Чабуа Амираджиби
Дата Туташхиа (5)

Граф Сегеди

… Аз съм самотен човек и посещението на княза естествено ме зарадва. Визитата му не беше дълга, но на тръгване той ми даде да прочета едно писмо, което компенсира краткостта на нашия разговор. Писмото му бе изпратил неговият кръщелник, акцизният чиновник Мушни Зарандиа. В края на посланието си авторът уверяваше, че за написването на това писмо му е била необходима една година. Съжденията на Зарандиа наистина изглеждаха твърде убедителни и вътрешно завършени, което е първият признак за продължителни и задълбочени размишления. Акцизният чиновник излагаше пред кръстника си приблизително следното:

„Историята на човечеството се обуславя от това, че определени личности или групи от хора убеждават останалото човечество в предимството на начина на живот и на вярата, предлагани от тях, пред онзи начин на живот и вяра, които изповядват всички останали в дадения момент. Поради извечния стремеж към материален прогрес, от една страна, и поради неутолимото любопитство и трескавото търсене на нещо ново, от друга, а също така поради много други стремежи, тълпата се е приобщавала към новите принципи, приемала е новата вяра и е започвала нов живот. Благодарение на подобни преломи хората например вече не човъркали земята с мотика, а я орели с железен плуг; вече не прикривали с какво да е голотата си, а се обличали с ленени и сукнени дрехи; не се кланяли вече на идоли, а се молели пред богато украсени икони. Но общочовешката печал и злочестина, беда, мъка, неудовлетвореност и ненаситност оставали същите, както в епохата на каменните оръдия или ралото; изменяло се всичко, освен духовната жажда, т.е. самият човек.

Оттук следва, че заменянето на една социална система с друга по принцип не е оправдано. Разбира се, онези личности или групи от хора, които се нагърбват с мисията на проповедници и организатори на новия живот, знаят това. Техните цели са користни. Но всяко движение разполага и със своята армия от фанатици.

В нашата епоха властта, колкото и да е прогнила и колкото и да са разклатени устоите й, разполага с напълно съвършени средства и методи за противодействие на врага, т.е. на новото. Затова тя може да бъде съборена само чрез насилие и кръвопролитие. Милиони онеправдани, милиони убийства и злодеяния — и всичкото това, за да може злочестината, неудовлетвореността от живота, извечният духовен глад както преди, а може би и повече от преди, да измъчват човека! Малко е да се каже, че това противоречи на здравия смисъл, то противоречи и на принципите на доброто и добродетелността. Дълг на всеки честен човек е да се бори срещу това, защото по този начин той се бори за щастието на човека.“

По-нататък кръщелникът на княз Григорий Пагава размишляваше върху предназначението и мястото на разумния и благороден човек в сблъсъка на старото с новото. Когато новото насилие се бори със старото насилие, всеки честен човек трябва да застане на страната на старото насилие, доколкото изобщо не е необходимо да ставаш привърженик на онова, което в същност няма да направи човека по-добър, но ще донесе нови нещастия, убийства и чудовищно зло, докато всичко това и при старото насилие го е имало предостатъчно.

В края на писмото си акцизният чиновник Мушни Зарандиа убеждаваше Княз Григорий, че за пет години служба не е допуснал дори нищожно петънце върху своята репутация. Това обстоятелство, подчертаваше той, в никакъв случай не трябва да се обяснява с аскетичното му отношение към служебните задължения, то е следствие на духовните му достойнства. Зарандиа уверяваше кръстника си, че неговите способности, нравственост и енергичност заслужават друга, по-значителна сфера на дейност. Случайно научил за приятелските ми отношения с Григорий Пагава, той го молеше да ходатайствува за преминаването му в жандармерията, като обещаваше да заслужи доверието и благодарността на началниците с безгранична преданост към престола.

Самият аз бях служил тридесет години на династията на Романовци и познавах безброй примери и най-различни принципи за защитата на светая светих на съществуващата власт, но философията на Мушни Зарандиа ми откри нов тип верноподаник и затова, дори с известно любопитство и интерес, се съгласих да покровителствувам кръщелника на Григорий Пагава.

По такъв начин Мушни Зарандиа, син на дякон, през 1890 година започна своята кариера от низш жандармерийски чин. По това време Дата Туташхиа вече от пет години беше абраг.

Мушни Зарандиа прослужи в жандармерията двадесет и три години и за цялото това време не претърпя нито едно фиаско, заслужи пет ордена, три извънредни повишения, аудиенция при Негово Величество през петербургския период на службата си, личен подарък от царя и звание полковник от жандармерията. За човек, макар и просветен, но от плебейски произход, това беше безпрецедентен случай. Разбира се, всяка кариера е донякъде въпрос и на шанс, но според мен Зарандиа се издигна най-вече благодарение на вродените си способности. Този човек, който притежаваше необикновено гъвкав ум и енергичен характер, беше в същото време поразително предпазлив и проницателен. Ако паметта не ме лъже, не съм срещал човек по-преуспял в службата си, който при това да няма завистници. По повод на една важна служебна победа Негово Величество благоволи да нарече Зарандиа „Македонски на жандармерията“. Този прякор му остана завинаги. През последните шест години от службата си Зарандиа беше таен заместник на имперския шеф на жандармерията. За този твърде кратък период той стана един от онези хора, които почти никой в Петербург не познаваше, но на чийто труд и способности се крепеше държавата.