Айзък Азимов
Фондацията (29)

5

Измина още една седмица, преди да бъде уредена срещата с Фърл. Понйетс усещаше напрежението, но вече бе свикнал с чувството за физическа безпомощност. Беше напуснал чертите на града под стража. Намираше се под домашен арест в крайградската вила на Фърл. Нямаше какво да прави, освен да го приеме, без изобщо да се замисля.

Извън кръга на старейшините Фърл изглеждаше по-висок и по-млад. В нормални дрехи дори никак не приличаше на старейшина.

— Странен човек сте — каза той внезапно. Близко разположените му очи сякаш потрепнаха. — През изминалата седмица и по-специално през последните два часа не правите нищо друго, освен да намеквате, че аз се нуждая от злато. Трудът изглежда излишен, защото кому не е нужен този метал? Защо не направите следващата си стъпка?

— Не става въпрос просто за златото — отвърна дискретно Понйетс. — Не само за златото. Не за някоя и друга монета. По-скоро за всичко, което се крие зад златото.

— А какво може да се крие зад златото? — подтикна го Фърл с разкривена усмивка. — Сигурно това не е подготовка за нова несръчна демонстрация.

— Несръчна? — намръщи се леко Понйетс.

— О, разбира се. — Фърл скръсти ръце и леко ги побутна с брадичката си. — Не ви критикувам. Сигурен съм, че несръчността е била съзнателна. Бих могъл да предупредя Негово благоговение за това, ако бях сигурен какви са мотивите ви. Така, ако аз бях на ваше място, щях да произведа златото на кораба си и да го предложа само него. Нямаше да се състои представлението, което ни изиграхте, и да възникне враждебността, която предизвикахте.

— Вярно е — призна Понйетс, — но тъй като аз съм си аз, приех враждебността, за да привлека вниманието ви.

— Така ли? Само за това ли? — Фърл не си направи труда да прикрие, че се забавлява с известно презрение. — Предполагам също, че предложихте пречистващия период от тридесет дни, за да си осигурите време, през което да превърнете привлекателността в нещо по-веществено. Но какво ще стане, ако се окаже, че златото е нечисто?

Понйетс си позволи да отвърне с чувство за черен хумор.

— Когато преценката за нечистотата му зависи от онези, които са най-заинтересовани да установят, че е чисто?

Фърл вдигна поглед и с присвити очи се взря в търговеца. Изглеждаше едновременно изненадан и доволен.

— Разумна мисъл. А сега кажете защо искахте да привлечете вниманието ми?

— Точно това ще направя. За краткото време, през което бях тук, забелязах някои полезни факти, които засягат вас и представляват интерес за мен. Например вие сте млад — прекалено млад за член на съвета и дори от сравнително млад род.

— Критикувате рода ми?

— Съвсем не. Вашите прадеди са велики и свещени; всички ще го признаят. Но има хора, които разправят, че не сте член на нито едно от Петте племена.

— С пълното ми уважение към съответните личности — Фърл се облегна назад, като не се опита да прикрие жлъчността си, — Петте племена имат обеднели слабини и оредяла кръв. Няма и петдесетина живи членове на Племената.

— Но се намират хора, които твърдят, че нацията няма да се съгласи да види човек не от Племената като Велик магистър. Говори се също, че толкова млад и наскоро издигнат фаворит на Великия магистър сигурно ще си създаде мощни врагове сред големците на държавата. Негово благоговение остарява и закрилата му няма да продължи след неговата смърт, когато несъмнено ваш враг ще тълкува думите на Великия дух.

— За чужденец чувате твърде много — смръщи се Фърл. — Подобни уши плачат за отрязване.

— Това може да се реши по-късно.

— Позволете да предугадя събитията — Фърл се размърда нетърпеливо в креслото. — Вие ще ми предложите богатство и власт с помощта на злите си машинки, които носите на кораба. Така ли?

— Да предположим. Какви могат да бъдат вашите възражения? Само критериите ви за добро и зло?

— Съвсем не. — Фърл поклати глава. — Слушайте, чужденецо, вашето мнение за нас, като изхождате от безбожния си агностицизъм, си е ваше, но аз не съм напълно роб на нашата митология, макар да изглеждам такъв. Образован човек съм, сър, и се надявам, че съм и просветен. Цялата дълбочина на нашите религиозни обичаи, в ритуалистичен по-скоро, отколкото в етичен смисъл, е за масите.

— Какви са възраженията ви тогава? — настоя кротко Понйетс.

— Точно тези. Масите. Аз може и да желая да се споразумея с вас, но за да бъдат полезни, вашите машинки трябва да се употребяват. Как да се сдобия с богатства, ако трябва да използвам — … какво продавате? — … е, например самобръсначка, само в най-строга тайна и като непрекъснато треперя. Дори и брадичката ми да е обръсната по-добре и по-лесно, как ще стана богат? И как ще избягна смъртта в газовата камера или да не ме разкъса тълпата, след като ме хванат, че я използвам?

— Вие сте прав — повдигна рамене Понйетс. — Бих могъл да изтъкна, че решението е да възпитате народа си да използва атомни устройства за собственото си удобство и за вашите значителни печалби. Ще бъде огромна работа, не го отричам, но отплатата ще бъде още по-огромна. Това обаче си е ваша работа и в момента въобще не ме засяга. Защото не предлагам нито самобръсначка, нито нож, нито механична кофа за смет.

— Какво предлагате?

— Самото злато. Направо. Можете да получите машината, която ви показах миналата седмица.

Сега Фърл се вкамени, а кожата на челото му затрептя.

— Трансмутатора ли?

— Точно така. Вашите количества злато ще се равняват на запасите ви от желязо. Струва ми се, че те са достатъчни за всякакви нужди. Достатъчни за поста на Велик магистър въпреки младостта и враговете. При това всичко е съвсем сигурно.

— В какъв смисъл?

— В такъв, че тайната е основа на употребата й. Същата тази сигурност, която описахте като единствена по отношение на атомните устройства. Можете да скриете трансмутатора в най-дълбокия зандан на най-яката ви крепост в най-отдалеченото ви имение и все пак той ще ви донесе незабавно богатство. Вие купувате златото, не машината. И това злато не носи белег на производството си, защото не може да бъде отличено от естественото.

— И кой ще работи с машината?

— Вие. Необходимо е само да ви покажа за пет минути. Ще ви науча, когато пожелаете.

— А в замяна?

— Е — Понйетс стана предпазлив. — Имам цена, и то немалка. С това вадя хляба си. Да кажем — защото машината е ценна, — равностойността на три кубически дециметра злато в ковано желязо.

Фърл се изсмя, а Понйетс почервеня.

— Трябва да изтъкна, сър — добави той студено, — че ще можете да си върнете стойността му за два часа.

— Вярно е, но след един час вие може да сте изчезнали и внезапно да се окаже, че моята машина е безполезна. Нуждая се от гаранция.

— Имате думата ми.

— Много добра гаранция — Фърл се поклони подигравателно, — но вашето присъствие ще бъде още по-добра осигуровка. Давам ви моята дума да ви платя една седмица след доставката, ако работи добре.

— Невъзможно.

— Невъзможно ли? След като вече много удобно си навлякохте смъртно наказание дори само като сте предложили да ми продадете нещо. Единствената алтернатива е думата ми, че в противен случай утре ще попаднете в газовата камера.

Лицето на Понйетс беше безизразно, но е възможно погледът му да потрепна.

— Несправедливо предимство. Ще ми дадете ли поне писмено обещанието си?

— И също да се изложа на екзекуция? Не, сър! — Фърл се усмихна с голямо задоволство. — Не, сър! Само единият от нас е глупак!

— В такъв случай съм съгласен — заяви тихо търговецът.