Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
დათა თუთაშხია, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
aradeva (2018)

Издание:

Автор: Чабуа Амиреджиби

Заглавие: Дата Туташхиа

Преводач: Мария Хаджиева

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: грузински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман

Националност: грузинска

Печатница: ДП " Стоян Добрев — Странджата" Варна

Излязла от печат: октомври 1980 г.

Редактор: София Бранц

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Рецензент: Иван Цветков

Художник: Стефан Десподов

Коректор: Грета Петрова; Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5860

История

  1. — Добавяне

Втора част

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

— Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина — обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта — в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите — в ругатня и оскърбление; Силата — в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата — в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената — в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят — съучастник в злодеяния и пороци и побратим в подъл страх; Отечеството — в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот — в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят — в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракона, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му: свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

— Любовта погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

Граф Сегеди

Разузнаването трябва да класифицира бандитизма по видове и разновидности, иначе е невъзможно да се определи методът на борбата. Дата Туташхиа беше абраг. Доколкото продължителните наблюдения ми позволяват да съдя, простолюдието твърде дейно съчувствува на абрагите и не само на този, който поне веднъж се е проявил като народен закрилник, но и на онзи, който, спасявайки собствената си кожа, е стрелял по преследвачите си и е изчезнал. Това съчувствие се корени в извечното и перманентно противопоставяне на властта, независимо от начина на управление и строгостта на законите. Всеки се съпротивлява на властта с достъпните за него средства. Диапазонът на начините за неподчинение и противопоставяне на властите е твърде широк — от укриване на доходите и обикновената кражба до укриване на абраг, който, съпротивлявайки се, може да употреби оръжие. Това състояние на духовете се обуславя и от един абстрактен принцип — стихийната жажда за промени, за развитие, а също така и от един банален мотив, чиито корени трябва да се търсят в материалния интерес.

Ако е вярно, че близостта между хората се подхранва от взаимната им необходимост, то трябва да се съгласим и с факта, че славата на абрага сред народа расте в същата степен, в която той го защищава, вследствие на което се усилва подкрепата му сред населението. Народът не отказва помощ на грабители и убийци. Преди всичко от страх. Помощта, оказвана на абрага, на народния закрилник, се подхранва и от страха, и от уважението. Тя е грижа, труд за благополучието на абрага, което изисква пренебрегване на собствените интереси, а понякога и смъртен риск. В крайна сметка се получава онова, което е прието да се нарича обич. В случая с Туташхиа хората бяха овладени от страх и уважение. Те се грижеха за него, заради него рискуваха и в края на краищата започваха да го обичат, разбира се дотогава, докато имаха взаимна полза.

Но нищо под слънцето не е вечно и безкрайно. Безупречната репутация на Туташхиа започна да се разклаща. Трудно е да се повярва, но като че ли той самият преднамерено, методично и целеустремено се стремеше към това. Ние според силите си съдействувахме за компрометирането му.