Владимир Мегре
Обредите на Любовта (27)

Раждането при ведрусите

Появата на децата при различните народи по света може да се смята за по-съвършена според степента на задълбочаване назад в историята и до абсурд примитивна в наши дни.

В днешния съвременен свят тя прилича на операция за вадене на апендикс от тялото на болния човек.

Затова ми се искаше да говоря за нещо по-радостно. Все пак човечеството започва да се замисля над същността на това, което се случва.

В Русия, САЩ, Франция започват да се появяват „Школи за духовно акушерство“. Действа и вече в редица страни, „Асоциация за вътреутробното образование“.

Функционират курсове за домашно раждане в Москва и Санкт-Петербург. Хората се стараят да върнат изгубените знания и традиции. Изгубената любов.

Нека разгледаме как са се раждали децата във ведруското семейство. Според разказа на Анастасия се е случвало следното:

Майката и бабата разказвали на родилката какви симптоми и усещания трябва да се появят в навечерието на раждането. Затова и бабата на Любомила в подробности й разказвала как тя е раждала своите деца.

Ведруската жена е раждала, по правило, в собствения си дом, в дървено корито, наподобяващо нашите вани, само че по-късо и по-плитко. То било със специална вместимост, предназначена за раждането. Същото корито се е използвало и като люлка за бебето.

В него се наливала чиста изворна вода, загрята до температурата на тялото. Отстрани, от външната страна на коритото вана, е имало издатини, на които жена е поставяла стъпалата си.

Краищата на ваната били извити така, че да бъде удобно да се хванеш с ръце. Температурата на въздуха в помещението не се е определяла тогава с термометър. Казвали, че трябва да е такава, че голото човешко тяло да не усеща нито горещина, нито студ при спокойно състояние.

Ваната за родилката се поставяла на пода и се обръщала така, че седящата в нея жена да гледа към изгрева.

До ваната се поставял още един съд с вода, по-малък.

На пейка, поставена до ваната, се подреждали четири ленени кърпи без бродерии и рисунки. Тъканта не трябвало да е груба.

При ведруското раждане в стаята заедно с родилката се намирал само нейният мъж.

Нито опитни баби акушерки, нито родители или най-близки роднини нямало в стаята.

Преди началото на контракциите бащата запалвал предварително струпаните дърва пред входа на имението. Около този огън, горящ с бял дим, се събирали, по правило, най-близките роднини, идвала опитната баба акушерка, често пъти — влъхва.

В кърпички и кошнички родителите на родилката и за мъжа й донасяли храна, напитки, сядали на пейки под навеса, построен до огъня от мъжа на невестата.

Според ведруските правила, никой от тях нямал право да престъпи границата на имението. Мъжът на родилката също нямал право да се приближава към тях и дори да разговарят отдалече.

Такива правила не са плод на някакви суеверия. Това е много точен, психологически проверен начин. Никой и нищо не трябвало да отвлича мислите на бащата, а още повече — на родилката от посрещането на тяхното дете.

Присъствието на родителите и на опитната бабичка акушерка действало на младите бъдещи родители успокоително. В случай на нестандартна и опасна ситуация те винаги могли да се притекат на помощ. Но такава необходимост възниквала крайно много.

По време на контракциите майката постоянно разговаряла с раждащото се дете, ободрявала го, помагайки му да встъпи без страх в новия за него свят. Ведрусите добре са разбирали колко важно е да се общува мислено и на глас с раждащия се човек. Така в процеса участват майката, детето и бащата.

Също много важно е първият поглед на майката към новороденото да е без страх от външността му (сплескано носле, родилен цвят на кожата и т.н.), а да е ласкав и възторжен.

Роденото във водата дете изваждал бащата, веднага с уста изсмуквал слузта от неговата устица и носле. После го поставял върху корема на майката, която след това подавала гърда на бебето. Това провокирало падането на плацентата, която бащата поставял в предварително приготвен съд, а след това отрязвал с дезинфекциран на огъня нож пъпната връв и завързвал пъпчето.

След това бащата вземал детето с пелената, измивал го, завивал го с втората кърпа, поставял го на леглото, измивал жена си с вода от съда, стоящ редом с ваната, изтривал я с чиста пелена, придружавал я до леглото, на което лежало бебето.

После бащата с уста или с ръка изцеждал от гърдите на жена си кърма и напръсквал лененото покривало, с което покривал родилата жена и бебето, което лежало на корема или на гърдите й.

След това бащата сядал, гледал мълчаливо жена си и ако тя искала, разговаряла с него, ако заспивала, той не излизал от стаята.

Примерно след петнадесет минути, той запалвал приготвените предварително дърва в огнището.

Водата, в която протичало раждането и водата, с която се измивала родилката, той изливал между две дървета, посадени скоро след зачатието. На същото място се закопавала и плацентата.

Събралите се пред входа на имението роднини виждали дима от комина. Така разбирали действието на бащата — раждането е минало успешно — и от този момент започвали да се поздравяват един друг и да се черпят с донесената храна или напитки, след което се разотивали по домовете.

Ведрусите разбирали: бебето още в утробата на майката усеща мислите и чувствата на родителите си. При появата си то продължава да се намира в родителската аура. Ако в помещението се намира някой друг, дори роднини с добри мисли за бебето, техните чувства, дори най-добрите, са непознати за детето; те ще го накарат да застане нащрек.

При това, волно или неволно, роднините ще отвличат мисълта на бебето от неговите родители, в чието психологическо поле то се чувства най-комфортно. За да докажем това може да направим експеримент.

Много жени знаят, че при кърменето на детето не трябва да се отвличат със странични разговори и мисли, особено за лоши неща. Те се съсредоточават върху детето си, върху неговото кърмене, мислено разговарят с него.

За да получите доказателства за това, че бебето действително чувства мислите на майка си, опитайте да влезете в стаята, където тя кърми бебето, и започнете да говорите с кърмещата майка. Детето веднага ще се обезпокои, може дори да престане да суче, ще заплаче. Станало му е некомфортно, мисълта на майка му за него е отслабнала или е някъде далеч от него.

Но може би бебето е обезпокоено от звука на гласа на влезлия човек или от неговия мирис?

Обадих се на дъщеря си Полина. Тя вдигна слушалката и започна да говори с мен. След тридесет секунди чух плача на внучката си Машенка.

— Защо плаче? — попитах дъщеря си.

— Кърмя я, татко — отговори Полина, — не й харесва, когато се разсейвам.

Постарах се да приключа бързо разговора. И го правех всеки път, когато се обаждах в неудобно време. Внучката ми винаги започваше да плаче.

Много кърмещи майки, запознати с културата за кърмене на бебетата, потвърждават този ефект.

С бебетата, чиито майки не познават важността на психологическия контакт със своето дете и дърдорят с когото им попадне по време на кърмене или мислят за свои неща, подобно нещо изобщо не се случва. Защо? Защото тяхното дете не знае какво е това психологически контакт с майката. Те никога не са го имали, следователно, няма с какво да го сравняват.

Има древна поговорка: „Всмукал го е с майчиното мляко“. Какво днес всмукват с майчиното мляко децата?

Човешкото общество се е научило да създава всевъзможни космически спътници и междуконтинентални бойни ракети. И е загубило нещо по-важно — културата за раждане и възпитание на човека. В резултат, хората изпращат бойните ракети едни срещу други.

Кой ще каже каква е връзката между културата на вътреутробното възпитание, кърменето на бебето и войните? Пряка!

Мнозина все още си спомнят историята с ростовския маниак Чикатило^[4]. Той се е гаврил садистки над млади жени, а след това ги е убивал. Подобни маниаци, предизвиквайки ужас сред населението, се появяват и в много други градове.

Всеки път за тяхното залавяне се изпращат множество милиционери.

Но има една интересна закономерност. Установена е поне при трима ростовски маниаци: техните майки са правили неуспешни опити да убият плода още в своята утроба. В резултат родилият се и пораснал плод започва да отмъщава на жените.

Като помислите, кажете — кое е по-важно за завършващата средно образование девойка: да издържи с отличен изпитите по физика, химия, чужд език или задълбочено да познава всичко за зачатието, износването и възпитанието на детето?

Мисля, че неизмеримо по-важно е последното. Но дисциплини с тези знания изобщо не съществуват в училищните програми. Затова раждат абитуриентките и висшистките, зачевайки случайно. Често мислят: „А струва ли си изобщо да раждам, може би е по-добре да направя аборт?“ Понякога раждат, само че какви деца? Такива, на които не бива да се показват не само постиженията на физиците, химиците, но дори ножовете и пръчките трябва да се прибират далеч от тях.

Раждането на високодуховен човек е особено важно в условията на научно-техническия прогрес.

Лошо е, че маниакът Чикатило е убивал и е измъчвал жени. Хубавото е, че подобен на него маниак не седи пред ядреното копче.

За хубаво — хубаво е, но ми се иска да добавя: засега не седи. Ще седи, ако обществото не промени своето отношение към знанието за раждане на човека.

* * *

Познавайки тези знания и традиции, Радомир и Любомила осъществили прехода на своя първороден син от майчината утроба в новия за него свят достатъчно плавно и безболезнено. Вероятно, дори радостно и за себе си, и за бебето.

Любомила родила леко и безболезнено. Дори весело. Когато бебето тръгнало, тя издала не вик от болка, а радостен, приветствен. Сама го извадила от водата и притиснала до себе си.

Когато Радомир измивал Любомила с чиста вода, а след това я подсушавал, на него му се искало да разцелува всяко квадратче от нейното тяло. Искало му се да падне на колене пред нея. И той застанал на колене, когато лежала усмихващата се Любомила със сина си под чаршафа. Застанал и казал тихо и проникновено:

— Благодаря ти, Любомила. Ти сътвори, ти си богиня. Ти можеш да претворяваш мечти.

— Ние сътворихме, Радомир — отговорила му с усмивка Любомила.