Чък Паланюк
Боен клуб (20)

20.

Събуждаш се на „Скай Харбър Интернешънъл“.

Връщаш часовника два часа назад.

Автобусът ме откарва в центъра на Финикс и във всеки бар, в който вляза, има мъже с шевове около очните орбити — там, където някой як удар е размазал плътта в острия ръб. Хора с изметнати настрани носове — и тези пичове в бара ме виждат с дупката в бузата и веднага се разпознаваме като свои.

От известно време Тайлър е изчезнал от вкъщи. Върша си дребната работа. Хвърча от летище на летище да гледам колите, в които са умрели хора. Магията на пътуването. Мъничко живуркане. Мънички сапунчета. Мъничките самолетни седалки.

Навсякъде където отида, разпитвам за Тайлър.

В случай че го намеря, шофьорските книжки на дванайсетте човешки жертви са в джоба ми.

Във всеки бар, в който вляза, във всеки шибан бар виждам пребити пичове. Във всеки бар те ме прегръщат и искат да ме черпят една бира. Все едно вече знам кои барове са на бойния клуб.

Питам виждали ли са мъж на име Тайлър Дърдън.

Тъпо е да питам знаят ли за бойния клуб.

Първото правило е, че за бойния клуб не се говори.

Но виждали ли са Тайлър Дърдън?

Казват — никога не сме чували за него, сър.

Но може да го намерите в Чикаго, сър.

Всички ми викат сър — сигурно заради дупката в бузата.

И намигат.

Събуждаш се на „О’Хеър“ и се качваш на автобуса, който ще те откара в Чикаго.

Местиш часовника един час напред.

След като можеш да се събудиш на друго място.

След като можеш да се събудиш в друго време.

Защо да не можеш да се събудиш някой друг?

Във всеки бар, в който влезеш, пребити пичове искат да те черпят една бира.

И не, сър, никога не са срещали този Тайлър Дърдън.

И намигат.

Никога досега не са чували това име. Сър.

Питам за бойния клуб. Тази вечер има ли тук някъде боен клуб?

Не, сър.

Второ правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Пребитите пичове в бара клатят глави.

Никога не са чували за това. Сър. Но можете да намерите този ваш боен клуб в Сиатъл, сър.

Събуждаш се на „Мейгс Фийлд“ и се обаждаш на Марла, за да видиш какво става на Пейпър Стрийт. Марла казва, че всичките космически маймуни сега си бръснат главите. Електрическата им самобръсначка прегрявала и сега цялата къща воняла на изгоряла коса. Космическите маймуни използвали луга, за да си заличат отпечатъците на пръстите.

Събуждаш се на „Сий Так“.

Връщаш часовника два часа назад.

Автобусът те откарва в центъра на Сиатъл и в първия бар, в който влизаш, барманът е с шина на врата — тя държи главата му изметната назад и той трябва да погледне към пурпурния си размазан нос-патладжан, за да ти се ухили.

Барът е празен и барманът те поздравява:

— Добре дошли отново, сър.

Никога не съм идвал в този бар — никога, ама никога.

Питам го дали му е познато името Тайлър Дърдън. Барманът се ухилва с брадичка, щръкнала над ръба на бялата шина, и пита:

— Това проверка ли е?

Да, казвам, проверка е. Срещал ли е някога Тайлър Дърдън?

— Вие се отбихте тук миналата седмица, господин Дърдън — казва той. — Не си ли спомняте?

Тайлър е бил тук.

— Бяхте тук, сър.

Никога не съм бил тук до тази вечер.

— Щом казвате, сър — казва барманът, — но в четвъртък вечерта дойдохте да питате след колко време полицията смята да ни затвори.

Миналият четвъртък вечерта будувах цяла нощ заради безсънието и се чудех буден ли съм, спя ли. Събудих се късно сутринта в петък, смазан от умора — чувствах се така, сякаш не съм мигнал.

— Да, сър — казва барманът. — В четвъртък вечерта стояхте точно тук, където сте сега, и ме питахте за полицейския контрол и колко души е трябвало да върнем от бойния клуб в сряда вечерта.

Барманът извива раменете и шинирания си врат, за да се огледа из празния бар, и казва:

— Никой няма да ни чуе, господин Дърдън. Снощи върнахме двайсет и седем души. Вечерта след бойния клуб тук винаги е празно.

Във всеки бар, в който влязох тази седмица, всички ме наричат сър.

Във всеки бар, в който вляза, пребитите пичове от бойния клуб започват да изглеждат досущ еднакви. Как така непознат може да знае кой съм?

— Имате белег по рождение, господин Дърдън — казва барманът. — На стъпалото. Прилича на тъмночервена Австралия с Нова Зеландия до нея.

Само Марла знае това. Марла и баща ми. Дори и Тайлър не го знае. Когато ходя на плаж, подпъхвам този крак под мен. Ракът, който нямам, сега е навсякъде.

— Всеки в Проект „Разруха“ го знае, господин Дърдън — барманът вдига ръка с опакото към мен. На опакото на дланта му е прогорена целувка.

Моята целувка? Целувката на Тайлър.

— Всички знаят за белега по рождение — казва барманът. — Той е част от легендата. Превръщаш се в шибана легенда, човече.

Звъня на Марла от стаята си в сиатълския мотел да я питам дали някога сме го правили. Нали се сещате. Там далеч Марла казва:

— Какво?

Спали ли сме заедно.

— Какво!

Дали аз, нали разбираш, съм правил секс с нея?

— Господи!

Е?

— Е? — казва тя.

Правили ли сме някога секс?

— Как може да си такова лайно?

Правили ли сме секс?

— Иде ми да те убия!

Това да, ли е или не?

— Знаех си, че така ще стане — казва Марла. — Ама че си перко. Обичаш ме. Пренебрегваш ме. Спасяваш ми живота, после вариш майка ми на сапун.

Ощипвам се.

Питам Марла как сме се запознали.

— При ония с рака на тестисите — казва Марла. — После ми спаси живота.

Спасил съм й живота?

— Ти ми спаси живота.

Тайлър й спаси живота.

— Ти ми спаси живота.

Пъхам пръст в дупката на бузата си и го размърдвам. Болката би трябвало да е от най-суперяките и да ме събуди.

Марла казва:

— Ти ми спаси живота. Хотел „Риджънт“. Случайно направих опит за самоубийство. Спомняш ли си?

О…

— Същата нощ — казва Марла — ти казах, че искам да направя аборт от тебе.

Току-що налягането в салона падна. Питам Марла как се казвам. Всички ще умрем. Марла казва:

— Тайлър Дърдън. Казваш се Тайлър Мозъчния Гъзпапир Дърдън. Живееш на Пейпър Стрийт 5123 и там в момента гъмжи от малките ти послушници, които си бръснат главите и си горят кожата с луга.

Трябва да поспя.

— Трябва да си довлечеш задника тук — крясва Марла в слушалката, — преди тия тролчета да са ме сварили на сапун!

Трябва да намеря Тайлър.

Белегът на ръката й, питам Марла, как се сдоби с него?

— Ти — казва Марла. — Ти целуна ръката ми.

Трябва да намеря Тайлър.

Трябва да поспя.

Трябва да спя.

Трябва някак си да заспя.

Казвам на Марла лека нощ и писъците й утихват, утихват, утихват, замлъкват, щом се протягам и затварям слушалката.