Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Buse Cinayeti, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Мехмет Мурат Сомер

Заглавие: Убийството на Бусе

Преводач: Тимур Халилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: турски

Издание: Първо

Издател: Enthusiast

Град на издателя: С

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Печатница: Мултипринт ООД

Редактор: Грета Петрова

Редактор на издателството: Соня Славчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Грета Петрова

ISBN: 978-954-8657-91-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3045

История

  1. — Добавяне

33

Когато влизах вкъщи, се чувствах потисната. Бях решила да забравя веднага щом изслушам нещата, които ми разказа София по време на пътуването. Исках да избягам някъде, където техните пипала не стигат, в някоя друга държава, да емигрирам в Панама, смятана за Шангри Ла на тези, които искат да сменят самоличността си и да се скрият.

Госпожа Сатъ продължаваше да си работи.

Посрещна ме с: „Добре дошъл, господине.“

„Господинът“ се разхождаше с минипола. А на главата си имаше шапка, голяма като тава. Попитах я дали някой ме е търсил.

— Телефонът звъня, но не вдигнах, господине. Оставиха съобтение — каза тя. — Ще ги чуете.

— Не се казва „съобтение“, а съобщение — рекох аз, докато влизах вътре.

Започнах да се потя. Веднага съблякох роклята си, за да не я намокря. Един студен душ щеше да ми се отрази добре. Ако се къпя достатъчно дълго, можех да изчистя не само тялото си, а и душата и ума си. Но исках първо да чуя съобщенията.

Първото беше от Хасан. Предлагаше да отидем заедно на погребението, ако все още не съм излязла. Закъсня и дойде със София. По-късно щях да помисля по този въпрос. Трябваше да дръпна Хасан и да поговоря хубаво с него. Не биваше да постъпва така с мен, при положение че всеки ден се срещаме лице в лице и ме гледа в очите. Постъпваше младежки и беше прекалено ентусиазиран за всичко. Бях сигурна, че не е злонамерен, действията му бяха такива единствено поради липсата на опит и прекаленото любопитство. Освен това, ако е истина, както твърди, той дори все още не е официално гей. Беше нещо неопределено. Какво означава показването на цепката на задника си? Ядосах се здраво, като се сетих.

Али беше оставил две съобщения едно след друго. В първото казваше, че е получил плика, донесен от куриера. Личеше, че все още не е инсталирал диска. Не знаеше за Джон Прюит. С второто съобщение предаваше, че хората от „Wish & Fire“ са се обадили и гледали положително на нашата оферта. Както винаги се получава, по отношение на парите гласът му цъфтеше от радост.

Следващото съобщение беше безмълвно. А в последвалото го гласовете се смесваха. Мъжки глас се обаждаше от мобилен телефон от много шумно място, където нямаше добър сигнал. Реших, че е от моите почитатели. Не можах да позная гласа, но ако се съди по думите, които хващах от време на време, беше някой, с когото бяхме правили много неща заедно. Прииска ми се Сатъ да не е слушала точно тези съобщения.

После се беше обадил Кенан. Казваше, че предишното съобщение също е от него, и се извиняваше за шума. Този път беше оставил по-изчистено и разбираемо съобщение. С най-порнографски език разказваше колко много ме иска. Ако е чула тези неща, Сатъ със сигурност е почервеняла.

След това имаше още едно съобщение без глас и приключиха. Бях за два часа навън и очевидно телефонът не бе спрял да звъни и за миг.

— Госпожо Сатъ, нарежи динята в кухнята. Аз влизам под душа. Сложи я във фризера, за да се охлади малко, докато изляза — казах аз и влязох в банята.

Когато излязох, динята беше готова. Когато съм наоколо, Сатъ винаги удължава работата си и бърше дълго праха на вещи, които дори не би докоснала, когато ме няма. Добре, не съм болен на тема педантичност, но най-естественото ми право е да очаквам домът ми да е чист. Има случаи, в които съм сигурен, че си е тръгвала, след като е изгладила само една-две дрехи.

Всъщност възнамерявах да я накарам да събере натрупаните в компютърната стая списания и дискети, както и да развърже и подреди вързаните вече на възел десетки шнурове и кабели. Исках също така да изчисти хубаво и клавиатурата. Казах й. Когато стигнахме до кабелите, тя рече:

— А, мен ме е страх. Има ток… Да не ме удари през лятото…

Сякаш ако я удари през зимата, ще бъде нормално!

— Няма — казах аз, — нищо няма да ти се случи. Ще ги извадим от контакта. Ще ги подбереш и ще ги изчистиш, след това аз ще ги включа.

— Така става — съгласи се тя. — Ако искате, дори ще ги вържа. Или да ги оплета хубавичко?

Не, не исках кабелите на компютъра ми да бъдат оплетени в безсмислен модел за сплетена коса.

— Ти ги изчисти, пък ще видим — казах аз.

Влезе вътре и веднага се обади:

— Хайде, елате да ги извадите от контакта, за да ги изчистя.

Сякаш не беше тя тази, която използва прахосмукачката, ютията и кухненския робот. Отидох и направих каквото искаше. Наведе се, влезе под масата и започна да разплита кабелите. Знаех, че вътрешно ме псува. Изключих дори и клавиатурата и я сложих пред нея. Казах й да я избърше с препарат, без да я мокри много.

Докато Сатъ приключи и си тръгне, разглеждах списанията и почетох малко книга. Тя не стоеше много. Имаше навика да си тръгва преди четири. И този път стана така.

— Има ли още нещо друго? — попита тя, когато се изправи пред мен, вече облечена.

Щом си тръгна, погледнах клавиатурата, от нея почти се стичаше вода. Естествено, с това искаше да ми покаже, че не бива друг път да я карам да го прави. Имахме дълго минало. Разбирах посланията й. Обърнах клавиатурата и я поставих на слънце на прозореца. Докато я слагах, доста понапсувах Сатъ. Щеше да се наложи да си купя нова, ако тази не работи, след като изсъхне. Новата ще бъде и чиста.

Кабелите не ги беше оплела на плитка, но ги беше увила с една широка червена панделка. Беше се получило отвратително и смешно. Можеше да остане така за известно време.

Възнамерявах да си почина малко, преди да тръгна за клуба. Ако Кенан се обади пак, щяхме да го обмислим.

Тъкмо се излегнах, и се звънна на вратата. Връзката, която се развиваше между лягането ми в леглото и звъненето на вратата, беше започнала да ме дразни. Но като помислих, че може да е Кенан, изтичах и отворих.

Разочарование! Срещу мен беше Хюсеин. Лицето му, очите му не приличаха на нищо. Имах намерение да му се разкрещя, което се изпари, като видях състоянието му. Не беше трудно да предположа какво бе станало. Пуснах го вътре.

— Какво се е случило с теб? — попитах.

— Твоите хора го направиха.

Гледаше като малко коте, останало на улицата.

— Кои са тези мои хора?

— Ми те, защо ли ги криеш, тези, които искат да получат това, което притежаваш. Взеха плика, който изпрати. След като не разбраха какво е, решиха да ме пребият, за да ме накарат да говоря.

— Много съжалявам. Извинявай — казах аз.

— След като разбраха, че не е това, което търсят, ме оставиха. По едно време си помислих, че ще ме убият. Оказаха се милостиви.

— Ходи ли в полицията? — попитах.

— Какво ще направи полицията? Аз съм таксиметров шофьор, забрави ли… Ако попадна на добър полицай, ще ме изслуша, ще ми каже, че съжалява, и ще ме изпрати.

За днес той беше вторият човек, който чрез бой беше принуден да говори. София беше прикрила следите от побоя благодарение на грима. Хюсеин не беше успял.

— От два дни насам ме бият. Няма място, което да не ме боли.

Извиних му се отново.

— Ти нямаш вина — рече той.

— Все пак тези неща ти се случиха заради мен.

— Не — каза той, — всичко е заради моята глупост. Аз тръгнах по петите ти. Като чух, че има твоя поръчка, сам скочих да я изпълнявам. Иначе щеше да отиде друг от стоянката. Сам се натресох, мислейки, че получавам възможност, като се върна, да дойда при теб и да ти кажа „предадох я“.

Флорънс Найтингейл в мен започна да се пробужда. Веждата му беше сцепена. Протегнах ръка към раната. Кръвта беше засъхнала.

— Отиде ли на лекар поне?

— Не, дойдох първо при теб…

Следите от йод по лицето му го издаваха, че лъже. Разбра кое ми направи впечатление.

— Отбих се в аптеката. Там ме превързаха.

— Добре — казах аз. Дръпнах си ръката и спрях, Флорънс можеше да изчака.

Гледаше ме в очите. Както споменах, погледът му беше като на котенце, молещо „вземи ме“.

— Гърбът ми е зле, всъщност на лицето ми няма нищо — каза той.

И веднага свали дрехата си и показа гърба си. Наистина го бяха наредили добре. Протегнах ръка и го докоснах.

— Не пипай! Много ме боли.

— Трябва да си направиш превръзка с алкохол.

— Ти би ли ми направила? Не мога сам да стигна до гърба си…

Нямаше и следа от мазната му усмивка. А Флорънс Найтингейл в мен се вълнуваше неустоимо.

— Добре, а как беше с Мюжде?

Всъщност не трябваше да задавам този въпрос. Но не можах да се въздържа.

— Никак. Нищо не сме правили. Исках да те накарам да ревнуваш. Това е. След като ти ми се ядоса и си тръгна, и аз станах и се прибрах у дома.

За мен бе удоволствие да повярвам на думите му. Сигурно на лицето ми се беше появила усмивка, в противен случай нямаше да посмее да ме целуне. Половината му устна беше подута, но целуваше хубаво. Честно казано, хареса ми. Отговорих му. След като получи отговор от мен, ме прегърна. Ръката му откри зърното на гърдата ми, което веднага се беше втвърдило. Като го прегърнах, за момент остана без дъх от болка, присви очи и стисна зъби. След това пусна едно дълбоко стенание. Паникьосано си махнах ръката. А той я хвана и я сложи на подходящото място.

Беше вечер, но въпреки това времето се затопляше.

Край