Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Австралия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Outback, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Аарон Флетчър. Майка Австралия

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1993

Редактор: Теодор Михайлов

Коректор: Мария Тодорова

История

  1. — Добавяне

8.

Гарити беше напоил овцете и ги връщаше през гората. Вървеше след тях и кучетата, и замръзна изненадан, когато едно от кучетата се отдели от стадото и ръмжейки с оголени зъби се спусна към гъстата група акации на няколко ярда от тях. Изведнъж отекна изстрел от мускет, облаче дим се показа над акациите, кучето изквича от болка и падна на земята. През стадото премина тръпка и овцете стремглаво се втурнаха към поляната. За момент Гарити се вцепени. Вдигна мускета и изтегли петлето, като насочи дулото на пушката към тъмната зеленина на акациевите листа. Докато се прицелваше в акациите, разцъфна още едно облаче дим. Мощна сила го удари в дясното бедро и го повали. Докато падаше, мускетът му изгърмя в земята пред него.

Той погледна тъпо в двамата мъже на коне, които излязоха от акациевия гъсталак. Всичко се беше развило с такава бързина, че съзнанието му още не можеше да го осмисли. Допреди секунди, погълнат от ежедневните си задължения, връщаше овцете от потока, без дори да предполага, че на мили наоколо има някой друг, а сега той и кучето лежаха простреляни. Пронизителното скимтене на раненото животно беше оглушително и го объркваше още повече. В първия момент стъписването и изненадата притъпиха болката в крака, след това тя се спусна върху него на огнени, кипящи вълни, които тръгваха от бедрото му и го заливаха целия. Веднага щом погледна мъжете, дойде и разбирането — празно, кухо чувство, мъчително, колкото и болката. Бяха разбойници.

Първата му мисъл беше за Майра и той повдигна глава и погледна през дърветата нагоре по склона. Преди няколко дни брашното им беше свършило и всеки ден тя прекарваше по няколко часа в събиране на мъничките, почти невидими семенца на тревата. Стриваше ги в каменен хаван до нещо подобно на брашно, от което правеше малки питки. Когато той бе последвал овцете в гората, за да ги закара на водопой, тя беше коленичила в тревата по средата на склона и събираше семенца. Сега не се виждаше.

След това помисли за овцете и в дъното на съзнанието му премина кратка изненада, че се беше сетил за нея, преди да помисли за стадото. Животните бяха избягали на поляната. Паниката им беше далеч от страха, който ги беше подгонил в див и стремителен бяг. Останалите три кучета бяха последвали обучението си и собствените си инстинкти и бяха отишли със стадото. Те обръщаха животните в широк кръг, като гонеха водачите към края на стадото, за да го накарат да се завърти. Това не беше гладкият контрол, който кучетата обикновено упражняваха без всякакво усилие, защото вниманието им беше раздвоено между това, което вършеха, и квиченето на раненото куче. То се търкаляше по земята и хапеше задните си крака в безпаметна агония.

Гарити отново погледна мъжете. Те му напомниха за окованите колони от рецидивисти, които понякога беше виждал да развеждат по улиците на Сидней. Бяха груби, хищни, жестоки и с напълно покварен вид. Единият изглеждаше уродлив. Главата му беше прекалено голяма за тялото му и едната страна на лицето му беше покрита от червеникавокафяво родилно петно. Другият беше висок и слаб. Бяха облечени в мръсни дрипи, а конете им бяха мършави и изтощени, покрити с набраздена от ручейчета пот прах. Високият слезе от коня си до кучето и го удари с приклада на мускета си. Скимтенето на кучето се превърна в дълбок, хриплив звук, когато тежкото оръжие се стовари върху главата му с тъп звук. Мъжът вдигна мускета си и отново го стовари и звуците затихнаха до слабо гъргорене. Мъжът с родилния белег подкара коня си към Гарити, когото огледа с равнодушно безразличие и слезе от седлото. Той вдигна мускета на Гарити и го разби в едно близко дърво. Високият стовари приклада на мускета си в главата на кучето още няколко пъти и се приближи до Гарити, като водеше коня си.

— Само си го ранил, Къмингс — каза той като го погледна.

— Все пак е нещо, нали? И ти не се справи по-добре с онова куче.

Името беше познато на Гарити. В спомените си го свързваше с много излъгани надежди и знаеше, че винаги би го разпознал. Отне му само секунда, преди споменът да изплува през объркването и болката. Майка му беше работила за човек на име Къмингс. Той погледна нагоре към мъжа. Чертата на родилното петно минаваше през средата на челото, носа и устните му и подчертаваше големия размер на главата му. Придаваше на физиономията му странен вид, като че ли две лица са били смачкани едно в друго, за да стане от тях едно.

Мъжът погледна Гарити с язвителна, подигравателна усмивка и вдигна вежди.

— Познаваш ли ме?

Гарити отново погледна в земята и мълчаливо поклати глава. Онзи поде, хилейки се:

— Е, сега вече ме познаваш. А малко хора са ме забравяли, след като са ме видели веднъж. Как се казваш?

— Гарити.

— Гарити? Да не си роднина на Шийла Гарити? Оная, дето работеше като чистачка в Сидней?

— Тя ми е майка.

— Аха. Тогава ти си оня от сиропиталището. — Къмингс се изсмя иронично. — Баща ми я хвана, че краде, за да ти носи разни неща. Ама дяволски добре я подреди за това. Стара курва си беше тя.

Той забрави за Гарити и погледна назад към високия.

— Защо не погледнеш колко от овцете ще можем да вземем?

— Няма за къде да бързаме. Добре ще е да похапнем сега, защото тръгнем ли веднъж, няма да спираме, докато не стигнем кошарата. Какво смяташ да правим с него?

— Остави го. С този крак няма да ни създава главоболия. Ще му отнеме сума ти време да се добере обратно до овцефермата. Върви и избери някоя по-хубава овца, а аз ще запаля огън.

Високият мъж кимна и подаде поводите на Къмингс. Той тръгна към края на ливадата и зареди мускета си. Къмингс отведе конете настрани, върза ги за едно дърво и започна да събира съчки от земята. Объркани и уплашени, кучетата бяха оставили овцете да се разпилеят из равната ливада в подножието на склона. Стадото се въртеше, също притеснено и неспокойно. Някои от овцете пасяха, а други се щураха напред-назад и разбутваха скупчените тела, като търсеха инстинктивно сигурност в средата на стадото.

Гарити лежеше проснат на земята. Той заби лакти в пръстта и се надигна, за да погледне през рамо крака си. Болката се усили; той трепна, немощно си пое дъх, стегна лактите си и се повдигна по-високо. Широките, дебели панталони бяха залепнали за крака му, пропити с кръв. Той стегна мускулите на десния си крак, за да раздвижи ходилото си. Болката стана мъчителна, но ходилото помръдна. Ръцете му изведнъж омекнаха и той с мъка ги задържа изправени и обърна глава, за да огледа още веднъж склона за Майра. Не се виждаше. Той се отпусна на земята, останал без дъх.

Мисълта, че стадото е загубено, беше мъчителна и посвоему толкова болезнена, колкото и раната в крака му. Вероятно щяха да убият останалите кучета и да вземат толкова овце, колкото можеха да откарат, яздейки конете си. Останалите щяха да се разпилеят и да бъдат издавени от динго. В него се надигна яростно негодувание към двамата мъже и горчив яд, че резултатите от труда му ще бъдат отмъкнати от хора, които живееха и се препитаваха на гърба на другите. Ядосваше се и на себе си за своята непредпазливост.

Но освен яда си изпитваше и страх. Те предполагаха, че е сам, защото пастирите винаги бяха сами. Стадото се беше пръснало почти до половината на нагорнището по склона и ако наближаха билото, докато избираха овцете, които щяха да отведат, можеха да видят Майра при колибата. Разумът се намеси, дори когато студените пръсти на страха полазиха съзнанието му. Майра сигурно бе чула изстрелите от мускета и воя на раненото куче от върха на хълма. Беше предупредена. Ударът от загубата на стадото беше зашеметяващ, но не всичко беше загубено. Изглежда куршумът не беше засегнал костта и след време кракът му щеше да заздравее. Докато Майра беше в безопасност, животът можеше да продължи.

Къмингс запали огън и извади тенджерка, тиган и други неща от вързопите зад седлата на конете. На пасбището проехтя изстрел от мускет и овцете се разбягаха наоколо и се разпръснаха още повече. Кучетата несигурно се спуснаха напред-назад, като събираха някои от овцете и се оглеждаха за Гарити и чакаха заповедите му. Високият мъж завлече една млада овца в края на гората, подпря мускета си на едно дърво, извади ножа си и се наведе да одере животното. Гарити беше убивал много овце, за да се храни и не изпитваше угризения, защото те бяха плод на труда му и бяха необходими за неговото оцеляване, но винаги в него оставаше съзнанието, че отнема живот. В държанието на мъжа не се долавяха подобни чувства. В коравосърдечното му безразличие съществуваше единствено намерението да задоволи моментната си нужда. Разхищението не го притесняваше и той отдели единия преден крак и тръгна към огъня. От крака капеше кръв. Останалата част от овцата остана забравена на земята. Тежката миризма на кръвта висеше в неподвижния въздух между дърветата.

Мъжете сложиха месото над огъня, говорейки си тихо. В тигана им имаше студена питка, както и тенджера ориз, оставена на жаравата да се стопли, които показваха, че са ограбили храната от някого или че за беззаконието си получаваха възнаграждения по-големи, отколкото можеше да се предположи от дрипавия им вид. От разговора им стана ясно, че имат кошара на няколко мили оттук и възнамеряват да откарат там толкова от овцете, с колкото можеха да се справят без помощта на кучета, а след това да намерят купувач. Отнасяха се към животните със същото нехайство и разхищение, както и към овцата, оставена на земята да се развали или да бъде изядена от дивите животни. Без кучетата щяха да са в състояние да откарат само малка част от стадото, а и от тях много щяха да бъдат изгубени по пътя. Други щяха да измрат в кошарата им, докато намерят хора, които нуждата от стока и жаждата за печалба да накарат да купят животни, за които са наясно, че са крадени. Основната част от стадото щеше да се разпилее, за да измре от жажда или бъде избита от динго. А и четири добри и верни кучета щяха да са мъртви.

В ноздрите си Гарити усещаше силната миризма на богатата, плодородна почва, а земята под бузата му беше мека и студена. Той почувства, че силите го напускат и глождещото нетърпение онези да свършват и да си тръгват замени яда и унинието. Кракът му кървеше лошо и когато бандитите си тръгнеха, Майра щеше да дойде и да му помогне. Може би едно-две кучета щяха да избягат наплашени, вместо да бъдат убити и дори можеше да успее да събере някои от разпилените овце. Ако си тръгнеха, преди силите му да го напуснат напълно. Болката като че ли беше станала по-малко жестока, гласовете на мъжете сякаш се повишаваха и стихваха и му се стори, че около него пада мъгла.

Три червеногърди папагала проблеснаха във въздуха и заподскачаха из близките храсти зад него, после бързо размахаха криле и перата им припламнаха, докато се отдалечаваха от храсталака. Гарити лежеше с глава, отпусната на земята, и се взираше невиждащо в шубрака. Нещо в него не беше наред. Гарити изведнъж се вцепени, а очите му се разшириха. Гледаше в Майра. Тя беше гола, а дребното й тяло стоеше опънато над земята под най-ниските клончета на шубрака, опряно на лявата й ръка и коленете й. Дългата тежка сопа, която винаги носеше, беше в дясната й ръка, успоредна на тялото й на инч от земята. Беше напълно неподвижна и невидима на фона на пъстрата растителност и почвата, и в същото време очертанията на тялото й бяха различими, ако човек се вгледаше внимателно. Последва плавно движение и две листенца от по-ниските клонки на храстите помръднаха леко, сякаш докоснати от полъх на вятъра, и тя изчезна зад едно дърво.

Очите му бяха приковани в дървото и въпреки това почти изпусна движението. Една тъмна сянка трепна между дървото и другото съседно дърво за времето, което му беше необходимо, за да премигне. Той не беше сигурен, че я е видял и отново премести поглед на първото дърво. На земята до другото дърво той долови змиеподобно движение — Майра изчезна в един близък храст. Тогава той разбра какво правеше тя. Дебнеше. Страхът експлодира в него и той едва се овладя да не извика, за да я предупреди. Нямаше смисъл да вика, защото тя едва ли щеше да го разбере, а ония щяха да бъдат предупредени. Но тя беше само една мъничка, слаба жена срещу двама въоръжени мъже. Всичко щеше да бъде загубено, ако загубеше нея.

Между храста и друго, съседно дърво премина сянка. Между дървото и огъня, където двамата мъже седяха и разговаряха, докато чакаха месото да се изпече, имаше открито пространство от около тридесет-четиридесет ярда — мястото, откъдето винаги превеждаше овцете до потока и обратно. Дърветата бяха редки, за да могат той и кучетата да следят да не би някоя овца да се отдели от стадото. Храстите бяха утъпкани от животните или окастрени от него за по-добра видимост. Нямаше абсолютно никакво прикритие между прозрачно бледия, сив ствол на големия бял каучук, зад който Майра се криеше, и огъня.

Мина му през ум, че е дошла, само за да провери какво може да направи и като види двамата добре въоръжени мъже до огъня ще изчака да си тръгнат и ще дойде да му помогне. Той събра сили и вдигна глава, за да й покаже, че е само ранен.

И тогава Майра се затича през откритото пространство. Още с първата си голяма крачка тя се понесе със стремителен устрем към мъжете. Преди това, което Гарити виждаше да достигне до съзнанието му, тя беше преполовила откритото пространство. Бягаше изправена. Краката й се сливаха в кафяво петно, а стройното й тяло беше изпънато назад. Мускулите на дясната й ръка и гърба й изпъкваха, държеше пръта като копие, което се кани да хвърли. Твърдата й коса се развяваше зад главата й, очите й бяха широко отворени и блестяха освирепяло, а устните й бяха оголили зъбите в изражение на дива ярост. Той се приготви да й се притече на помощ.

Сопата профуча във въздуха срещу Къмингс. Високият мъж я зърна в последния момент и сграбчи мускета си от земята до него. Краят на пръта се стовари отстрани на главата на Къмингс и го просна на земята, а Майра се хвърли във въздуха в дълъг плонж. Пръстите на протегнатите й ръце бяха свити като хищни лапи, а оголените й зъби лъщяха. Непоносима, изгаряща болка прониза Гарити, когато се надигна от земята. Опитваше се да изкуцука напред, но десният му крак го теглеше надолу. Земята сякаш се надигна и се блъсна в него в момента, в който Майра се вкопчи в мъжа. Пръстите й се стремяха да докопат очите му, докато тя се опитваше да го захапе за гърлото. Той вдигна мускета си и замахна с приклада. Стовари го върху главата й. Тя отхвръкна от него. От челото й течеше кръв, но тя отново се надигна срещу му. Паниката избухна в Гарити и освободи запасите сила, която му беше останала. Той закуцука на левия си крак. Десният влачеше след себе си. Майра драскаше и хапеше мъжа и той отново вдигна мускета, за да го стовари върху главата й. Гарити се хвърли към оръжието.

Разтърсващият удар от падането го остави без дъх и сивите облаци на безсъзнанието се струпаха над него. Той слепешком сграбчи мускета и ръката на мъжа. Усети студеният метал на мускета под ръцете си заедно със силните движения на ръката на мъжа, който го вдигаше, и се опитваше да задържи оръжието с тежестта си. Последните остатъци от силите му бързо се изчерпваха, но той неумолимо висеше на ръката на мъжа и се надяваше Майра да успее да го ослепи. Мъжът го повдигна и Гарити се отпусна и заби лице в земята, за да свали ръката му. Усети мускулите на тази ръка да се втвърдяват и изпъкват, потрепвайки конвулсивно, но без да противостоят на тежестта му. От гърлото на мъжа се разнесе хриплив и остър писък.

Гарити вдигна глава и я разклати, за да проясни погледа си. Тялото на мъжа беше извито нагоре и почти не докосваше земята, устата му зееше широко отворена, с оголени жълти зъби. Езикът му изскочи от устата и той отново изпищя. Майра още ровеше и дълбаеше с нокти в очите му, но вече беше постигнала целта си. Очните му кухини представляваха кървави, кашести дупки, заобиколени от дълбоки драскотини. Тя беше заровила лице в брадата му и ръмжеше приглушено. Клатеше главата си бързо, подобно на куче, което е хванало някакво малко животинче между зъбите си. Другата ръка на мъжа потрепваше конвулсивно, стиснала косата й.

Когато Гарити посегна да издърпа ръката на мъжа от косата на Майра, тя вдигна глава и той замръзна уплашен и ужасен. Изглеждаше така, сякаш мъжът беше откъснал половината й лице с удара на приклада си. От носа до брадичката й се виждаше само голо месо, а от челото й течеше кръв и покриваше очите и бузите й. След това той видя кръвта да шурти от гърлото на мъжа и Майра изплю парцаливо парче месо. Беше изтръгнала гръкляна му със зъби. Мъжът издаде задавен, клокочещ звук и ръцете и краката му започнаха да потрепват в пулсиращ ритъм, а от гърлото му бликна силен поток кръв.

Майра изтри кръвта от очите и челото си, обърна се и погледна Къмингс. Гарити припълзя по земята и вдигна главата си по-високо, за да го погледне. Краят на пръта беше направил в слепоочието му от страната на белега, вдлъбнатина от един-два инча. Беше мъртъв, но за Майра това не беше достатъчно. Тя се довлече до тялото и се надвеси над него, стиснала главата между краката си. Държеше пръта в двете си ръце. Би и блъска главата му, докато не я превърна в мека каша. По лицето й продължаваше да се стича кръв. Тя капеше от брадата й и изчезваше в пестила от кръв, коса и мозък. Накрая Майра изпусна пръта и падна настрани. Триеше изнемощяла очите си с ръка.

Крайниците на високия мъж продължиха да потрепват и помръдват още малко, след това замряха. Дървата в огъня пращяха, а месото над него съскаше и пукаше, отделяйки капеща мазнина. Водата в тенджерката на жарта вреше и бълбукаше, а конете неспокойно движеха крака. Птиците се обаждаха в дърветата и прелитаха напред-назад. Изведнъж всичко потъна в спокойствие. Майра вдигна глава и премигна, за да премахне кръвта от очите си. Усмихна се немощно на Гарити и припълзя към него. Той се изправи на един лакът и треперещ протегна ръка през тялото на високия, но вече мъртъв бандит към нея. Тя сложи малката си ръка в неговата и се плъзна към него.

Над лявото й око ръбът на металната пластина на приклада беше направил триинчов разрез, дълбок почти до костта. Раната все още кървеше обилно. Майра беше изтощена от усилието и загубата на кръв. Изглеждаше невероятно, че е останала в съзнание след такъв удар. Тя продължаваше да се опитва да се изплъзне от ръцете му, за да види крака на Гарити, но той й се сопна и я накара да стои неподвижна. Извади джобния си нож, отряза лента от панталона на високия мъртвец и я върза около главата й. Направи й знак да му помогне да седне, разряза крачола си и погледна крака. Куршумът беше преминал през целия мускул на бедрото му, без да засегне костта, и раната все още кървеше силно. Той отряза ивици от панталона на трупа и я превърза стегнато, след това използва мускета му като патерица и се опита да се изправи. Майра го теглеше и се опитваше да го повдигне. Главата му се завъртя шеметно, ръцете му омекнаха и той падна обратно на земята. Около него витаеше някакво далечно и смътно чувство на нереалност, а болката в бедрото му прииждаше на вълни и ту се увеличаваше до непоносимост, ту отново стихваше. Чувстваше се слаб и безжизнен. Пресъхналата му уста лепнеше. Къмингс беше взел от конете две покрити с кожа бутилки с вода, за да напълни тенджерката и Гарити посочи към тях. Майра му донесе едната и той издърпа тапата и пи. Водата беше горчива, миришеше на плесен и имаше тинест вкус и не утоли жаждата му. Подаде й бутилката, за да пие и тя, след това я запуши и се огледа замислено наоколо. Овцете отново бяха придобили първостепенно значение. Той остави бутилката, погледна Майра и й посочи към конете.

Конете на Уилямсън бяха единствените, които Майра беше виждала досега, и тя се боеше от тях. И те се плашеха от нея, но не им достигаше енергия от недоброто гледане, преумората и оскъдната храна. Разшириха ноздри и наостриха уши, като риеха с копита земята, но бяха достатъчно кротки, когато тя ги приближи. Отне й малко време, за да разбере как да отвърже възела на поводите, но се справи и отвърза единия кон. Заведе го при Гарити. Той се вдигна на лакът и й направи знак да доведе коня по-близо. Животното извръщаше очи към мъртвите мъже на земята и към него и се въртеше плашливо. Майра го избута да застане странично, докато Гарити достигна едно от стремената и го улови здраво. Започна да се издърпва от земята. Конят мръдна встрани и го повлече няколко инча. Огнената болка в крака сякаш обви Гарити и застрашителните облаци на безсъзнанието пак надвиснаха над него. Сграбчи стремето и се вкопчи в него с цялата си сила, събра всичката си енергия, която му беше останала, и се издърпа по-високо, с протегната към седлото ръка. По лицето му изби студена пот. Седлото се изкриви на една страна, когато той го сграбчи и се издърпа нагоре. Бавно се изтегли върху коня. Животното мръдна и той едва не падна с главата надолу от другата му страна, след това се улови и балансира теглото си, легнал напряко на седлото.

Беше му невъзможно да възседне коня, затова бавно се обърна и се повдигна, докато седна с двата крака от едната страна на тялото му. Седеше с клюмнала глава и дишаше хрипливо, а по лицето му течеше пот. Бореше се със замайването и безсъзнанието, което не спираше опитите си да го погълне. Преглътна сухо и вдигна глава. Посочи на Майра да му подаде поводите. Тя му подаде и двата ремъка от едната страна и той се затрудни, докато й обясни какво не е направила както трябва, накрая тя разбра и прехвърли ремъка през главата на коня. Отпуснат на седлото, той обърна коня срещу ливадата.

Овцете се бяха пръснали по целия склон, а кучетата се мотаеха безцелно наоколо. Устата на Гарити беше толкова суха, че му беше трудно да изсвири, но веднага щом привлече вниманието на едно от тях, всички се спуснаха към него, нетърпеливи да чуят успокояващите му заповеди. Държеше се за седлото с дясната ръка и с усилие вдигна лявата и ги отпрати на лявата страна на склона, за да съберат и върнат овцете назад. След това отпусна глава на гърдите си. Тревата изглеждаше толкова мека, че го изкушаваше да се плъзне от седлото и да легне на нея. Въздъхна тежко и вдигна глава. Кучетата бяха помели лявата страна на склона и всички овце се движеха надясно към края на гората. Той си пое дълбоко въздух и още веднъж се опита да свирне. Успя, но донякъде. Едно от кучетата се поколеба и го погледна. Той вдигна ръка и го извика. И трите се спуснаха по склона срещу него. Брадата му отново се отпусна върху гърдите му и той затвори очи. Тъмнината на неведението, която се пластеше в дъното на съзнанието му, не изглеждаше страшна, а съблазнителна и подканяща, обещаваща топлина и покой. Той събра сили и отново вдигна глава. Кучетата стояха пред коня и го гледаха. Той се стегна, вдигна ръка и ги отпрати по склона.

Кучетата усетиха желанието му да събере овцете накуп по средата на склона. Те се разтичаха целеустремено и подгониха овцете по-надалече от гората. Спуснаха се между дърветата и изкараха оттам няколкото заскитали се между тях овце. Няколко животни от лявата страна се отделиха от групата и едно от кучетата прекоси стадото по гърбовете на овцете и ги върна. Някакво движение отдясно привлече вниманието на Гарити и той обърна глава. От дърветата в подножието на склона изтичаха три овце. Майра бавно се препъваше след тях и размахваше пръта си. Овцете видяха стадото и се втурнаха напред, за да се присъединят към останалите. Майра опря края на пръта в земята и се облегна на него, като се държеше за главата. След малко бавно я вдигна пак и се запрепъва обратно между дърветата. Гарити отново оброни брада на гърдите си.

Разсъдъкът му се носеше като сън в някакво състояние между съзнанието и мрака. Неотложните грижи го глождеха настойчиво, но те му изглеждаха далечни и той се отнасяше към тях със спокойно равнодушие. След това действителността се върна и сетивата му доловиха движение и шум. Той отново отвори очи. Майра стоеше до коня и го дърпаше за левия крачол. Отново и отново повтаряше името му. Парцалът на челото й беше пропит с кръв. Кръвта на бузите й беше засъхнала и напукана и малкото й лице беше бледо и изпито от болка. Една от покритите с кожа бутилки висеше на рамото й и тя я свали, изтегли тапата и му я подаде. Той я вдигна с усилие и отпи, после и я върна. Тя я запуши, посочи към склона и каза нещо на нейния език. Гарити погледна към склона. Виждаше овцете пред себе си като голямо петно. Мина много време, докато мисълта й достигне до съзнанието му. Предлагаше да приберат овцете в кошарата. Той вдигна поводите и помръдна в седлото. Конят тръгна напред. Майра вървеше през тревата пред коня, свиреше пронизително през зъби и махаше с ръка. Пред очите му кучетата бяха далечни, безформени петна, които започнаха да се движат около стадото.

Сякаш мина цяла вечност, докато изкачат склона. Когато наближи билото, му мина през ума, че би трябвало да е отпред, за да завърне стадото в кошарата. Той преведе коня покрай лявата страна на стадото и през гъстия облак прах видя Майра, която стоеше с разперени встрани ръце и размахваше пръта си, да прибира овцете в кошарата. Две от животните се отделиха и тя махна с ръка и изсвири остро. Едно от кучетата се спусна и ги върна в стадото.

Конят спря близо до колибата. Вдлъбнатата кора, която Майра използваше, за да събира тревните семенца, и недодялания хаван и чукалото, с които ги стриваше, бяха до голямата гладка скала до огнището. Полата й беше захвърлена близо до скалата, а ризата й на няколко крачки от нея. Явно беше изтълкувала изстрелите правилно и докато е тичала към дърветата е свалила дрехите си да не й пречат. Кучетата седяха между колибата и стадото и го гледаха. Дишаха тежко с провиснали навън езици. Майра отиде до огъня, остави покритата с кожа бутилка и пръта си, след това се върна до коня и вдигна ръце, за да помогне на Гарити да слезе. Той я погледна. Тя премигна, усмихна се и помръдна пръсти в подканващ жест. Той се обърна улови седлото и леко започна да се спуска. Когато десният му крак докосна земята, последва миг на непоносима болка. След болката дойде безсъзнанието.

Възприятията му регистрираха объркани и бегли впечатления. Имаше усещане за движение, за студ и горещина. И винаги болка — несвършващо изтезание, което сякаш беше скелета на съществуването му и от което не можеше да избяга. Понякога около него преминаваха изкривени образи, друг път имаше само студена и самотна тишина. След нея идваха и си отиваха моменти на съзнание, кратки периоди, когато мислеше, че е в сиропиталището и страхът го сграбчваше, защото се беше изпуснал в леглото, след това последваха по-дългите периоди на треската и борбата на тялото му да се възстанови от голямата загуба на кръв, които помитаха паметта му, и той нямаше с какво да сравни онова, което виждаше около себе си. Времето се изкривяваше. Секундата се разтягаше до безкрайност, а едно-единствено прещракване на болката отекваше в мозъка му цяла вечност.

Впечатленията се сливаха в бърза поредица и периодите на светлина и мрак премигваха в шеметна вихрушка.

Идваха и моменти на просветление. Понякога беше сам и ярката слънчева светлина се лееше в колибата през вратата, а вътре беше горещо. Беше гол, потта избиваше и се стичаше по лицето и по тялото му и той лежеше на одеяла, които никога не беше виждал. За известно време двата мускета и пистолета на земята до вратата на колибата го озадачаваха, както одеялата и купчинката дрехи в ъгъла, после си спомни за мъртвите мъже. Майра беше прибрала всичките им вещи, включително и дрехите, които бяха носили. Той се чудеше къде ли е тя и какво е станало с овцете.

Моментите на просветление бързо избледняваха в тъмнината и идваха други; светлината в колибата беше по-мека, беше по-студено и Майра беше там. Тя изглеждаше променена. Носеше едната от шапките на мъжете — смачкана и пропита с пот филцова шапка с широка периферия и смачкано дъно, която почти скриваше малката й глава. Понякога тя подкрепяше главата му и му даваше да пие или го хранеше като слагаше в устата му потопени в меласа залъчета от питките, които приготвяше от тревните семенца, или сдъвкваше парченца месо и плюеше в устата му, за да ги гълта. Друг път тя го преместваше от одеялото, което беше нацапал, миеше го и му застилаше чисто одеяло, а болката беше ужасна. А друг път в колибата беше тъмно и Майра спеше до него.

Пълното съзнание и нормалността на възприятията му се възстановиха късно един следобед. Няколко минути той остана легнал, като си мислеше за това, което се беше случило, и се чудеше колко ли време е лежал в колибата. Мисълта за овцете не преставаше да го гложди. Той се надигна, седна, подпря се на една ръка и отметна одеялото. Една широка и стегната превръзка от сплетени треви беше увита здраво около крака му, а раната му беше наложена с някаква лапа, която приличаше на омесена с парченца трева пръст. Беше много слаб. Ръката му трепереше от усилието да го поддържа седнал и от него се лееше пот, но главата му беше бистра. Чувстваше вълчи глад. Направи един неуспешен опит да се изправи, след това се обърна и изпълзя към вратата на колибата.

Болката беше утихнала и притъпена. Движенията му предизвикваха болезнени вълни, които отново пронизаха бедрото му, но те бяха нищо в сравнение с това, което беше изтърпял — дребна досада, за разлика от слабостта, която изпитваше. На два пъти му се наложи да спира, за да си почива. Дишаше тежко от изнемога, легнал на пръстения под на колибата, след това продължаваше да пълзи напред.

Слънцето пареше върху голата му кожа. Малките камъчета по земята пред колибата бяха груби и остри, а лекият бриз носеше откъм хълма мириса на свежест и чистота. Кошарата беше празна. Коловете бяха махнати от отвора, който служеше за порта, и изрядно подредени отстрани. От пепелта в огнището се вдигаха тънки, сиви струйки дим. Около огъня цареше педантичен ред и чистота и имаше изобилие от тигани, чинии и съдове, принадлежали на мъжете. Одеялата, които Майра беше изпрала, се сушаха и проветряваха от едната страна на колибата. Гарити изпълзя по-близо до огнището и погледна в похлупения тиган на гладката скала. Имаше студено парче печено месо и почти цяла питка. Откъсна малко от месото и задъвка. Отчупи си от питката и разсеяно се почуди откъде ли Майра е взела брашното. После си спомни вързопите на мъжете.

Ребрата му се брояха, а ръцете и краката му бяха много отслабнали. Усети студ, въпреки че слънцето грееше топло в късния следобед. Той яде и пи вода от покритата с кожа бутилка, оставена до огнището. Пресегна се до купчината дърва и взе една пръчка. Разрови жарта в огнището и хвърли върху въглените тресчици и парченца кора. Те лумнаха и Гарити добави дърва и се премести по-близо до огъня. Чу конете и овцете да се приближават нагоре по хълма.

Първо се показаха подскачащите глави на конете. Майра вървеше между тях и ги водеше за поводите. Голямата шапка, ризата и полата й бяха покрити с прах. Лицето й също беше прашно, набраздено от вадички пот и белязано от умора. Очите й се разшириха от изненада, когато го видя да седи край огъня. По лицето й се разля бисерна усмивка и зъбите й заблестяха в сянката, която широката периферия на шапката хвърляше. Тя се затича заедно с конете, които дърпаше след себе си. Върза ги за един от коловете на кошарата и изтича към него с протегнати ръце. Полата и ризата й се развяваха след нея. Той я прегърна и я целуна. Топлият, познат аромат на тялото й изпълни ноздрите му. Ръцете й се движеха бързо по тялото му и го докосваха с нежни ласки. Тя също беше отслабнала и изглеждаше изтощена. Върху раната през челото й имаше дебела, широка коричка. Над билото на хълма се вдигна прах. Звукът на приближаващото стадо се усили. Тя го потупа по рамото и се изплъзна от обятията му, след това се изправи и отиде да вкара овцете в кошарата.

След два дни Гарити беше в състояние да се движи около колибата с помощта на дълга тояга, а след няколко дни силите му се възстановиха дотолкова, че той дори си позволяваше да се отдалечи. Имаше доста работа. Майра не знаеше, че седлата и поводите на конете трябва да се свалят и те страдаха от възпаление на кожата. Заради оскъдната паша, която бяха успели да откъснат с металните си мундщуци в устните си, животните бяха измършавели дори повече от преди. Гарити ги спъна, намаза възпалените места с овча лой и те пасяха и ходеха на водопой със стадото, а нощем спяха в кошарата заедно с овцете. Когато живнаха дотам, та да започнат да ритат овцете през нощта, Гарити се беше възстановил достатъчно, за да отиде до началото на гората от близката страна на хълма. Той насече колове и загради отделно — място за конете.

Овцете бяха намалели само с тридесет и две глави — незначителна загуба, като се има предвид всичко, което се беше случило. Във вързопите на мъжете Майра беше намерила голямо количество продукти — брашно, ориз, захар, сушен грах и боб, беше събрала и всичките им вещи, оръжията им, съдините и облеклото и ботушите, които бяха на тях. Освен това в джобовете им Майра беше открила три златни монети от по десет гвинеи и един испански дублон, които беше конфискувала и прибрала при камъните и другите съкровища в торбата си.

Веднага щом успя да яхне единия от конете, Гарити слезе до потока, за да се изкъпе и преоблече с чисти дрехи. Започна да изкарва овцете на паша и оставяше Майра при колибата, за да се възстанови от изнурителния труд и грижите около него и стадото. Носеше единия от мускетите и пистолета и беше предпазлив и внимателен в гората или близо до нея. Когато откарваше овцете до потока и на връщане от него, той често се оглеждаше наоколо за някакви останки от мъжете, които ги бяха нападнали. Най-накрая, след няколко огледа, откри една кост, оглозгана от малки животинки, която можеше да е на единия от тях. А можеше и да е от овцата, която бяха убили.

Уилямсън дойде след три седмици и се намръщи, поклащайки глава, докато Гарити разказваше какво се беше случило. Той погледна Майра с респект и се усмихна, когато Гарити му каза какво беше направила. Гарити не искаше между него и убийците да има и най-малка връзка и не каза на Уилямсън, че единият от тях се е казвал Къмингс.

Те се нахраниха и Уилямсън и Гарити седнаха и запалиха лулите си. Пушеха и пиеха чай, докато Майра се ровеше из нещата си по време на поредния, задължителен вечерен преглед. Уилямсън беше изпратил хора в Сидней за овцете, които купуваха заедно с Гарити, и те поговориха за тях и за местата, на които Уилямсън възнамеряваше да ги пасе. Когато Гарити подаде на Майра лулата си, за да си дръпне, Уилямсън се изправи и отиде до чантите на седлото си. Той потършува из тях и се върна с нова лула за Майра.