Матю Райли
Летящ старт (22)

Последният етап от Италианското бягане
Венеция II, Италия

Взривът на ямахата на Камико Идеки, след като се блъсна в повредения „Аргонавт II“ на Джейсън Чейсър със 700 км/ч, отекна в цяла Италия — на всяка трибуна, във всеки дом, във всяка радио- и телевизионна станция.

Цели двайсет секунди нито един човек в Италия не проговори.

Хората просто гледаха призрачната сцена с ужас.

Където допреди секунди имаше два болида, сега се виждаше само облак черен пушек.

Никой не можеше да повярва.

Джейсън Чейсър и неговият по-малък брат Бъг — двете момчета от Международното училище за пилоти, които бяха спечелили сърцата на феновете с решимостта си никога да не се отказват, децата, които бяха победили Фабиан по време на прекрасното показно състезание — бяха загинали.

Убити в ужасяващ огнен ад.

 

 

Хенри и Марта Чейсър, които гледаха състезанието от една летяща над финала трибуна, изпаднаха в шок.

Не можеха да помръднат, не можеха да дишат, не можеха да откъснат очи от кълбящия се над водата облак дим — облака дим, в който се бяха превърнали техните момчета.

— О, не… — извика Марта. — О, боже, не!

Хенри успя само да прошепне:

— Хайде, Джейсън, кажи ми, че си успял да се измъкнеш… Моля те, кажи ми, че си успял да се измъкнеш…

Спасителните екипи потеглиха от брега, надули сирени и с мигащи лампи.

Стигнаха до кълбящия се облак дим точно в мига, когато две дребни фигурки изскочиха на повърхността на метри от гъстия черен пушек.

Джейсън и Бъг!

Хенри и Марта ахнаха.

Тълпата, която беше потънала в мълчание пред лицето на смъртта, се развика от радост.

Спасителните екипи свърнаха към двете момчета, чиито глави се полюшваха на повърхността. Всички телевизионни камери в района ги даваха в близък план — но ставаше нещо лошо.

Бъг махаше трескаво… но Джейсън изобщо не помръдваше.

 

 

Трийсет секунди по-рано:

„Аргонавт II“ е в Канале Гранде само сто метра преди финала. Преобърнат. Джейсън изплува и вижда ямахата на Камико Идеки да се носи право към него. Поема си въздух и се гмурва под водата, за да спаси Бъг.

След четири секунди болидът на Идеки се стоварва върху „Аргонавт II“. Буум.

А под водата…

Под водата Джейсън вижда, че ключалката на колана на Бъг е заяла. Няма да могат да се измъкнат преди предстоящия сблъсък.

Така че през четирите секунди на разположение Джейсън прави единственото, което успява да измисли.

Обкрачва седалката на Бъг — на практика сяда върху брат си — и дърпа лостчето на катапулта.

Руууум!

Поток от бързи мехурчета се отдалечава от обърнатия „Аргонавт II“ — седалката на Бъг катапултира в обратната посока — надолу в зелено-синия воден свят, с двамата братя на нея — само частица от секундата преди болидът им да бъде ударен от ямахата и да избухне в кълбо от пламъци и черен дим.

Водата „улавя“ катапултиралата седалка при полета й към дъното и забавя летежа на момчетата до трийсет метра под повърхността.

Бъг още бълва мехурчета.

А Джейсън дърпа закопчалката на колана му и внезапно — щрак! — тя се отваря.

Бъг се измъква от седалката… и вижда, че Джейсън не се движи. Улавя го и почва да гребе и да рита към повърхността.

Изплуват. Бъг няма как да знае, че дробовете на брат му са пълни с вода — вода, която е нахлула през отворената му уста, докато са летели надолу в синия сумрак.

Изскачат на повърхността едновременно и Бъг започва да ръкомаха неистово, та някой да дойде, някой, който може да спаси изпадналия в безсъзнание негов брат, рискувал живота си, за да спаси неговия.

 

 

Джейсън сънуваше.

Съзнанието му бързаше през мимолетни образи.

Как го качват на магнитен хеликоптер — крещящи гласове — някой натиска гърдите му — полет над Венеция II, ярко слънце, след това рязко кашляне и повръщане — изхвърля водата гърдите си… започва да диша — вдишва и издишва — прекрасен, сладък, великолепен въздух… после мрак.

Гласове в сънищата му: „Ще се оправи, господин Чейсър“ — казва спокоен мъжки глас. — „Сега спи спокойно. Можете да отидете в хотела. Ще ви повикаме, когато се свести“.

„Няма да ходя никъде, докато синът ми не се свести“ — казва Хенри Чейсър.

 

 

Баща му остана при него.

Джейсън отново заспа.

 

 

Тогава започнаха кошмарите.

Всички бяха, как катастрофира с висока скорост.

Удря се в скалите до входа на тъмна пещера.

Блъска се в крайбрежните скали до спортното училище.

И най-лошият от всички — най-често повтарящият се кошмар — как лети към водата в Канале Гранде, как колата му е извън контрол, защото кормилото не работи.

И както се случва винаги при кошмарите, частица от секундата преди да се удари във водата, очите му се отварят широко и той открива, че е в леглото, останал без дъх и окъпан в пот.

 

 

А после — кога? — слънчевите лъчи го погалиха по лицето и Джейсън се събуди.

И погледът му веднага попадна върху баща му, който седеше до леглото му, вторачен в него, и му се усмихваше.

— Здрасти, сине.

— Здрасти, тате. — Гърлото на Джейсън беше пресъхнало. Той премигна и се надигна. — Колко дълго бях в безсъзнание?

— Почти два дни.

— Два дни…

— Цяла Италия чака да чуе, че си добре. Ти си герой, защото спаси брат си, без да мислиш за себе си. Сине, много се гордея с теб. Много. Можеше да избягаш, но не го направи. Не изостави брат си.

Прегърна го и добави:

— Браво, момче!

 

 

Марта Чейсър и Бъг влязоха първи, а след тях Сали Макдъф и Сиракюз.

Марта прегърна Джейсън и го целуна, Бъг също го прегърна и му прошепна нещо.

— Няма нищо, брат ми. Ти също нямаше да ме зарежеш.

— Здрасти, герой — каза Сали. — Трябва да кажа, че когато губиш, го правиш много стилно. Обичаш да излизаш от играта с гръм и трясък, нали? Макар че съобщенията за смъртта ти са силно преувеличени.

И му подаде брой от италианския всекидневник „Кориере Дела Сера“ със заглавие на първата страница „Смъртта на Джейсън Чейсър“ и снимка, на която се виждаше как ямахата на Камико Идеки се стоварва върху безпомощно преобърнатия „Аргонавт II“.

— Очевидно от редакцията са приготвили два варианта на днешната първа страница: единия с твоята смърт, а други — че си жив. Станала е някаква грешка и са отпечатали хиляда броя със съобщението, че си умрял. Смятам да дам да я рамкират.

Джейсън се изкиска и попита:

— А как приема случилото се господин Ломбарди?

— Отначало беше ужасен, че може да умреш, след като си карал една от колите на отбора. Но после, когато му съобщиха, че си добре…

— Къде е той? — избоботи гръмогласно някой в коридора.

И Умберто Ломбарди влезе в стаята. Гледаше страшно.

— Къде е младежът, който съсипа колата ми?!

Джейсън потъна във възглавницата: не беше сигурен дали Ломбарди се шегува, или не.

Ломбарди спря пред леглото му… и гневното му лице разцъфна в широка усмивка.

— Млади Чейсър, просто искам да науча какво е усещането, когато съсипеш „Ферари“ за трийсет милиона долара!

— Съжалявам, господин Ломбарди.

— Глупости. Беше застраховано, а аз обичам да измъквам пари от застрахователните компании! Бог ми е свидетел, плащам им достатъчно премии. Обаче ти, момче, си герой! Което значи, че ме превърна в човек, който наема герои. Надявам се, че няма да ти се зловиди малко да се покъпя в отразената светлина на твоя триумф.

— Колкото искате, сър. И все пак съжалявам за колата.

— Хич не го мисли — повтори Ломбарди с усмивка. — Колите идват и си отиват, но младежи като теб — и му намигна — се появяват веднъж в живота.

 

 

Обаче Джейсън не можеше да престане да мисли за станалото.

Нито да намери покой.

Поиска копие на диск от видеото от последните минути на състезанието и гледаше катастрофата отново и отново.

Видя как болидът му надмина реното на Труво — и стигна на пето място — след това видя как взима последния ляв завой, как се накланя, за да мине под моста… и как задният му спойлер избухва.

Гледаше ужасен как черно-жълтото „Ферари“ се завърта, стоварва се във водата и се преобръща.

А след това ямахата се стовари върху него.

Буум!

По дяволите, какво можеше да се е случило със задния спойлер? Какво можеше да е причинило тази експлозия?

Беше ужасно странно. А след като от „Аргонавт II“ не беше останало нищо, нямаше как да инспектират останките.

Обаче Джейсън знаеше със сигурност едно — че задните спойлери не експлодират просто така. Разбира се, спойлерът можеше да бъде строшен при сблъсък и да падне във въздушната линия на дюзите на колата, но подобни неща бяха редки, а по всичко личеше, че задният му спойлер не е бил повреден по никакъв начин.

Беше избухнал просто ей така.

Беше му повече от ясно, че някой е повредил колата му умишлено, за да го елиминира от Италианското бягане.

И искаше — не, трябваше — да разбере кой го е направил.

 

 

В един момент, докато гледаше записа за хиляден път, майка му почука на вратата.

— Джейсън… Имаш… гостенка.

Дръпна се настрани…

… и Джейсън видя Дидо: стоеше плахо в коридора зад гърба на майка му.

Усмихна й се широко.

— Здрасти.

— Влизай, миличка — каза Марта и си тръгна.

Дидо влезе предпазливо в болничната стая на Джейсън.

— Как си?

Само като я зърна, Джейсън се почувства много по-добре.

 

 

Скот Сиракюз му каза как стоят нещата в спортното училище.

Преди да дойде в Италия за състезанието от Големия шлем, Джейсън беше на четвърто място в училищния шампионат. През седмицата на Италианското бягане беше пропуснал три старта. Обаче сега, след като беше в болницата, щеше да пропусне най-малко още един.

Класирането изглеждаше така:

Международно училище за пилоти
Класиране в училищния шампионат

Пилот	№	Кола	Точки
1. Зонора, З.	1	„Острие на скоростта“	266
2. Кришна, В.	31	„Калкута-IV“	259
3. Уошингтън, А.	42	„Черният куршум“	247
4. Бейкър, Б.	09	„Дяволска колесница“	240
5. Пайпър, Е.	16	„Свирачът от Хамелн“	235
6. Шумахер, К.	25	„Синята светкавица“	229
7. Уонг, Х.	888	„Малко Токио“	225
8. Чейсър, Дж.	55	„Аргонавт“	217

Джейсън се удиви.

Пропускането на само три състезания го беше запратило от 4-то чак на 8-о място. Разбира се, Зейвиър си оставаше първи — нали беше натрупал толкова голяма преднина, преди да заминат за Европа.

Джейсън много добре осъзнаваше, че само класиралите се на първите четири места ще получат покана за участие в Ню Йорк Чалънджър през есента. Разследването трябваше да почака. Беше дошло време да се връща в Международното училище за пилоти.

Тъкмо си беше събрал багажа, за да напусне болницата, когато една от сестрите донесе писмо.

— Току-що пристигна. — И му го подаде.

Джейсън отвори плика и се намръщи. В писмото пишеше:

„Е? Как са кошмарите?

Момченце, не си ври носа, където не ти е работа.“

Много здраве, Фабиан.