Стефан Стамболов
Бащин съвет

Денят не убивай,

денят не губи,

синко, прилежавай,

труди се, учи!

        Времето е злато,

        времето й пари,

        но то й крилато,

        добре го пази.

Празно не минувай

ни час, нито ден.

Без работа минат,

е загубен ден.

        Работи, труди се,

        трудът е имот,

        слабите подкрепяй

        с помощ, със съвет.

Общото обичай,

то е твой живот,

добре ще преминеш

сред добър народ.

        Дор народа й болен

        как ще бъдеш здрав?

        Сред народ поробен

        кажи — кой е прав?

Общото обичай,

общото пази,

от него очаквй

чест и добрини.

        Общо не изядай,

        чуждо не граби.

        Общият изедник

        чакат го злини.

Да не мъчш, биеш

нокого в тоз свят,

брата си кат биеш,

то себе си биеш.

        Утре ще по-силен

        да смане и теб —

        правото да пазиш

        на всеки човек.

Хората са равни,

всякога помни —

те трябва да имат

равни правдини.

        Тъй ме татко учи,

        кат бях още млад.

        И аз го послушах —

        не станах богат.

Всичкото си дадох

за общо добро,

жертвувах, помагах,

дор имах със що.

        Борих се със злото,

        падах и ставах,

        и от нищо мене

        не беше ме страх.

Сега съм останал

сетен сиромах.

Ази, братя, дадох

всичко, що имах.

        Смейте се над мене,

        бягайте от мен,

        като че съм чумав,

        бесен и без ум.

Но ще дойде скоро

праведния час,

че тогаз ще видим

кой е прав от нас.

        Ще да видим ние

        сред тоя народ

        кой е бил от назе

        човек, а не скот.