Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 132 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Когато Аманда влезе в гаража си, Лорън вече беше престанала да трепери. Автоматичната врата се затвори зад тях, но лампата в помещението продължи да свети. Аманда изгаси двигателя и се обърна към най-добрата си приятелка.

— Мислиш ли, че ще повдигне обвинения? Забрави! Разбира се, че ще го направи. Успяла си някак да го нокаутираш и да го отвлечеш. Какво си мислеше? Ще ти потърсим помощ. Нека влезем и ще се обадим на някого. Все още не е късно да поправим случилото се, разбираш ли? Ще ти намерим най-добрия адвокат. Лудостта е много добро оправдание. Никога не съм искала да стигаш до такива крайности, за да ме уредиш с мъж.

— Спри! — въздъхна Лорън. — Не е това, което си мислиш.

Аманда се намръщи.

— Тогава защо го дрогира и ми го доведе?

— Не съм го дрогирала аз. — Младата жена поклати глава, уморена, раздразнена и обмисляща дали пък приятелката й не беше тази, която се нуждаеше от психотерапия. — Дълга история. Как ще го вкараме у вас? Някакви идеи?

Аманда се завъртя в седалката и огледа намръщено Рот.

— Не знам. Той е доста едър. Трябваше ли да си изгубиш ума и да отвлечеш най-огромния мъж, който можеш да намериш? Знам, че казах, че отчаяно искам да изляза на среща, но Исусе, Лорън!

— Спри! — Лорън й отправи ядосан поглед. — Той не е секс играчка, която съм откраднала за теб. Не съм полудяла и не съм направила това в някакъв смахнат опит да ти намеря мъж. Името му е Рот и той е в опасност.

— Струва ми се спомена, че се казва Уилямс.

— Не мисля, че има фамилия. Истинското му име е Рот. Това е дълга история.

— Предполагам, че имаме време да ми разкажеш всичко, тъй като трябва да измислим как да го изкараме от колата и да го качим по тези стъпала.

Лорън се поколеба.

— Забеляза ли чертите на лицето му?

— Кой го е грижа за лицето, когато има такова страхотно тяло?

— Погледни го, Аманда! Погледни носа му и си помисли за твоя най-голям телевизионен герой, онзи, по когото ти текат лигите. Ето ти жокер — Джъстис Норт.

Аманда се извъртя на мястото си, за да може да вижда по-ясно мъжа на задната седалка. Загледа се, леко наклони глава и лицето й бавно пребледня. Отвори уста и зяпна Лорън.

— Той е Нов вид — кимна тя.

— Господи! В какво ме забърка? Той е нещо като застрашен вид, нали? Има много строги закони за тях. Лорън, какво си мислеше? Ако нещо му се случи, ще отидем на електрическия стол. Ако убиеш един от тях, дори случайно, получаваш смъртна присъда, заради престъпление от омраза.

— Не съм го направила аз. Хората в службата ми го уцелиха с някаква упойваща стреличка и сега е в безсъзнание.

Аманда премигна неразбиращо.

— Защо? Да не би да е в лошо финансово състояние или нещо подобно? Знам, че шефката ти е кучка, но това е прекалено, дори за нея.

— Много смешно — изсумтя Лорън. — Всичко е сложно и объркано. Явно съм работила за някакви кретени, които преди са били служители на Мерикъл Индъстрис. Видяха Рот и му причиниха това. Планираха да го отведат някъде, но аз го измъкнах от тях. Трябва да го скрием в твоето жилище, докато успея да намеря помощ. Неговият екип и две мои колежки, които не са част от това, са все още в офиса ми. Имах възможност да спася само него. Не знаех какво друго да направя.

— На кого ще се обадиш? На полицията?

— Не — поклати глава Лорън. — Хората, с които работи Рот, ми казаха да не го правя, така че предполагам, ще трябва да се справим без тях. — Тя излезе от колата. — Хайде да го внесем вътре.

Аманда също излезе и погледна неодобрително приятелката си над покрива на автомобила.

— Как? Нямам кран под ръка, за да го изнесем от колата и да го вдигнем нагоре по стъпалата. Той е тежък.

Докато оглеждаше стълбите към жилището на приятелката си, в главата на Лорън се оформи идея.

— Пазиш ли още онзи двоен надуваем дюшек, който използваш, когато племенницата ти ти идва на гости?

— Онзи с принцесата?

— Да. Може да го надуем, да сложим Рот отгоре и така да го издърпаме до кухнята.

Аманда въздъхна.

— Отивам за електрическата помпа, за да го надуем. — Погледът й се отклони към задната седалка. — Нямаше да правя всичко това, ако не беше толкова секси. Ще ми бъде длъжник. — Изведнъж се усмихна. — Наистина изглежда секси с тези дрехи. Щом го вкараме вътре, би било любезно от наша страна да свалим част от тях.

Лорън простена.

— Аманда!

— Какво? Само ризата. Бъди приятелка! Все пак шофирах колата при бягството и трябва да получа някаква награда, след като го внесем в къщи. Мисля, че вече имам херния от усилието да го вкараме в колата.

Лорън поклати глава.

— Тревожа се за теб, според мен имаш нужда от някакво лекарство.

— Би трябвало да се тревожиш. Ако скоро не ме огрее, ще се сбръчкам и ще умра.

— На мен ли го казваш — измърмори Лорън.

— Ти? Току-що ти помогнах да метнеш тялото на един як Нов вид на задната седалка на колата ми и ще скрия застрашен вид в дома си!

— Имаш право. Ти си най-добрата приятелка на света! — усмихна се Лорън. — Донеси дюшека! Остана ли някакъв брезент след боядисването на банята миналия месец?

Аманда посочи към ъгъла.

— Някъде там.

Лорън се обърна, за да потърси, а Аманда влезе в жилището. Лорън намери няколко брезента, сгънати на един от рафтовете и отвори задната врата, за да провери Рот. Той все още беше в безсъзнание. Разпъна брезентите на пода до отворената врата, благодарна, че Аманда имаше гараж за две коли, но само един автомобил и разполагаха с достатъчно място за работа. Приятелката й се върна, влачейки голям розов надуваем дюшек и го пусна върху брезента.

— Той е наистина тежък.

— Знам — съгласи се Лорън. — Ще хвана краката му и ще го издърпам навън. Качи се от другата страна и внимавай за главата му. Не искам да се удари, докато го измъкваме от колата.

— Добре — засмя се Аманда. — Сигурна ли си, че не може да му свалим дрехите? Ще намали теглото му с няколко килограма.

— Сигурна съм.

— Жалко! Винаги съм се чудила дали имат опашки или някаква козина по тялото. Знаеш за слуховете, че някои от тях може би имат. Вероятно си бръснат ръцете и лицата, за да го скрият. Сега ни се предоставя възможност да разберем със сигурност.

Лорън хвана краката на Рот и се опита да не обръща внимание на Аманда. Радваше се, че ботушите му останаха на мястото си, когато го дръпна за глезените. Аманда го хвана за ръцете и го задържа да не падне, когато задникът му се плъзна от седалката. Двете с много усилие го сложиха да легне в средата на дюшека.

— Ще трябва да го задържа, тъй като май си счупих гърба и ще имам нужда от някой, който да се грижи за мен.

Пот се стичаше по тялото й и тя съзнаваше, че щеше да става още по-трудно, щом дойде време да го качат по стълбите. Стъпалата бяха само три, но задачата изглеждаше непосилна. Лорън събу и изрита настрана обувките си. Наведе се, хвана двата края на брезента и ги вдигна.

Аманда хвана другите два и се загледа в лицето на мъжа.

— Той наистина изглежда добре. Знаеш ли какъв цвят са очите му?

— Тъмнокафяви и красиви. — Лорън изпъшка от тежестта. — Не се привързвай към него. Зает е.

— Има си приятелка? По дяволите! Защо всички красиви мъже са или заети, или обратни?

Качиха го по стълбите, като използваха дюшека, за да предпазят гърба му, а брезента — като хамак. И двете паднаха на колене, щом стигнаха дневната, след като едва успяха да го издърпат през кухнята.

— Няма да го местя горе — заяви Аманда. — Аз бях дотук, не мога повече.

— Нито пък аз. Никога няма да се справим с това.

— Изглежда добре до масичката за кафе. Дървото отива на тена му.

Лорън се изправи на крака, взе две бутилки вода от хладилника и подаде едната на приятелката си. Денят беше топъл и влаченето на Рот насам-натам изтощи и двете.

— Имам идея — съобщи Лорън. — Ще използвам телефона ти.

— Чувствай се като у дома си. Забрави да му сваляме ризата. Твърде съм уморена. — Аманда се излегна по гръб на килима. — За малко ще се отпусна тук.

Лорън отиде до барплота, който отделяше кухнята от дневната, и седна на един от столовете. Взе телефона на Аманда и се обади на Информация.

Изстена, щом чу записаното гласово съобщение.

— Проклета техника — измърмори. Назова градът, който мислеше, че й трябва, както и щата. — НСО — каза отчетливо. Повтори го още един път и беше оставена на изчакване за връзка с оператор.

Попита го за номера на НСО, но нямаха такъв абонат. Опита с пълното наименование.

— Това е Организация на Новите видове. — Намериха номера и й го продиктуваха. Тя си го записа, след което го набра.

Отговори й мъж.

— НСО Хоумленд. С кого да ви свържа?

Лорън пое дълбоко въздух.

— Здравейте! Казвам се Лорън Хендерсън. Не знаех на кого другиго да се обадя, но в дневната на приятелката ми има Нов вид, на няколко крачки от мястото, на което стоя. Беше уцелен с някаква упойваща стреличка и е в безсъзнание. Трябва да изпратите някой да му помогне.

За няколко секунди от другата страна на линията настъпи тишина.

— Незаконно е да си правите телефонни шеги с нас, жено.

— Това не е шега. Името му е Рот и той живее в щабквартира. Така я наричат. Вчера бях хваната от него, защото работех с човек, който е бивш служител на Мерикъл. Днес отидохме в офиса ми, за да намерим мъжа, когото издирваше, но се оказа, че почти всички в службата са работили за Мерикъл. Някой от тях е успял да го упои. Измъкнах го оттам, но…

— Каза, че името му е Рот? — прекъсна я мъжът.

— Да.

— Пред мен има списък на всички Нови видове — изръмжа той. — Няма такъв с име Рот. Жено, ако отново се обадиш, ще изпратя полицията в дома ти. Имаме адреса ти. Всички входящи обаждания незабавно се проследяват. — И той изрецитира адреса на Аманда. — Не се обаждайте повече! — Мъжът затръшна слушалката.

Лорън стисна зъби и се обърна, за да погледне Рот. Определено беше Нов вид. Отново набра номера и отсреща вдигна същият мъж.

— Чуй ме добре, който и да си! В момента го гледам. Точно тук, в дневната. Моля Ви, изпратете някой да ме арестува, защото когато дойде, ще го погледне само веднъж и ще разбере, че не лъжа. Беше уцелен със стреличка и е в безсъзнание. Има нужда от помощ. Безпокоя се за него, защото нямам представа какво имаше в нея. Казаха ми да не се обаждам в полицията и аз не го направих. Хванаха още двама от вашите хора, държат две жени за заложници и нараниха един мъж на име Браян. Той кървеше на алеята.

— Кой е направил това на мъжа и на другите, които спомена? — Гласът отсреща звучеше отегчено.

— Шефката ми и няколко от моите колеги. Държат на прицел двама от вашите хора и щяха да ги преместят в служебния ван. Те…

— Не се обаждайте повече, по дяволите! Обадете се на психиатър. — Мъжът отново затвори.

— Мамка му! — Лорън удари с ръка по бара.

— Не ти ли повярва? — вдигна глава Аманда.

Лорън беше бясна.

— Не. Отново ми затвори. Иска ми се да знаех къде е главният щаб, но не обърнах много внимание, когато го напускахме.

— В такъв случай можеш само да се надяваш, че действието на онова, с което са го упоили, ще свърши скоро и той ще може да ни каже какво да правим.

Лорън се оттласна от стола, на който седеше, и се приближи до Рот. Коленичи до него, сложи ръка на гърдите му и се загледа в лицето му. Нежно свали очилата, погали го по бузата и се помоли да се събуди скоро.

— Надявам се, че е било просто упойваща стреличка, но ако не е само това?

— Ще го наблюдаваме и ако спре да диша или нещо подобно, ще се обадим на Бърза помощ.

Лорън кимна и се намести, за да й бъде по-удобно да остане до него. Нямаше да позволи да му се случи нещо.

* * *

Сатурн поклати глава в опит да се отърси от гнева си. Хората нямаха ли си по-интересна работа, освен да се подиграват с него? Всеки ден получаваше по няколко смахнати обаждания. Преди час една жена се обади, за да попита дали може да наеме Вид, да се появи на партито за рождения ден на детето й. Сякаш някой от тях би се съгласил да се отбие просто да позабавлява децата. Преди нея се обади мъж, който заяви, че иска да се ожени за жена Нов вид. Сега пък някаква се обади, за да каже, че някой е отвлякъл негови хора със служебен микробус, а един Вид е в нейната дневна. Той изсумтя.

— Лош ден? — Тайгър, неговият началник, се усмихна.

— Мразя да съм дежурен на телефона — призна Сатурн. — Хората са луди.

— Знам — кимна Тайгър. — Така и не мога да реша дали онези, които се обаждат и крещят да горим в ада, са по-лоши или онези, които искат да ги вземем с нас на планетата ни, когато се връщаме обратно.

— Тайгър, търсят те на пряката линия — обади се женски глас. — Тим Оберто е и казва, че има проблем.

Тайгър изпсува. Четирима, не, трима от неговите хора работеха в специалния екип на Тим. Надяваше се, че няма още някой проблем като предишния. Един от мъжете се оказа нестабилен и негоден за подобна служба. Надяваше се, че никой от останалите не се е пречупил от напрежението. Отиде до телефона и го допря до ухото си.

— Какво става?

— Имаме голям шибан проблем. Един от моите мъже и тримата ваши са отвлечени. В момента ги проследяваме. Те са с униформите си, и съответно с проследяващите устройства. Скоро ще ги намерим, освен ако не ги съблекат. За нещастие, един от твоите не е бил с униформа и не е взел проследяващо устройство. Нямаме представа къде е той, Тайгър. В момента е извън радара, освен ако не е с другите.

— Кучи син! Кой липсва?

— Рот.

— Кой? — намръщи се Тайгър.

Тим въздъхна.

— Наричахте го 919. Наредиха им да си изберат имена и той избра това.

— Рот? — Тайгър потисна гнева от това, че нещо се е объркало, както и страха за безопасността на хората му. — Какво е станало?

Тим бързо му обясни каква е била мисията.

— Жената се обади тук от телефона на Браян, за да ни каже, че всичко е отишло по дяволите. Браян е един от моите мъже, назначен да помага на твоите. Тя също е изчезнала, не беше на мястото, когато пристигнахме и честно да ти кажа, аз тепърва се опитвам да разбера всички подробности. Твоите мъже не са го съгласували с мен, иначе щях да изпратя повече хора, Тайгър. Трябваше да прегледам проклетите бележки на Брас, за да разбера какво, по дяволите, става и коя е тази жена. Когато пристигнахме на адреса, там нямаше никой. Офисът беше празен. Намерихме нашия джип зад ъгъла и кръв по земята на мястото, където тя каза, че е бил ранен Браян.

— Мислиш ли, че жената ги е отвлякла?

Тим въздъхна.

— Тя ни предупреди, че нещо не е наред. В противен случай нямаше да разберем и да активираме проследяващите устройства, докато не пропуснеха да докладват. Това щеше да стане след няколко часа. На този етап приемаме, че е приятелски настроена и е била отвлечена заедно с екипа.

— Разбрах. Значи и човешка жена също е в неизвестност? Как се казва? 358 също ли си избра име?

Тайгър си записа.

— Ще информирам моите хора. Може би, който ги е отвлякъл ще иска откуп. Обади ми се веднага, щом стигнеш до сигналите. — И затвори. После се обърна и извика. — Внимание всички, имаме проблем. Имаме трима изчезнали Видове, както и един мъж и една жена от човеците. Нашите мъже са били на мисия за проследяване на цел, заедно с един мъж от специалния отряд и една жена, която е помагала за намирането на мишената. Тези, които липсват от нашите са: Брас, 919 и 358. — Той замълча за момент. — Извинявайте! Избрали са си имена. 919 е избрал името Рот, а 358 — Шадоу.

Сатурн изведнъж изпсува и се изправи.

— Рот ли каза?

Тайгър спря и се взря в него.

— Възможно ли е името на жената да е Лорън?

Тайгър прекоси стаята и приближи до дежурния.

— Да, Лорън Хендерсън.

— Мамка му! Тя ни се обади, но помислих, че е откачалка. Затворих й два пъти. Рот е при нея и тя искаше да му помогнем, но аз не й повярвах.

* * *

Колкото повече време минаваше и Рот не се събуждаше, толкова по-притеснена ставаше Лорън. Беше се преоблякла в по-удобни дрехи, взети назаем от Аманда, и остана да стои до мъжа. Аманда опита да я убеди, че той ще си отпочине по-добре, ако му махнат ризата, но тя поклати отрицателно глава.

— Откажи се! Няма да го събличаме!

— Но така ще му е по-удобно.

— Не и ако се събуди и има нужда от душ, защото лигите ти са текли върху него.

— Ще взема лигавник и ще си го вържа.

Лорън се засмя.

— За последен път — не! Няма да сваляш дрехите му.

— Ти му махна ботушите.

— Това са само крака. Той спи. Никой не трябва да спи с ботуши.

— Той има големи стъпала и ръце. Мислиш ли, че слуховете са верни? — усмихна се Аманда.

— В неговия случай са верни.

Аманда се ококори.

— Погледнала си, докато се преобличах, нали? Господи, ти си такава кучка. Предполага се, че ще правиш всичко, заедно с най-добрата си приятелка.

Лорън се поколеба, но реши просто да каже истината.

— Не съм надниквала, докато се преобличаше. Вземала съм си душ с него.

— Не! Стига бе! Лъжеш, само за да ме накараш да ревнувам.

— Снощи прекарахме заедно нощта.

Аманда огледа отгоре до долу мъжа, лежащ на розовия надуваем дюшек, и след това върна поглед към Лорън.

— Ти си моят герой, приятелко!

Лорън се изправи и отиде в кухнята.

— Гладна съм. А ти?

На вратата се позвъни. Лорън се обърна уплашено и погледна към Аманда.

— Ами ако са онези малоумници от службата ми? — прошепна тя.

Пребледняла, Аманда се поколеба и отвърна също шепнейки.

— Откъде знаят адреса ми?

— Работим в агенция за недвижими имоти. Ехо! Постоянно правим подобни търсения.

— Знаят ли фамилията ми?

Лорън сви рамене.

Аманда се изправи и се приближи на пръсти до вратата.

— Ще надникна.

Лорън грабна от кухнята най-големия нож и точилката. Тя също отиде до вратата, готова за бой, ако онези решаха да я разбият и да вземат Рот. Аманда се намръщи на оръжията в ръцете на приятелката си и се надигна, за да надникне през малката шпионка. Изведнъж се обърна, отскочи назад и погледна ужасено Лорън.

— Отвън има двама много едри мъже, облечени в черно и със слънчеви очила. Изглеждат огромни — прошепна тя.

— Лорън Хендерсън? — каза силно единият от мъжете. — Обадили сте се на НСО. Тук сме, както поискахте. Вече знаем, че не сте луда и сме тук, за да приберем нашият мъж. Бихте ли ни пуснали, ако обичате, за да видим Рот? Няма да ви нараним.

Лорън се приближи до вратата, повдигна се на пръсти и погледна през шпионката. Двамата мъже бяха наистина едри, но тъмните очила и отличителната костна структура я увериха, че не я мамят. Тя се отдръпна назад.

Аманда й отправи въпросителен поглед.

— Пусни ги! — кимна Лорън.

— Споменах ли, че изглеждат наистина лоши и големи. — Аманда поклати глава.

— Отвори вратата. По дяволите, Аманда, Рот има нужда от помощ!

— Добре, но ще те тормозя до смърт в отвъдното, ако заради теб ни убият.

Лорън завъртя очи. Приятелката й отключи вратата и бавно я отвори. Отскочи назад и почти се препъна, когато двама високи, широкоплещести мъже, облечени изцяло в черно, пристъпиха в стаята. Бяха с дълги коси, стигащи под раменете им, и носеха еднакви слънчеви очила. Те затвориха вратата зад себе си.

Единия се намръщи и бавно посегна да свали очилата. Лорън беше шокирана, когато срещна чифт котешки очи. Той премигна към нея, преди погледът му да се насочи към ръцете й.

— Ще ни намушкаш или ще ни набиеш с това?

Лорън осъзна, че все още държи ножа и дървената точилка. Изчерви се и ги остави на близката маса.

— Съжалявам! Страхувахме се да не сте мъжете от моята служба. Рот е ето там — посочи им тя.

Трябваше да заобиколят дивана, за да видят лежащия в безсъзнание Вид. Мъжът, който говореше с Лорън, изведнъж се засмя.

— Това розов замък ли е?

— На племенницата ми е — призна Аманда. — Обича да спи в моята стая и затова й го купих. Под него има и принцеса.

Мъжът се усмихна.

— Аз съм Флейм, а това е Слаш.

Слаш беше висок колкото Флейм — около един и деветдесет, но косата му беше светлокафява със сребристи кичури. Той също свали очилата. Имаше същите котешки очи, но неговите бяха със странен оттенък на синьото. Кимна на двете жени.

— Какво се случи? — обърна се Флейм към Аманда.

— Говори с нея. Аз бях просто шофьорът на колата, с която избягахме. Не знаех какъв е той, иначе щях да й мърморя повече по пътя насам, но все пак е най-добрата ми приятелка, така че какво друго можех да направя? Каза ми да карам и аз натиснах газта до дупка.

Флейм се обърна към Лорън. Тя бързо му обясни случилото се и му подаде стреличката, която извади от гърдите на Рот.

— С това го уцелиха. Запазих я в случай, че имате нужда да я тествате, за да разберете какво са използвали.

Флейм взе стреличката и я помириса. Изпсува, извади мобилен телефон от джоба си и бързо набра някакъв номер.

— Имаме нужда от хеликоптер, веднага! Рот е бил прострелян с голяма доза упойващо вещество и паралитик. На половин пресечка оттук има парк. Ще се срещнем там. — Затвори и погледна Лорън в очите. — Справила си се наистина добре, човешка жено. Упойката трае по-дълго, когато е смесена с паралитик. Това е трик, който онези копелета откриха, за да попречат на телата ни да изхвърлят бързо техните лекарства. Сърцето му би могло да спре, ако са превишили дозата.

Тя кимна.

— Ще се оправи ли? — тревожеше се младата жена.

Флейм кимна.

— Би трябвало. Дишането му е силно и равномерно. Опаковайте си някакви дрехи набързо. Идвате с нас.

— Но… — започна Лорън.

— Нека само си взема чантата — едновременно с нея каза Аманда и отправи към приятелката си кръвнишки поглед. — Искат да отидем с тях. Бъди приятелка, затвори си устата и да идем да си вземем дрехи!

Лорън се намръщи.

— Ехо! Яки мъжаги! Размърдай си задника, Лорън! — Аманда вече се беше обърнала и тичаше към стълбите. — Не тръгвайте без мен!

Лорън погледна към Флейм и нямаше как да не забележи шокираното изражение и разширените му очи.

— Тя да не би да каза яки мъжаги?

Лорън въздъхна.

— Тя е необвързана, но търси.

— Търси какво? — намръщи се Флейм.

— Няма мъж в живота си, а иска да има. И двамата сте мъже.

Флейм се отпусна и се засмя.

— Ооо!

Слаш издаде странен звук.

— За какво иска един от нас?

— Търси си половинка — усмихна се Флейм.

— Не и аз — поклати глава Слаш. — Жените са беля и аз не искам половинка.

Флейм се засмя.

— Никоя няма и да те поиска. — Той се обърна към Лорън. — Хеликоптерът пристига след петнадесет минути и трябва да тръгнем от тук след седем, за да не закъснеем. Може би ще имаш нужда от резервен чифт дрехи.

Лорън изтича нагоре, за да намери Аманда. Тя поклати глава при вида на трите отворени на леглото куфара и приятелката й, която хвърляше дрехи в тях.

— Остави коктейлната рокля. Ще пътуваме с хеликоптер, а това означава една чанта.

— Но аз трябва да изглеждам добре. Видя ли ги? — Аманда си повя с ръка. — Толкова са секси!

— Или ще вземат теб в хеликоптера, или всички тези чанти, които опаковаш. Колко силно искаш да тръгнеш с тях?

Аманда се поколеба.

— Точно така. Мога да се справя с една чанта. — Тя заговори по-тихо. — Кой знае? Може пък да не ми потрябват дрехи — намигна й. — Залагам на приказливия. Има най-дълбокия и секси глас, а видя ли тези очи? Мяу! Определено искам да го погаля.

Лорън й отвърна също толкова тихо.

— Те имат изключително добър слух и вероятно те е чул какво каза.

— В такъв случай знае как се чувствам в действителност. Животът е твърде кратък, за да не преследваш онова, което искаш. Повярвай ми, казвам го от опит.

— Зная, че е така. Нека ти помогна. Един резервен чифт дрехи, нещо, с което да спим, и би трябвало да сме готови.

— Можеш да вземеш, каквото поискаш.

— Благодаря!

Когато се върнаха на долния етаж, Лорън веднага отиде да провери как е Рот. Новият вид дишаше равномерно и силно, цветът на лицето му беше добър, но все още не се събуждаше. Беше наистина разтревожена за него. Обърна се и видя, че Слаш и Флейм стоят на няколко крачки и я наблюдават внимателно.

Флейм пристъпи напред.

— Аз ще взема Рот. Моля ви, не се опитвайте да бягате. Ще бъде по-безопасно да дойдете с нас, отколкото да останете тук. Хората, които са го упоили, може да го търсят.

— Ооо, няма да бягаме — увери го искрено Аманда и му се усмихна. — Опитай да ме оставиш — няма да стане! Не искам да се отдалечавам от теб.

— Харесвам те, жено — усмихна се Флейм. — Ти си директна.

— Такава съм — намигна Аманда. — Директна и необвързана, но ти можеш да промениш това.

Лорън се изправи, за да позволи на мъжа да се наведе до събрата си. Остана без думи, когато огромният Нов вид повдигна Рот, като че ли изобщо не тежеше, и го метна на рамото си.

— Да вървим! — Той се обърна, а партньорът му отвори вратата.

— Господи! — ахна Аманда.

Флейм се обърна и я погледна мълчаливо, а тя само го зяпаше.

— Той тежи цял тон, а ти го вдигна, сякаш е възглавница.

Флейм хвана краката на Рот, за да не се изплъзне от рамото му.

— Ние сме много силни.

Слаш пристъпи напред и сложи на Флейм тъмните очила, за да прикрие очите му. След това сложи и своите.

— Да вървим!

Флейм кимна.

— Да вървим, жени!

Аманда се ухили на Лорън.

— Ние сме жени.

Лорън поклати глава и въздъхна.

— Наистина ли? Мислех, че си травестит.

— Кучка — засмя се Аманда и я сръга с лакът.

— Смотанячка — прошепна Лорън. Забеляза, че двамата Нови видове ги наблюдават мълчаливо. — Готови сме.

— И така… — усмихна се Аманда. — Къде ще ни водите?

— Връщаме се в Хоумленд — информира ги Флейм, докато ги водеше навън от апартамента.

До тротоара беше паркиран черен джип. Като ги видя, шофьорът отвори вратите и багажника. Той също носеше слънчеви очила, но Лорън просто знаеше, че не е Нов вид, понеже можеше ясно да види носа му. Той й напомни за Браян и това отново я изпълни с тревога.

— Намерихте ли Брас, Шадоу и Браян? Спасихте ли двете жени, с които работя? Държаха ги за заложници.

— Това не е наша мисия — вдигна рамене Слаш. — Не знаем. Бяхме изпратени тук, за да приберем Рот и който е с него.

Флейм остави Рот в багажната част на джипа и след това той, Лорън и Аманда седнаха на задната седалка. Шофьорът и Слаш седнаха отпред. Лорън се обърна, за да погледне Рот. Протегна ръка и го докосна, за да се увери, че все още диша.

— Защо държиш ръката си на гърдите му? — попита Флейм.

Лорън се обърна към него, но не знаеше какво да му отговори.

— О, те са били заедно снощи — засмя се Аманда. — Виждала го е гол.

Лорън се изчерви.

— Млъкни, Аманда!

— Наистина ли? — засмя се и Флейм. — Ти и Рот?

Лорън не им обърна внимание и се извъртя отново към Рот. Защо не се събужда? Ако упойката щеше да го убие, нямаше ли да е станало досега? Продължи да държи ръката си върху него, за да усеща дишането му, докато пътуваха надолу по улицата.