Мехмет Мурат Сомер
Убийството на Бусе (20)

20

Взех касетата с интервюто на Бусе и застанах пред телефонния секретар. Машината ми казваше, че имам пет съобщения, но реших да ги преслушам по-късно. Засега цялото ми любопитство беше концентрирано към касетата. Изключих телефона за всеки случай, докато я слушам. Възнамерявах да говоря по безжичния, ако все пак звънне някой или настоява да се чуем. Започнах внимателно да слушам. В началото се обръщаха един към друг с взаимни любезности. Бусе се обръщаше към нашата разгонена журналистка с „госпожо“.

Разказваше за развитието и промяната си. Надълго и нашироко, с всичките подробности. Колко била болезнена лицевата епилация и колко била скъпа. Как лицето оставало подуто след епилацията и, естествено, колко трудно било да си безработна след това. Болката, която усещала дори при допир, и други такива.

Разказваше за семейството си. Загубила баща си още като малка. Баща й бил много по-възрастен от майка й. Било нормално да си отиде по-рано. Как се е държала в „очите“ на майка си, макар и дете, защото тя била сляпа. Според нейната теория, и без това момчета, които растат само с майките си, бяха кандидат хомосексуалисти. От разказа й се разбираше, че тя също е станала хомосексуална, за да докаже теорията си.

Слепотата на майка й беше създала подходяща среда да изживее доста неща открито и да премине достатъчно разстояние, което мнозина не могат да изминат с години, за да стигнат до крайности в сексуалността. Първите й опити бяха невинни неща, както при всички: да наблюдава другите ученици в тоалетната, да играе на доктор и да се влюби в учителя по химия. След пубертета беше сменила стила си. На шестнайсет години, в първи курс на гимназията, й беше първият път.

Ето че започна да изрежда и спомена най-сетне име. Юсуф, един от големите по възраст в класа, я оправил. Нашата веднага се влюбила и мечтаела за брак. На момчето не му пукало, а и хубаво я биело, за да го остави на мира, докато Бусе — тогава Февзи — ходела често у тях и му досаждала.

Юсуф ли беше човекът, когото търсех? Дали привлекателният беден младеж, след като се поохранил и станал важна клечка, сега се опитва да изчисти миналото си? Не е невъзможно да се случи, знаех докъде може да се стигне от фукане в крайните квартали. Вероятно беше написал желанието си към Февзи в някой лексикон или въпросник, които тогава бяха на мода сред момичетата и потенциалните гейове. На тези години все още няма разлика между желание и обич. Често едното се смята за другото. Дори има множество нещастни бракове, които започват така и след като се изчерпат страстта и желанието — приключват, защото липсват приятелство и обич, които да ги заместят. Тези, които не могат да се простят със социологическия си брак, нараняват себе си и чувствата си.

Тук журналистката ни се впускаше в дълбоки чувства и показваше колко добре е разбрала положението. По гласа й личеше какво сериозно количество алкохол е употребено. Чуваше се как Бусе дърпа дълбоко от цигарата с трева.

След този „провал“ нашата започва да влиза в скута на всеки, който й се изпречи; щом този живот е мръсен, решава да го живее с цялата му мръсотия и да се унижава максимално, като се цапа колкото може повече.

Драматичният трепет в гласа й беше признак за това, че последните й думи бяха замислени впоследствие и изречени с цел „да бъде по-привлекателно“. Повечето от нас си имат коментари за миналото, които развиват впоследствие с цел „да бъдат по-привлекателни“.

По-нататък разговорът започна да се провлачва до такава степен, че тя не можеше да свърже едно пълно и правилно изречение. Личеше си, че е сложила доста трева в цигарата, която беше свила. Беше се надрусала. Както казах и по-рано, в това отношение съм категорична. Не ми се нрави особено. Не използвам, не искам и тези, които използват, да са около мен.

В края на гимназията вече притежаваше достатъчно опит и знания. Дори актьорът Семих, с когото ходеше, веднъж я беше завел на снимки.

За този второкласен актьор Семих се знаеше, че си пада по мъже. Миналото му беше достатъчно объркано и очернено. Тоест не бе човек, който си заслужава да се обсъжда.

Февзи е участвал в този филм като статист. След което Семих го запознал и пробутал на главния актьор, който бил дърт алкохолик: Атила Еркан. Никой не знаел за този човек, но ето че и той си падал по такива неща. Оправил Февзи в задната стая на апартамента, в който се снимал филмът, без да се съблича, като само си свалил ципа на панталона. След което му подарил една снимка с автограф. Все още я пазел като спомен от този ден, от това чукане. Все пак тогава Атила Еркан си е бил Атила Еркан.

Вярно, едно време имаше такъв човек. Привлекателен, но доста некадърен. Беше залязъл отдавна. И от дълго време го нямаше никакъв. Беше се женил и развеждал с няколко миски поред. Дори беше така пребил една от тях, че спечели заслужено място на първите страници на вестниците, които от години му липсваха. Причина за побоя над жена му можеше да са скритите му хомосексуални наклонности. Такива съпруги често издебват мъжете си и ги хващат. Не разбират нищо от положението или не искат да разберат. А когато схванат, веднага създават проблем, без да се замислят какво може да им се случи. Вероятно и онзи побой така се беше случил. Благодарение на Февзи още една загадка от клюкарското му минало беше осветена.

Наистина какво се случи с Атила Еркан? Естествено, че няма как да знам, ако играе в някой от петокласните сериали. Но ако дори аз не помня и не се интересувам какво прави, значи никой не се интересува. В такъв случай, ако той е изнудваният, какво може да излезе от това? Нищо! Тоест поради залязването му беше почти сигурно, че и той не е замесен в изнудването. Кой какво може да му направи оттук насетне.

Докато се чудя ту за Семих, ту за Атила, нашата вече се намираше в обятията на мъже на средна възраст. Дори един статист, колега на Семих, беше започнал да я продава. След като Бусе приключела работата с клиента, първо я изчуквал веднъж с мотива, че „сега тъкмо се е навлажнила“, и след това й плащал.

Един път я завел на парти в резиденцията на журналиста Корхан Тюркер. Цял куп млади, обратни като нея, се разхождали наоколо, облечени в женско бельо, докато Корхан Тюркер и приятелите му играели карти. На Февзи му дали да облече дантелени бикини с телесен цвят. Друг пък се разхождал само по жартиери, размахвайки пакета си пред всички. От време на време дърпали нашите в скута си, щипели ги, стискали ги и след като се налудували, си продължавали покера. На масата се въртели големи пари, които прилягали на името на хората. След това вкарали Февзи под масата. Изсмукал всичките играчи подред. Дали му добър бакшиш от масата. Сутринта, когато си тръгвал от резиденцията, задникът му бил насинен от щипане и стискане.

Тук журналистката крещеше гневно на главния редактор. Личеше, че знае хубави псувни. Казваше, че ще направи за срам ценния автор на техния вестник Корхан Тюркер. Беше й паднал в ръцете. И без това човекът си беше продажник. А наклонността му към обратните не бе известна въобще. Жена му беше богата и доста по-възрастна от него. Когато я изпратеше на почивка, си устройваше ергенски партита. Ако някой му натриеше носа с тези гей партита, твърдеше, че са фантасмагории. Толкова беше печен. Откъдето и да го погледнеш, нямаше достоверен свидетел. Според тях, педалите не можеше да се считат за хора. Затова показанията им, естествено, не се приемаха. А за другите мъже въобще не можеше да става дума да си признаят. Освен това между журналистите имаше такива, които са постигнали неприкосновеност, и са удостоени с почетна защитна цензура със статута на Зеки Мюрен.

Същата логика не важеше за мен. Името, което търсех, спокойно можеше да бъде и Корхан Тюркер. Но Бусе беше споменала за снимки и писмо. Ако връзката им не е продължила, дори и да съществуваха най-непристойните снимки от едно нощно парти, нямаше как да фигурира писмо и дори поредица от писма.

Междувременно печалбата на Бусе растеше от ден на ден, можела да си купува всичко, което си пожелае. Нямало място, където да не е била. Не само мъжете, а и някои жени са я желали и са й плащали за услугите. Известната авторка на текстове за песни, лесбийката Суат я завела в Бодрум на почивка и оттам на морско пътешествие. Нашата флиртувала с юнгата на кораба, но по време на същото пътешествие не успяла да се спаси от пианиста вокалист Махмут Гюрсел. Човечецът — тя говореше за него с пренебрежение — бил доста грозен, но пък имал най-якия пакет, който е виждала през живота си. Бил като Кинг Конг. Човекът оправял нашата при всяка възможност. Всеки път изпитвала болка, но сипаничавият Махмут си вършел така работата, че я карал да вика. Кой ще те чуе в открито море, приканвал я да вика повече и й се нахвърлял. Понеже си падал по ексхибиционизма, обикновено го правел на палубата. Пред очите на другите. А Суат ги наблюдавала с ледено уиски в ръка, смеела им се и си пушела цигарата.

Нашата журналистка веднага се намеси да обясни с раздразнен глас, че пианистът вокалист и без това при всяка възможност гледа да се покаже, дори на сцената вечер сваля и хвърля ризата си с претекста, че е изпотен, и демонстрира косматите си гърди и мускулестите ръце, по които си личеше, че спортува. Беше чула и слуховете за размера на пениса му. Да, разбира се, било й любопитно, представяла си го и дори си фантазирала. Но, за бога, човекът наистина беше много грозен.

Бусе/Февзи смятала тези хора за голямата работа, защото са известни, и затова нищо не казвала. Иначе наистина всеки път изпитвала сериозна болка. Преодолявала болката с ласките и масажите на юнгата, който, между другото, бил със златно сърце и скромен пакет — но очевидно пасивен.

Тук журналистката отново се намесваше с най-класическото обяснение, че „и без това не е важен размерът, а качеството“. Може ли такова нещо? Естествено, че е важен. Може ли да сравняваш патладжан с бамя?

Така приключи първата страна на касетата. Междувременно имаше доста празни приказки, мнения относно секса и философии относно наклонностите на жените и низостта на мъжете. И на двете им се преплиташе езикът. Думите на Бусе изобщо не бяха подредени. Беше ясно, че когато се съвземе, ще отрече казаното.

Малко по малко Бусе/Февзи започнала да вярва, че по този начин ще може да си изгради бляскав живот. Затова и ускорила физическата си промяна. Известно е, че всичко това изисква пари. Точно в момента, в който си избрала такава кариера, срещнала Сюрея. Тогава и той бил млад. Разбира се, между тях имало доста голяма разлика в годините. Сюрея бил към края на трийсетте. Но въпреки възрастта все още бил като лъв. Бил снажен. Дори и да не можел да се нарече красив, имал някакъв особен чар. Питаха се дали дори сега не е такъв?

Гласът на журналистката започна да се заглушава заради отдалечаването й от устройството, а заради настройката допълнително се влошаваше. Думите й не се разбираха ясно, но обобщено бяха коментари относно Сюрея. Не вярваше. Изненадваше се.

Кой беше този Сюрея, когото, както се оказа, и двете познават? Не можах да си отговоря на въпроса. Продължих да слушам.

Тази работа продължила с години. Връзката й със Сюрея определено преминала тайно, изключително секретно. Ходела в дома му, той живеел сам, понякога се случвало да го чака с часове. Оставала цяла нощ. Случвало се дори да не се прибира с дни, когато имал срещи и когато пътувал извън града. Още оттогава се занимавал сериозно с партийните дела. Искал да го чака у дома и да не ходи при други. Много я ревнувал…

Партия ли? За каква партия става въпрос? Кой е този Сюрея, коя е тази партия?… Отговорих си още преди да са се оформили въпросите в главата ми: вторият човек в партия Цел, Сюрея Еронат! Спрях телефонния секретар. Опитах се да възприема това, което осъзнах: партия Цел и Сюрея Еронат. Фразата се въртеше в главата ми с различни звуци и се появяваше пред очите ми с различни символи на азбуката. Не беше възможно! Устата ми сигурно се бе отворила, а ченето ми — увиснало от учудване. Станах и си плиснах студена вода в лицето. Не беше достатъчно. Изпих и една чаша студена вода.

Партия Цел бе с ясно изразен консерватизъм. Не отстъпваха дори на милиметър от семейното ядро и ролята на мъжа в семейството. Бяха прекалени мъжкари, въпреки че нямаха основание и покритие. Бяха против всичко. Да си гей, за тях беше последната степен на низостта, беше нещо много по-лошо от това да си насекомо. Ако зависеше от тях, нито един гей нямаше да остане жив.

Но ето че теорията и практиката бяха съвсем различни неща. Вторият човек в партията си беше чист педераст.

Беше основно мъжка партия. Въпреки че съвсем символично имаше някои членове жени, никой не беше чувал за тях.

Последното нещо, което щеше да подхожда на имиджа им на „тежки мъже“, беше хомосексуална връзка. Но заместник-председателят на партията Сюрея Еронат беше хомосексуалист. Ето тази информация беше смъртоносна. А документите за нея категорично бяха по-смъртоносни. Само фактът, че научих за това, ме накара да настръхна. София беше права, опасно бе дори и само да знаеш.

Отгоре на всичко и изнудване! Да превърнеш този въпрос в изнудване, си беше равносилно на самоубийство. Невъзможно бе нашето благородно момиче Бусе да се е захванало с такова нещо. Онова, което може да се е случило, е в един рядък носталгичен момент Сюрея Еронат, докато си е припомнял миналото, да се е сетил за снимките и сам да е тръгнал да ги търси. Дори да не е тръгнал той лично, беше пуснал хората си. Ако тези материали преминат в чужди ръце, могат да станат причина дори за разпадането на партията. Нейният председател от дълго време не се появяваше. Колкото и да не се казваше открито, всички конци се дърпаха от Сюрея Еронат. Пулсът на партията биеше в него.

А личният му живот беше тази част, от която медиите се интересуваха най-много. Оженил се още на младини, след няколко години съпругата му починала в трагична катастрофа. Трудно е да повярва човек, че оттогава скърби за жена си, но всички се правеха, че вярват.

Имаше две деца, едно от които семейно. Бяха далеч от него. Синът му живееше в Америка или Канада. А дъщеря му се омъжи, роди деца и тихо изпълняваше ролята си на способна домакиня и готова на жертви майка.

Според слуховете, живеел с майка си, която е вдовица, и леля си. През свободното си време се разхождал из природата и яздел. През почивните дни отивал с майка си и леля си на места с лечебна вода; никога не се снимал по шорти, бански или хавлия. Не помня да има публикувана снимка без вратовръзка. Нямаше интимни връзки. Дори не се намекваше нещо такова. Нито в близкото минало, нито в днешно време почти нямаше социални контакти, които да напомнят за личния живот на Сюрея Еронат.

Никой не публикуваше клюки, защото хората се страхуваха.

И горката ми Бусе, моето благородно момиче беше станало тяхна жертва. Дори може би и сляпата й майка Сабиха също беше жертва.

Получих наградата за любопитството си, дано не се наложи да платя цената й.

Колебаех се дали да изслушам останалата част от касетата. Ако нещата, които науча, се увеличат, щяха да нараснат и нещата, за които бих могла да се изпусна. Знаеше ли се какво мога да разкажа, докато съм в скута на някого и не съм на себе си; или какво ще ми изскочи от ума, докато съм ядосана и псувам някого, да не говорим за рекетиращите сутеньори, дори и само за да им се наложа и да ги унижа… Изплаших се от себе си. Човешко е! Не мога да знам кога какво ще кажа. Освен това езикът ми да не е вързан. Но дори и да е, какво от това, винаги ми се ще да разкажа на някого. Ако не го споделя, ще се изям. Ще загубя себеуважение и самочувствие.

Както и да е, реших да изслушам останалата част. Какво щеше да се промени, ако знаех малко или всичко. Натиснах отново копчето на телефонния секретар. Гласът на Бусе продължи:

„Но винаги много ревнуваше. Специално мен много ме ревнуваше. Не отивай там, не идвай тук, не излизай през нощта. След това започна да ме подпомага да покривам разходите си. Все пак нямаше как да се препитаваме с вдовишката пенсия на майка ми. Знаете ли колко е малка тя? Наистина ги съжалявам пенсионерите. Всъщност едвам оцеляват.

Слава богу, на нас не ни липсваше нищо, благодарение на Сюрея. Птиче мляко да му поискам, и него ще намери и ще го донесе. Каквото и да направи, винаги е много мил. Като истински джентълмен. Дори и с помощите. След това започна да идва и у нас. Доста обикна майка ми. А и тя него. Винаги, когато дойдеше, задължително й целуваше ръка и обменяха две-три приказки. На жената й харесваше. Може би тогава не разбираше какво точно се случва, но след като връзката ни продължи седем години, може и да е усетила положението. Тъй че ние си живеехме като семейство. След като се разделихме, аз, разбира се, силно страдах. Не ме утешаваше много. Коя майка ще направи такова нещо…“

Хммм, ето това си беше хубаво. Господин Сюрея и майката на любовника му. Разговор между тъща и зет. Не съм виждал никога госпожа Сабиха, но си представям тази сцена. Сляпата майка, седнала на любимия люлеещ се стол с безсмислена усмивка на лицето. Празно гледащите й очи, насочени към тавана, без да са концентрирани в определена точка. Точно пред нея синът й и Сюрея се любеха. Любеха се, без да издават звук. Жената ги гледаше с незрящите си очи, а те, прехапали устни от удоволствие и беззвучно, продължаваха. След като приключеха, Сюрея целуваше ръката на възрастната жена и й благодареше. Тази сцена силно ми напомняше един филм. Не помня кой точно. Ако ми се падне въпрос с него на състезание, със сигурност ще се проваля.

Ах! Беше много трудно да си представя тази сцена, как Сюрея Еронат прави секс. Доколкото съм с впечатление от медиите, този човек беше от типа хора, които са много над секса. Хора, които изглеждат, сякаш са преодолели сексуалността или никога не са имали такава. Аз всъщност мисля така за много малко мъже, но този беше точно от този тип. С поведението, говоренето, мимиките, жестовете, вида, облеклото и всичко останало… Нямаше дори и грам сексуалност.

Разрових старите вестници и потърсих негова снимка. Не беше особено медийна личност. Беше известен с обидите и порицаването на журналистите. Или поне не беше сред важните новини във вестника, който бях взел. И все пак го открих, след като потърсих малко. Погледнах отново. Беше си направо обидно за милите ми момичета да си представя този тип с някое от тях.

По-нататък в касетата имаше още цял куп имена, част от които знаех, а други бяха непознати за мен. Нито едно не беше толкова опасно. И без това не беше останало нищо неизречено поне за половината от тях. Казаното наистина струваше пари, но за убийство не си заслужаваше.

Не можах да преценя какво да правя с касетата. Най-добре беше да я подхвърля на медиите. Но пък аз, така или иначе, я бях получила от медиите. Ако не са осъзнали стойността й и не са я публикували, това си е техен проблем.

Друга възможност беше да я предам на Сюрея Еронат. Но това си бе нещо като покана на опасността. Ако я изпратя по пощата, ще бъде трудно, дори невъзможно да открият източника. И все пак по гласовете в касетата можеха да открият самоличността на загорялата журналистка, за чието име така и не мога да се сетя, и после лесно да стигнат до мен. След това върви и се оправяй, ако можеш. Така че елиминирах и тази възможност.

Оставаше ми вариантът или да я унищожа, или да я скрия. Замислих се за разликата. Ако я унищожа, кой ще разбере, ако я скрия, на кого му пука? Освен това, ако вземат да ме издирват, кой ще повярва на „унищожих я“? Как ще ги убедя? Ако журналистката с неизвестното име не се разкряка, никой не би разбрал, че притежавам копие. Реших да я скрия.

Това беше само въпрос за прескачане на нивото. Нямаше награда за него. Все още стоеше въпросът: къде ще я скрия? Добре, да речем, че съм я скрил; отделна мистерия е за какво ще ми послужи тя в бъдеще.