Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (3)
- Включено в книгите:
-
Избрани фантастични произведения. Том първи
Ранни разкази. Фондацията - Оригинално заглавие
- Foundation, 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Хрусанов, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 64 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- NomaD (2014 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник: Библиотеката на Александър Минковски
История
- — Корекция
- — Оправяне на кавички (Мандор)
- — Добавяне
- — Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.
| Фондация | |
| Foundation | |
| Автор | Айзък Азимов |
|---|---|
| Създаване | 1942 г. САЩ |
| Първо издание | 1951 г. САЩ |
| Издателство | Gnome Press |
| Жанр | научна фантастика |
| Страници | 255 |
| Поредица | Фондация |
| Следваща | Фондация и Империя |
| Издателство в България | Бард |
| ISBN | ISBN 0-553-29335-4 |
„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.
В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]
Главни действащи лица
- Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
- Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
- Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
- Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
- Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
- Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп
Сюжет
Психоисториците
(разказ, публикуван за пръв път през 1951)
Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.
Енциклопедистите
(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)
Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.
Кметовете
(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)
Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.
Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.
Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.
Търговците
(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)
Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.
Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.
Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.
Търговците – принцове
(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)
155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.
След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.
Значимост
Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.
Социално влияние
Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]
Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]
Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]
Източници
- ↑ Фондация, том 1, в „Хеликон“, архив на оригинала от 14 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150614081343/http://www.helikon.bg/books/61/-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.1-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_142313.html#book_info, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ www.theguardian.com
- ↑ www.mediabistro.com, архив на оригинала от 16 май 2013, https://web.archive.org/web/20130516054940/http://www.mediabistro.com/galleycat/the-science-fiction-books-that-inspired-elon-musk_b67209, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ Селигман, Мартин. Наученият Оптимист ((c) 1998 автор Алфред А. Кнопф,), 185ff.
Външни препратки
2
Корабът кацна сред концерт от шумове. Дочуваше се далечното свистене на атмосферата, която се разцепваше и се плъзгаше по метала на кораба. Разнасяше се равномерното бръмчене на охладителите, които се бореха с горещината от триенето, и бавното ръмжене на убиващите скоростта двигатели. Надигаше се човешка глъч от мъжете и жените, които се събираха в изходните помещения, и стърженето на макарите, вдигащи багажи, поща и товари към надлъжната ос на кораба, откъдето по-късно щяха да ги преместят на разтоварната платформа.
Гаал усети лекото разтърсване, което означаваше, че корабът вече не се движи самостоятелно. От часове корабната гравитация постепенно отстъпваше място на притеглянето на планетата. Хиляди пътници бяха седели търпеливо в изходните помещения, които леко се полюляваха върху поддаващи силови полета, за да съобразят ориентацията си с променящата се посока на гравитационните сили. Сега те пълзяха надолу по извиващите се рампи към големите зейнали шлюзове.
Багажът на Гаал беше малко. Постоя пред едно бюро, докато набързо и опитно го разтвориха и затвориха. Провериха визата му и я подпечатаха. Той не обърна никакво внимание.
Това беше Трантор! Тук въздухът изглеждаше малко по-плътен, притеглянето малко по-силно, отколкото на родната му планета Синакс, но щеше да свикне. Питаше се дали щеше да свикне с необятността.
Сградата за пристигащите пътници беше огромна. Покривът почти се губеше във висините. Гаал можеше едва ли не да си представи, че под него се образуват облаци. Не виждаше насрещна стена; само хора, гишета и потъващ в замъглената линия на хоризонта под.
Мъжът на гишето отново му говореше. Гласът му звучеше раздразнено.
— Продължавайте нататък, Дорник — каза той. Трябваше да отвори визата и да погледне отново в нея, преди да си спомни името му.
— Къде… къде — заекна Гаал. Мъжът на гишето посочи с пръст.
— Такситата са надясно, при третия проход вляво.
Гаал тръгна и видя светещите криволици във въздуха, увиснали високо в празното пространство: „ТАКСИТА ЗА ВСЯКА ПОСОКА“.
Когато Гаал продължи, някаква личност се откъсна от анонимната тълпа и се приближи към гишето. Мъжът на гишето вдигна за малко поглед и кимна. Личността му отвърна също с кимване и последва младия имигрант.
Навреме настигна Гаал, за да чуе накъде се отправя.
Гаал се озова силно притиснат към някакъв парапет. Малкият надпис гласеше „Диспечер“. Човекът, за когото се отнасяше надписът, не вдигна поглед.
— Закъде? — попита той.
Гаал не беше сигурен, но дори няколкото секунди колебание означаваха, че зад него се образува опашка. Диспечерът вдигна поглед.
— Закъде?
Гаал нямаше много пари, но оставаше само тази нощ, а после щеше да е на работа. Опита се да се държи равнодушно.
— Моля, до някой добър хотел.
Не направи впечатление на диспечера.
— Те всичките са добри. Кажете някое име.
— Най-близкия, моля — отвърна отчаяно Гаал.
Диспечерът натисна едно копче. Върху пода се образува тънка ивица светлина, която се виеше сред други подобни. Те проблясваха и потъмняваха в различни цветове и форми. В ръцете на Гаал пъхнаха някакъв билет. Той светеше леко.
— Един и дванадесет — рече диспечерът. Гаал се забърка за монети.
— Къде да отида? — попита той.
— Следвайте светлината. Билетът ще свети, докато вървите в правилната посока.
Гаал се огледа и тръгна. Стотици хора вървяха по безкрайния под, следваха индивидуалните си ивици светлина, пресяваха се и се отсяваха през кръстовищата, за да стигнат до определените им места.
Неговата ивица свърши. Един мъж в блестяща нова ярка синьо-жълта униформа от незамърсяващо се пластотрико посегна към двата му куфара.
— Пряка линия до „Луксор“ — осведоми го той.
Човекът, който следеше Гаал, чу това. Чу също Гаал да казва „Много добре“ и го видя да влиза в тъпоносото превозно средство.
Таксито се издигна право нагоре. Гаал се взираше през облия прозрачен прозорец, чудеше се на усещането да се лети във въздуха в затворено пространство и неволно се вкопчи в облегалката на пилотското кресло. Огромната шир се сви и хората се превърнаха в безпорядъчно пъплещи мравки. Сцената се смали още повече и започва да се отдалечава назад. Пред тях имаше стена. Започваше високо във въздуха и се издигаше нагоре, а краят й не се виждаше. Беше цялата на дупки, които представляваха отверстия на тунели. Таксито на Гаал се приближи към един от тях и се пъхна в него. За миг Гаал безцелно се зачуди как пилотът успява да намери сред многото онзи, който му трябваше.
Цареше мрак и само някаква цветна сигнална светлина просветваше, за да разнообрази тъмнината. Въздухът бе изпълнен със свистене.
После Гаал се наведе напред като реакция от намаляващата скорост, таксито изскочи от тунела и отново се спусна към нивото на приземните етажи.
— Хотел „Луксор“ — съобщи ненужно пилотът. Помогна на Гаал за багажа, с делови вид прие бакшиш от една десета кредит, взе един чакащ пътник и отново излетя.
През цялото време, откакто бе слязъл от кораба, Гаал не бе дори зърнал небето.