Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (3)
- Включено в книгите:
-
Избрани фантастични произведения. Том първи
Ранни разкази. Фондацията - Оригинално заглавие
- Foundation, 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Хрусанов, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 64 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- NomaD (2014 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник: Библиотеката на Александър Минковски
История
- — Корекция
- — Оправяне на кавички (Мандор)
- — Добавяне
- — Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.
| Фондация | |
| Foundation | |
| Автор | Айзък Азимов |
|---|---|
| Създаване | 1942 г. САЩ |
| Първо издание | 1951 г. САЩ |
| Издателство | Gnome Press |
| Жанр | научна фантастика |
| Страници | 255 |
| Поредица | Фондация |
| Следваща | Фондация и Империя |
| Издателство в България | Бард |
| ISBN | ISBN 0-553-29335-4 |
„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.
В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]
Главни действащи лица
- Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
- Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
- Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
- Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
- Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
- Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп
Сюжет
Психоисториците
(разказ, публикуван за пръв път през 1951)
Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.
Енциклопедистите
(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)
Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.
Кметовете
(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)
Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.
Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.
Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.
Търговците
(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)
Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.
Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.
Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.
Търговците – принцове
(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)
155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.
След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.
Значимост
Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.
Социално влияние
Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]
Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]
Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]
Източници
- ↑ Фондация, том 1, в „Хеликон“, архив на оригинала от 14 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150614081343/http://www.helikon.bg/books/61/-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.1-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_142313.html#book_info, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ www.theguardian.com
- ↑ www.mediabistro.com, архив на оригинала от 16 май 2013, https://web.archive.org/web/20130516054940/http://www.mediabistro.com/galleycat/the-science-fiction-books-that-inspired-elon-musk_b67209, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ Селигман, Мартин. Наученият Оптимист ((c) 1998 автор Алфред А. Кнопф,), 185ff.
Външни препратки
3
А в другия край на града, в по-скромна обстановка, Хобър Малоу имаше втора среща. Беше слушал дълго и сега се обади предпазливо.
— Да, чувах за вашата кампания да вкарате в Съвета представител на търговците. Но защо мен, Туер?
Джайм Туер, който по всяко време беше готов да припомни, независимо дали го питат или не, че е бил в първата група от Външните светове, получила светско образование във Фондацията, се усмихна широко.
— Зная какво правя — заяви той. — Спомнете си миналата година, когато ви видях за първи път.
— На конгреса на търговците.
— Правилно. Ръководехте събранието. Насадихте по креслата онези бикове с червени вратове, после ги сложихте в джоба на ризата си и си излязохте с тях. Добре сте и с масите на Фондацията. Притежавате блясък… или поне солидна известност като авантюрист, което е същото.
— Много добре — рече Малоу сухо, — но защо сега?
— Защото сега имаме възможност. Знаете ли, че министърът на образованието е подал оставка? Още не е съобщено, но ще се разгласи.
— Вие откъде знаете?
— Това… няма значение. — Той махна отегчено с ръка. — Така е. Партията на действието се е разцепила здравата и точно сега можем да я унищожим по въпроса за еднакви права за търговците или по-скоро за и против демокрацията.
Малоу се облегна назад в креслото и се загледа в дебелите си пръсти.
— Хм-хм. Съжалявам, Туер. Другата седмица заминавам по работа. Ще трябва да намерите някой друг.
— Работа ли? — Взря се в него Туер. — Що за работа?
— Свръхсекретна. Предимство „ААА“. Все от този род, нали разбирате? Разговарях с личния секретар на кмета.
— Със змията Сът ли? — Джайм Туер се възбуди. — Номер. Мръсникът иска да се отърве от вас. Малоу…
— Почакайте! — Ръката на Малоу легна върху свития юмрук на събеседника му — Не се палете. Ако е номер, някой ден ще се върна, за да си разчистя сметките. Ако не е, вашата змия Сът ни пада в ръцете. Слушайте, наближава Селдънова криза. — Малоу зачака някаква реакции, но реакция нямаше Туер само го зяпна.
— Какво е Селдънова криза?
— Галактика! — избухна гневно Малоу от внезапния обрат — Какво, по дяволите, сте правили в училище? Какво изобщо означава такъв глупав въпрос?
— Ако решите да ми обясните — намръщи се по-възрастният мъж.
Последва продължителна пауза.
— Ще ви обясня. — Малоу беше смръщил вежди и говореше бавно. Когато Галактичната империя започнала бавно да отмира по границите и когато краищата на Галактиката изпаднали отново във варварство и се откъснали, Хари Селдън и неговата група психолози създали колония, Фондацията — тук, в средата на бъркотията, за да можем ние да станем инкубатор на изкуство, наука и технология и да образуваме ядрото на втората империя.
— А да… да…
— Не съм свършил — прекъсна го студено търговецът. — Бъдещото развитие на Фондацията било планирано съобразно науката психоистория много напреднала по онова време, и условията били така подбрани, че да се създаде поредица от кризи, които да ни подтикват по-бързо по пътя към бъдещата империя. Всяка криза, всяка Селдънова криза, бележи епоха в нашата история. Сега наближаваме една — третата.
— Разбира се! — Туер вдигна рамене. — Трябваше да се сетя. Но отдавна съм излязъл от училище, по-отдавна от вас.
— Вероятно е така. Не обръщайте внимание. Важното е, че сега ме отпращат точно посред развитието на таза криза. Трудно е да се каже с какво ще разполагам, когато се върна, а избори за Съвет се провеждат всяка година.
Туер вдигна поглед.
— Попаднали сте по следите на нещо?
— Не.
— Имаме ли определени планове?
— Не.
— Е, тогава…
— Какво тогава? Нищо. Навремето Хардин е казал: „Само планирането не е достатъчно, за да успееш. Трябва и да импровизираш.“ Аз ще импровизирам.
Туер поклати неуверено глава; двамата стояха и се гледаха. Внезапно, но съвсем прозаично, Малоу заговори.
— Слушайте какво ще ви кажа — защо не дойдете с мен? Не ме зяпайте, човече. Преди да решите, че политиката е по-възбуждаща, вие сте били търговец. Поне така се говори.
— Къде отивате? Кажете ми.
— Към Хусалийския разлом. Не мога да бъда по-точен, преди да излетим в Космоса. Какво ще кажете?
— Да предположим, че Сът иска да бъда тук, където ще може да ме наглежда.
— Малко вероятно е. Ако изпитва силно желание да се отърве от мен, защо да не се освободи и от вас? Освен това никой търговец няма да излезе в Космоса, ако не си подбере сам екипажа. Взимам със себе си когото си поискам.
В очите на възрастния човек се появи странен блясък.
— Добре. Тръгвам. — Той протегна ръка. — Това ще е първото ми пътуване от три години насам.
Малоу сграбчи и разтърси ръката му.
— Много добре! Превъзходно! А сега трябва да събирам момчетата. Нали знаете къде пристава „Далечна звезда“? Тогава елате утре. Довиждане.