Владимир Мегре
Обредите на Любовта (4)

Трябва ли да търсим своята половинка?

„Моята половинка“ — този израз е много популярен. Да се опитаме да определим какво е това „моята половинка“. Мнозина, струва ми се, могат да се съгласят със следното определение: това е човек, мъж или жена, който ви е близък по дух, възгледи за живота, приятен в общуването, който ви привлича, включително и с външност, способен да ви вдъхнови да се влюбите.

Трябва ли да търсим своята половинка или според волята на съдбата тя трябва да се появи сама?

Както показва многовековният опит на човечеството, целенасоченото търсене е необходимо. За това свидетелстват многобройните сказания, в които добрите юнаци са се отправяли в далечни походи в търсене на онези, които са им обречени.

Има древни обреди, помагащи в най-важното житейско търсене.

Съществуват и много древни обреди, според които може да се определи дали изборът не е погрешен, дали лукавият не ти е изпратил „твоята половинка“.

Някои от тях съм публикувал в предишните си книги. Говорейки за обредите, описвах основно действия, които преди никой не беше срещал и бяха абсолютно неизвестни. В тази книга главният обред е венчалният, но едновременно с него ще повторя в друг контекст обреда за правилността на избора.

„Ами тогава представяй ни веднага всякакви чудодейни обреди — ще си помисли част от читателите, — за какво са ни някакви са разсъждения?“ А именно разсъждения са нужни! Необходим е обективен поглед за днешната действителност, всестранен анализ, иначе няма да разберем великия смисъл на народната мъдрост. Всичко в света е относително, затова са необходими сравненията.

Ето, нека видим кои житейски ситуации от съвременния свят могат да подпомогнат срещата и кои — да я възпрепятстват.

Колкото и да е странно, но именно в нашето съвременно, на пръв поглед информационно време, ситуациите, подходящи за среща на двете половинки, стават все по-малко.

Хората в големите, гъсто населени мегаполиси, сякаш са отделени един от друг с невидими прегради.

Човекът, който живее в модерен апартамент в многоетажен блок, често пъти не познава дори съседа си на етажната площадка. Пътуващи в градския транспорт, дори плътно притиснати един към друг, пътниците са потопени всеки в собствените си проблеми.

Вървящите по улицата минувачи също не се интересуват един от друг.

В Америка, например, не бива да се гледа втренчено жена, тъй като това може да бъде изтълкувано като сексуален тормоз.

По такъв начин, седейки в апартамента, по пътя към училище или за работа, практически е невъзможно да намерим своята половинка.

Да допуснем, че вашата работа предполага многобройни контакти. Например, вие работите на касовия апарат в голям супермаркет. Но никой от преминаващите купувачи не иска запознанство с вас, по-скоро ви възприемат като придатък към касовия апарат.

Институтът или университетът, където се съсредоточават много млади хора, макар да дават възможност за общуване и за обособяване на двойки, не са масовото място за избор, тъй като функцията на учебното заведение все пак е различна.

Днес за най-приемливи места за запознанство е прието да се смятат баровете, ресторантите, дискотеките, курортите. Но такива познанства, дори и да завършат с брачен съюз, не гарантират щастлив живот с любов и съгласие. В деветдесет от всеки 100 случая според статистиката такива бракове се разпадат.

Причината в повечето случаи се крие в лъжливия образ. Какво представлява той? Ето ви пример.