Джулиан Барнс
Артър & Джордж (5)

Бележка на автора

През следващите години Артър продължи да се явява на сеанси по цял свят; семейството му обаче потвърди само една от тези появи, на сеанс у мисис Осбърн Ленард през 1937 година, когато той предупреди, че в Англия ще се случат „страховити промени“. Лейди Джийн, която стана запалена спиритистка след смъртта на брат си в битката при Моне, продължи да вярва до своята смърт през 1940 година. Мама напусна Мейсънгил през 1917 година; енориашите от Торнтън-ин-Лонсдейл й подариха „голям ръчен часовник със светещ циферблат в кожена кутийка“. Макар че най-сетне се върна на юг, тя така и не дойде в дома на сина си и почина в Уест Гринстед през 1920 година, докато Артър проповядваше спиритизъм в Австралия. Брайън Уолър надживя Артър с две години.

Уили Хорнънг почина в Сен-Жан-дьо-Люс през март 1921 година; четири месеца по-късно се появи на спиритически сеанс в семейство Дойл, извини се за предишните съмнения в спиритизма и каза, че вече не страда „от ужасната стара астма“. Кони почина от рак през 1924 година. Негова светлост Джордж Огъстъс Ансън изслужи четирийсет и една година като полицейски началник на Стафордшър и се оттегли през 1929 година; получи рицарско звание по случай Коронацията през 1937-а и почина в Бат през 1947 година. Съпругата му лейди Бланш почина при бомбардировка през 1941 година. След смъртта на съпруга си Шарлот Ейдълджи се завърна в Шропшър; почина в Ачъм близо до Шрусбъри през 1924-та на петдесет и осем годишна възраст и пожела да бъде погребана там, а не до съпруга си.

Джордж Ейдълджи надживя всички. Продължи да живее и практикува на Бъро Хай Стрийт 79 до 1941 година; после премести кантората си на Аргайл Скуеър и работи там до 1953-та. Почина на Брокет Клоуз 9 в Уелин Гардън Сити на 17 юни 1953 година; като причина за смъртта записаха коронарна тромбоза. Мод продължаваше да живее при него и подписа смъртния акт. През 1962 година тя се върна за последно посещение в Грейт Уайърли, където дари на църквата снимки на баща си и брат си. Днес те висят във вестиария на „Св. Марко“.

Четири години след смъртта на сър Артър Конан Дойл петдесет и седем годишният работник Инок Ноулс се призна пред стафордшърския съд за виновен, че е писал анонимни и заплашителни писма в течение на трийсет години. Ноулс призна, че кариерата му започнала през 1903 година, когато се включил в тормоза, като пращал писма с подпис „Дж. Х. Дарби, капитан на бандата от Уайърли“. След самопризнанията на Ноулс Джордж Ейдълджи написа статия за „Дейли Експрес“. В това последно публично изявление по случая с дата 7 ноември 1934 година Джордж не споменава братя Шарп, нито расовите предразсъдъци. Той завършва така:

Голямата загадка обаче остава неразкрита. Бяха предложени всевъзможни теории. Едната е, че престъпленията са дело на безумец, изпадащ понякога в кръвожадна ярост. Друга — че са извършени с намерението да опозорят енорията или полицията и може да са дело на прогонен полицай. Споменаха ми и една куриозна теория. Някакъв човек от Стафордшър твърдял, че злодеянията са дело не на човек, а на един или повече шопари. Според него тия животни били пускани нощем, след като им давали някакво средство, за да озвереят. И тогава, и днес тази теория ми изглежда твърде фантастична, за да се вземе на сериозно.

Мери Конан Дойл, първото дете на Артър, почина през 1976 година. Тя успя да опази докрай от баща си една тайна. На смъртното си легло Туй не само я предупреди, че Артър ще се ожени повторно; тя посочи като бъдеща булка мис Джийн Леки.

С изключение на писмото на Джийн до Артър всички цитирани писма, били те подписани или анонимни, са автентични; такива са и цитатите от вестници, правителствени доклади, парламентарни дебати и съчинения на сър Артър Конан Доил. Бих искал да благодаря на сержант Алън Уокър от стафордшърската полиция; Градския архив на Бърмингамската централна библиотека; Стафордшърската служба за общински имоти; преподобния Пол Оукли; Даниъл Сташауър; Дъглас Джонсън; Джефри Робъртсън; и Сумая Партнър.