци? — Изви вежди Шадоу.

— Не я насилваше, ако това те тревожи — усмихна се Брас. — От звуците съдя, че със сигурност споделяха секс, но беше взаимно. Чух жената да стене името му.

— Не знам дали в момента трябва да съм много разтревожен, или много щастлив.

Брас се намръщи.

— Трябва да се радваме. Тя е привлекателна и те си прекарват добре.

— Заради Рот е. И двамата имаме причини да се тревожим.

Брас се поколеба.

— С хора преживяването е по-различно, но няма за какво да се тревожиш. Ние контролираме телата и силата си. Той ще бъде добре, както и тя.

— Никога не ти се е налагало да преживееш това, което ние сме преживяли. — Шадоу понижи глас. — Настроени сме срещу човешките жени. Гледката на телата им ни вбесява, понеже ни напомня какво ни е сторено. Сексът не е нещо желано, а срамно и болезнено. И двамата се страхуваме, че може да превъртим, ако споделяме секс с жена. Обсъждали сме го многократно.

— Съжалявам за това, което ви се е случило, но съм сигурен, че Рот е добре. Той е разумен мъж, настроен е покровителствено към нея и мисля, че тя го интересува.

— Голото й тяло би могло да съживи спомените. Ти не си бил принуждаван да еякулираш, а машината не спира и боли. Членът ти остава твърд, защото сме създадени така и болката продължава с часове, само с кратки моменти на удоволствие, когато тялото ти е принудено да свърши. Използваха образи на човешки жени, за да ни държат твърди, както и с помощта на лекарства.

Брас леко пребледня.

— Бях забравил колко жестоко са постъпили с вас.

— Снощи Рот се страхуваше да я вземе в стаята си. Беше силно привлечен от нея.

— Тя е привлекателна.

— Нямаш представа. След като излезе да говориш с Венджънс, аз я помолих да си развърже косата. Рот изпусна чинията с храна.

Брас се засмя.

— Дълга и красива?

Шадоу кимна.

— Определено коса, през която мъжът би искал да прокара пръсти и да я разстеле по тялото си. Изглеждаше много мека.

Брас погледна часовника си.

— Ако не дойде скоро, ще тръгнем без него.

— Трябва да ги проверим, за да сме сигурни, че са добре.

— Звучаха ми добре. Може би нуждата му да я защитава, побеждава проблемите му. Не крещеше за помощ, когато викаше името му.

— Все пак се тревожа.

— Имай вяра в него. Аз имам.

Шадоу се поколеба.

— Винаги е бил по-силен от мен. Трябва да вярвам, че няма да я нарани. И без това ще тръгнем без него. Един от нас трябва да остане да я пази или ще трябва да разчитаме на хората от екипа да се погрижат за нея.

Брас почукваше с пръсти по масата.

— Надявах се да я вземем с нас. Исках да я използваме като примамка за Бил. Ще им дадем още време.

* * *

Лорън се беше свила на леглото, увита в хавлията, когато душът спря и Рот влезе в стаята с подобна хавлия около хълбоците. Потърси я с поглед, бавно приближи и коленичи на пода пред нея. Тъгата в погледа му късаше сърцето й.

— Съжалявам! Уплаших те, нали?

— Не разбирам. Харесва ли ти болката? Това ли е?

— Не. — Мъжът погали с върховете на пръстите си опакото на дланта й. — В Мерикъл ми направиха някои неща, заради които се страхувам, че ще те нараня. — Спря да я гали и стисна ръката й. — Използваха образи на човешки жени, за да ми причинят болка. Страхувам се, че ще изгубя контрол, ако вляза в теб, защото те съчетаваха удоволствието с жестока болка. Все още не вярвам достатъчно в себе си, за да рискувам, защото може да изгубя способност да разграничавам преживяванията.

— Ти… ъмм… беше толкова груб с… ъмм… знаеш. — Бузите й горяха.

— Имам висок праг на болка от дните, когато ме насилваха да им дам семето си.

Сълзи напълниха очите й, но тя ги преглътна.

— Принуждавали са те да мастурбираш? Сега харесваш ли болката в секса? Това ли е? Чета много книги и знам, че някои хора имат такива нужди.

Меко ръмжене се разнесе от него.

— Не. Не искам болка за нито единия от нас. Просто се страхувам, че ако проникна в теб, ще бъде толкова хубаво, че ще загубя контрол. Ужасен съм, че ще те взема твърде грубо и няма да мога да спра.

Лорън се загледа дълбоко в очите му.

— Не вярвам в това.

— Случи се. Правили са отвратителни неща с мен.

— Имах предвид, че не вярвам, че ще бъдеш груб с мен и ще ме нараниш. Държиш се чудесно. Признавам, че сексуалният ми опит не е толкова голям, но ми се иска да можеше да се видиш по начина, по който те виждам аз.

— Дай ми време!

Чувството й за хумор взе връх и тя се засмя.

— Не мога да си отида вкъщи, помниш ли? Имаме много време.

— Съжалявам, че си затворена с мен.

Тя стисна ръката му.

— Аз не съжалявам.

— Трябва да се облечем и да отидем да хапнем. И двамата сме гладни.

— Добре.

— Съжалявам!

— Няма проблем. — Тя говореше искрено. Имаше много неща, които не разбираше, но той беше изстрадала душа, преживяла дълбока емоционална и физическа болка, и очевидно реалният полов акт го плашеше. — Ще се справим с това.

Рот пусна ръката й, изправи се и донесе дрехи и за двама им от дрешника си. Тя започваше да свиква да я вижда гола, не се поколеба, преди да пусне кърпата и да се напъха в анцуга, който й даде. Беше твърде голям, но той използва ножа си, за да отреже част от крачолите и ръкавите и да освободи краката и ръцете й.

— Това не е най-модерният ми вид.

Мъжът огледа тялото й.

— На мен ми изглеждаш много привлекателна.

Това я накара да се усмихне.

— Благодаря ти!

И двамата използваха тоалетната и Рот настоя да среше косата й. Седна на леглото с гръб към него, докато той нежно разресваше всички заплетени кичурчета. Беше приятно, малко твърде лично и ново преживяване за Лорън. Никой мъж не беше правил подобно нещо за нея, но й хареса.

— Да вървим. — Той се изправи, остави четката и отиде до вратата.

Отвори я и махна на младата жена да излезе в коридора. Хвана я за ръка и остана до нея, докато стигнаха главната зала. Тя се поколеба, когато видя двама от мъжете от предишната вечер, седнали на масата. Венджънс не беше сред тях.

— Няма го — каза меко Рот, като че ли прочел мислите й. — Рано тази сутрин беше изпратен обратно в Резервата.

Лорън почувства облекчение. Мъжете на масата ги наблюдаваха, докато се приближаваха към тях. Шадоу проговори пръв.

— Успахте се и пропуснахте закуската. Оставих чиниите ви в хладилника.

— Благодаря ти! — кимна Рот и съпроводи жената до един от столовете. — Ще ги стопля. Ти се отпусни. Наш гост си.

Тя погледна двамата мъже и откри, че Брас зяпа косата й. Беше още мокра от душа. Не отмести очи от него, докато погледът му не срещна нейния.

— Красива коса. Предполагам, че когато е суха, е възхитителна.

— Благодаря! — усмихна му се тя.

— Как си днес? — привлече вниманието й Шадоу.

— По-добре.

— Венджънс нарани ли те?

— Имам няколко синини, но съм добре. Рот каза, че вече го няма.

— Да — кимна Брас. — Хеликоптер и няколко от нашите хора дойдоха да го отведат у дома. Отново се извиняваме за онова, което се опита да ти причини. Забранено е да се насилва жена да ти стане половинка или да те приеме сексуално.

— Рот ми обясни разликата.

Шадоу премигна.

— Така ли?

— Бях любопитна и го попитах — кимна Лорън. — Не разбирах за какво говори Венджънс.

Шадоу погледна към Рот и после отново към нея.

— Чудя се как ли е станало на въпрос.

Брас поклати глава и двамата се намръщиха един на друг.

— Бихме искали да те помолим за услуга.

— От какво имате нужда?

— Бихме искали някой от нас да дойде с теб на работата ти, да видим дали можеш да разбереш къде е Бил — отговори й Брас.

Лорън беше учудена от молбата.

— Имате намерение да го хванете, ако е на работа?

— Имаме право да го арестуваме за престъпленията му срещу Новите видове — увери я Брас. — Съмнявам се, че ще е там, но все пак има приятели в службата, нали? Може би те ще ти кажат къде е.

Лорън огледа черното им облекло.

— Предполагам, че бих могла да го направя, но един от вас ще трябва определено да се преоблече и да носи… — Огледа очите им. — Очила. В противен случай, ако Бил е там, веднага ще ви забележи. Черните дрехи привличат внимание, а и ако Бил е работил за Мерикъл, ще бъде нащрек, ако види Нов вид.

— Сигурни сме, че той е нашият човек. Вече мислихме за това. — Брас се поколеба. — Смятаме, че е най-добре Рот да дойде с теб и да се облече така, както ти кажеш. Може да се представи за твой клиент и да влезе в сградата с теб. Уместно ли е да заведеш клиент в офиса?

— Разбира се. Днес трябва да съм там в 10. — Тя огледа дрехите си. — Може ли първо да спрем до апартамента ми? Не мога да отида облечена така.

Брас сви рамене.

— Няма да бъде проблем. Какво трябва да облече Рот?

Въпросният мъж постави пред нея чиния с бъркани яйца, бекон и препечена филийка. Тя му се усмихна и взе вилицата. Погледна го, когато седна до нея, и забеляза, че в неговата чиния имаше две големи пържоли. Само това. Той не посегна към приборите.

— Не би искала да го гледаш как се храни — предложи меко Шадоу. — Предпочитаме месото си леко запечено отвън и сурово отвътре. По-лесно ни е да се храним с ръце, от колкото с прибори.

Лорън погледна към Шадоу, преди нарочно да се обърне с усмивка към Рот.

— Яж.

Мъжът сви рамене и се зае с храната си. Хвана с две ръце едната пържола и я захапа. Тъмните му очи срещнаха нейните, докато откъсваше парче от месото. Тя не беше ужасена, а доста любопитна. По чинията покапа кръв, а вътрешността на пържолата беше сурово, червено месо. Гледката изобщо не я отблъсна. Обърна се отново към Шадоу.

— Виждал ли си някога как се хранят деца? Аз имам голямо семейство. Поне вие не пъхате грахови зърна в ноздрите си, за да ги изстреляте от там след това.

Брас се засмя.

— Не. Не го правим.

Шадоу също се развесели.

— Правила ли си го като дете?

— Не — поклати глава тя. — Но обичах да се заяждам с братовчедите ми, като им казвах, че спагетите в чинията ми са червеи и ги изсмуквах най-демонстративно. Бях мъжкарана.

Брас й се усмихна и попита:

— Какво трябва да облече Рот?

Нищо. Това беше първата й мисъл, но не я каза гласно. Щеше да е страхотно, ако никога не облече и една дрешка, тъй като изглеждаше толкова добре гол.

— Хубави дънки и може би спортна блуза. Прилични обувки. Брокерите веднага забелязват подобни неща, за да преценят дали клиентът може да си позволи да купи жилище. По този начин опитваме да разграничим несериозните от сериозните купувачи.

— Какво значи „прилични обувки“? — попита Шадоу.

— Ежедневни обувки от естествена кожа ще свършат работа. Случайно да имате някакви?

— Не — вдигна широките си рамене Шадоу. — Имаме кубинки и маратонки.

— Кубинките ще станат. Бих могла да кажа на шефката си, че Рот е в службите на реда. Постоянно продаваме жилища на такива хора. Те имат добри доходи и винаги могат да вземат кредит. Предполагам, че няма откъде да намериш военна униформа, нали?

— Можем да го направим. — Брас се изправи и излезе от стаята.

Шадоу продължи да наблюдава Рот.

— Брас и аз имахме време да направим някои планове, докато ви чакахме.

Рот най-накрая вдигна поглед от чинията си, за да срещне този на приятеля си.

— Добре.

Двамата изглежда провеждаха някакъв вид състезание кой ще отмести поглед пръв, защото тишината в стаята се проточи. Лорън местеше очи от единия към другия, наблюдавайки как израженията им се променяха съвсем леко.

— Отново правите онова с мълчаливата комуникация.

Рот се обърна, намигна й и отдаде вниманието си на пържолата.

— Яж бързо, Лорън — нареди й меко Шадоу. — Скоро трябва да тръгваме, щом като ще се отбиваме и до твоя апартамент.

Младата жена зарови вилицата си в храната. Не беше много вкусно, но тя умираше от глад. Претоплените бъркани яйца имаха вкус на гума, беконът беше мазен, а филийката — леко клисава. Все пак си изяде всичко, защото не беше сигурна кога и къде щеше отново да има възможност да хапне. Мисълта Брент да бъде в службата, когато отидеха, не беше приятна. Рот и приятелите му щяха да го хванат и да я пуснат да си ходи. Нямаше да има причина да прекара повече време с Новия вид и тази възможност я депресираше.

Рот се извини и отиде да се преоблече, оставяйки я с Шадоу. Русокосият мъж изчака приятелят му да се скрие от поглед и заговори.

— Той те харесва.

Лорън знаеше за кого говори. За Рот.

— И аз го харесвам.

Сините очи на Вида бяха напрегнати и той се намръщи.

— Какво?

— Ние не сме като мъжете, които познаваш. Просто искам да го разбереш.

— Какво точно означава това?

— Просто те предупреждавам. Играеш си с огъня с Рот.

— Не си играя с нищо.

— Просто те предупреждавам — присви очи мъжът. — Той е много емоционален, а животът ни не е бил лек. — Изправи се. — Да вървим!