Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Camouflage, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Джо Холдеман
Камуфлаж
Американска, първо издание
Joe Haldeman
Camouflage
Copyright © 2004 by Joe Haldeman
© Юлиян Стойнов, превод, 2008
© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2008
© ИК „БАРД“ ООД, 2008
ISBN 978-954-585-955-7
Издателска къща „БАРД“
Избрана световна фантастика
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова
Формат 84/108/32
ИК „БАРД“ ООД София
История
- — Добавяне
41.
Апия, Самоа, 16 юли 2021
— Изключено да е била човешко същество — говореше Джек Халибъртън разпалено. — Нито един нормален човек не би могъл да тича така с откъсната ръка, нито да плува във водата. Какво е била тогава?
Джек, Джейн и Ръсел разговаряха в апартамента на Джек в „Аги Грей“.
— Наистина ли я обичаше? — попита Джейн.
— Всичко това е толкова странно… — почна Ръсел.
— Правил си любов с нея — посочи Джек.
— Божичко, Джек! — Ръсел трепна и се дръпна назад.
— Не, почакай. Правил си го и с други жени — с много жени.
Ръсел потърси помощ при Джейн, но тя го разглеждаше безизразно.
— Е, чак пък с „много“.
— Имаше ли нещо в анатомията й, което да ти се стори странно? Нещо в психологията?
— Наистина я обичах — призна Ръс на Джейн. — Здравата бях хлътнал по нея.
— Хайде, помисли — настоя Джек. — Нещо, което да подсказва, че не е била човек?
— Беше много повече човек от теб, Джек. Беше сладка и забавна и се интересуваше от всичко.
— Точно това ме плаши — измърмори Джейн.
— Сигурен съм, че е така. — Ръсел се облегна назад в големия мек фотьойл. — А мен ме плаши дори повече от теб.
Джек стана, наля си уиски и пусна вътре няколко кубчета лед.
— Мислиш ли, че може да е била някакъв вид биологична машина, създадена да ни шпионира?
— Да бе, как ли пък не! — озъби се Ръсел. — Робот! Сега разбирам откъде идеше металическото подрънкване, когато потропваше с кокалчета по гърдите й.
— Казах „биологична“.
— Чух те. Смяташ ли, че някой на този свят е способен да създаде „свръхчовек“?
— Все отнякъде трябва да се е взела.
Телефонът иззвъня и Джек вдигна. Слуша около минута, като хъмкаше в отговор, и накрая каза:
— Не зная какво да ви отговоря. Ние ще се свържем с вас. Благодаря. И затвори.
— Кой беше? — попита Джейн.
Той разклати ледчетата в чашата.
— Някоя си Петерсън, доктор Петерсън. Съдебен лекар. Местен. — Поклати глава. — Пратили са късче от ръката в Паго Паго за ДНК анализ.
— Идентифицирали ли са я?
— „Нея“? — Той надигна чашата. — Това дори не е човек — нито животно. Защото няма ДНК.
— Божичко! — възкликна Ръсел.
— Ръс… чукал си извънземна. Това може да е незаконно на Самоа — каза Джек.