Владимир Мегре
Обредите на Любовта (22)

Телегонията може да бъде победена

— Анастасия, чул съм, че влъхвите са можели да побеждават явлението телегония, тоест последствията от предбрачните връзки. Ако жената е имала предбрачна връзка, първият мъж, както сега е известно, непременно оказва влияние на външността и характера на детето, което ще бъде заченато от друг мъж, например, от съпруга на тази жена. Ако те преди зачатието извършат венчалния обред, за който ти разказа, последствията от предбрачната връзка на жената ще бъдат неутрализирани завинаги. Вярно ли е?

— Владимире, невинаги детето прилича на първия мъж. Случва се яркостта на новите събития, усещания и чувства да изтрият информацията за предишните неуспешни връзки. Но все пак ведрусите имат обред, способен да помогне всичко старо и ненужно да се изтрие. Той пречиства мъжа и жената и трябва да вземат участие в него три мисли. Чии — сам се опитай да се досетиш.

— По-добре ти ми разкажи, Анастасия. И без друго мозъкът ми прегря от цялата тази информация.

— Добре, ще ти разкажа. Но много е важно хората да се научат сами да си правят изводите, които са им необходими.

— Някога ще се научат, а сега по-добре ми разкажи, защото въпросът е много важен.

— Тогава ми го задай в пълния обем, който те интересува.

— Как така в пълния обем?

— Владимире, нали ти е известно, че това явление засяга не само жените, но в еднаква степен и мъжете. Предбрачната връзка на мъжа оказва същото въздействие на бъдещото дете. И най-порядъчната, девствена девойка може да роди не свое дете, ако мъжът не е девственик. Знаеш ли това, Владимире?

— Да, Анастасия, за съжаление го знам. Четох как един войник, връщайки се след служба в армията, се напил на гарата и преспал с проститутка-азиатка. Върнал се у дома на село, оженил се за момичето, което го чакало, родило им се дете с мургава кожа и дръпнати очи. Всички започнали да обвиняват момичето, а наоколо нямало нито един азиатец. Но аз мисля, че за мъжете не е задължително да говорим.

— Задължително е да говорим и за мъжете: те трябва да вземат главното участие в обреда.

Ето в какво се състои обредът. Мъжът трябва да направи постеля под звездното небе там, където живеят. Сам да я постели за себе си и за своята жена. Три дни те трябва да постят, три дни да спят под звездното небе. И всеки път преди лягане мъжът трябва да измива жената с изворна вода и да се измива сам. Мъжът трябва да изтрие жената с ленена тъкан, но себе си не бива, а само с ръце да махне капчиците вода от себе си. Трябва да ляга мокър до жената, но не трябва да имат интимна близост през тези три дни.

Когато заспиват под звездното небе, през първата нощ трябва да си простят за миналото един на друг и веднага, от първата нощ, да си представят бъдещото дете. Мъжът трябва да мисли, че детето ще прилича на жена му, а жената да си го представя като мъжа си.

Когато минат тези три дни, може да се встъпва и в плътска близост, планетите ще изтрият информацията за миналото и за незаченатите деца.

Но преди да встъпят в интимна близост, мъжът трябва да увенчае жената. Във ведруския обред това го прави девойката: тя полага на главата на избраника си венец, но в дадения обред мъжът трябва да увенчае жената.

Този обред не е задължително да го извърши двойката, която заедно е търсила място за бъдещото си имение, намерила го е и е започнала да живее в него.

— Защо да не е задължително?

— Самото търсене, първите три дни на устройване ще ги пречистят, както и ако те три дни мечтаят за бъдещото си дете, без да го зачеват…

— Анастасия, а коя е третата мисъл? Ти каза, че са необходими три мисли едновременно.

— Да, казах, и в дадения случай имаше три мисли. Вече на третата нощ, когато мъжът и жената са спали под небето, със своята мисъл им е помагало бъдещото им дете.

— А къде е било то?

— Там, където всички деца очакват своето земно въплъщение преди зачатието.

Това е обредът, който великият влъхва е сътворил и дал на хората, и сам се е радвал колко действен е той. След това щастливите семейства станали повече.

Всичко ли разбра, Владимире, ще можеш ли да разкажеш на хората за обреда?

— Естествено, че разбрах и всичко ще разкажа.

— И няма да добавиш нищо към моя разказ?

— Не, няма да добавя.

— Тогава обредът няма да бъде действен.

— Как? Защо?

— Няма да бъде включена мисълта на предците.

— Да, спомних си, дядото ми говореше за това, че ние трябва да се покаем пред тях. Ще напомня това на читателите. Макар че не разбирам много добре защо именно нашето поколение трябва да се покае? Нали не ние сме скривали и унищожавали тяхната култура.

— Може, разбира се, и така да се помисли: „не ние“. Но ще е по-добре, ако друга мисъл ти дойде в ума.

— Каква?

— На нашето поколение се е паднала великата чест и благодат да върне културата на своите прародители. Да свърже разкъсаната помежду ни връзка. Само тогава велики открития ще започнат да се извършват у хората. Само тогава техните мисли ще започнат да помагат на нашите. Сега техните мисли заради нашето неразбиране са принудени да ни противостоят.