Включено в книгата
Оригинално заглавие
City Girl, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)
Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Патриша Сканлън

Заглавие: Градско момиче

Преводач: Ваня Кацарска

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

ISBN: 954-701-116-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/923


Пролог

Девлин Дилейни се прозина широко, набързо се протегна като котка и после скочи от леглото. Гола, тя отиде до банята и се пъхна под душа, наслаждавайки се на топлата вода, която обливаше тялото й. Енергично започна да се сапунисва, като си тананикаше весело.

Чувстваше се прекрасно. Денят бе чудесен и светът лежеше в краката й. Тя се загърна в мека хавлия, излезе на балкона и обхвана с поглед гледката, която никога нямаше да й омръзне. Все още беше рано, малко след седем, въздухът бе прохладен и със солен дъх, морският бриз галеше мократа й, рошава коса и я разчорляше още повече. Девлин обичаше този час от деня. Всичко бе свежо и ново: сутрин дори градът и пристанището от другата страна на реката изглеждаха по-спокойни, не така трескаво забързани и уморени. Само млекарят от долния етаж споделяше гледката на Дъблин оттатък Лифи[1], тих и ведър, потънал в розовите отблясъци на утринта.

На Девлин й харесваше да живее в Клонтарф. Мястото бе близо до града и в същото време много живописно, винаги й бе приятно да гледа обширната панорама на Дъблинския залив. Отляво като голям смарагд искреше Хоут, загадъчен, потаен, заобиколен от блещукаща на слънчевите лъчи вода, създаващ впечатлението за хиляди сияйни диаманти на фона на кадифено синьо.

Тя си пое дълбоко дъх и с удоволствието на пушач, който пали първата си цигара за деня, се наслади на соления лъх, изпълнил дробовете й. След малко се върна в спалнята, за да се приготви да посрещне деня и всички негови предизвикателства.

Девлин особено много обичаше петъците, те започваха с тренировка в осем. Въпреки че ходеше на тези тренировки три пъти седмично, тя най-много харесваше заниманията в петък. Имаше нещо различно в групата й от петък, повече енергия и възбуда, тъй като хората се подготвяха за веселието на предстоящите почивни дни. За изненада на секретарката си тя винаги се връщаше от петъчната тренировка преизпълнена с енергия.

Е, без съмнение Лиз ще се радва да научи, че днес Девлин ще си тръгне рано от офиса. За първи път откакто „Градско момиче“ отвори врати, неговата съсобственичка и шефка си даваше малко почивка.

Господи, с такова нетърпение очаква уикенда с момичетата в пристанищния град Рослар Харбър. Трите не бяха ходили заедно някъде от много време. Синьо-зелените очи на Девлин заблестяха при мисълта какво ги очаква, когато Меги, Карълайн и тя се съберат. Все пак преди да тръгне й предстояха няколко трескави часа и бе по-добре вече да се размърда. Облече лек бледорозов анцуг, приготви в сака хубаво бельо, обувки и дамска чантичка, после извади един покрит с целофан костюм на Диор в бяло и черно от гардероба, който заемаше цялата стена на просторната спалня, боядисана в бяло и ябълково зелено. Добре е да изглежда устремена нагоре, преуспяваща в бизнеса млада дама, помисли си тя иронично, тъй като днес ще вземе участие в предаване по националната телевизия за успелите бизнесмени.

Несъмнено бе извървяла дълъг път. Докато живееше в богатия си дом във Фоксрок, не й беше хрумвало, че за известно време ще й се наложи да се настани в панелен блок в жилищния квартал Белимън. А когато беше в Белимън, не й хрумваше, че ще се издигне дотам, че да живее в луксозна мансарда в Клонтарф, че ще бъде богата и успяла млада жена! Тъга помрачи очите й. Всичко, през което премина. Имаше ли смисъл? Днес ще позвъни на майка си. Толкова време отлагаше, а Люк беше прав: дошло е времето да прости и да забрави.

Девлин се усмихна при мисълта за Люк Райли. Някога си бе мислила, че никога няма да може отново да повярва на мъж. Колко внимателно бе проникнал той през нейната броня… Люк я посъветва да положи ново начало и тя бе направила точно това. Беше трудно, адски трудно; винаги се намираше нещо, което да й напомня. Миналата седмица на едно бляскаво обществено събиране усмихната, елегантна жена я потупа по рамото и й рече с приятен глас: Вие сте Девлин Дилейни, нали? Преди време работехте за моя съпруг.

Девлин едва не умря. Не и съпругата на Колин Кентръл-Кинг! Не е възможно! И все пак беше, а след това за свой ужас видя Колин да върви към нея с протегната ръка и вежлива усмивка.

— Девлин, скъпа! Радвам се да те видя. Толкова отдавна не сме се срещали. Трябва да се съберем някой път заради старото време — заля я той с поток от думи.

Помисли си, че ще повърне. Копеле! Как може да се изправи пред нея и да й се усмихва неискрено, сякаш нищо не се бе случило…

За щастие фотограф за страниците за хайлайфа на едно популярно списание я зърна и отведе настрани за снимка, като по този начин я спаси от необходимостта да отговаря на бившия си работодател.

Срещата я разстрои. Смяташе, че е неизбежно да се видят отново на неголямата сцена на висшето общество в Дъблин, но спомените от миналото бяха така болезнени, че я пронизаха по-остро, отколкото някога бе предполагала, че ще бъде.

Люк, със зорък поглед на орел що се отнася до нея, забеляза смущението й, макар тя да мислеше, че успява да се прикрива добре.

— Какво става?

— Нищо.

Той се усмихна.

— Девлин! Познавам те прекалено добре и не можеш да ме заблудиш с отговор нищо. Заради онзи високия мъж там е, нали? Каза ти нещо ли, че те разстрои така? — Люк се вторачи в нея. — Това е копелето Кентръл-Кинг, нали? От доста време чакам да го срещна!

— Люк! — възкликна Девлин обезпокоена от изражението в очите му и извивката на здраво стиснатите устни.

— Всичко е наред, Девлин. Ще се върна след минутка — успокои я мъжът.

Девлин наблюдаваше с тревога как той с големи крачки се приближава до Колин и го отвежда настрани. Видя как ярка червенина залива лицето на бившия й шеф и как със слисан ужас се взира в Люк. След това Люк тръгна обратно към нея и тя почувства, че отмалява от облекчение. Беше се опасявала, че Люк може да намушка Колин.

— Какво му каза? — попита тя с усилие.

— Успокой се, Девлин — заговори Люк, прегърна я и я придърпа към себе си. — Казах му, че ако отново се приближи на метър от теб, ще пее сопрано до края на дните си.

В този момент, докато стоеше в спалнята, Девлин се усмихна на спомена. Люк се грижеше много за нея, а това, трябва да признае, е приятно усещане, особено след всички тези години на самостоятелност. Все пак се бе справила, беше финансово независима, правила бе грешки и платила за тях, обаче сега нямаше да се обръща назад. Спомените са особено нещо; те могат да стимулират или да повалят човека. Днес съвсем определено носят стимул, реши Девлин оживено. Днес денят ще е щастлив. След няколко часа ще тръгне с момичетата към Рослар и уикенда на абсолютното удоволствие. Дори бе решила да си вземе свободен ден и в понеделник, така че трите да имат цели три дни за себе си. Последното им пътуване заедно беше разходката по река Шенън[2] точно преди сватбата на Меги, а това време й изглеждаше като преди цял един живот. Наистина бе преди цял един живот.

Погледна часовника си. Седем и четиридесет и пет. Време е да тръгва.

Влезе в асансьора и се зачуди дали Карълайн я чака вече в колата.

 

 

Карълайн Йеитс се събуди доста преди шест и остави мислите си да се реят свободно. Днес ще бъде специален ден за нея. Ново начало. Ще бъде един прекрасен ден, предусещаше тя с цялото си същество. Вече бе време да стане и да се облече подходящо за първата си задача от програмата за нейния специален ден; тренировката й в „Градско момиче“, най-първокласния спортен здравен клуб в Дъблин.

Когато преди девет месеца откриването му бе бляскаво оповестено, Ричард държеше да отидат и плати, без да се замисля, значителна сума за годишния й членски внос. Девлин не искаше да го вземе, но Ричард настоя да плати. Така имаше възможност да се хвали пред жените на колегите си, че неговата съпруга е член на „Градско момиче“. Те бяха страхотно впечатлени, а колегите му, които не можеха да си позволят годишния абонамент, се ядосваха.

Според съпруга й това бяха добре похарчени пари. Горкият Ричард! Толкова дребни неща му доставяха огромно удовлетворение. Ако снимката им се появеше на страниците със светските новини във вестниците и луксозните светски списания, четени от модния дъблински кръг, в който се движеха, то той бе възхитен.

Последната снимка предизвика у него чудесно настроение за цяла седмица поради текста към нея — Госпожа Карълайн Йеитс, съпруга на младия, добре известен орел на правосъдието Ричард Йеитс, носи красива рокля на Иб Джоргенсън на бал на Червения кръст. Или бе на галавечеря на адвокатския клуб, или на празненство у някоя си знаменитост? Посещаваха толкова много места, че не можеше да си спомни.

Господи! Как мразеше цялата тази повърхностност. Някой ден! Обеща си тя. Някой ден ще им каже — с техните Здравей, скъпа, ужасно много се радвам да те видя и целувки, целувки — какво точно е мнението й за тях.

Карълайн се усмихна кисело, знаейки, че никога няма да има куража да го стори!

Обърна глава и започна да наблюдава как спи съпругът й. Спретнато. Не хъркаше и не мачкаше завивките, просто лежеше в леглото и дишаше равномерно и спокойно. От Ричард не можеше да се чуе сумтене! Той бе толкова… педантичен бе думата, която търсеше. Дори и в леглото всяко косъмче от косата му си бе на мястото. Преди години, изглеждаше й като преди цял един живот, тя бе така впечатлена от прецизността му… Изискан, безупречно издокаран човек, толкова различен от типичния, не така изряден ирландец. Винаги облечен в изгладени костюми с добра кройка. Светлокестенявата му коса бе винаги добре подстригана, ноктите — оформени и бели. Преди го бе считала за толкова изтънчен. Но пък така отчаяно искаше да се омъжи, така ужасно се страхуваше да остане сама и без мъжко внимание. Е, беше си постлала и там трябваше да легне, но лежеше самотна.

Не! Не беше самотна. През последните години Карълайн започна да открива това все повече. Имаше момичетата, Девлин и Меги, две от най-добрите приятелки, за които човек може да мечтае. Имаше семейството. Имаше Чарлз. И въпреки всичко, което се бе случило между тях, тя все още живееше със съпруга си и бе по-близо до него, отколкото някога е била. Ако миналата година по това време му бе казала, че ще прекара три почивни дни с Девлин, той щеше с бой да й извади душицата. В това нямаше никакво съмнение!

Карълайн въздъхна при спомена и се зачуди каква би била реакцията на елита на обществото, ако бе изпратила на едно от клюкарските списания, поглъщани така жадно от нейния кръг, снимка, която разкрива чрез великолепни цветни детайли изобилието от синини по тялото й: Госпожа Карълайн Йеитс, съпруга на известния адвокат Ричард Йеитс, показва най-новата мода в лилаво, мораво и жълтеникаво, причинена от зверския побой, нанесен й от нейния любящ съпруг. Някои други много известни дами също се приобщават към това особено модно ревю!

Карълайн направи гримаса, като си спомни. Не бе единствената пребивана жена от така наречената образована класа. Несъмнено. Побоите не са привилегия на работническата класа, както някои смятат погрешно. Но поне бе разбрала защо! Откри измъчената, изпълнена с вина причина, заради която съпругът й побесняваше и я биеше. Но от онази ужасна нощ той не й посегна никога вече.

Животът й се промени страхотно много и тя извървя дълъг път, за да се откъсне от зависимостта си от валиум, която бе придобила. Върна се отново към старата си работа. Ричард не искаше жена му да работи и в старите дни негово би било окончателното решение. Но вече не бяха старите дни. Това бяха нейните дни, както съпругът й бавно започваше да разбира. Странно бе да са в една и съща стая: той обикновено спеше във втората спалня на тяхната луксозна мансарда. Но един негов приятел от Лондон остана да нощува у тях и Ричард се върна в спалнята, която тя бе превърнала в своя собствена стая, като я подреди по свой вкус, променяйки студената, суха атмосфера, предпочетена от дизайнера по вътрешно обзавеждане. Ричард се впечатли толкова много, че дори я помоли да се погрижи и за фоайето! Тя се усмихна на себе си; много обичаше да декорира, а и изглежда имаше усет. Девлин дори използва някои от идеите й за „Градско момиче“. Карълайн сериозно мислеше да се запише на курс по вътрешен дизайн и декориране. Това наистина ще й бъде интересно и, кой знае, може да успее да открие малка консултантска агенция, да започне свой собствен бизнес.

Колко приятни мисли… Преди година би била ужасена при идеята за финансова независимост. А ето я сега, смята да започва свой бизнес! Засмя се, докато стоеше под ободряващата струя на душа. Наистина бе нов човек. Мина през водовъртежа от пиянство и валиум и излезе от него по-силна и по-решителна личност. На Ричард му бе малко трудно да свикне с новата Карълайн, но се опитваше. Тя не знаеше дали ще го напусне или не, ще реши по-нататък, а засега бе доволна, че открива отново себе си и тръгва по пътеката на независимостта. Това удовлетворяваше Ричард, точно сега удовлетворяваше и нея; никога не се бе чувствала така добре.

Наметна си домашна роба, отиде в кухнята и включи чайника. От другата страна на поляната пред жилищния комплекс виждаше отворения френски прозорец на Девлин. Девлин също бе станала и се приготвяше за тренировката. Карълайн се усмихна. Девлин е най-близката й приятелка. Те преминаха през толкова много изпитания заедно и най-накрая изглежда, че нещата започват да вървят и за двете.

Тези почивни дни ще бъдат точно както в миналото. Без съпрузи, които да им пречат, ще се забавляват само трите. Веселието ще е страхотно, неудържимата Меги ще се погрижи за това…

 

 

Меги Райън почувства как сърцето й се свива, когато съпругът й сънено се притисна до нея, разкривайки утринните си намерения. Със сигурност не жена е измислила ерекцията сутрин, помисли си тя мрачно, като се опита да реши кое е по-добре — да се любят и да не му даде възможност да мърмори за уикенда й извън дома и за сумата за членство в „Градско момиче“ или да угоди на себе си, да не правят секс и да й се спукат тъпанчетата от него. Знаеше, че това е сексуално изнудване, макар и в най-изкусна форма, но все пак изнудване, което съпругът й прилагаше спрямо нея. Каквото и да направи обаче, той все пак ще мърмори, особено заради „Градско момиче“ и колко му струва, и защо тя иска да общува с тези сноби? Не може ли просто да отиде в „Елегантна линия“ както всички останали! Беше толкова дразнещо: Девлин не искаше да им взима членски внос, но когато Тери чу, че Ричард е платил таксата, настоя да плати и той. Меги му каза, че е полудял, но той възрази: Няма да оставя Йеитс да се мотае наоколо и да си мисли, че съм просяк!

Глупавата мъжка гордост!, бе помислила Меги с отвращение. Боже мили! При всички ли бракът беше такъв или само при тях, зачуди се отегчено, чувайки две от трите й деца да крещят силно в съседната спалня, като така известяваха на съседите, че вече са будни.

— По дяволите! Децата са будни. Хайде, Мег, ела преди да ни се нахвърлят — сънено промълви Тери, като я гушеше с наболата си брада. Тя неохотно затвори очи и се опита да си представи, че той е Шон Конъри, с когото лежат на водно легло, покрито с кожи.

— Добро момиче! — измърмори Тери триумфално. Меги отвори очи.

Добро момиче! Само заради това, че изстена гласно! Какво, по дяволите, си мислеше за нея? Че е Аркъл!

Аркъл е мъж, глупаче, поправи се тя лениво и едновременно с това забеляза една пропусната паяжинка зад гравюрата на Норман Рокуел. Трябва да я изчистя. Шон Конъри не действаше така добре. Мисли за Харисън Форд, даде си тя инструкции. Не можа да се въздържи и се изкикоти, като си представи Тери с камшик в ръка, яхнал слон. Съпругът й застена задъхано.

— Харесва ти, нали, мила? Винаги зная как да те възбудя!

Меги изсумтя, развеселена от нелепостта на всичко това. Егото на съпруга й беше голямо колкото нейния корем в деветия месец на бременността. Тери мислеше, че Уорън Бийти е нищо в сравнение с него.

— Мамо, какво ти прави татко? — попита любопитно гласче отдалеч, а две очички ги наблюдаваха с интерес от вратата на спалнята.

Тери удовлетворено въздъхна, отдръпна се от жена си, а тя каза кротко и честно:

— Абсолютно нищо. Татко се опитваше да стане от моята страна на леглото. Сега иди и си съблечи пижамата. Идвам да те измия след минута. И не буди Фиона.

Сарказмът бе минал покрай ушите на съпруга й, тя си знаеше, че така ще стане, и Тери се бе потопил в приятна възбуда след своето съпружеско изпълнение.

— Страхотна жена си, Меги! — каза той и я шляпна по дупето, докато тя ставаше от леглото.

— Зная — отвърна му сухо, но се наведе и го целуна. Понякога си мислеше, че има четири, а не три деца. А много често Тери беше най-голямо дете от всички.

— Знаеш ли какво — заяви той великодушно, — иди и се приготви за онази твоя тренировка. Аз ще приготвя децата за градината и ще нахраня бебчо. Какво ще кажеш?

— Благодаря, Тер — отговори му сърдечно, но знаеше, че Джоузи, жената, която идва в петък, ще пристигне в осем и тя ще се погрижи за закуската на близнаците и ще смени пелените на бебето.

— Благословена си измежду жените, че имаш мъж като мен — осведоми я Тери и атлетично скочи от леглото, после поспря да се наслади на отражението си в огледалото.

— Никакви сланинки тук — наблюдаваше се той удовлетворено, потупвайки плоския си, стегнат корем. — Не е лошо за четиридесет и две годишен мъж! Не ми трябват луксозни тренировки. Уверявам те, Мег, няколко игри скуош всяка седмица са всичко, от което имаш нужда, за да си във форма. А и ще бъде далеч по-евтино!

— Ооо, не ми разваляй удоволствието — сряза го Меги.

— Е, за Ричард Йеитс няма проблеми. Знаеш ли какви пари изкарва той…

Тери беше експерт по финансите при Ричард.

— И освен това — достигна до нея гласът от банята, — той няма три гърла да храни и облича. Прекалено умен е!

Настъпи тишина, докато четката лъскаше зъбите; след това:

— Знаеш ли и още нещо? Кара ново-новеничко BMW, седалките все още не са разопаковани, защото е прекалено дребнав и не иска да плаща данъците на колата до началото на следващия месец.

Меги обърна очи към небесата, докато сресваше блестящите си къдрици. Нямаше нищо чудно, че бе изключително изкушена да започне любовна авантюра с Адам. Той много й липсваше, беше в Лондон, но ще се върне следващата седмица. Плътните й устни се извиха в усмивка при мисълта за новината, която имаше да му съобщи. Най-вълнуващото нещо! А всичко стана благодарение на съветите му. Почакай да каже на момичетата!

С нетърпение очакваше техния уикенд. Какво блаженство! Самостоятелно легло за нея, непрекъснат сън цяла нощ. Няма да има бебета, които да храни, и хъркащ съпруг, който да я държи будна. Време за разговори, тайни и смях. Слава богу, че ги има Девлин и Карълайн, истински, честни приятелки. Не като Мериън Гилхули. Забрави за нея, тя не го заслужава, каза си Меги строго. Почивните дни щяха да бъдат много весели и нямаше търпение да тръгне.

След двадесет минути Меги се изниза от къщата. Петък е нейният ден, началото бе положено, след като разбра за любовната авантюра на мъжа й с Райя Кърби, тази груба кучка! Не почувства вина, когато чу близнаците да се карат, а Тери да им вика. Утринта бе прекрасна. Долови, че бебето започва да плаче. За момент бе изкушена да се обърне и да влезе обратно вътре. Най-нежните й майчински струни се опънаха. Дълго време й трябваше да стигне до етапа, в който може да отсъства цял ден и да не се притеснява.

— Не, по дяволите! — измърмори си на глас. Това няма да убие Тери. Беше осем без двадесет, ще трябва да се справя сам само за двадесет минути. Достатъчно време бе съвършената майка и съпруга. Всички тези години, в които се раздаваше на семейството си, в Уиклоу, на Мериън Гилхули, която й се пишеше приятелка, на Тери и децата… Е, време бе да вземе своето. Време е да започне живота си отново.

С широка крачка Меги се запъти към колата; срещу нея вървеше пощальонът.

— Здравейте, госпожо Райън, писмо за вас…

— Благодаря! — И въпреки че отговори и взе дългия, тънък плик спокойно, всъщност й се искаше да разпери ръце във въздуха и да танцува.

Най-сетне пристигна! Знаеше, че е на път, но пристигането му днес допълваше съвършенството на деня. Нямаше търпение да съобщи на Адам и на момичетата; те толкова я окуражаваха. За Тери нямаше да има голямо значение, на него ще му каже по-късно. Замаяна от възбуда, Меги потегли към сутрешната си среща с Девлин и Карълайн в „Градско момиче“.

Бележки

[1] Лифи — река в Източна Ирландия, която тече от планината Уиклоу към Дъблинския залив — Б.пр.

[2] Шенън — основната река в Ирландия — Б.пр.