Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 132 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Лорън знаеше, че е зяпнала Рот. Очите му бяха толкова странни. След като събра парчетата, всичко си дойде на мястото. Ясно защо изглеждаше толкова мъжествен.

— О, Господи!

— Не се плаши.

Шегува ли се? Облекчението беше моментално и страхът си отиде.

— Не си бивш затворник, който работи за мафията. Ти си Нов вид, нали?

Той кимна рязко.

— Вие не просто имате странни прякори. Това са всъщност имената ви!

— Да. — Устните му се извиха. — А и не мисля, че имената ни са странни.

— Повечето мъже имат имена като Джо или Ралф, но може би не трябваше да използвам думата „странни“. Знам, че Новите видове имат имена като Джъстис и Фюри. И двамата съм ги виждала по телевизията и чух или май прочетох някъде, че всички вие избирате имена, които означават нещо за вас. Значи наистина си Нов вид. Никога не съм срещала някой като теб на живо.

— Да, Нов вид съм.

— Не знаех, че някои от вас имат къса коса. Трябваше да се досетя, когато видях скулите ти, а и този нос… Проклятие! Чувствам се глупачка, че не се сетих по-рано. Само дето очите на гологлавия мъж са наистина странни, а и той не изглежда точно като теб.

Очите му се разшириха и той изглеждаше объркан.

— Не мога да повярвам, че съм в една стая с Нов вид. — Знаеше, че се е изчервила и вероятно звучи малко налудничаво, но им беше голям поддръжник. — Двете с най-добрата ми приятелка… следим внимателно новините след щурма над онази първа лаборатория.

Лорън се изправи и направи няколко колебливи крачки към Рот. Сети се, че може би не е добра идея и спря. Спомни си, че могат да са опасни към враговете си. Очите й се разшириха.

— Брент е работил за Мерикъл? Затова ли го преследвате?

Мъжът сви устни и отговори.

— Да.

— Кучи син!

Той повдигна вежди.

— Извинявай! — Тя опита да се успокои. — Наистина не го харесвах. Той е тъпанар, отнася се с жените като с боклук и е десетка по скалата за противност.

Изведнъж се почувства неспокойна. Беше сама в стая с истински Нов вид.

Те са страдали толкова много. Били са създадени от фармацевтична компания, която е използвала различни комбинации от човешка и животинска ДНК. Мерикъл Индъстрис ги бе използвала като тестови обекти, били са заключени, измъчвани и третирани като животни.

Лорън опита да се справи с емоциите си, когато всичко си дойде на мястото. Те се опитваха да хванат Брент, защото той е отрепка и е помагал да бъдат потискани. Думите на Венджънс най-накрая придобиха смисъл и тя пребледня.

— Брент е помогнал да убият приятелката на онзи, гологлавия мъж? Една от вашите жени?

Рот се поколеба.

— Бил работеше за Мерикъл Индъстрис и не си заслужава да го защитаваш. Наясно си, че те използваха нашия вид за експерименти. Знаеш, че ни създадоха, за да правят незаконни тестове с телата ни. Бил работеше за тях и е измъчвал много от моите хора. Обичаше да ни причинява болка. Венджънс е толкова ядосан, защото беше събран с една от жените ни за дългосрочни опити за размножаване. Той я е направил своя половинка и когато тестовете са приключили, са се опитали да ги разделят. Започнал е бой и тя е била убита от техниците, като наказание за него, че ги е нападнал. Венджънс само се е опитвал да я защити. Бил не го е сторил, но е убил половинка на друг от нашите мъже само за отмъщение. Той напомня на Вен за онова, което е загубил.

Ужас и шок преминаха през Лорън. Беше чувала, че Мерикъл е правила ужасяващи неща с Новите видове, но не знаеше, че са убивали жертвите си.

— Брент е убил някого? — Поклати глава изненадана. — Сигурен ли си, че той е правилният човек? В смисъл… — продължи да клати глава тя. — Той е задник и е подлец, но никога не бих помислила, че е истинско зло.

— Той е точният човек, Лорън. Казвам ти истината. Той е измъчвал моя народ в съоръжението, където е работил. Брутално е изнасилил жена и е прерязал гърлото й пред един от нашите мъже, като наказание, че не се е подчинил на заповедите при един от опитите за размножаване. Мъжът, чиято жена е била убита, както и други жертви от това съоръжение разпознаха Бил от снимка, с която успяхме да се сдобием. Тя не е била единствената жена, която е изнасилил, а и му е доставяло удоволствие да удря мъже, докато са били оковани и безпомощни. — Гласът му премина в ръмжене. — Заслужава да бъде наказан за престъпленията си и е един от хората, които искаме най-много.

Беше потресаващо да чуе, че човекът, с когото работи, е способен на подобна жестокост, но вярваше на Рот. Тръпка премина по гръбнака й. Отдръпна се към леглото и седна. Краката й се разтреперваха само при мисълта за всичките пъти, когато е говорила с Брент, без изобщо да подозира с какъв подлец си има работа. Дори беше подала оплакване пред шефката им относно неговото грубо поведение. Би могъл да я убие за отмъщение.

— Съжалявам за държанието на Венджънс. Той мисли, че си жена на Бил. Болката от преживяното с неговата половинка и гневът от загубата леко са го подлудили. Не сме идентифицирали и открили мъжа, отговорен за смъртта на приятелката му, но Бил толкова прилича на него, че Вен е приел тази мисия присърце. Извинявам се! Няма да се повтори. Не трябваше да бъдеш наранена. Предположи, че сме като онези мъже от криминалните филми и ти позволихме да го повярваш. Ние не удряме и не измъчваме жени, но мислехме, че страхът ще те накара да говориш. Изиграхме ролята, която очакваше от нас.

Лорън бе все още объркана от откритието, че е работила с изнасилвач и убиец.

— Разбирам. Сега, след като знам причината за поведението на Венджънс, се чувствам ужасно. Не го извинявам, но го разбирам. — Обгърна с ръце кръста си и вдигна поглед към Новия вид. — Нямах идея кой в действителност е Брент, но ще направя всичко, което е необходимо, за да хванете този боклук. Не се шегувам. Знам, че мислите, че излизам или спя с него, но имам по-добър вкус от това. Той е подлец.

— Колко добре познаваш Бил?

— Знам го като Брент. Всичко, което казах, е истина. Само работим заедно. Започнах там преди три месеца и още от начало не ми допадна. Венджънс каза, че мириша на парфюма, който Брент харесва и че е рядък, но го получих при размяна на коледни подаръци в службата. Вероятно той го е купил. Аз занесох мъжки парфюм. Това са най-често купуваните неща за подобни събития.

— Говорихме с много от жените, с които е излизал и спал. Носиш аромат, какъвто той им купува и предпочита да използват. Парфюмите объркват нашето обоняние. Не долавям следи от секс или мирисът на мъж върху теб, но не мога да съм сигурен. Усещам слабо друга жена. Може би си я прегърнала или си се сблъскала с нея?

— Уау! Наистина имаш засилено обоняние, нали? Четох за това. Прегърнах приятелката ми Аманда, когато се срещнахме за вечеря. Няма да помиришеш секс върху мен. — Младата жена се изчерви при мисълта, че може да помирише толкова неща по нея и се надяваше, че дезодорантът й е толкова добър, колкото твърдяха рекламите.

Рот изучаваше тялото й с напрегнат поглед.

— Ти си негов тип. Проявявал ли е интерес да споделите секс?

Лорън се поколеба.

— През първата седмица, когато започнах работа, имахме инцидент.

— Обясни какво е инцидент за теб.

Тя въздъхна.

— Бях се навела над бюрото и се протягах за телефона. Той мина покрай мен и ме шляпна по задника. Направи сексуална забележка, удари ме достатъчно силно, за да ме заболи и аз се вбесих. Заплаших, че ще го съдя за сексуален тормоз и му вдигнах скандал. Някак се понасяме в офиса, но в най-добрия случай атмосферата е напрегната. Сега носи личния си телефон на работа и показва части от голи женски тела. Отвратително е.

— Искал те е, но ти не си била заинтересувана. — Рот кимна. — Държи ли се зле само за да те ядоса?

— Понякога бих се заклела, че го прави, но не мога да го докажа. Иначе щях да съм направила всичко възможно да го уволнят. Мел, шефката ни, твърди, че просто сме различни и трябва да опитаме да се погаждаме. Аз наистина не мога.

Мъжът се приближи.

— Венджънс не ти повярва заради начина, по който изглеждаш и миришеш. Излъга, че не си правила секс отдавна и той отказа да ти повярва за каквото и да било.

— Това не беше лъжа.

Новият вид се намръщи и присви очи. Те бяха закръглени, но леко скосени в ъглите, което му придаваше екзотичен вид. Ирисите бяха тъмнокафяви, почти черни. Леко сплеснатия му нос трепна.

— Дори аз не го вярвам. Ти имаш секси тяло, което привлича вниманието. Мъжете биха искали да те докоснат и би трябвало често да ти предлагат секс.

— Ала аз не искам да бъда докосвана. — Лорън се намръщи. — Имах една наистина лоша връзка. Знаеш ли какво е преследвач?

Той се поколеба.

— Не.

— Излизах с един мъж почти шест месеца и мислех, че е наистина чудесен. Заживяхме заедно, но той стана някак странен. Не беше агресивен. Не ме удряше, но стана настина зловещ и нещата стигнаха до там, че се изнесох. Следеше ме навсякъде и оставяше заплашителни бележки на вратата. В крайна сметка извадих ограничителна заповед. Трябваше полицията да го принуди да ме остави на мира. Беше лошо преживяване и оттогава не съм излизала с друг. Мислех, че е нормално, но очевидно не разбирам нищо от мъже. От тогава не съм срещнала някой, който да ме заинтригува достатъчно, за да опитам отново.

— Как така беше странен и зловещ?

Младата жена се поколеба.

— Например, прибрах се вкъщи и той носеше бикините ми. — Направи гримаса. — Само бикините ми. Взе колана си и ми каза, че иска да ме напляска. След това се изнесох. Странен, зловещ и дори малко страшен. Не си падам по мъже, които носят дамски бикини и със сигурност не си падам по пляскането.

Рот кимна.

— Човешките мъже са странни.

Тя се усмихна.

— Някои от тях са и аз попаднах на един такъв, който ме отблъсна от мъжете. След това открих, че е спал с друга жена, докато сме живели заедно. Самият той ми го каза в опит да ме нарани. Според мен просто си мислеше, че ще бъда достатъчно ревнива, за да го искам обратно. А аз само изпитвах жал към тази жена и се радвах, че вече не съм с него.

Новият вид изглеждаше изненадан.

— Какво знаеш за Бил?

— Само това, което вече ви казах. Знам, че ходи в много барове и се хвали в службата колко лесно сваля жените. Той изглежда добре, докато не си отвори устата.

Рот се усмихна.

— Знаеш ли какви барове?

Лорън сви рамене, но изведнъж си спомни нещо.

— Не знам къде живее, но е споменавал, че има един зад ъгъла до тях и той го посещава често. Разказваше на някой, че не трябва да се тревожи, че ще го хванат за ШНС, защото се прибира пеш.

— Какво е ШНС?

— Шофиране в нетрезво състояние. Предполагам, че доста се напива. Незаконно е да шофираш след употреба на алкохол.

— Имам адреса му и ще накарам да проверят. Благодаря ти!

— Може ли да попитам нещо?

Младият мъж не отговори и тя предположи, че това означава „да“.

— Според всичко, което съм чела или чула за Новите видове, живеете в Хоумленд или в Резервата, но вие сте тук. Защо?

Рот пое дълбоко дъх.

— Въпреки че е опасно да напускаме земите на Новите видове, някои от нас искат да открият хората, които са ни наранявали. Бил е начело на списъка ни на тези, които искаме да намерим. Ще трябва да ги изправим пред правосъдието, за да платят за престъпленията си или… да ги убием. Дали ще живеят, или не — зависи от желанието им да се предадат. Сформирахме малък екип, който да ги проследи и залови. Също така работим със специален отряд от хора, служители на НСО, които в момента не са тук. Това е тяхната база. Те имат домове на друго място. За нас не е безопасно да живеем с тях и затова оставаме тук, в мазето, където е сигурно. Това е съвместно начинание на Организацията на Новите видове и правителството.

— Не бях чувала за този специален екип от хора, но е добре, че ги има и те ви помагат да намерите онези, които са ви изтезавали. — Тя се поколеба. — На ваша страна съм и искам да арестувате Брент, имам предвид Бил. Сега, след като се изяснихме, може ли да си вървя.

Той бавно поклати глава.

— Знаеш кои сме и че сме по следите на Бил. Би могла да го предупредиш. Дори и да не искаш, може да ни издадеш случайно като го погледнеш по различен начин, след като знаеш истинската му същност. Ще трябва да останеш тук, докато бъде заловен или убит.

— Но ако това отнеме дни? Или седмици? Ами, ако никога не го откриете? Имам си личен живот, работа и сметки за плащане. Имам планове за кино с Аманда утре вечер. Не мога да остана тук.

Той се намръщи.

— Съжалявам! По-важно е да намерим Бил.

— Трябва да ме пуснете. Ами ако този… Венджънс дойде отново за мен? — Лорън изпита абсолютен ужас само при мисълта за онова, което за малко щеше да й стори в онази стая за разпити. Тя го разбираше напълно, но на мъжа му хлопаше дъската и за съжаление бе избрал да си го изкара на нея. — Той ме плаши.

Рот се приближи.

— Извинявам се за онова, което се опита да ти стори. То е заради болката от загубата на любимата му. Няма да го повтори сега, когато е осъзнал колко грешно е да позволи на скръбта и гневът да надделеят. Кълна се, че никой няма да опита да те принуди да му станеш половинка!

— Да му стана половинка?

— Би могло да се опише като да бъдеш задържана за заложница на един мъж до края на живота си… и изнасилвана.

Лорън беше шокирана. Рот я бе спасил. Не се страхуваше от него и разбираше защо искаха да я задържат тук. Просто не беше съгласна. По никакъв начин нямаше да предупреди Брент, че дните му на свобода са преброени. Щеше да е услуга към всички жени, ако го заключат завинаги. Човекът беше опасен.

Рот отиде до някакъв шкаф и отвори едно от чекмеджетата. Извади един анцуг и предпазливо я приближи. Тя не се напрегна или уплаши. Той й подаде дрехата.

— Защо не го облечеш. Сигурно ти е студено на краката. Тук долу не е много топло, а полата ти е унищожена. Ще те заведа да хапнеш. Стомахът ти продължава да къркори от глад.

Може да чуе това? Уау! Не само, че имаше невероятно обоняние, но и слухът му трябва да беше страхотен. Прие сгънатите панталони и се изправи, а той отстъпи назад.

— Може да използваш банята.

Човешката жена го интригуваше. Много му се искаше да вярва, че тя няма нищо общо с Бил. Мисълта, че някой толкова мил като нея е позволил да бъде докоснат от това чудовище, го вбесяваше.

Насилието, което Венджънс приложи към нея, я бе разтърсило силно. Това обаче не беше нищо в сравнение със стореното от Бил. Той не беше заплашвал да се съчетае насила с жени в тестовите съоръжения, в действителност направо бе изнасилвал някои от тях за собствено сексуално удовлетворение. Било е единствено, за да докаже възможността си да причинява болка на другите.

Лорън възпламеняваше у Рот емоции, които го караха да се чувства несигурен. Не беше се разпищяла, когато й разкри истинската си самоличност, а изглеждаше облекчена. Това, че беше Вид, беше по-добре от възможността да е наемен убиец. С лекота прие произхода му.

Чувстваше я мека, лека и крехка в ръцете си, когато я носеше към стаята си. Това караше защитническите му инстинкти да забушуват. Лорън Хендерсън беше бедствие в малка опаковка. Прекрасна и съблазнителна, тя го караше да иска да разбере повече за нея, но беше и любопитство, което не можеше да си позволи да задоволи.

Рот беше сериозно повреден, жертва на насилие, а човешките жени съживяваха спомените. От желанието, което тя разпалваше, в него се разля студенина. Онази част от него, животинските инстинкти, които се опитваше да контролира, се бореха да бъдат освободени. Искаше я, но трябваше да устои. Звуците, които идваха от банята, привлякоха вниманието му, докато я чакаше да се върне в спалнята. Щеше да я нахрани, да я предпази от Венджънс и да се фокусира върху простите неща, вместо върху начина, по който кръвта му кипеше от желанието да я подържи отново.

Стаята беше малка — само тоалетна, мивка и душ кабина. Най-необходимото. Онова, което можеше да се види във всяка офис сграда, но не и в нечий дом. Лорън почувства тъга заради Рот, защото трябваше да живее в такава спартанска обстановка.

Анцугът беше огромен, а крачолите — твърде дълги. Трябваше да ги навие, за да не се спъне в тях. Използва тоалетната, изми лицето и ръцете си и отвори вратата на банята.

Рот седеше на леглото. Двойният матрак изглеждаше малък пред масивното му телосложение. Изправи се и бързо я огледа. Намръщен отиде до скрина и извади чифт плътни, бели чорапи.

— Сигурно ти е студено.

Вниманието му стопли сърцето й и я накара да го харесва още повече. Радваше се, че е била толкова далеч от истината, когато го мислеше за бивш затворник и наемен убиец. Не беше страшен, а напротив — беше мило да се тревожи, че може да й е студено от бетонния под. Обу чорапите и също ги нави. Един поглед към ботушите му я увери, че мъжът има огромни крака и чорапите сигурно щяха да стигнат до коленете й, ако ги беше опънала до края.

Рот се поколеба на вратата.

— Ела с мен. На това ниво има малка кухня за нас, заредена с безалкохолни и сандвичи. Имаме и чипс. Извинявам се, но това е всичко, което мога да ти предложа, докато дойде храната ни. Ще се обадя и ще им поръчам да ти донесат сготвено месо.

— Сготвено месо? — Младата жена тръгна след него.

— Ние не харесваме месото си напълно сготвено. Предпочитаме го леко запечено отвън, а отвътре да е сурово. — Той спря, а погледът му я изучаваше. — Може би няма да искаш да ни гледаш как ядем на сутринта. Тогава ще е следващата ни доставка на храна. Няма да забравя да се обадя да ти донесат човешка закуска.

— Не мога да остана до сутринта. Разбирам защо искаш да ме задържиш, но наистина трябва да отида на работа. Нуждая се от нея. Може би не разбираш какво е наем или сметки. Не знам как се справяте с тези неща в НСО, но в моя свят трябва да изкарваш пари, за да имаш покрив над главата си. Почти съм разорена и не мога да си позволя да си взема почивен ден. Трябва да съм там отвън и да показвам имоти, да продавам. Печеля процент от това.

— Извинявам се, че те държим тук, но нямаме друг избор. Бил е твърде опасен, за да рискуваме да ни се изплъзне. Не е лесно да бъдат намерени онези като него. Те използват фалшиви имена и понякога опитват да ни наранят, заради това, че ги преследваме. Те са глупави и вярват, че не заслужават да бъдат наказани заради онова, което са сторили на моя вид. — Погледът му се смекчи. — Знам какво е да бъдеш държан против волята ти, но ти обещавам, че залавянето му ще си е струвало времето ти, прекарано тук.

От решителността в погледа му ставаше ясно, че няма да отстъпи.

— Предполагам, че би трябвало да съм благодарна, че ще се измъкна от това жива. Наистина мислех, че няма да оцелея.

— Никой няма да ти навреди. — Той отвори вратата към коридора. — Моля те, последвай ме и стой близо до мен. Няма къде да избягаш. Асансьорът се задейства с код, а се съмнявам, че би искала да попаднеш на Венджънс след онова, което ти причини.

При тази перспектива по гърба й премина студена тръпка. Гологлавият мъж я ужасяваше. Нищо нямаше да промени мнението й за него след онова, което почти й бе причинил. Бързо се изравни с Рот. Още веднъж се почувства крехка в сравнение с неговото високо, мускулесто тяло. Новите видове бяха много по-едри на живо, отколкото по списанията и телевизията.

Аманда щеше да превърти, когато Лорън й разкажеше какво се е случило и как е била отвлечена от няколко от тях. Новите видове бяха любимата им тема за разговор и дори понякога гледаха заедно специалните предавания за тях. Преди две седмици гледаха документален филм как са били преместени в изолирани и отдалечени места след освобождаването им, за да се адаптират към живота отвън. Репортерът каза, че е било необходимо да се научат да използват дори прости неща като телефон и микровълнова печка. Никое от тези неща не й беше хрумвало дотогава.

Рот излезе от стаята и тя тръгна с него. Нямаше да го изпусне и да рискува да се натъкне на Венджънс. Младият мъж я погледна.

— В безопасност си.

Тя кимна, сигурна, че не би я наранил.

— Знам.

Посочи й с жест да мине пред него.

— Върви напред и ще ти кажа кога да завиеш към кухнята.

— Ако не възразяваш, ще стоя до теб.

— Венджънс няма да те нарани. Вече трябва да се е успокоил и да е променил поведението си.

Лорън облиза устни.

— Но аз не съм. — Не се срамуваше да признае колко уплашена беше. — Той е страшен.