Катрин Алрид
Дървото на живота (18)

Осемнадесета глава

Бях ходила в крайпътния бар само два пъти досега, и то всеки път с Хю. Бях се отегчавала до смърт да стоя на масата и да не правя нищо друго, освен да слушам как Хю се шегуваше и закачаше с приятелите си. Музиката беше твърде силна, а цигареният дим бе изгарял ноздрите ми. Мразех всяка една секунда, прекарана там.

Но тази нощ беше различно. Огромната, приличаща на хамбар постройка беше изпълнена с вълнение и смях и вибрираше от мелодията на китарите, електрическите клавиатури и барабаните, чиито удари усещах от гърдите до пръстите на краката си. Обзе ме нетърпение, когато спрях пред вратата вътре и огледах задимения интериор, търсейки Джена с поглед. Тази вечер в полунощ официално щях да бъда свободна жена, Пепеляшка в обратен развой на събитията, и бях повече от готова.

Потропващите с ботуши, поклащащи се тела на дансинга скриваха гледката ми към масите и елиминираха всяка надежда да забележа Джена. Предпазливо започнах да си проправям път по ръба на бляскавия дървен под, опитвайки се да се предпазя да не бъда настъпвана. Едва бях направила и крачка, когато Клифтън Лоугън, един от клиентите ми, ме повдигна, наддаде боен вик и ме прекара през танцуващата тълпа с две големи крачки.

Смеейки се, аз му благодарих за галантната помощ. Той свали бейзболната си шапка и се поклони.

— За мен винаги е удоволствие да помогна на дама в беда. Търсиш Джена ли?

— Да, виждал ли си я?

Той кимна вляво от мен.

— Струва ми се, че трябва да е онази там, която ще си откъсне ръката да маха.

— Благодаря, Клиф.

— Няма защо. Запази ми един танц за после?

— Разбира се.

Джена се отпусна обратно на мястото си, когато я приближих, и огледа облеклото ми завистливо.

— Май си пазарувала.

След работа бях побързала да се прибера, бях излапала един сандвич и бях влязла да се изкъпя. След което обух най-хубавите си черни дънки, ботуши и новият си червен потник, върху който бях нахлузила черно късо якенце с бродирани червени рози и златисти нишки.

— Купих ги от новия южноамерикански бутик в мола.

Тя въздъхна.

— Иска ми се и аз да можех да нося червено. За жалост, обаче, изобщо не подхожда на косата ми.

— Да, но за сметка на това можеш да носиш зелено, за разлика от мен. Слива се с очите ми. — Погледнах нагоре, когато до мен спря една сервитьорка. — За мен бяло вино. Джена?

Тя посочи чашата си.

— Аз имам.

Сервитьорката записа на сметката, след което изчезна. Джена я изчака да се отдалечи, след което се приведе напред.

— Слушай, Аликс. Хю е тук. Кълна се, разбрах преди няколко минути. Ако бях знаела, че ще бъде тук, никога нямаше да предложа да дойдем.

Напрегнах се моментално и всичкото ми нетърпение се изпари.

— Къде е?

— Две маси вляво от нас и една назад.

— Сам ли е?

Тя се намръщи.

— Ако питаш дали е с жена, то отговорът е не. Има няколко момчета от дърводобивната компания с него. Искаш ли да тръгваме?

Повдигнах брадичка.

— В никакъв случай. Това се предполагаше, че ще е празненство. Няма да му позволя да ми провали нощта.

Надникнах бързо към масата му и едва не простенах, когато го видях да става от мястото си, гледайки към нас.

— Браво на теб — каза Джена. Погледът й беше съсредоточен върху нещо зад мен. — Ами Ник?

— Ник? — озадачена, отместих поглед от Хю точно навреме, за да видя как Джена посочва с пръст. Ник прекосяваше дансинга и се беше отправил право към нас.

О, господи. И двамата щяха да ни стигнат по едно и също време, а аз бях ужасена, че от чиста злоба Хю можеше да изпее истината за Кейти.

— Спри Хю! — извиках на Джена. — Аз ще спра Ник.

Нито една от двете ни не се поколеба. Като добре трениран футболен отбор тя се изплъзна наляво, а аз се втурнах надясно. Леко запъхтяна, спрях право пред Ник и му се усмихнах.

— Здравей. Какво правиш тук?

Усмивката му беше обезсърчена.

— Ти си тук. Къде другаде да съм? А и без това Даниел ме избута през вратата и ми нареди да побързам. Мисля, че се притеснява някой да не ме изпревари.

Сграбчих ръката му и го задърпах към дансинга.

— Чудесно. Ще танцуваш ли с мен?

— Сега ли?

— Няма по-хубаво време от настоящето.

Веднага щом започнахме да танцуваме, го изместих, докато не застана с гръб към масата, и погледнах над рамото му. Джена стоеше пред Хю с една ръка на кръста си, а с другата притисната към гърдите му. Клатеше глава и можех да видя, че говореше бързо. Хю гледаше надолу към нея с упорито изражение на лицето си.

— Добре, че съм свикнал Боуи да води. — Гласът на Ник наруши концентрацията ми. — Какво мислеше, че ще направя, че ще го цапардосам ли?

Трябваше да се досетя, че Ник ще види право през мен. Отдръпвайки се назад, се взрях в развеселените му очи.

— Разбира се, че не. Не се притеснявам за теб, а за Хю. Ще бъде напълно в негов стил да започне бой.

— Хю Морган? Никога не съм мислел, че е от типа мъже, които биха прибягнали до физическа саморазправа.

Отпуснах се достатъчно, за да забележа, че Ник наистина беше добър танцьор. Телата ни изглежда пасваха заедно перфектно, докато се движехме, и предполагах, че се беше упражнявал повече от това, което беше тренирал с Боуи. Потиснах парещото чувство на ревност, което ме връхлетя.

— Обикновено би се оказал прав. Но гордостта му е много наранена от развода, а и не знам колко е пил.

— Мисля, че мога да се справя с него.

— Не в това е проблемът.

— Какъв е тогава?

Въздъхнах, погледнах обратно към Хю и Джена и се намръщих. Ръката на Джена беше върху бузата на Хю. А изражението му се беше смекчило, докато се взираше в нея.

— Не искам Хю да те използва като изкупителна жертва само защото бракът ни не потръгна. Точно сега всички знаят за изневерите му. Изгуби уважението на някои доста влиятелни личности в града. Ако му се отдаде възможност да завърти колелото, то ще го направи. И всичко, което ще е нужно, за да му повярват всички, е един хубав публичен бой.

Той плъзна ръката си до врата ми и прокара нежно палец по устните ми.

— Искаш ли да си тръгна?

Преборих се с трепета и с желанието да усетя устните му отново върху моите.

— Не, но също така не искам двамата с Даниел да бъдете въвлечени в това.

— Това не ме притеснява. — Ръцете му се стегнаха около кръста ми, придърпвайки ме по-близо до тялото му. — Не ме интересува какво мислят за мен всички.

Интересуваше го, обаче, и то много, без значение дали го признаваше, или не. Но напук на разумната ми преценка, аз се предадох и плъзнах ръце около врата му. Просто беше твърде хубаво да бъда с него по този начин, а и още изгарях от желание благодарение на страстното ни натискане в плевнята снощи. Дори сънят не беше донесъл облекчение, защото бях сънувала как правя любов с него. Беше минало толкова много време, откакто последно бях почувствала копнеж, откакто бях почувствала каквото и да е, и сега бях като фойерверк със запален фитил, който беше готов да се изстреля всеки момент.

Песента свърши и започна друга. Използвах момента да погледна към Джена и Хю. За моя изненада бяха на дансинга с ръце, увити около телата им в почти същата поза като мен и Ник. Отново се намръщих.

Нещо в начина, по който се гледаха, предизвика тихо жужене в главата ми, но не можех да разбера защо. Беше като дума, която е на върха на езика ти, но не можеш точно да я извикаш на преден план в съзнанието си.

— Определено изглеждат уютно — каза Ник.

И коментарът му беше всичко, което ми бе нужно. Изведнъж спомените започнаха да ме връхлитат. Джена, преследваща Хю в началното училище, казвайки ми колко е сладък. Смееща се заедно с него в прогимназията. И по-късно разстроена, когато откри, че излизам с него, за да прикрия връзката си с Ник. Реакцията й след дипломирането, когато разбра, че Хю се беше оженил за мен. Всичките нощи, в които Хю не се беше прибирал, и в които не можех да се свържа нито с него, нито с Джена. И най-изобличаващото от всички — изражението на лицето й в неделя вечерта, когато я бях обвинила шеговито, че има любовна връзка, без да ми е казала. Същата вечер, в която ми се стори, че съм чула някой да се промъква през вратата й.

Препънах се, когато истината ме осени и спрях на място смаяна.

— О, господи!

— Аликс? Какво има? — Ник звучеше притеснен, но аз не можех да откъсна очи от Хю и Джена.

— О, господи! — повторих слисана. — Била е Джена. През всичкото това време тя е била другата жена.

— Няма как да знаеш това.

Но знаех. Знаех чак до дъното на душата си и не можех да разбера как не го бях видяла през всичките тези години. Инстинктивно и без да се замислям, краката ми направиха стъпка назад. Като че ли привличайки вниманието й с поглед, Джена се огледа и очите ни се срещнаха. Кръвта се отдръпна от лицето й и тя избута Хю така, сякаш я беше изгорил. Видях как устните й изричат името ми, когато тръгна към мен.

Направих още една стъпка назад и след това още една.

— Не — прошепнах.

До този момент бях в шок, но сега в мен заблъскаха еднакво болка и гняв. Ако се изправех пред нея в този момент, не знаех какво щях да направя. Затова, дори когато Ник се премести, за да й попречи да ме стигне, аз се обърнах и побягнах.

Някой извика името ми, но аз не забавих. Пробивах си път през тълпата, избутвайки хората от пътя си със сила, родена от отчаяние. За доброто и на двете ни трябваше да изляза оттук, да се махна от нея. Трябваше да си поема въздух.

Задъхана като маратонец в края на състезание, скочих в шевролета и потеглих бясно от паркинга, разпръсквайки чакъл, когато задните гуми се завъртяха.

Натисках газта на старата кола повече от когато и да е, и ако мислех трезво, щях да знам, че е по-добре да не го правя.

Десет минути по-късно, точно когато стигнах тленните останки на киното на колела „Стар Вю“, шевролетът се задави, спря, тръгна отново и след това умря със сподавено хриптене.

Ругаейки под нос със сълзи, стичащи се по лицето ми, аз се помъчих да завъртя волана и оставих колата да се спусне по инерция близо до стария екран. Това беше последната капка.

От състоянието, в което бях изпаднала, не забелязах дори светлините от пикапа на Ник, които осветиха редовете на желязната гола трибуна, когато спря на алеята. В пристъп на ярост скочих от шевролета и го ритнах, докато светлините зад мен угаснаха. После го ритах отново и отново, като стисках зъби, за да задържа виковете, които напираха да излязат от мен.

Когато започнах да удрям капака с юмруците си, Ник ме сграбчи отзад, притисна ръцете ми встрани на тялото ми и ме вдигна от земята.

Това само успя да влоши нещата.

— По дяволите! Пусни ме — изкрещях бясно, опитвайки се да се измъкна с всичка сила.

— Ще се нараниш. — Без да ме пуска, той ме обърна към себе си. — Ако имаш нужда да удряш нещо, то удряй мен.

Напълно изгубих контрол. Заблъсках ожесточено по гърдите му, а гърлото ми се раздираше от ридания. Той дори не трепна, а просто остана на място като парче гранит, докато не се изморих. Бавно ударите ми започнаха да отслабват и да намаляват. След което бях в обятията му, притискайки устни в неговите.

— Люби ме — прошепнах.

— Аликс, твърде си разстроена…

Прекъснах го с още една целувка.

— Нуждая се от теб, по дяволите. Сега млъквай и ме люби.

В гърлото му се надигна ниско ръмжене, когато оставих диря от горещи целувки по челюстта и надолу по врата му. Трескаво, почти разкъсвайки плата в бързината, разкопчах ризата му, копнееща да усетя допира на кожата му. Той плъзна ръце по дупето ми, обхвана го и ме повдигна, докато не се оказах притисната между колата и тялото му. Когато завладя устата ми и пое контрол, аз увих крака около кръста му, чувствайки се като торпедо с топлинно насочване, опитваща се да се приближа по-близо до пламъците.

Дочувах смътно звуците от трафика на главния път, но старият екран за прожекции ни скриваше от погледите на минаващите. Но дори и да не беше така, не мисля, че щеше да ми пука. Бях се загубила в аромата на Ник, в чувството на тялото му, триещо се с мъчителни движения в материята, която ни разделяше.

Обезумяла от чувствата, които ме заливаха, усетих как сваля якето надолу по раменете ми, плъзгайки ръцете си под потника ми, и извих гръб към него. След това се озовахме на задната седалка на шевролета, а дрехите ни полетяха във всички посоки, докато се опитвахме да преоткрием местата, които някога ни бяха толкова познати.

Нощта беше топла, а запотените ни тела се хлъзгаха едно в друго като коприна, докато се движехме. Борехме сме за надмощие с ръце и устни, като всеки искаше да бъде първия, който да предизвика копнеж, да достави удоволствие. Стоновете ми ехтяха в нощта, докато Ник шептеше дрезгаво неспирни любовни думи и изрази на желание, толкова горещи, че ме подпалваха още повече.

Докарвахме се до ръба безброй пъти, само за да се отдръпнем в последната секунда, копнеейки сладкото мъчение да не свършва. Когато най-накрая Ник сля телата ни, бяхме полудели от еротичната битка — битка, от която и двамата щяхме да излезем победители.

С опияняващия аромат на любенето, който ни обгръщаше в затвореното пространство, с устата на Ник, която поглъщаше моята, с твърдостта му, която ме изпълваше по начин, който бях копняла да усетя отново, най-накрая намерих освобождението. Беше толкова разтърсващо, че извиках, а тялото ми се разтресе от екстаза, който ме погълна. Ник заглуши стоновете ми с целувки и ме притисна на сигурно в обятията си, докато аз продължих да се гърча. Когато трепетите ми се успокоиха, той застина и аз го прегърнах, докато освобождаваше страстта си в очакващото ми тяло.

Радост, каквато не бях изпитвала досега, силна като телесната победа, която бях намерила, обгърна сърцето ми като топло одеяло. Исках да остана тук завинаги и никога да не го пускам.

Трябва да е усещал нещо подобно, защото не си направи труда да се отмести. Притиснахме се безмълвни един в друг, галейки се с ръце от време на време, за да успокоим потрепванията от преживяното, докато дишането ни възвръщаше нормалния си ритъм.

— Господи — прошепна той с все още дрезгав от страстта глас. — Ако това е поредният сън, то се моля на Бог никога да не се събуждам.

— Не е сън. — Ръката ми се плъзна по дългите, силни мускули на гърба му. — Знаеш ли, че последното място, на което правихме любов, беше това?

— Знам.

— Но този път ще бъде различно.

Той повдигна тежестта си на лакти и прокара нежно пръсти в косата ми, докато се взираше надолу в мен.

— Как?

— Този път няма да те оставя да си тръгнеш. Искам да останеш с мен тази нощ.

Устните му се извиха в усмивка.

— Не ме чуваш да се оплаквам, нали?

Отне ни почти час да намерим всичките си дрехи, да определим в тъмнината кое на кого принадлежеше и след това да си помогнем един на друг да се облечем. Последното беше по-скоро пречка, отколкото помощ, тъй като го използвахме като извинение да подновим закачливите и изгарящи докосвания. Всичките ни задръжки се бяха изпарили като облак дим насред виелица. Бяхме потънали в блаженството, родено от знанието, че бяхме свободни да правим какво пожелаем с тялото на другия. И всяко действие подклаждаше наново страстта и жаждата, която бяхме утолили само преди няколко мига.

Обратно в стаята в плевнята се любихме отново и отново. По-бавно, след като първоначалния глад беше заситен. А между всеки път говорихме.

Бях го попитала:

— Това прави ли ме прелюбодейка? Разводът ми влиза в сила от утре, така че, в известен смисъл, все още съм омъжена за Хю.

Ник беше подпрял глава на едната си ръка, докато с другата рисуваше леки движения върху корема, а след това и между гърдите ми. Бяхме оставили нощната лампа включена, затова успях да видя как сивите му очи се взряха в моите.

— Не.

— Сигурен ли си?

Ръката му спря да се движи.

— Чувстваш ли се омъжена за него?

— Не. От много дълго време.

— Чувстваш ли се виновна?

— Ни най-малко — протегнах се. — Чувствам се прекрасно.

— Кажи ми тогава, ако бяхме започнали да се любим пет минути преди полунощ и бяхме приключи след, това би ли се считало за прелюбодейство само в началото, но не и в края?

Килнах глава настрани и се престорих за секунда, че размишлявам.

— Не знам. Защо не проверим?

Радвам се да съобщя, че не се чувствах различно нито преди, нито след полунощ. Той заговори отново.

— Направи това тази нощ само за да си върнеш на Хю, ли?

Бяхме се сгушили един в друг, гърдите на Ник притиснати плътно към гърба ми, а краката ни преплетени.

— Не. — Даже не се поколебах. — Не се интересувах достатъчно какви ги върши, че да искам отмъщение.

— Но по-рано беше толкова разстроена.

Обърнах се, избутах Ник по гръб, след което легнах върху гърдите му, за да мога да виждам лицето му.

— Да, бях. Тъкмо бях разбрала, че някой, който обичах и на който имах доверие, ме беше използвал през всичките тези години. Не знам. Може би го използвах за извинение. Но истината е, че копнеех за това от секундата, в която влезе в магазина за първи път. Тази нощ беше до мен, когато най-много се нуждаех от някого, когато най-много се нуждаех от теб.

Ръката му се плъзна надолу по кръста ми.

— Винаги ще бъда. — Той се поколеба. — Но не мисля, че Джена те е използвала, дребосъче. Видях лицето й, когато разбра, че си се досетила за всичко. Беше изплашена до дъното на душата си. Обича те.

Въздъхнах и отпуснах главата си върху рамото му.

— Може би. Трябва ми време да помисля, да изясня всичко в главата си. А не искам да го правя сега.

Усетих как устните му се извиват в косата ми.

— Какво искаш да правиш тогава?

— Познай.

Улучи от първия път.

След това заспахме, свити заедно на тясното легло, с тела, преплетени така, сякаш се страхувахме, че ако пуснем другия и за секунда, той щеше да изчезне. Бях се събудила по някое време и останах будна, наблюдавайки лицето му с възхищение. Беше толкова красив, че сърцето ми се свиваше от болка, същото чувство, което изпитвах, когато наблюдавах красив залез или виждах произведение на изкуството, което ми беше въздействало.

Дори спокойно в съня, лицето му беше мъжествено грубо. Наболата брада потъмняваше челюстта му, а гарвановочерната му коса беше разрошена от часовете, прекарани в любене. Беше приказен, самотен вълк, който беше избрал да овладее силата си и да почине малко сред простосмъртните. И това великолепно създание ме желаеше. Това беше почти невъзможно за вярване и ме обзе страх от мисълта, че можех да го загубя отново — доста реална възможност, като се имаше предвид миналото ни, което висеше над нас като дамоклев меч.

Не можех да продължавам повече така. За доброто на здравия ми разум трябваше да разкрием миналото и да се справим с него. Докато това не станеше, не можех да си позволя да го обичам напълно, не можех да се отворя за повече болка. Всеки човек си имаше граница, а аз бях достигнала моята.

Но тази нощ, поне тази нощ исках единствено да бъда с Ник, да се отпусна и да го обичам безрезервно както преди, без значение какво щеше да ни донесе утрото. Затова се сгуших до него, усмихвайки се, когато ръцете му се увиха около мен и ме придърпаха по-близо.

Когато се събудих отново, беше от бавно надигащата се топлина и чувството на възхитително триене. Отворих очи, за да открия как Ник се взира стремително в лицето ми, докато ме любеше.

— Имаш ли представа колко пъти съм мечтал да те събудя по този начин? — прошепна.

— Колко? — извих се, за да го поема изцяло.

— Всеки проклет ден от живота ми. — В гърдите му се надигна тихо ръмжене. — Господи! Стоях в стая, пълна с хора, и започвах да мисля за това как правя любов с теб на сутринта, а след това прекарвах половин час в опит да скрия резултата.

— Аз харесвам резултата — промърморих. — Ще бъде много жалко да бъде пропиляван.

Той сплете пръстите ни, затвори очи и докосна челото си в моето.

— Може да съжаляваш за казаното, когато се появя в „Саутърн Съплай“ този следобед и те завлека в леглото.

— Няма начин — прошепнах. Дишането ни се беше ускорило и всяка възможност за разумен разговор отлетя, погубена от страстта. Почти се беше съмнало и двамата бяхме застигнати от осъзнаването, че твърде скоро нощта ни заедно щеше да приключи. Затова проточихме момента колкото можахме, докато нямаше как да отлагаме раздялата.

— Трябва да се приготвям за работа — казах тихо.

— Знам. А аз трябва да тръгвам, преди екипът да се е появил отсреща.

Премятайки крака на пода, се загледах в него, докато нахлузваше дънките си. Той видя, че го наблюдавам, и се усмихна.

— Може ли да те видя отново довечера?

Поех си дълбоко въздух и го изпуснах с въздишка.

— Зависи.

Той се спря.

— От какво?

Неспокойно стиснах длани в скута си, но бях решена да приключа с това най-накрая.

— От това дали си готов, или не, да говориш.

Погледът му се извърна от мен и аз видях напрежението в челюстта му. Стоях там и чаках, докато спомени, които само той можеше да види, преминаха в съзнанието му. Изведнъж кимна.

— Тази нощ.

Станах, изправих се на пръсти и го целунах.

— Благодаря ти.

Той постави длани на раменете ми и поклати глава.

— Не ми благодари, докато не чуеш какво имам да ти казвам.

— Има нещо, което и аз трябва да ти кажа.

Бяхме прекъснати от почукване на вратата. Сграбчих халата си припряно и напъхах ръцете си в ръкавите, завързвайки го, докато прекосявах стаята.

За моя изненада зад вратата стоеше леля Джейн.

— Нещо да не се е случило със Съдията?

— Не, той е добре. Но Джена се обади. Каза, че цяла нощ се опитвала да се свърже с теб, но неуспешно. Реших най-добре да дойда и да проверя как си.

Погледът й се плъзна от мен към жицата на телефона, която бях изтръгнала снощи, и след това попадна върху Ник. Усмихна се, а кафявите й очи се набръчкаха в ъгълчетата.

— Ник, чудесно е, че отново си у дома. Но следващия път може би ще е по-добре да вкараш пикапа си в плевнята. Буквално трябваше да завържа Дарла в килера, за да не дойде тук и да не започне да те налага с метлата.

Той отвърна на усмивката й, докато закопчаваше ризата си.

— Ще го запомня. Имаш ли с какво да отидеш на работа? — попита ме.

Направо бях забравила за колата си.

— Ще взема пикапа на Съдията.

— Добре. Аз ще отида да проверя какво може да се направи с шевролета. — Той се приведе напред и ме целуна продължително. — Ще се видим довечера.

Двете с леля Джейн стояхме и го наблюдавахме как се отправя към пикапа си, след което тя се обърна и ме изгледа.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш, Аликс?

— Не. — Погледът ми срещна нейния. — В момента не съм сигурна за нищо.

Тя се пресегна и отмести един кичур коса от бузата ми.

— Едва не те погуби, когато замина преди. Не искам отново да те видя наранена.

— Нито пък аз. Но ако ще се случва, не знам дали ще мога да го спра, лельо Джейн. Все още го обичам.

Тя ме прегърна изведнъж.

— Тогава се бори за него, миличка. Не позволявай на нищо да ти се изпречи на пътя, защото ще съжаляваш до края на живота си.

Преди да успея да отвърна тя тръгна обратно към къщата, но бях видяла проблясъка на сълзи в очите й и въздъхнах.

 

 

Поради някаква причина в „Саутърн Съплай“ беше истинска лудница онази сутрин. Първо три полуремаркета с материал, две от които не бях поръчала, се появиха по едно и също време. След което цяло пале от бетонни бани за птици се преобърна неочаквано, разтрисайки стените до такава степен, че си бях помислила, че има земетресение и едва не загубихме двама от работниците. В продължение на един час въздухът беше изпълнен с бетонния прах от унищожените бани. Беше така, сякаш висшите сили бяха решили, че нямах достатъчно хаос в живота си и радостно добавиха още.

Единственото хубаво нещо беше, когато Кени влезе в офиса ми и ми подаде син изискан плик.

— Куриерът донесе това от адвоката ти.

Отворих го внимателно и извадих документа отвътре. Заля ме облекчение и вълнуващо чувство на щастие, когато видях думите най-отгоре.

„Наредба за развод.“

Подписана, подпечатана и доставена. Най-накрая беше приключило. Хю вече нямаше власт над мен. Бях свободна.

Засилих се да сдържа смеха си, когато се зачудих кой беше спечелил залозите в бръснарницата. Надявах се да е някой, който се нуждаеше от парите. От това, което бях чула, сумата беше доста голяма.

Към обяд нещата се бяха успокоили до известна степен и най-накрая имах възможност да помисля за Джена. Странно, но гневът ми се беше изпарил, сякаш никога не е съществувал. Единственото, което беше останало, бе чувството на загуба. Не за мен, а за нея.

Защото, след като го премислих, дълбоко в себе си знаех, че Ник беше прав. Не ме беше използвала. Джена обичаше Хю, и, Господ беше свидетел, че знаех какво е чувството да обичаш мъж, когото не можеш да имаш. Трябва да е била напълно нещастна през всичките тези години.

Но това не й беше попречило да бъде до мен, когато се нуждаех от подкрепата й, а и никога не ми беше показала някакво негодувание или ревност. Което беше повече, отколкото можех да кажа за чувствата ми към Линдзи.

Потърках челото си уморено, когато депресията ме обгърна като мокро одеяло. Доколкото знаех, Линдзи все още живееше в същата къща с Ник, въпреки че си бях поставила за цел да не ходя в тази част на града. Част от мен искаше да го притисне за това, но този път нещата щяха да са различни. Този път нямаше да настоявам да избере една от нас. Нямаше да го направя поради простата причина, че изборът и решението бяха негови. А ако не можеше да реши, ако продължеше да живее с Линдзи, то без значение колко много го обичах, не го исках. Щеше да боли, но бях живяла без него в продължение на петнадесет години. Можех да го направя отново, ако се наложеше.

Колко пъти бях чувала хората да казват, че това, което не те убива, те прави по-силен? Повече, отколкото можех да преброя. Но тогава нямах представа колко тежко щях да бъда подложена на тест относно това твърдение още преди деня да беше свършил, или че съдбата се беше втурнала към мен със скоростта на светлината.

Съдбата под формата на Линдзи Суанър и братовчед ми Коуди.