Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хатауей (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Married by Morning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 116 гласа)

Информация

Сканиране
viki_kati (2013)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Женени до сутринта

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска. Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-005-7

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Беше минало полунощ. Катрин се събуди от звука на бебешки плач. На малкия Рей му никнеха зъбки и обикновено усмихнатото херувимче бе станало раздразнително напоследък.

Катрин се взря невиждащо в мрака, изрита чаршафите от краката си и се опита да намери по-удобна позиция, в която да спи. Настрани. По корем. Нищо не й се струваше правилно.

След няколко минути бебето спря да плаче. Без съмнение грижовната му майка го бе утешила.

Но Катрин остана будна. Самотна, изпълнена с болка. Най-лошият вид будуване.

Тя се опита да отвлече вниманието си със старите келтски думи за броене на овце, все още използвани от селяните наместо модерни цифри… иън, тан, тетра, петра… Човек можеше да долови ехото на вековете в древните срички. Сетра, метра, ховра, коара…

Умът й призова образ на необикновени сини очи със светли и тъмни жилки, като ивици небе и океан. Лео я бе гледал, докато тя му беше чела и после, докато кърпеше. И под шегите и спокойните фасади тя бе разбрала, че я иска. Иън, тан, тетра…

Може би Лео беше буден точно в този момент. Температурата му спадна по-рано тази вечер, но може би се беше повишила отново. Може би имаше нужда от вода. От студен компрес.

Тя стана от леглото и грабна халата си, преди да се замисли за втори път. Намери очилата си на тоалетката и си ги сложи.

Голите й стъпала прекосиха дървения под на коридора, докато тя продължи благотворителната си мисия.

Вратата на стаята му бе леко открехната. Тя се вмъкна вътре без звук, като крадец, и отиде на пръсти до леглото точно както бе направила предишната нощ. Тъмнината на стаята бе нашарена от потоци светлина от отворения прозорец, сякаш сенките бяха сито. Тя можеше да чуе спокойното и равномерно дишане на Лео.

Като застана отстрани до леглото му, Катрин се пресегна неуверено и сърцето й се сви, когато долепи пръсти до челото му. Нямаше температура. Само приятна, здрава топлина.

Неочаквано дишането му стана накъсано и той се събуди.

— Кат? — Гласът му беше сънен. — Какво правите?

Не трябваше да идва при него. Всяко извинение би прозвучало фалшиво и абсурдно, защото нямаше разумна причина да го безпокои.

Гласът й прозвуча колебливо.

— Аз… дойдох да видя дали…

Тя понечи да се отдръпне, но той хвана китката й със забележителна ловкост, като се имаше предвид, че беше нощ и още не се бе събудил напълно. Двамата млъкнаха, когато тя се озова наведена над него, а китката й — стисната в хватката му.

Лео я притегли още, принуждавайки я да се наведе по-близо до него, още по-близо, докато загуби равновесие и падна бавно върху него. Ужасена да не го нарани, заби ръце в матрака, а той използва всяко движение, за да я настани по-добре върху себе си. Тя трепна, когато попадна на гола плът, с играещи отдолу мускули… гърдите му бяха покрити с остри къдрави косъмчета.

— Лорде — прошепна тя. — Не съм…

Дългата му ръка обхвана тила й, той сведе главата й и приближи устни до нейните.

Това не беше целувка, това беше акт на притежание. Той я пое напълно, горещината на езика му нахлу в нея, оставяйки я без воля и мисъл. Мускусният аромат на кожата му изпълни ноздрите й. Еротично. Възхитително. Прекалено много усещания, за да бъдат възприети наведнъж… горещата коприна на устата му, уверената хватка на неговите ръце, твърдите, мъжествени очертания на тялото му.

Светът се завъртя бавно, когато Лео се обърна с нея, без да я изпуска, приковавайки я към леглото. Целувките му бяха груби и сладки, целувки с устни, зъби и език. Задъхана, тя обви с ръце тила му и превързаното му рамо. Той се движеше над нея голям и тъмен, целуваше я, сякаш искаше да я погълне.

Гънките на халата й се разтвориха, краят на нощницата й се вдигна до коленете. Устата на Лео се откъсна от нейната, за да започне сладко претърсване на шията й, продължавайки нежно надолу до извивката на рамото. Пръстите му се движеха чевръсто по предницата на нощницата, разкопчаваха малките копчета и издърпваха тънката материя настрана.

Главата му се сведе, устните му бавно се изкачиха по вибриращия склон на гърдите й, докато достигнат връхчето. Той го взе в уста и стопли студената пъпка с леки милувки на езика. Накъсани стонове се надигнаха в гърлото й, смесвайки се с неравното му дишане. Лео се настани още по-тежко между бедрата й, отпусна се върху нея, докато тя усети тежката му дължина да я притиска интимно. Той потърси другата й гърда, затвори уста около зърното и го подръпна влажно, предизвиквайки вълни на удоволствие.

С всяко движение се разкриваха още усещания, меките остриета на възбудата отстъпиха пред изтънчената грубост. Лео взе устата й в дълги, упойващи целувки, докато ниско долу поде едва доловим ритъм, побутваше и се плъзгаше, използвайки тялото си, за да я възбужда. Тя се извиваше под него, отчаяно се опитваше да следва тази дразнеща, вбесяваща твърдост. Телата им се притискаха като страниците на затворена книга и това изглеждаше толкова правилно, толкова дивно приятно, че я изплаши.

— Не — задъхано каза тя и го отблъсна. — Почакайте. Моля…

Едната й ръка непредпазливо притисна раненото му рамо и той се изтърколи от нея с ругатня.

— Господарю? — Тя скочи от леглото и се изправи отстрани с треперещи крайници. — Съжалявам. Нараних ли ви? Какво мога да…

— Вървете си.

— Да, по…

— Веднага, Маркс. — Гласът му беше нисък и гърлен. — Или се връщайте в леглото и ме оставете да свърша.

Тя побягна.