Джо Холдеман
Камуфлаж (32)

31.
Вашингтон, 1974

Хамелеонът реши да се задържи на едно място и да натрупа богатство. И преди бе забогатявал, главно по време на войни, но не и като заможен капиталист, което му се струваше интересно.

Засега поддържаше образа на скромен чиновник, който отиваше на работа всяка сутрин, изпълняваше задълженията си като послушен служител и след това се прибираше в ергенската си квартира, вероятно за да гледа телевизия и да чете. Не проявяваше интерес към жени и повечето от колегите му го смятаха за обратен.

Донякъде бяха прави. Нощем хамелеонът сваляше десетина килограма от теглото си, подмладяваше се и сменяше костюма с нещо шарено и фриволно. След това излизаше на среща или да потърси нов източник на доходи.

Имаше трима богати приятели, които го обсипваха с „подаръци“ срещу известна дискретност и някои „услуги“, и изкарваше дори повече от това, като се запознаваше с мъже и ги обираше след секса. Понякога, когато се съпротивляваха, се налагаше да ги убива, но обикновено бе достатъчно да ги заплаши с разкритие. Предпочиташе да ги остави живи, за да може да се възползва по същия начин от тях след месеци и с променен външен вид. През седемдесетте във Вашингтон тъкмо се оформяше голяма гей среда и хамелеонът плаваше в нея като кораб в свои води.

Самият той не правеше разлика между секса с мъже и жени. От жените обаче изкарваше по-малко пари, докато като проституиращ гей се хранеше в най-добрите ресторанти, винаги на чужда сметка.

Седемдесетте и осемдесетте години бяха благотворни за стоковия пазар, поне що се отнася до консервативните инвеститори, и всички пари, които хамелеонът изкарваше от секс и изнудване, отиваха право при неговия брокер. След първия спечелен милион той също стана брокер, като смени една фалшива самоличност с друга.

Ако трябваше да бъде измерен с мерилото на човешките амбиции, хамелеонът нямаше никакви планове. Той наблюдаваше с интерес как разни хора забогатяват или губят парите си в рамките на един сезон, превръщат се от избуяла растителност в тор за други успели.

Постепенно хамелеонът стана най-богатото същество на света, въпреки че богатството му бе разпръснато сред стотици идентичности и в хиляди сметки. Разпали две малки войни само за да експериментира и спечели и от двете, макар и не толкова добре, колкото от наркотици и търговия в интернет.

Заряза бизнеса в интернет малко преди първия голям срив и след това, вместо да се възползва от натрупания капитал, го замрази за десетина години. Все щеше да изникне нещо ново.

Може би парите щяха да му помогнат в това, в което небе успял с упоритост и постоянно дирене — да открие някой като себе си. Хората вече не представляваха предизвикателна плячка.