Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Heart Belongs To Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Дийн Кунц

Заглавие: Сърцето ти принадлежи на мен

Преводач: Павел Гавусанов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Божана Славева

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-720-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6232

История

  1. — Добавяне

Петдесет и четвърта глава

Люлеенето на ударената глава кара пулсиращата болка да удвои своята пагубна мощ, да забучи като най-дебелата струна на контрабас и да се изостри над вибрациите на най-тънката. Но той продължава да разтърсва яростно глава, мята я наляво и дясно в желание да отхвърли току-що изреченото.

— Защо летя чак до Шанхай, господин Пери? Защо би целия този път?

— Защото там стана катастрофата. Тя бе на командно дишане, с мъртъв мозък, поддържаха жизнените й функции, докато пристигнем с доктор Хоб и екипа му.

— Знаеш ли какво е Фалун Гонг, господин Пери?

Той поклаща глава. Няма представа. Тя се опитва да изкара, че трябва да знае, но той няма ни най-малка представа.

— Фалун Гонг е спиритична дейност, която се осъществява посредством определени упражнения и медитация.

— Никога не съм чувал за това. Защо трябва да съм?

— Възниква през 1992 година, а седем години след това е забранена, след като десетки хиляди последователи се включват в мълчалив протест по повод арестуването и побоите над множество хора в град Тиян–шън.

Клатенето на главата не само изостря болките в нея, но запраща мислите му в дяволски безпорядък, също както земетресение разбърква върху пода на голям магазин старателно подредените до този момент кутии и пакети. Но той не престава да я клати, сякаш нито иска болката да престане, нито пък мислите му да се устремят отново в логично русло.

— Духовността не се радва на всеобщо одобрение. Половината затворници в трудовите лагери на моята страна са последователи на Фалун Гонг. Те са подлагани на постоянни мъчения, морят ги с глад и непосилен труд.

Ако се съди по гласа й, Вайълет е заобиколила креслото и сега стои зад гърба му. Той вдига глава и, макар че зрението му идва и си отива в синхрон с пулсиращата болка, все пак вижда достатъчно, за да знае, че тя не е в онази част на стаята, която се намира точно пред него.

— Гледай напред — заповядва тя. — Не се извръщай.

Раян не вярва, че ще го застреля в тила. Най-напред ще го измъчва, а когато моментът настъпи, несъмнено ще иска той да вижда дулото, преди да му изпрати през него смъртта.

— Лили бе Фалун Гонг. Бедно, мило момиче с развинтена фантазия. Моя близначка, но като характери нямахме нищо общо. Моят разум е мрачен, а също и сърцето ми.

Отгатнала сякаш мислите му, Вайълет притиска дулото на оръжието в тила му, което го принуждава да престане да тръска главата си.

— О, Господи, това не е възможно. Сигурен съм, че грешиш.

Кръглото дуло сякаш му пробива трето око върху тила, защото когато затваря двете, с които се е родил, вижда куршума в дъното на цевта.

— Лили бе шивачка и получаваше, колкото да не умре от глад. В търсенията на нещо, което да хвърли малко светлина в безрадостния й живот, тя се обърна към Фалун Гонг.

По лицето, ръцете, креслото собствената му кръв издава лека миризма, която навярно единствено той е в състояние да долови. Започва да му се повдига.

Жената продължава:

— Лили бе арестувана преди две години. През първата неуморно се мъчех да я освободя. Много предпазливо и в пълна тайна.

Тъмата го кара да се усеща като върху разлюляна корабна палуба и Раян отваря очи, насочва поглед към креслото, заемано от нея допреди малко, полага усилия да задържи стаята в покой, за да прогони гаденето.

— Принудителен труд, побои, мъчения, изнасилване — не всички последователи на Фалун Гонг са подлагани на подобно отношение. Някои ги поддържат в добро здраве с оглед на предстоящата жътва.

Ридание разтърсва Раян. Той опитва с все сили да се овладее с ясното съзнание за това, че сълзите му не събуждат съчувствие, а само убийствено презрение. Единствената надежда е скрита в присъствието на духа, в самоконтрол и призив към здравия разум.

— Никога не съм чувал за Фалун Гонг — държи на своето той, — никога.

— В Шанхай има една болница, чието съществуване се оправдава само по две причини. На първо място, там се провеждат определени… експерименти. А на второ… в нея трансплантират органи на изпаднали в безнадеждно състояние, но иначе предани партийни функционери, както и на богати чужденци, които имат възможност да заплатят изключително високите цени.

За голяма изненада на Раян, жената се появява отново откъм лявата му страна. Натискала е дулото на пистолета с такава сила, че той продължава да го усеща и след като е вече отстранено.

— Три дни преди трансплантацията аз знаех за преместването на Лили от трудовия лагер в болницата.

Държи пистолета с две ръце, на метър и половина от него, насочен право в гърлото му, но цевта ще подскочи при изстрела, а куршумът ще направи зъбите му на сол, преди да излети през тилната кост.

— Бъбреците на моята сладка Лили бяха нужни за двама другари, черният дроб — за трети, а сърцето бе купено от някакъв цар на Интернет, един от най-желаните ергени на света.

Раян знае вече няколко нови неща: страхът е в състояние до такава степен да овладее чувствата, че да не позволи проявата на никакво друго; разумът — до състояние да не допусне в него никаква мисъл, различна от тази за предстоящата близка смърт; духа — така, че да загуби всяка надежда, както и да направи тялото нечувствително към болка. Този страх изпълва всяка негова фибра с безграничен, всепоглъщащ ужас.

— Не знаех — простенва той, но думите излизат някак от само себе си, без мисъл, също като стих от литания, който е повтарян толкова много пъти по други поводи, че сега единствен може да се чуе в пространството, при положение че разумът не ражда нищо по-различно.

— Знаел си — настоява жената.

— Кълна се, не знаех. — Пак литании. — Кълна се, не знаех. Кълна се, не знаех. Не бих могъл да го сторя, ако имах някаква представа.

— Доктор Хоб мъкне пациенти от цял свят. През годините сто и шейсет от тях са били снабдявани с подходящ донор в рамките на месец и дори по-малко. Той е напълно наясно с нещата.

— Може и да е, не отговарям за него и не го защитавам. Но аз самият не знаех.

— Казват, че там, където погребват останките им, расте червен бамбук. Стотици бамбукови стволове в червено.

Нищо не знаех.

Тя накланя дулото и през заглушителя излиза едва чут и необичайно приемлив за слуха звук, когато прострелва лявото му стъпало.