Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sweet Gum Tree, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 121 гласа)

Информация

Редакция и форматиране
ganinka (2016)

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Измина още една година. След пристигането на баща ми животът се върна обратно към първоначалната си рутина и ако бях малко по-мълчалива от нормалното, то изглежда никой не забеляза, включително Ник. Но все пак не виждах Ник често напоследък. Когато в началото беше получил работата в сервиза, можеше да се каже, че живееше само в стаята в плевнята. Това продължи през зимата, когато бях в единадесети клас, чак до края на лятото. Сега, незнайно защо, започна да остава отново в автоморгата и рядко се показваше във фермата.

Отначало не го мислих много. В главата ми се въртяха други неща. Осемнадесетият ми рожден ден беше дошъл и отминал, имах баща, който се опитвах да опозная, и тази година щях да съм абитуриентка. На всичкото отгоре Хю се беше заел сериозно със задачата да ме накара да изляза с него.

Хю беше добре изглеждащ млад мъж, висок и добре сложен със същата светлокестенява, гъста коса като на майка си и зелените очи на баща си. Също така беше известен и можеше да има всяко друго момиче от града, което си пожелаеше, и то без да разчита на помощта на семейното богатство.

Въпреки че никога не го призна, мисля, че Джена беше адски хлътнала по него през по-голямата част от ученическите ни години. Но предполагах, че семейството му, както моето, го притискаше да излезе на среща с мен. Елена Морган имаше ясно определена представа за това коя беше подходяща за сина й, а аз бях на челна позиция в списъка й. Ако знаеше обстоятелствата покрай раждането ми, може би щеше да си промени мнението, но що се касаеше до всички, с изключение на няколко души, баща ми, чисто и просто, беше бившият съпруг на мама.

Като цяло ми беше писнало да отказвам на Хю през половин час. Затова един месец преди края на последната ми година в училище бях решила, че беше време двамата с Ник да разкрием връзката си. Не исках да се крия повече. Исках целият свят да разбере, че го обичам.

Бяха минали две седмици, откакто го бях видяла последно, и не знаех кога щеше да се върне в стаята си отново. Отказвайки да чакам, се отправих към сервиза веднага след като свърших училище онзи следобед. Паркирах шевролета колкото се може по-далеч от вулканизатора, за да не преча на никой, и се запътих към работното му място. Така и не стигнах до там.

Бях направила само няколко крачки, когато го видях. Стоеше в задната част на сградата, около него имаше разпръснати купчини с износени гуми и не беше сам. Линдзи беше с него. Можеше и да не обърна внимание на начина, по който ги заварих, ако не беше позата, която бяха заели, и която ме накара да се закова на място.

Лицето на Линдзи беше вдигнато към неговото, а Ник гледаше надолу към нея с напрегнато изражение, докато й говореше с нежен глас, който можех да чуя, но не и да разбера.

Ръката му се беше увила собственически около тила й по начин, който даже аз нямаше как да не забележа, а палецът му галеше бузата й. Тялото на Линдзи се извиваше към неговото, сякаш привличано от магнитни сили, над които нямаше контрол. И така, разбрах защо вече не идваше във фермата. Бях изненадана единствено, че ми бе отнело толкова време да го осъзная.

Начинът, по който ми се сервира това, докато все още се борех с чувството да имам баща в живота си, и с промяната във взаимоотношенията ми с мама, ми дойде в повече.

Не се ядосах, не изпаднах в ревност, нито направих скандал. Всичките ми емоции просто се изключиха, докато не потънах в благословена безчувственост. Можех само да си представям, че точно това бе видял Ник, когато погледна рязко нагоре и очите му срещнаха моите.

Обърнах се, качих се в колата и си тръгнах. Ако Ник беше направил опит да ме спре, то не го бях чула, но и да бях, нямаше да го послушам. Не можех да го послушам. Но не мисля, че си беше направил труда.

Когато се прибрах, отидох направо до телефона и набрах номера на Хю. Все още действах, не мислех. Бях готова на всичко, за да не мисля.

Гласът ми беше спокоен, когато той вдигна.

— Хю? Аликс е. Все още ли искаш да отидем на кино утре вечер? — Слушах, докато се съгласяваше. — Чудесно. Вземи ме към шест и половина.

Ако Ник си мислеше, че ще се изправя пред него и ще поискам обяснение за видяното, както бих направила преди година, то грешеше. Не можех да се принудя да ме е грижа достатъчно. През следващите три месеца живях на автопилот. Храних се, ходих на училище, учих както никога досега и излизах на срещи с Хю всеки път, когато ме поканеше. Постепенно хората започнаха да свързват имената ни заедно, както правеха винаги с двойките. Бяхме Аликс и Хю, никога просто само Аликс или само Хю. Всички започнаха да предполагат, че двамата ще се оженим веднага щом се дипломираме и единствената, която не беше във възторг, беше Пиги Трийс. Винаги беше мислела, че двамата с Хю са създадени един за друг и не одобряваше намесата ми. Заедно с приятелите й бяха направили всичко възможно, за да разпространят гадни слухове за мен, но беше трудно да нараниш някого, на когото не му пукаше, затова най-накрая се отказаха.

Хю никога не си позволи да премине границата, когато бяхме заедно, с повече от целувка за лека нощ. Първо и най-важно, беше мой приятел и мисля, че подозираше, че нещо не беше наред. Отнасяше се с мен сякаш бях някое рядко и крехко яйце, което може да се счупи, ако не ме държеше правилно. Кой знае? Може и да беше прав.

На Коледа прекарахме по-голяма част от деня заедно, първо със семейството ми на вечеря, а след това на вечеринка с неговото. Подари ми прелестна гривна, украсена с множество малки, деликатни талисманчета. Аз му подарих плоча с името му, щамповано отпред, и думата „Вицепрезидент“, гравирана под него, за да я сложи на бюрото си, когато започнеше работа при баща си. Семейството му се посмя доста, но мисля, че всички те тайно изпитваха задоволство от вярата ми в Хю.

Денят беше приятен, поредният, който бях успяла да преживея, без да се срина. И когато се наложи да заровя дълбоко спомена за медальона със счупеното сърце, когато Хю ми подари подаръка си, успях да направя и това.

Беше късно, когато ме върна обратно у дома, и по-студено от обичайното за това време от годината. Толкова на юг рядко имахме бяла Коледа, но вятърът носеше мириса на сняг.

Хю уви ръка около раменете ми, докато ме изпращаше до вратата, след което ме целуна дълго и бавно, оставяйки ме напълно неподвижна. Когато приключи, повдигна ръка към бузата ми.

— Ще ти звънна утре.

— Добре.

— Лека нощ, Аликс.

— Лека нощ. — Стоях с ръка на дръжката, наблюдавайки как потегля от алеята, как стоповете му светват в червено през парата изпарения от ауспуха, докато намаляваше да вземе завоя. Чак когато се изгуби от поглед, погледнах към тихата фигура, скрита в дълбоките сенки в ъгъла на верандата.

— Какво искаш, Ник?

Той се размърда нервно, преди да проговори.

— Обичаш ли го? — Гласът му беше дрезгав, сякаш не го беше използвал от доста време.

— Не мисля, че това е твоя работа.

Не бях очаквала да се придвижи толкова бързо или да ме сграбчи така отчаяно.

— Моя работа е, мамка му, и ти го знаеш! По дяволите, Аликс, викай ми, проклинай ме, удряй ме, но не ме пренебрегвай повече!

— Да не те пренебрегвам? — Килнах глава и се загледах в него. — Чакай да помисля. Последният път, в който те видях, буквално правеше любов с Линдзи посред бял ден, и то на обществено място. Не, убедена съм, че не аз съм те пренебрегнала.

— Не беше това, което изглеждаше, кълна се.

— Ясно. Сигурно затова направи всичко възможно да ме намериш и да ми обясниш какво правехте в действителност.

Ръцете му стиснаха раменете ми, а пръстите му се свиваха и отпускаха в несъзнателен ритъм.

— Щеше ли да ми повярваш?

— Не, както не ти вярвам и сега.

— Лъгал ли съм те някога досега?

— Доколкото съм наясно, всичко, което си ми казвал някога, е една голяма лъжа.

Опитах се да се отскубна от него, но той ме стисна още по-силно.

— Не беше лъжа.

— Защо чака досега, ако не е било вярно? — Поне имаше благоприличието да сведе поглед.

— Не възнамерявах да те заговарям тази нощ, но трябваше да се уверя, че си добре. Господи, Аликс, полудявам. Знам, че не го обичаш, без значение какво казваш, но всички говорят как ще се омъжиш за него, след като завършиш. Моля те, мрази ме, ако трябва, не ми проговаряй повече, но не се обвързвай с някого, когото не обичаш, само защото те нараних.

Болката на лицето му беше рязко отсечена от лунната светлина и аз не можех да се спра. Господ да ми е на помощ, започнах да се съмнявам в това, което бях видяла със собствените си очи, и нещо в мен, което беше замръзнало в продължение на толкова време, започна да се разтапя.

— Защо те заварих така с нея, Ник?

Той си пое въздух, дълбоко и накъсано.

— Напоследък имаше проблеми. Помагах й. Това е всичко.

— Какви проблеми?

— Лични. — Той се поколеба. — Не мога да ти кажа какви са, Аликс, така както не мога да кажа на нея това, което си говоря с теб. — Той ме пусна и отстъпи назад. — Не трябваше да идвам. Не мога да очаквам от теб да ми повярваш за нещо, което не мога да обясня.

— Чакай! — Последвах го до стъпалата. — Веднъж те попитах дали си правил любов с някого? Ти каза не. Можеш ли все още да ми отговориш със същото, Ник? — Той се обърна, а от мястото, което беше заел на стъпалата сега, очите му бяха на едно ниво с моите.

— Да.

Потърсих в лицето му за някакъв признак, който да потвърди, че ми казва истината, и мисля, че видях такъв. Исках да видя такъв, защото да вярвам, че ме беше предал, болеше твърде много.

Когато стопих разстоянието помежду ни, всичките болка и гняв, които бях задържала в себе си, се пренесоха в целувката, която му дадох. Всичките дълги месеци, през които бях копняла по него и бях мислела, че никога повече няма да го имам. Цялата любов, която толкова силно се бях опитала да залича безуспешно.

И двамата пламнахме.

Ръцете му се увиха конвулсивно около мен, а гласът му беше добил обезумяла нотка, когато простена името ми.

— Стаята ти — прошепнах.

Нито един от двама ни не беше напълно трезв, когато устата му се притисна отново към моята, и почти не забелязах, че ме беше вдигнал в ръцете си и вървеше към плевнята. Сигурно по-рано е бил вътре, защото електрическата печка все още работеше, а стаята беше топла и уютна. Огрявани единствено от нейната светлина, Ник ме постави върху тясното легло, като тялото му ме последва и покри моето, и за първи път от три месеца отново се почувствах жива.

Движенията ни бяха бързи и резки, докато се опитвахме да се отървем от пречещите бариери, които представляваха дрехите ни, прекъсвайки единствено за още някоя друга целувка или отчаяна милувка. Но когато най-накрая останахме голи, движенията ни станаха бавни. Сега, когато моментът беше настъпил, искахме да забавим ход и да се насладим на случващото се.

Очите на Ник се превърнаха в разтопено олово, когато се подпря на лакът и погледна надолу към мен.

— Толкова красива — прошепна. — По дяволите, толкова си красива. — Той плъзна ръка нежно надолу по тялото ми и аз се извих като котка под допира му. — Моля те, не се страхувай.

— Не се страхувам — отвърнах, осъзнавайки че беше истина. Самата аз също го бях огледала и бях леко изненадана от размера му и малко любопитна да разбера дали ерекцията му беше също толкова твърда на допир, колкото и изглеждаше, но не се страхувах.

Случилото се между нас онази нощ беше сладко разузнавателно пътешествие и ние прекарахме безкрайни часове в проучване на всички тайни и чужди места, които бяхме копнели да посетим. Учихме се взаимно какво доставяше удоволствие на другия, ръце направляващи ръце, след което връщащи се обратно да дразнят последното място, което бяха открили. Когато тежестта на Ник най-накрая ме притисна към леглото, бяхме обезумели от споделеното удоволствие. Той навлезе в мен с един силен тласък, след което замръзна, обсипвайки лицето ми с извинителни целувки. Но болката, въпреки че беше остра, но не толкова лоша, колкото мислех, че ще бъде, притихна още преди да имам шанса да я почувствам истински, след което беше забравена, когато Ник започна да се движи отново. Моментално нещо необяснимо започна да се надига в мен и аз се вкопчих силно в Ник, устремена към онова, което даже не бях знаела, че съществува. Когато го достигнах, извиках, разбивайки се на милиони светлинни лъча. Стонът от удоволствие на Ник прозвуча сурово на фона на моя, а тялото му застина, когато намери освобождение.

В продължение на няколко минути нито един от двама ни не помръдна, докато дъхът ни не се успокои. Чувствах се опиянена, а тялото ми беше натежало от сладката отпадналост, която не исках да ме напуска. Но изведнъж Ник започна да се тресе. Трепет след трепет заливаше тялото му.

Изплашена, аз се размърдах, опитвайки се да видя какво се случваше, но той се претърколи на една страна и се вкопчи в мен, заравяйки лице в косата ми.

— Съжалявам — прошепна с дрезгав и изпълнен от болка глас. — Господи, толкова съжалявам. Не възнамерявах това да се случи, да те нараня така.

— Престани — наредих му нежно, като прокарах пръсти през косата му. — Не си ме наранил. Станалото тази нощ се случи, защото го исках също толкова много, колкото и ти. Беше красиво, Ник. Не го превръщай в нещо грозно. Не си като баща си. Никога не можеш да направиш нещата, които прави той.

— Но аз нямам какво да ти дам. Дори нямам мое собствено жилище.

— Някой ден ще имаш. А сега имам теб. Това е всичко, което ми трябва.

— Помислих, че съм те загубил — промърмори. — Никога досега не съм се страхувал толкова, чувствах се така, сякаш някой беше изтръгнал част от мен. — Трепетите най-накрая утихнаха до периодично потръпване. — Кълна се, Аликс, някой ден ще те накарам да се гордееш, че те виждат с мен.

— Вече съм горда. И ми омръзна да се крия. Смятам да кажа на Хю, че повече не мога да се виждам с него и че те обичам.

Измина много време, преди да отговори, и аз се зачудих дали не беше заспал.

Изведнъж той се изправи и седна на ръба на леглото. Подпря лакти на коленете си и потърка лице с двете си ръце.

— Не можеш.

— Защо не? — бях объркана и малко наранена от отказа му.

Той отпусна ръце и се обърна да ме погледне, а очите му изпиваха лицето ми така, сякаш искаше да запомни всеки детайл.

— Защото кашата с Линдзи все още не е приключила, а дотогава…

— А дотогава не искаш никой да разбира за нас.

— Да. Имам план, но тя се противи и не знам колко време ще ми отнеме, за да я убедя.

— Не виждам как това касае теб, Ник.

Изражението му помръкна.

— Повярвай ми, касае ме. Знам, че искам много от теб, и ако мислиш, че няма да можеш да се справиш, ще те разбера. Но нямам избор, Аликс. — Пое си дълбоко въздух. — Важно е хората… да си мислят, че излизам с Линдзи.

— Искаш да продължавам да се виждам с Хю. — Не беше въпрос. Знаех накъде бие със заобиколния си начин.

— Да.

— Това не е справедливо, Ник. Нито към нас, нито към Хю.

— Господи, мислиш ли, че не знам? Точно затова се опитвах толкова силно да стоя далеч от теб.

— Ами ние, Ник?

Ръката му се премести върху бузата ми и я погали нежно.

— Не мога да се откажа отново от теб. Този път това ще ме убие.

И тъй като го обичах толкова много, трябваше да му имам доверие.

— Колко време ще продължи?

— Иска ми се да знам, но не мога да ти дам срок. Може да е седмица или месеци. Можеш ли да живееш с това?

Хванах ръката му и я притиснах по-силно към бузата си.

— Ще се наложи, защото и аз не мога да се откажа от теб. Ще се справим някак си.

— Не знам откъде съм изкарал такъв късмет, за да имам някой като теб до себе си — прошепна той. — Но се радвам, че е така.

След това отново правихме любов и заспахме в прегръдките си. Ник ме събуди преди зазоряване, за да се промъкна незабелязано в леглото си, но за малко да не успея. Изглежда не можехме да се наситим един на друг след нощта, която бяхме прекарали заедно, и в крайна сметка се любихме отново.

Когато и двамата се облякохме, той изключи печката и ме изпрати до вратата, целувайки ме дълго и нежно по устните, докато първите бледи оттенъци на светлината не обагриха хоризонта. Тъкмо се бях настанила в леглото си, когато дочух леля Дарла, ранобудна както винаги, да се отправя към банята. С въздишка на облекчение от потенциалната опасност се сгуших и заспах, сънувайки следващия път, в който ще остана насаме с Ник.

Като погледна назад, се изумявам как никой не забеляза промяната в мен. Отново бях започнала да се смея и витаех из розовата мъгла на щастието, която ме разсейваше и ме караше да забравям. В нощите, през които имах срещи с Хю, се прибирах у дома и сварвах Ник да ме чака, подпрян в сенките встрани от къщата. Заедно тръгвахме към неговата стая, толкова жадни да останем отново насаме, че започвахме да дърпаме дрехите си още преди да стигнем до вратата.

В нощите, през които нямах среща, чаках търпеливо до прозореца си в очакване лампата в стаята му да светне. Никога не се появяваше преди полунощ, а аз никога не го питах какво беше правил. Просто приемах факта, че сега беше тук, най-вероятно изтегнат гол в леглото и готов да ме обладае. Мисълта за превъзходното му тяло, толкова силно и изваяно с мускули, беше достатъчна да ме накара да се промъкна надолу по стълбите и да пребягам през тъмнината, за да бъда с него, докато сърцето ми препускаше от вълнение. Всеки път той ми се усмихваше и протягаше ръце към мен.

— Защо се забави толкова? — питаше ме.

Бяхме като две деца, които бяха открили нова, забавна играчка. В един момент бяхме сериозни и съсредоточени, а в следващия се смеехме и кискахме безпомощно. И се обичахме. Господи, колко се обичахме. Имаше моменти, в които не правехме нищо друго, освен да се целуваме в продължение на часове, потъвайки в чувствата си един към друг.

Имаше само няколко проблема през тези прекрасни месеци.

Единият беше Хю. Въпреки че никога нямаше да го обичам така, както обичах Ник, се бях привързала към него. Не исках да го нараня и се чувствах ужасно, задето го използвах.

Другият беше Линдзи. Мразех да я виждам с Ник. Не се случваше често, но се случваше. Първия път беше в една петъчна вечер. Хю ме беше взел за обичайната ни среща, но онази конкретна нощ беше спрял до Хоукинс, за да зареди колата на път за киното.

Ник все още беше там, а господин Вайдърс, директорът на училището, стоеше в офиса и го чакаше да смени маслото на колата му. И докато Ник работеше, Линдзи стоеше върху една купчина гуми зад него и следеше всяко негово движение с поглед. Държеше малкото си братче в скута си, също толкова мълчаливо, колкото и самата тя.

— Искаш ли сода?

Върнах вниманието си обратно към Хю и се усмихнах.

— Разбира се.

Слязохме от колата, когато Ник се запъти към нас и аз спрях. Капачката за резервоара беше от моята страна и се надявах, че за момент ще успея да остана насаме с него.

— Здрасти, Ник — поздрави го Хю, когато се срещнаха. — Как я караш?

— Добре. Да я заредя ли?

— Да, моля. — Хю влезе в офиса и можех да го видя как се заговаря с господин Вайдърс.

Погледът ми се върна обратно върху Линдзи. Все още наблюдаваше Ник, сякаш животът й зависеше от това да не го изпусне от поглед. И болеше. Колкото и да се опитвах да се преборя, болеше.

Дрънченето от маркуча за бензин ме стресна и аз се огледах наоколо. Стоеше възможно най-близо до мен, без да изглежда твърде явен.

— Не гледай така — замоли с нисък глас.

— Трудно ми е да те виждам с нея, Ник.

— Знам. — Под прозореца, където никой не можеше да види, пръстите му се увиха около моите и стиснаха. — Всеки път, когато те целуне за лека нощ, ми се иска да го удуша.

Разменихме си един дълъг и изпълнен със симпатия и разбиране поглед.

— Ще дойдеш ли тази вечер? — попитах най-накрая.

— Да.

— Добре.

Издърпах ръката си от неговата, когато звънчето над вратата на офиса издрънча.

Хю ми хвърли един странен поглед, докато плащаше за горивото на Ник и аз се подготвих за разпит. Но такъв не дойде. Той просто ми подаде содата и ми отвори вратата, преди да седне зад волана.

По-късно същата нощ, след като двамата с Ник бяхме правили любов, отново повдигнах темата за Линдзи.

Ник изглеждаше толкова изморен, че изведнъж ме осени колко малко успяваше да спи. Работеше по цял ден, след което прекарваше нощите с Линдзи, а след това идваше при мен след полунощ. Не се появяваше всяка вечер, но идваше достатъчно често, за да ме накара да се притеснявам за него. По време на тези нощи беше истински късмет, ако успееше да дремне и за няколко часа.

— Още колко ще продължи това? — попитах.

— Не знам. — Пръстите му се движеха разсеяно нагоре и надолу по рамото ми. — Понякога си мисля, че съм постигнал напредък, след което тя се затваря в себе си и отказва да говори. Чувствам се така, сякаш си блъскам главата в стена. А… ситуацията… изглежда се влошава. Достигна до момент, в който ме е страх да я оставя сама дори и за секунда.

Беше най-близкото до обяснение относно случващото се, което ми беше давал, и бях разбрала, че никога нямаше да ми го каже, ако не се беше чувствал толкова уморен, че да не може да мисли трезво. Сигурно беше осъзнал същото, защото млъкна на секундата.

Сгуших се по-близо до него и увих ръце около тялото му.

— Заспивай — прошепнах.

Той се прозя и направи точно това, но аз останах будна през остатъка от нощта, побърквайки се от чудене защо се страхуваше толкова за Линдзи. Какво толкова можеше да й се случи, когато почти не напускаше дома си? А от това, което бях видяла, когато излизаше навън, винаги беше с Ник.

Разбира се, не успях да си обясня нищо онази нощ. Молех се единствено, че Ник щеше да ми се довери достатъчно, за да ми разкаже всичко, когато приключеше някой ден. Никой от нас не знаеше обаче, че краят нямаше да дойде в продължение на много години, и че Франк Андерсън щеше да се окаже мъртъв, проснат в локва от собствената си кръв върху мръсния под на караваната си.

Аз обаче, от друга страна, разбрах, че имам голям проблем, когато няколко седмици по-късно влязох в кухнята и заварих майка ми и Елена Морган, приведени над някакъв пролетен каталог. Разговаряха с развълнувани шепоти, които замряха с изпискване, когато влязох през вратата. Двете погледнаха нагоре и ми се усмихнаха с явни, изкуствени усмивки на чиста невинност.

— Добре, къде е? — настоях да разбера.

Мама повдигна вежда.

— Къде е кое, скъпа?

— Тялото. Когато двама души гледат с изражения като вашите, винаги има замесено тяло.

— Глупости. Ние просто… ъъъ, разглеждаме новите моди.

— Точно така. — Елена закима ожесточено.

— Ъ-хъ. — Отидох до хладилника и си налях чаша чай, опитвайки се да не обръщам внимание на факта, че ме бяха взели за сляпа и си разменяха трескаво знаци.

— Не е ли твърде рано да мислите за пролетни дрехи? — Оставих чашата си на масата и седнах.

— Никога не е твърде рано, мила моя. — Елена се усмихна лъчезарно насреща ми. — А и толкова харесвам пролетта. Кара ме да си мисля за сватби.

Ъ-оу. Това беше проблем с главно П. Засилих се да запазя самообладание.

— Наистина ли? Мен ме кара да си мисля за комари и бури.

Точно тогава леля Дарла влетя в стаята.

— Току-що ми хрумна — започна развълнувано. — Люляците… оу, Аликс. Не знаех, че си тук. — Трите минаха през още един рунд на лицеви изкривявания, а сърцето ми натежа като олово.

Беше по-зле, отколкото си бях помисляла даже. Вече бяха започнали да планират сватбата ми. С Хю.

— Кажи ми тогава, Аликс, кое е любимото ти време от годината? — поинтересува се Елена.

— Коледа — отсякох, надявайки се, че ще успея да ги усмиря и да спечеля малко време.

— О! — Лицата им посърнаха, и тогава разбрах, че двамата с Ник не можехме да отлагаме повече нещата, без накрая да нараним много хора.

Опитах се по-късно същия ден да подготвя мама. След като Елена си замина, аз се сгуших на дивана с копието си на „Сърцето на Мидлотиан“, което четях за часа по литература за напреднали. Не след дълго мама се присъедини към мен, като взе някакво списание и започна да го прелиства нехайно. Спря се на една реклама на червило и я загледа така, сякаш животът й зависеше от това да избере правилния нюанс.

— Толкова голям избор — промърмори. — Кажи ми, Аликс, червеното все още ли е любимият ти цвят?

Внимателно затворих книгата и я поставих в скута си.

— Мамо, знам какво правиш.

— Какво имаш предвид? Гледам гримове.

— Не, не гледаш гримове. Планираш сватба. — Поех си дълбоко въздух. — Мамо, Хю не ме е попитал дали искам да се омъжа за него. А дори и да го направи, може да не се съглася. Не мисля, че изпитвам подобни чувства към него.

Тя изглеждаше напълно озадачена.

— Разбира се, че ще кажеш „да“. Хю е единственото момче, с което си излизала. За кой друг ще се омъжиш? А и Елена казва, че той е луд по теб. Няма съмнение, че ще те попита.

Опитах друг подход.

— Замисляла ли си се, че може би предпочитам да отида в колеж, вместо да се сдобия със съпруг?

— Е, предполагам, че ако наистина искаш да отидеш, можеш да имаш и двете. Сигурна съм, че Хю няма да има нищо против, а и така ще имаш с какво да запълваш времето си, докато се появи първото бебе.

Майки. Не можеш да излезеш с тях на глава, нито да ги цапардосаш с някоя летва. Вдигнах книгата си и продължих да чета.

Случката може и да не беше повлияла на майка ми, но беше оказала сериозен ефект върху мен. Бях полудяла от страх, че Хю щеше да повдигне въпроса всеки момент. Нещата стигнаха до момент, в който всичко, което трябваше да направи, е да мине зад мен в коридора на училището, за да ме полазят тръпки от ужас.

Естествено той забеляза внезапното ми напрегнато държание.

— Случило ли се е нещо, Аликс?

— Не, разбира се, че не. Защо си мислиш, че се е случило нещо?

— Не знам. — Той повдигна вежди, поглеждайки многозначително към наполовина навряното ми в шкафчето тяло, което, нека ви кажа, хич не беше на шега. — Наречи го усет.

Извлачих се навън и опитах да се усмихна с една от онези невинни усмивки за по-голям ефект.

— Наистина, Хю. Всичко е наред.

— Нямаш проблеми у дома?

— Нито един.

Очите му се присвиха.

— Да не би майка ми да те е притеснявала?

Което, разбира се, ме осведоми, че е притеснявала него. Обърнах му гръб и започнах да събирам учебниците си за следващия час.

— Не.

— Сигурна ли си?

— Напълно — погледнах го.

— Добре. — Той се приведе напред и целуна бузата ми. — Искаш ли да се видим по-късно? Мислех си да отидем на баскетболния мач.

— Това ще е чудесно. — Също така щеше да е сравнително безопасно, тъй като не можех да си го представя да падне на един крак насред тълпата. Хю не беше толкова затворен, колкото Ник, но не беше и самохвалко. Никога нямаше да ме попита дали искам да се омъжа за него в коридора на училището, осъзнах с изблик на облекчение. Ако изобщо ми предложеше, щеше да го направи на някое тихо и романтично място.

Тази мисъл ме развесели и някак си ме успокои, но в същото време ме направи тъжна.

И каквато бях късметлийка, щеше да се наложи да разбия сърцето му, след като бе минал през какви ли не приготовления, за да ме направи щастлива.

Или поне така мислех.