Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fight Club, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Начална корекция и форматиране
ventcis (2014)
Допълнителна корекция
maskara (2017)

Издание:

Автор: Чък Паланюк

Заглавие: Боен клуб

Преводач: Светлана Комогорова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ (не е указано)

Издател: ИК „ЕРА“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Експреспринт“ ООД

Излязла от печат: 2009

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-073-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3679

История

  1. — Добавяне

10.

Спирам асансьора между етажите, докато Тайлър разкопчава колана си. Щом асансьорът спира, купите за супа, наредени на количката, престават да тракат и гъби от пара се издигат чак до тавана, щом Тайлър вдига капака на супника.

Тайлър посяга да си го извади и казва:

— Не ме гледай, иначе няма да мога.

Супата е гъста, доматена, със силантро[10] и миди. Между тези двете никой няма да подуши другото, което ще добавим.

Казвам „побързай“ и поглеждам Тайлър през рамо. Крайчецът на онази му работа е топнат в супата. Изглежда много смешно, наистина — все едно слон, облечен в бяла риза и папийонка на келнер, пие супа през мъничкото си хоботче.

— Казах ти да не гледаш — казва Тайлър.

На вратата на асансьора пред мен има мъничко прозорче колкото лице, през което мога да погледна в коридора. В спрелия между етажите асансьор се открива изглед на една хлебарка разстояние над зеления линолеум. Оттук зеленият коридор се простира на височината на хлебарка към точката си на изгубване, покрай полуотворени врати, където титани и техните съпруги великанки пресушават бъчви шампанско и реват един на друг, окичени с диаманти, по-големи и от мен.

Миналата седмица, казвам на Тайлър, когато адвокатите на Емпайър Стейт се бяха събрали тук на коледно парти, го надървих и го набутах във всичките им портокалови мусове.

Миналата седмица, казва Тайлър, спрял асансьора и се изпърдял върху цяла количка „Боконе долче“[11] за чая на Младежката лига.

Този Тайлър знае как целувките поемат миризми.

На нивото на хлебарка чуваме как пленникът арфист свири, докато титаните бодат с вилици агнешките си пържоли, всяка хапка — колкото цяло прасе, всяка уста — разкъсващ Стоунхендж от слонова кост.

Давай де, казвам.

— Не мога — отвръща Тайлър.

Ако супата изстине, ще я върнат.

Великаните — те връщат ястия в кухнята без никаква причина. Просто искат да те гледат как търчиш напред-назад за парите им. На вечери като тази, на такива банкети, те знаят, че бакшишът е включен в цената и затова се държат с тебе като с лайно. Всъщност не връщаме нищо в кухнята. Поразместиш пом-паризиените[12] и асперж-оландезите[13] малко из блюдото, сервираш ги на някого другиго и изведнъж всичко се оправя.

Ниагарският водопад, казвам. Реката Нил. Като ученици всички си мислехме, че ако натопиш ръката на някого в топла вода, докато спи, той ще подмокри леглото.

— О — възкликва Тайлър. Зад мен Тайлър възкликва: — О, да. Ето, готово. О, да. Да.

Покрай полуотворените врати в балните зали отвъд сервизните коридори шумолят златни, черни, червени поли, високи колкото златната кадифена завеса в театър „Олд Бродуей“. От време на време се появяват чифт кадилаци от черна кожа с връзки за обувки там, където би трябвало да са предните стъкла. Над колите се движи град от офис небостъргачи в червени пояси.

Недей прекалено много, казвам.

Ние с Тайлър се превърнахме в терористите партизани на обслужващата индустрия. Саботьори на официални вечери. Хотелът организира официални вечери и когато някой иска храната, получава храната, виното, порцелана, стъклените сервизи и сервитьорите. Всичко накуп, на една сметка. И тъй като знаят, че не могат да те сплашат с бакшиша, за тях си просто хлебарка.

Навремето Тайлър сервирал на някаква вечеря. И тогава се превърнал в келнер ренегат. На тази първа вечеря Тайлър поднасял рибното ястие в онзи стъкленобял облак-къща, който сякаш плава над града на стоманени крака, забити в склона на хълма. Някъде по средата на първото ястие, докато Тайлър плакне чиниите от макарони, домакинята идва в кухнята, стиснала листче, което плющи като знаме — толкова силно й трепери ръката. Стиснала зъби, мадам иска да знае видял ли е някой от сервитьорите някакви гости да се отправят по коридора към онази част от къщата, където са спалните? По-специално някои от гостенките? Или пък домакинът?

В кухнята Тайлър, Албърт, Лен и Джери плакнат и подреждат чиниите, а един помощник-готвач, Лесли, полива с чесново масло сърцевината от ангинари, пълнена със скариди и охлюви.

— Не ни е позволено да влизаме в тази част на къщата — обяснява Тайлър. — Влизаме през гаража. Позволява ни се да виждаме само гаража, кухнята и трапезарията.

Домакинът влиза в кухнята зад гърба на жена си и измъква хартийката от треперещата й длан.

— Всичко ще се оправи — казва той.

— Как да погледна тези хора — казва мадам, — докато не разбера кой го е направил?

Домакинът полага разтворена длан на гърба на бялата й копринена официална рокля в тон с къщата, мадам се изправя, изпъчва рамене и изведнъж млъква.

— Те са твои гости — казва той. — Тази вечеря е много важна.

Изглежда много смешно — все едно вентрилоквист съживява куклата си. Мадам поглежда своя съпруг, домакинът побутва съпругата си и я извежда обратно в трапезарията. Бележката пада на пода и двойното „фссс-фссс“ на кухненската врата я запраща в краката на Тайлър.

— Какво пише там? — пита Албърт.

Лен се залавя да разчиства след рибата.

Лесли слага подноса с ангинарите обратно във фурната и пита:

— Какво пише де?

Тайлър поглежда Лесли и казва, без дори да вдигне бележката:

— „Добавих известно количество урина в поне едно от многото ви елегантни благовония“.

Албърт се усмихва.

— Изпикал си се в парфюма й?

Не, казва Тайлър. Просто мушнал бележката между шишенцата. Тя има близо стотина шишенца, подредени на тоалетката с огледало в банята й.

Лесли се усмихва.

— Значи не е наистина?

— Не е — отвръща Тайлър, — но тя не го знае.

Чак до края на тази стъкленобяла вечеря в небето Тайлър разчиствал чиниите от студени ангинари, после от студено телешко с картофени дукеси, после от студено „Шуфльор а ла полонез“[14] пред домакинята и й доливал вино около дузина пъти. Мадам седяла и наблюдавала как всички гостенки ядат, а накрая, докато вдигали купичките за сорбе[15] и поднасяли кайсиевия сладкиш, изведнъж мястото на мадам начело на масата се опразнило.

Докато мият съдовете, след като гостите са си тръгнали, и товарят кофичките за лед и порцелана обратно в хотелския микробус, домакинът влиза в кухнята и пита Албърт не би ли могъл да му помогне да пренесат нещо тежко.

Лесли казва — може би Тайлър е прекалил.

Високо и бързо, Тайлър обяснява — убиват китове, казва Тайлър, за да направят парфюм, който струва повече от злато. Повечето хора никога не са виждали кит. Лесли има две деца и живее в апартамент до магистралата, а мадам домакинята има наредени в шишенца на тоалетката си повече мангизи, отколкото той и останалите изкарват за година.

Албърт се връща и набира номер 911. Затулва слушалката с длан и казва:

— Леле, Тайлър не биваше да я оставя тая бележка.

Тайлър казва:

— Върви тогава кажи на управителя. Нека ме уволнят. Не съм женен за тая лайняна работа.

Всеки забива поглед в краката си.

— Уволнението — казва Тайлър — е най-хубавото нещо, което може да ни се случи. Така ще престанем да ходим по водата и ще направим нещо с живота си.

Албърт казва в слушалката, че им трябва линейка, после диктува адреса. Докато чака на телефона, той казва, че в момента домакинята била страшно зле. Домакинът не могъл да я вдигне, защото мадам твърдяла, че тъкмо той се е изпикал в шишенцата с парфюмите й, и казала, че се опитвал да я подлуди, като въртял любов с една от гостенките тази вечер, и че й е писнало, писнало й е от всички тези хора, които наричат свои приятели.

Домакинът не може да я вдигне, защото мадам е паднала зад тоалетната чиния в бялата си рокля и размахва счупено шише от парфюм. Мадам казва, че ще му пререже гърлото, само да се опита да я докосне.

— Яко — казва Тайлър.

А Албърт вони. Лесли казва:

— Албърт, миличък, ти вониш.

Няма начин да излезеш от тази баня, без да вониш, казва Албърт. Всичките шишенца с парфюми се въргалят счупени на пода, а тоалетната чиния е препълнена с другите шишета. Приличат на лед, казва Албърт, като на най-шикозните хотелски партита, когато трябва да пълним писоарите с натрошен лед. Банята вони, подът скърца от ледени отломки, които не се топят, а когато Албърт помага на мадам да стане — бялата й рокля е мокра и на жълти петна — мадам замахва със счупеното шише към домакина, подхлъзва се в парфюма и счупените стъкла и се приземява на длани.

Плаче и кърви, свита до тоалетната чиния. О, и смъди, казва тя.

— О, Уолтър, смъди. Смъди! — казва мадам.

Парфюмът, всички тези мъртви китове в раните по ръцете й, смъди.

Домакинът вдига мадам на крака и я подпира. Мадам е вдигнала ръце, сякаш се моли, но между дланите й има два сантиметра разстояние и кръвта се стича по тях, по китките, по диамантената гривна и към лактите, откъдето започва да капе.

А домакинът казва:

— Всичко ще се оправи, Нина.

— Ръцете ми, Уолтър — хленчи мадам.

— Всичко ще се оправи.

Мадам хленчи:

— Кой би ми причинил това? Кой може да ме мрази толкова много?

Домакинът казва на Албърт:

— Би ли повикал линейка?

Това е първата мисия на Тайлър като терорист в сферата на услугите. Келнер партизанин. Грабител на минимална надница. Тайлър се занимава с това от години, но казва, че всичко е по-забавно, когато го правят двама.

В края на историята с Албърт Тайлър се усмихва и казва:

— Яко.

В хотела в момента, в асансьора, спрян между кухненския и банкетния етаж, разказвам на Тайлър как съм се изхрачил в желираната пъстърва за конгреса на дерматолозите и трима души са ми казали, че е пресолена, а един — че е великолепна.

Тайлър си го изтръсква над супника и казва, че е пресъхнал. По-лесно е със студената вишисоаз[16] или когато готвачите приготвят истинско прясно гаспачо. С лучената супа, покрита с коричка от стопено сирене суфле, не става. Ако някога дойда тук да ям, тъкмо това бих си поръчал.

Ние с Тайлър бяхме започнали да се изчерпваме откъм идеи. Номерата с храната взеха да ни доскучават — бяха се превърнали почти в част от работните задължения. Тогава чувам един от докторите, адвокатите, каквито ще да са, да казва, че хепатитният микроб можел да изкара шест месеца на неръждаема стомана. Да се чудиш колко ли може да изкара тоя микроб на крем „Шарлот рюс“ с ром.

Или пък на тимбал от сьомга.

Попитах доктора откъде можем да докопаме малко от тия микроби, а той е толкова пиян, че се разсмива.

Всичко отива в контейнера за медицински отпадъци, казва той.

И се смее.

Всичко.

Контейнер за медицински отпадъци ми звучи като достигане на дъното.

С ръка на копчето питам Тайлър дали е готов. Белегът на опакото на дланта ми е подут, зачервен и лъскав като чифт устни с точната форма на целувката на Тайлър.

— Само секунда — казва Тайлър.

Доматената супа сигурно още е гореща, защото сгърченото нещо, което Тайлър пъхва в гащите си, е розово като гигантска варена скарида.

Бележки

[10] Кориандър — Б.ред.

[11] Италиански сладкиш от целувки с ягоди и шоколад. — Б.ред.

[12] Картофи по парижки — Б.ред.

[13] Аспержи в холандски сос — Б.ред.

[14] Карфиол по полски — Б.ред.

[15] Десертно алкохолно питие, приготвено от плодове, сладолед, сироп и вино — Б.ред.

[16] Крем супа от картофи и праз. Сервира се студена — Б.ред.