Патриша Сканлън
Градско момиче (8)

Седма глава

Карълайн се срещна с Ричард Йеитс по една чиста случайност — или поне така си помисли след това. Беше успяла да си осигури временна работа, на мястото на момиче по майчинство, във фирма за търгове. Работеше в отдел, занимаващ се предимно с продажбата на апартаменти, но тъй като тя бе най-младата в офиса, никога не се бе включвала активно в продаването им. Една събота се обади шефът да каже, че Линда, брокер във фирмата, е болна и няма кой да я замести. Карълайн трябваше да поеме дежурството. Продаваха луксозна жилищна кооперация в северната част на града и тя трябваше да разясни детайлите на евентуалните купувачи. Ще получи комисиона за всеки продаден апартамент.

Карълайн беше развълнувана и малко уплашена от перспективата. Линда бе много по-уверена и опитна от нея, но Карълайн не искаше да затъне в администрацията на офиса завинаги и това беше шансът й да получи работата за постоянно. С повечко късмет можеше да стане част от екипа, който продава апартаменти в Испания и на Канарските острови и често трябваше да лети дотам с клиенти. Това наистина бе нейният шанс.

Облече се грижливо с елегантен костюм на тънки райета в морскосиньо и бяло и прилепнала бяла блузка без деколте, после уведоми баща си и братята си, че ще трябва да си приготвят сами вечерята, и тръгна весело. Двадесет минути по-късно, извънмерно раздразнена от факта, че два от редовните автобуси не идват, се върна у дома и помоли брат си да я закара до офиса. Карълайн често го бе молила да я научи да шофира, но той не искаше и да чуе. Някой ден, каза си тя, ще започне да взима частни уроци и просто ще се появи с кола пред портата и ще се наслади на удивлението на лицата им.

За щастие Деклан беше в добро настроение, така че не й беше трудно да го убеди да я закара. Когато най-накрая стигна до апартамента, който трябваше да показва, но като преди това бе минала да вземе всички необходими документи от офиса, няколко души вече я чакаха и тя нямаше време да се притеснява. Някои от тях бяха младоженци, други — възрастни двойки, които правеха планове за пенсиониране, а трети — млади способни неженени хора, които инвестираха в първо жилище. Тя даде исканата информация на всички и откри, че денят много й харесва.

— Вие сте единствената досега, скъпа, която не се опитва да избегне негативната страна на живота в апартамент — й каза възрастна, но очевидно заможна семейна двойка.

— Ако има нещо, което веднага ме отблъсква, това са хора, които ще си строшат врата, за да те накарат да купиш — сподели една съпруга, докато мъжът й смяташе наум. — Мисля, че ще купим. Не са ли великолепни?

Карълайн бе доволна от себе си. Не можеше да се сравнява с колежката си Линда по предприемчивост и опитност, но досега се бе срещнала с двадесет човека и пет изглеждаха сериозно заинтересувани.

До четири и тридесет беше изтощена, но щастлива. Всички си бяха отишли, не очакваше никакви посещения повече, но огледът на апартаментите работеше до пет, така че тя реши да си направи чаша чай.

Тъкмо бе седнала, когато влезе висок мъж със светлокестенява коса, около тридесетте. Носеше добре ушит сив делови костюм, изглеждаше доста симпатичен и Карълайн реши, че е доктор или счетоводител. Той се усмихна приятно, като разкри бели, равни зъби, и помоли с плътен, аристократичен глас:

— Искам да разгледам, ако може?

— Разбира се — учтиво отговори Карълайн и започна да прибира чашките за чай.

Той забеляза и каза небрежно:

— Моля, довършете чая си. Сигурен съм, че сте била много заета през целия следобед. Продадохте ли много?

Момичето се усмихна, триумфът заблестя в кафявите му очи.

— Три със сигурност и два може би.

Мъжът кимна мило.

— Мисля, че животът в апартамент ще се наложи. В Европа и Щатите повечето хора живеят така. — Той се усмихна отново и продължи отривисто: — Освен това не е лошо да имаш престижен адрес, нали?

— О, да — съгласи се тя; гледаше го как разглежда апартамента, подхвърля въпроси към нея и си мислеше, че е голям симпатяга. Трябва да има доста пари, ако смята да купува някой от тези. Дори едностайните са доста скъпи, размишляваше тя и дискретно го наблюдаваше.

— Значи има джакузи, басейн и осветени тенис кортове, както и пералня и асансьори до всички етажи — прочете той от брошурата. — Звучи обещаващо. Идеално за забавление на бизнес клиенти, не мислите ли?

— Да, наистина — ентусиазирано се съгласи Карълайн, искаше й се да може да си позволи лукса да си купи апартамент. Тя бе обмисляла възможността да се изнесе от къщи, но досега все не успяваше да направи крачката.

Мъжът излезе на балкона с много цветя, за да види гледката към Дъблинския залив. Обърна се към Карълайн и каза замислено:

— Не мога да скрия, че предпочитам този апартамент да е в южния район.

Искрата на раздразнението се разпали у Карълайн. Честно, нелепият снобизъм, който някои хора проявяваха, като искаха да живеят на юг от река Лифи, я дразнеше — беше толкова глупаво.

— Ще платите доста повече, ако сте там — отговори тя малко рязко и допълни: — В северния район имате предимството да сте по-близо до летището и до фериботите за коли, а малко по-нагоре по пътя имате директен достъп до Източния мост, който ще ви свърже с центъра на града и южния квартал за няколко минути. От друга страна пък можете да използвате метрото.

Слава богу, че направиха новата бърза железопътна транзитна система. Беше сигурна, че тя влияе положително на някои клиенти, за да купуват в покрайнините.

— Мммм, не се бях замислял за това… — Той й се усмихна очарователно. — Може ли да ми кажете името си; помогнахте ми много. Трябва да призная, че съм видял вече доста жилища, но това отговаря на нуждите ми.

Карълайн му се усмихна срамежливо в отговор.

— Името ми е Карълайн Стейси и, разбира се, аз се надявам да купите от нас. Апартаментите са хубави и се продават като топъл хляб, така че не се бавете с решението си.

— Естествено — съгласи се той любезно. — Ако може, ще го запазя временно. Най-много ми хареса мансардата в средата.

Божичко! Мансардата!, изненада се Карълайн, докато пишеше името му на плана и задраскваше апартамента с червена линия. Ричард Йеитс. Звучи добре, какво ли работи?

Сякаш прочел мислите й, мъжът й подаде визитка.

— В случай че поискате да се свържете с мен — небрежно обясни той.

На нея пишеше Адвокатска кантора: Ричард Б. Йеитс и съдружници и имаше адрес на офис на Лийзън стрийт. Значи предположението й бе неправилно. Нищо чудно, че знаеше всичко за първоначалните субсидии и данъчните облекчения по ипотеките. Някъде в един вестник, в статия за най-добре платените хора в страната, бе прочела, че много адвокати печелят повече от хирурзи, счетоводители или министри, а очевидно ето го и доказателството. За толкова млад човек — тя прецени, че едва е навлязъл в тридесетте — той трябва да има много успешна адвокатска практика. Всичко в него говореше за успех и богатство: великолепно ушит костюм, скъпи кожени обувки, златен часовник и игла на вратовръзката. Не носеше халка, но пък много мъже просто не ги слагаха. Макар че ако беше женен, съпругата му непременно щеше да дойде с него. Без съмнение имаше бляскаво гадже на хоризонта.

Той й направи път да излезе преди него във фоайето и маниерите му я впечатлиха силно. Благодари й още веднъж и се запъти към асансьора. Тя остана сама. Не очакваше да го види отново, но знаеше, че ще е голямо постижение да продаде някоя от мансардите.

Всъщност той наистина я купи, както купиха и трима от сигурните и един от вероятните, факт, който не остана незабелязан от шефовете й. Оттогава тя често се включваше директно в продажбите, увереността и самочувствието й нарастваха с всяка нова продажба, особено когато я назначиха на постоянно място три месеца по-късно.

Девлин вече също работеше и бе решила да се премести в апартамент. Настойчиво предлагаше на Карълайн да дойде с нея, казваше й, че е време да се отдели самостоятелно. От думите на Девлин всичко винаги изглеждаше лесно. Но сърцето на Карълайн се свиваше от страх при мисълта да напусне дома. Не че беше особено щастлива там. Баща й и братята й имаха свой собствен животи бяха доволни да я оставят да готви и чисти, въпреки че тя също работеше. Но все пак имаше някаква сигурност и всяка промяна в начина на живот й изглеждаше смътно заплашителна, а не като едно голямо приключение, както бе за Девлин.

— Хайде, Каро, ще бъде много забавно — опитваше се да я ентусиазира приятелката й и най-накрая я убеди.

Първият им апартамент беше истинска катастрофа и те останаха само месец там, но жилището им в Сендимаунт ги устройваше напълно, а животът с Девлин бе наистина весел. Тя имаше толкова свободен дух, действаше спонтанно, като например да скочи на метрото, да отиде на лунапарка в Брей само защото й се бе приискало да хапне захарен памук. Карълайн ходеше по дискотеки и барове с Дев, въпреки че през нощта, когато танцува с момче, което през целия танц не се отдели от бирата си и й каза, че прави втора обиколка на кръчмите, се зачуди има ли смисъл. Излезе на няколко срещи, но заради стеснителността й беше трудно да поддържа разговора, а в края на вечерта — още по-трудно да избегне синдрома на опипващата ръка. Чудеше се дали само тя или и другите момичета изпитваха същото. Все пак можеше с известна гордост да каже на леля си, на съседката и на момичетата в офиса, че излиза с момчета. Това я караше да се чувства една от тях.

В началото момичетата в офиса възприеха сдържаността и стеснителността й като високомерие, а когато започна да се справя добре с продажбите, изпитаха ревност, но постепенно тя се установи в работата си и те свикнаха с нея. Повечето от тях бяха омъжени и разговорите им се въртяха около дома, съпруга и в някои случаи бременността. Карълайн им завиждаше много, когато чуваше как Хю винаги ми носи чаша чай сутрин или че Доналд ме подкрепи толкова много по време на раждането, или Пол и Дермо ни изненадаха с вечеря в Шелбърн. Не са ли сладки? Защо не можеше да срещне и тя някой Доналд или Хю, или Пол, или Дермо? Наблюдаваше как тези любящи съпрузи и приятели идваха да вземат самоуверените й колежки след работа и се чувстваше като външен човек на ръба на привилегирован кръг. Все повече и повече копнееше някой да се влюби и да се ожени за нея, завинаги да премахне клеймото на позора, че е стара мома. Като виждаше колко много мъже се въртят около Девлин, за да я поканят на среща, Карълайн не можеше да разбере как приятелката й въобще не се интересува от брак, а пък тя, без нито един мъж в живота си, копнееше с цялото си сърце за деня, в който ще мине по алеята и ще заяви пред света: Аз съм обичана! Аз не съм вече сама! На Карълайн й се струваше, че хората очакват тя да се омъжи. Братята и баща й постоянно намекваха да свие гнездо, а леля й бе смаяна от факта, че все още не носи диамант. Години по-късно тя се вглежда назад в собствената си несигурност и осъзна, че е била най-големия си враг.

Една вечер Девлин я убеди да отидат на премиера в Гейъти. Стилно облечена в хубави панталони и алена копринена блуза, която подчертаваше стройната й фигура, тя съвсем не осъзнаваше, че един мъж със светлокестенява коса я наблюдава внимателно. В антракта Карълайн държеше питието си и чакаше Девлин да излезе от тоалетната. Кротко гледаше посетителите на премиерата, разпознаваше много лица на известни личности, докато те се трупаха около бара, разменяха клюки и парадираха с външния си вид. Дъблин е град с бурен обществен живот, мислеше тя. Винаги играят нещо ново в театрите или има нещо да се прави! Кой би помислил, че тя, някогашното Слонче Нели, ще седи само на няколко крачки от министри и телевизионни звезди, да не говорим за известен сценарист и за прословут автор на клюкарските рубрики, всички те си бъбреха оживено, смееха се и общуваха уверено. Лека руменина я обхвана, като мерна отражението си в огледало с позлатена рамка. Слаба! Тя бе слаба и можеше да обуе панталони номер десет без проблем. Това бе най-големият триумф в живота й и тя благодареше на Бога, че й изпрати Девлин, нейна приятелка и наставничка. Дев бе намерила билети за представлението. Трябвало да отидат родителите й, но Лидия не се чувствала добре и Джери дал билетите на дъщеря си. Пак пиянството!, довери й Девлин с дълбока въздишка.

— Колко ми е приятно да ви видя отново! — заговори плътен глас някъде над лявото й ухо, като прекъсна бляновете й.

Карълайн се стресна, погледна нагоре и видя Ричард Йеитс с протегната ръка да й се усмихва.

— О, здравейте — промърмори тя учтиво и си помисли колко хубав изглежда в елегантния си тъмносин костюм.

Ръкостискането му бе здраво, а необикновено зелените очи, които я наблюдаваха внимателно, бяха топли и дружелюбни.

— Харесва ли ви театралното ревю? Хапливо и злободневно, а?

Карълайн се засмя.

— Радвам се, че не съм политик, скечовете са толкова резки, но се възприемат добре, нали?

— Със сигурност — съгласи се той и погледна с усмивка към кафявите й очи, големи и изразителни под филираната прическа.

— Настанихте ли се в мансардата? — безгрижно попита тя.

Ричард се засмя.

— Да. Трябва да кажа, че бяхте права; не ви отне много време да продадете всичките апартаменти там. Мисля, че повечето от тях са вече обитавани.

Карълайн кимна.

— Точно така, практически ги разпродадохме само след две седмици на пазара. Жилищни блокове първокласни като този винаги ще се продават бързо, защото са предназначени за хора с много пари.

Не можеше да повярва на себе си, водеше разговор с този чаровен, красив мъж. Побъбриха небрежно още няколко минути. Той предложи да й купи друго питие, но тя отказа и той не настоя повече. Карълайн забеляза висок, изискан мъж да ги наблюдава от бара, но не му обърна внимание, чак когато две ослепителни момичета излязоха от дамската тоалетна и тръгнаха право към Ричард. Мъжът се отдели от претъпкания бар и се запъти към нея и господин Йеитс.

— Ричард, мисля, че е време да заемем местата си. Момичетата са тук и съм сигурен, че скоро ще вдигнат завесата. — Гласът му бе нисък, аристократичен, но очите му бяха студени, когато погледна към Карълайн.

— Добре — каза по-младият мъж хладно, обърна се към Карълайн и мило продължи: — Ще ни извините ли? Беше ми приятно да си поговорим отново.

Тя видя как четиримата вървят през фоайето, излъчваха богатство и изтънченост, което караше хората да се обръщат и да ги поглеждат втори път.

— Господи, онова място беше претъпкано! — пристигна Девлин, останала без дъх и изпи голяма глътка от нейното питие Блек Велвит. — Ей че хубаво!

Понастоящем Девлин пиеше Блек Велвит, коктейл от хубавата, мека Гинес и шампанско. Карълайн сръбваше от не така екзотичния си коктейл от бакарди и кола.

— Кое беше онова хубаво парче, което омайваше?

Карълайн се изчерви.

— Не го омайвах, Дев! — възрази тя.

— Еее, хайде де! — захили се приятелката й.

— Не е вярно. Това е мъжът, който купи мансардата. Името му е Ричард Йеитс.

— Чувала съм и преди името — замислено каза Девлин и леко смръщи вежди. — О, да, той е адвокатът, около който се вдига много шум, нали? Занимава се и с политика. Чувала съм татко да говори за него. Видя ли с кого беше? Менди Мичъл и Дийдий О’Нийл. Те са най-скъпо платените модели в момента. Иска ми се да имах техните фигури.

Едно от хубавите качества на Девлин е, че тя въобще не е суетна, помисли развеселена Карълайн, като разглеждаше извивките на тялото на приятелката си, а те бяха точно толкова хубави, колкото и на моделите.

Присъединиха се към другите посетители, които влизаха да заемат местата си, и макар че на Карълайн й хареса останалата част от вечерта, през цялото време тя усещаше присъствието на Ричард и компанията му, които седяха няколко реда пред тях.

Седмица по-късно си седеше тъжна в офиса и гледаше как дъждът неумолимо се стича от клоните на голям дъб, когато телефонът иззвъня.

— Здравейте, на телефона е Карълайн Стейси. Какво ще желаете? — изрече тя с машинална учтивост и най-добър служебен тон.

— Здравейте, Карълайн — прозвуча в ушите й смътно познат глас. Плътен, обработен. Къде го беше чувала преди? — Обажда се Ричард Йеитс, вероятно съвсем сте ме забравила.

Очите й се ококориха от изненада.

— Ооо! Ооо… съвсем не. Как сте? — едва успя да промълви.

— Ами аз съм добре. А вие?

— Аз също съм добре — като ехо отвърна тя, без да влага особен смисъл, чудеше се за какво, по дяволите, й звъни той.

— Всъщност — отривисто започна мъжът, — имам два билета за националната концертна зала. Бернадет Грийви ще изнася рецитал. Питах се дали бихте искали да дойдете с мен? — поспря дискретно, преди да допълни: — Разбира се, ако имате приятел, който би възразил, ще ви разбера.

Карълайн преглътна с мъка. Преглътна втори път.

— Да… Не, имам предвид, че бих искала да дойда — запъна се тя. — В момента на сцената няма никой, който да възрази.

Успя да овладее гласа си, но забеляза, че дланите й са влажни от пот и бе сигурна, че се е изприщила. Добре че не може да я види! Помисли си, че открива облекчение в гласа му, когато той изрече уверено:

— Чакам с нетърпение да се срещнем. Да ви взема ли в събота вечер тогава?

— Добре — съгласи се Карълайн и му даде адреса.

Непременно трябва апартаментът да е почистен, помисли тя, докато внимателно поставяше слушалката на мястото й, после с раздразнение видя, че ръцете й треперят. Как мечтаеше за самоувереност. Все пак кой можеше да повярва, че Ричард Йеитс наистина й се е обадил? Жалко, че мина срещата на випуска. Много известен красив адвокат бе дори по-приемлив от ядрен физик!

Девлин и Меги, девойката от апартамента над тях, бяха във възторг от новината. Меги, която бе медицинска сестра, вече живееше в къщата в Сендимаунт. Когато момичетата се нанесоха, тя от самото начало ги накара да се чувстват добре дошли и бе много добра съседка. Въпреки че беше няколко години по-голяма от Карълайн и Девлин, тя беше жизнерадостна и буйна, затова не след дълго те започнаха да се събират често. Меги, висока, атлетична, сексапилна червенокоска, беше най-земният човек, който Карълайн някога бе срещала, и все пак у по-голямото момиче имаше нещо майчинско, което привличаше Карълайн. Една неделя вечер, когато Девлин бе заминала за почивните дни, Карълайн се прибра в апартамента самотна и разстроена. Беше присъствала на ежегодния помен на майка си и цялата тъга се върна отново, докато стоеше на гроба заедно с братята и баща си. Меги я срещна на стълбите, видя страданието, изписано на лицето на по-младото момиче, и я попита дали всичко е наред. Карълайн, която никога не можеше да крие емоциите си, я увери, че всичко е наред, но Меги инстинктивно се досети, че нещо я тревожи, и настоя да се качи с нея в апартамента й за чаша чай. Там Карълайн избухна в плач и накрая й довери неволите си. По-голямото момиче прояви голямо съчувствие и подкрепа и през следващите месеци приятелството им се задълбочи. Освен Девлин, Меги също стана приятелка на Карълайн.

— Какво да си облека? — попита ги тя, след като се прибра от работа тази вечер.

— Ако бях на твое място — замислено каза Меги, — ще си облека къса черна рокля с тънко златно колие. Елегантно, но изискано.

— Нямам златно колие, Меги! — издаде вопъл Карълайн.

— Не се паникьосвай! — успокои я приятелката й. — Можеш да вземеш нещо от моите. А какво ще кажете за това, става ли за меден месец?

Тя размаха черна, тъничка, копринена нощница и се засмя на изражението на лицата на двете й приятелки.

— Мислите ли, че това ще възбуди Тери? — Тя видя, че Карълайн се изчервява и я смъмри леко: — Е, Каро, престани да се изчервяваш. Съвсем скоро и този твой Ричард ще започне да те притиска, така че по-добре да си подготвена. Всички мъже са еднакви, момичето ми, и винаги ще бъдат.

Карълайн не можеше да не завижда на Меги, която нямаше никакви сексуални задръжки и спеше с годеника си повече от година. Понякога шокираше Карълайн с искреността си. На Меги не й пукаше какво мислят другите за нея. Човек или я харесваше такава, каквато е, или не я харесваше. Повечето хора не можеха да не я харесат и мъжете й се струпваха като молци около пламък, привлечени от великодушния й, открит характер.

Меги се завъртя с черната си нощничка и се усмихна на приятелките си.

— Трябва да тръгвам, на вечеря ще се срещна със свекървата. Дрън! Дрън! Тя ме нарича Маргарет, моля ви се! Мисля, че ще сложа истински дъблински акцент.

Рязко позвъняване на вратата помрачи лицето й.

— Господи, стана ли вече време! Тери ще ме убие. Девлин, иди и го омайвай, докато се облека. Каро, от каквото и да имаш нужда за срещата си, спокойно можеш да го заемаш. Ще се видим по-късно.

С големи крачки напусна стаята, гъстата й червеникава коса великолепно се развяваше след нея, Меги изглеждаше като рекламно лице на списание за здравето. Тя бе чувствена и земна, качества напълно неподправени, от тях на Карълайн й се искаше да притежава поне частица. Всичко, което искаше от живота, беше един мъж да оцени чара й. Може би Ричард беше отговорът на нейните молитви. Знаеше, че свети Йоан е светец покровител на безнадеждните случаи и реши, че ще се отдаде на деветдневна молитва към него.

На другия ден, по време на обедната почивка, тя се вмъкна в катедралата и горещо се помоли светецът да й помогне да си намери съпруг. За предпочитане някой толкова красив, колкото Ричард. Беше се молила седмица и някак си в огромната сводеста катедрала, винаги препълнена по обяд с молещи се хора като нея — възрастни жени от Дъблин, които мърмореха и прехвърляха молитвените си броеници, мънистата тихо се плъзваха през изморените пръсти; стари скитници, които тихичко похъркваха; мъже и жени, които просто си седяха, потънали в мислите си — Карълайн почувства, че молитвата й ще бъде чута. Когато Ричард Йеитс й позвъня отново, за да потвърди уговорката, тя реши, че това е предзнаменование, знак от Бога!

Докато дойде вечерта на Голямата Среща, Карълайн бе със съсипани нерви. Знаеше, че майката на Девлин понякога взима валиум и помоли приятелката си да й измъкне един.

— Само този път, Дев, моля ти се. Не искам да бъда бръщолевещ идиот тази вечер, а той е толкова самоуверен.

На Девлин въобще не й хареса идеята, но даде на приятелката си валиум, защото разбираше колко много означава тази среща за нея. Само да можеше да накара Карълайн да осъзнае колко привлекателна е сега, особено в сравнение с онова дебело, мълчаливо момиче от миналото. Карълайн все още ходеше на тренировките в „Елегантна линия“, въпреки че отдавна бе достигнала идеалното тегло и бе толкова дребна, че изглеждаше почти чуплива. Ядеше много разумно, тонове салати и плодове, а когато получи диплома за идеално тегло и бе бурно аплодирана от останалите отслабващи в групата, тя реши дори още по-твърдо да запази фигурата си. А сега имаше още една причина да остане стройна. Ричард!

Когато Девлин даваше на Карълайн валиума, отново наблегна:

— Това са само патерици, Каро, ти нямаш нужда от тях.

Но Карълайн толкова много искаше да направи впечатление на тази среща, че трябваше да се отпусне. Обеща на Девлин никога повече да не иска.

Трите излязоха в центъра в събота сутрин да купят Роклята. Беше великолепен слънчев ден, Крафтън стрийт беше шумна и оживена. Прекараха няколко забавни часа, изпълнени с много смях, като пробваха и отхвърляха дузини рокли, преди да се спрат на черна, от копринено жарсе, с набрана талия и дълбоко остро деколте на гърба. Роклята беше скромна отпред и изключително секси отзад и Карълайн я хареса много. С фини черни чорапогащи, сексапилно бельо, високи лачени обувки и елегантна чантичка довършиха развихреното пазаруване, после дойде време да отидат на фризьор, преди да се забързат към къщи, за да се облече Карълайн.

Когато Каро стана готова, Меги пристигна със златна верижка и подходящи обици — изящна елегантност бе цялостният ефект.

— Много по-хубава си от онези двете бляскави момичета фотомодели — одобрително изкоментира Девлин, докато я гримираше със сенки в златисти тонове над по-тъмнокафявата основа. Гримирани, очите на приятелката й изглеждаха дълбоки и много тайнствени, почти като на жена от Изтока.

Девлин се засмя.

— Жалко, че не съм мъж, почти ми се иска на мен да те завладея — отбеляза тя, като оглеждаше работата си.

— Чудя се дали ще ме целуне? А дали червилото ми ще остане по лицето му? — развълнувано мърмореше Карълайн.

Сега, съвсем готова, на нея почти й се искаше да не отива. Честно, не можеше да разбере себе си. Години наред се бе молила нещо подобно да й се случи, а погледнете я сега, кълбо от нерви.

— За бога, Каро, вземи валиум и се отпусни, просто остави нещата да следват своя ход — посъветва я Девлин. Понякога й беше трудно да повярва, че Карълайн е две години по-голяма от нея и с диплома от колеж отгоре на това.

Половин час по-късно звънецът иззвъня пронизително. До този момент валиумът вече бе подействал и Карълайн забеляза, че безпокойството й е значително притъпено. Сега се чувстваше спокойна. Наистина! — помисли тя. — Тези неща са доста добри. Почувства лекото разтреперване на очакването, когато отвори вратата и видя Ричард, много привлекателен, да държи роза и кутия шоколадови бонбони, които й подаде с усмивка. Малко смутена, тя представи момичетата на Ричард, той си поговори учтиво с тях и после тръгнаха. Може би беше прекалено чувствителна, но й се стори, че Девлин не хареса Ричард. Не бъди глупава, каза си тя, докато той й държеше вратата и тя се настаняваше на предната седалка на красивото му BMW.

Карълайн седеше в луксозната кола и гледаше ръцете на Ричард на волана, изрядно чисти, с перфектен маникюр. Каква разлика с мръсните нокти на някои нейни познати мъже, най-вече баща й, който винаги успяваше да струпа тебеширен прах под своите нокти.

Караха спокойно и Ричард започна да говори на различни теми. Тъй като четеше вестници, слушаше новините и имаше пъргав ум, когато не бе затормозена от свенливостта, Карълайн му отговаряше свободно. Той правеше всичко възможно тя да се почувства удобно и постепенно момичето започна да се отпуска. Много й хареса рециталът в концертната зала, чистотата на гласа на Бернадет Грийви, извисяващите се тонове завладяха душата й, извисиха я. Тя почти не забеляза как Ричард се прозява дискретно зад програмата си, докато очите му бродеха сред публиката, за да открият познати лица.

По-късно се приобщиха към някои негови познати, приятели и той я представи на областен съдия, адвокат и гинеколог с двойна фамилия, когото тя разпозна с лек шок, че е работодателят на Девлин. Гинекологът бе придружен от чаровната си и бляскава съпруга. След като побъбриха небрежно известно време, Ричард хвана ръката й и я представи на известен политик. Изглежда господин Йеитс познава ужасно много хора, помисли си тя леко задъхана, докато я водеше при различни групички. Очевидно той самият беше много известен, а също и много амбициозен млад мъж. Защо, по дяволите, я бе поканил да излязат заедно? За щастие питиетата, които бяха пийнали в заведението О’Дуайърс преди концерта и неподправената й наслада от рецитала, я бяха отпуснали и тя не продължи да мисли дълго по въпроса.

Снимаха ги за една от светските рубрики на вестник, а после отидоха в Каспър и Гюмбини да вечерят, където тя едва успя да хапне, защото беше толкова щастлива. Когато я закара до тях, той с лекота попита:

— Мога ли да те видя отново? Прекарах толкова приятна вечер…

Карълайн кимна, очите й блестяха и той й каза, че ще се обади. За нейно облекчение, все пак и разочарование, не я целуна по устните, а взе ръката й и леко я целуна по пръстите.

Карълайн стоеше почти омагьосана на стълбите, докато го гледаше как се отдалечава, и знаеше, че никога не е била толкова безкрайно щастлива. След това полетя нагоре, където Девлин я чакаше търпеливо, както тя самата често я бе чакала, за да чуе всички страхотни подробности. Девлин потупа леглото до нея и каза леко:

— Бързо! Искам да чуя всичко и не изпускай нищичко.

На другия ден изтичаха да купят вечерния вестник и там в целия й блясък стоеше Карълайн Стейси, придружена от известния орел на правосъдието Ричард Йеитс, на концерт в националната концертна зала.

— Рут, спукай се от завист — запя си Карълайн.

Това наистина беше компенсация за всички тези ужасно измъчени, отминали години. Черно на бяло, всички да я видят: Рут, леля й, съседката.

Най-най-накрая имаше приятел.