Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fight Club, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Начална корекция и форматиране
ventcis (2014)
Допълнителна корекция
maskara (2017)

Издание:

Автор: Чък Паланюк

Заглавие: Боен клуб

Преводач: Светлана Комогорова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ (не е указано)

Издател: ИК „ЕРА“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Експреспринт“ ООД

Излязла от печат: 2009

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-073-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3679

История

  1. — Добавяне

19.

Сълзите бликаха. Една тлъста вада се стичаше по дулото на пистолета надолу към скобата около спусъка и се размазваше под показалеца ми. Реймънд Хесъл затвори очи. Притиснах силно дулото до слепоочието му — той винаги щеше да усеща натиска му, точно там. Стоях до него, това беше неговият живот и той всеки миг можеше да умре.

Пистолетът не беше евтин и се чудех дали солта може да го прецака.

Всичко беше минало толкова гладко, чудех се аз. Направих всичко, което механикът ми каза да направя. Тъкмо затова трябваше да купим пистолет. Това ми беше домашното.

Всеки от нас трябва да донесе на Тайлър дванайсет шофьорски книжки. За доказателство, че и двамата сме принесли по дванайсет човешки жертви.

Тази вечер паркирах и изчаках в пресечката Реймънд Хесъл да приключи смяната си в денонощния магазин на ъгъла. Около полунощ той чакаше нощния автобус, когато най-накрая се приближих и казах „Здравей“.

Реймънд Хесъл, Реймънд, не каза нищо. Вероятно реши, че ще искам парите му, минималната му надница, четиринайсетте долара в портфейла му. О, Реймънд Хесъл, с всичките ти двайсет и три години, когато започна да плачеш и сълзите се застичаха по дулото на пистолета ми, притиснат в твоето слепоочие, не, не ставаше въпрос за пари. Парите не са всичко. Дори не каза здрасти. Ти не си твоето жалко портмоненце. Казах — приятна нощ, студена, но ясна. Ти и едно здрасти не каза.

Казах — не бягай, иначе ще трябва да те застрелям в гръб. Бях извадил пистолета и си бях сложил латексова ръкавица, така че ако някога патлакът станеше Веществено доказателство А, по него нямаше да има нищо освен засъхналите сълзи на Реймънд Хесъл, бял, на двайсет и три години, особени белези няма.

Тогава привлякох вниманието ти. Очите ти станаха толкова големи, че дори и уличните лампи да не светеха, пак щях да забележа, че на цвят са зелени като антифриз.

Ти се дърпаше все по-назад, по мъничко всеки път, когато пистолетът докосваше лицето ти — сякаш дулото беше твърде горещо или твърде студено. Докато не казах „Не отстъпвай“ и ти се остави пистолетът да те докосне, но дори и тогава завъртя глава по-далече от дулото.

Даде ми портфейла си, както те помолих.

Името ти на шофьорската книжка беше Реймънд К. Хесъл. Живееш на 1320 SE Бенинг, апартамент А. Това трябва да е приземен апартамент. Обикновено отбелязват приземните апартаменти с букви, а не с числа.

Реймънд К. К. К. К. К. К. Хесъл, на тебе говорех.

Главата ти се изви нагоре, дръпна се от пистолета и ти каза „да“. Каза — да, живееш в мазе.

В портфейла ти имаше и снимки. На майка ти.

За тебе това беше тежко — трябваше да отвориш очи и да видиш снимката на мама и татко усмихнати, като в същото време виждаш и дулото. Но ти го направи, а после очите ти се затвориха и ти се разплака.

Ще ти мине — невероятното чудо на смъртта. В един момент си личност, а в следващия — предмет, и мама и татко ще трябва да се обадят на стария доктор Някойси и да вземат зъболекарския ти картон, защото от лицето ти няма да е останало кой знае какво, и мама и татко винаги са очаквали от тебе много повече, и не, животът не е справедлив и ето сега какво ти дойде до главата.

Четиринайсет долара.

Това — казах, — това майка ти ли е?

Да. Ти плачеше, подсмърчаше, плачеше. Преглътна. Да.

Имаше карта от библиотеката. Карта от видеотеката. Карта за социална осигуровка. Четиринайсет долара в брой. Исках да прибера картата за автобуса, но механикът каза да взема само шофьорската книжка. Студентска карта с изтекъл срок.

Учил си нещо.

В този момент ти вече се разрева доста яко, затова притиснах малко по-силно пистолета в бузата ти и ти почна да се дърпаш, докато не ти казах не мърдай, или веднага ще умреш. А сега, какво учеше?

Къде?

В колежа, казах. Имаш студентска карта.

О, не знаех, хлъц, глът, смрък, смрък, биология.

Чуй сега, ти ще умреш, Реймънд К. К. К. Хесъл — тази нощ. Може да умреш след секунда или след час — ти си решавай. Така че излъжи ме. Кажи ми първото, дето ти дойде наум. Измисли нещо. Хич не ми дреме. Пистолетът е у мен.

Най-накрая ти се заслуша и започна да се измъкваш от малката трагедия в главата ти.

Попълни празното място. Какъв иска да стане Реймънд Хесъл, като порасне?

Вкъщи, каза, искаш само да се прибереш вкъщи, моля ви.

Без глупости, казах. Но после как искаш да си прекараш живота? Ако изобщо ставаш за нещо.

Измисли нещо.

Не знаеш.

Тогава ще умреш още сега, казах. А сега обърни глава, казах.

Смъртта ще започне след десет, девет, осем.

Ветеринар, казваш ти. Искаш да станеш ветеринар, ветеринарен лекар.

Значи животни. За това трябва да учиш.

Страшно много учене трябва, каза ти.

Можеш или да отидеш да учиш и да си скъсваш гъза от зубрене, Реймънд Хесъл, или да умреш. Ти избирай. Набутах портфейла ти в задния джоб на джинсите ти. Значи ти всъщност искаш да лекуваш животни. Дръпнах осоленото дуло от едната ти буза и го притиснах към другата. Това ли винаги си искал да станеш, д-р Реймънд К. К. К. К. Хесъл — ветеринар?

Ъхъ.

Не се будалкаш, нали?

Не. Не, искаш да кажеш да, не се будалкам.

Ъхъ.

Добре, казах и притиснах мокрия край на дулото в брадичката ти, после във върха на носа и навсякъде, където го притиснах, дулото оставяше лъскаво мокро кръгче от твоите сълзи.

Е, казах аз, върни се в училище. Ако утре се събудиш, намери начин да се върнеш в училище.

Притиснах мокрия край на дулото във всяка буза, после в брадичката ти, после в челото ти и оставих дулото така. Може да умреш и веднага, казах.

Книжката ти е у мен.

Знам кой си. Знам къде живееш. Ще задържа книжката ти и ще те проверявам, Реймънд. К. Хесъл. След три месеца, после след шест месеца, после след година — и ако не си се върнал в колежа и не учиш за ветеринар, ще умреш.

Ти не каза нищо.

Махай се оттук и си живей животеца, но помни, че те следя, Реймънд Хесъл, и по-скоро бих те убил, отколкото да те гледам как бачкаш някакво лайняно бачкане за колкото да си купиш сирене и да гледаш телевизия.

А сега ще си тръгна, така че не се обръщай.

Това иска Тайлър от мен.

Думите, които излизат от устата ми, са думите на Тайлър.

Аз съм устата на Тайлър.

Аз съм ръцете на Тайлър.

Всеки в Проект „Разруха“ е част от Тайлър Дърдън и обратно.

Реймънд К. Хесъл, вечерята ти ще е най-вкусната, която някога си ял, а утрешният ден ще е най-прекрасният в целия ти живот.