Айзък Азимов
Примамката (2)

2.

Капитан Фолънбий от „Трите G“ беше твърдоглав човек. Именно така обикновено мислеше за себе си. И преди беше правил финансирани от правителството полети. Поради една причина — бяха доходни. Конфедерацията не се пазареше. Това означаваше пълен ремонт на кораба всеки път, подмяна на дефектните части, либерални условия за екипажа. Беше добра сделка. Адски добра сделка.

Този полет, разбира се, бе малко по-различен.

Не ставаше дума конкретно за сбирщината от пътници, които беше взел на борда. (Очаквал бе темпераментна, избухлива и непоносима глупост, но се оказа, че празноглавците бяха почти съвсем нормални хора.) Не ставаше дума за това, че половината от кораба му бе разрушен и възстановен в онова, което договорът наричаше „универсална лаборатория с централизиран достъп“.

Всъщност — и мисълта му бе неприятна — ставаше дума за Млади, планетата, която се виждаше пред него.

Екипажът не знаеше, разбира се, но той, самият той, с твърдата си глава и прочие, започваше да намира проблема за неприятен.

Но само започваше…

За момента, каза си той, го дразнеше именно този Марк Анунцио, ако това беше името му. Капитанът плесна с опакото на ръката си другата си длан и гневно се замисли за него. Широкото му, кръгло лице се зачерви от раздразнение.

Нахалство!

Някакво момче на не повече от двайсет, без положение сред пътниците, за което да знаеше, да поиска подобно нещо.

Какво се криеше зад привидните факти? Поне това трябваше да се оправи.

В сегашното си настроение му се искаше да го оправи като сграбчи за яката едно яке и скръцне със зъби, но по-добре не… по-добре не…

В края на краищата, беше любопитно, че Конфедерацията на Световете финансира такъв полет и един двайсетгодишен, свръхлюбопитен досадник можеше да е съставна част от тази странност. За какво ли беше на борда? Този д-р Шефийлд, например, изглежда нямаше работа, а се правеше на бавачка на момчето. За какво бе всичко това? Кой беше този Анунцио?

Бе страдал от космическа болест през цялото пътуване или това беше просто начин да си стои в кабината…

Появи се светлинен сигнал, когато на вратата се позвъни.

Трябваше да е момчето.

Спокойно сега, каза си капитанът. Спокойно сега.