Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (70)

Глава 69

Хотел „Савой“

Сряда сутринта

Лейси гледаше трите картини от „Сюитата на смъртта“, които бяха подпрени на стената. После погледна часовника си.

— Трябваше вече да са тук.

— Ще дойдат — успокои я Иън.

— Мислиш ли, че ще доведат Блис?

— След снощи — съмнявам се. Шерифът трябваше да я държи с две ръце, за да не се нахвърли отгоре ми.

Някой почука на вратата.

Лейси тръгна да отвори с енергичната походка на човек, който е бесен.

— Все още не мога да повярвам, че Уорд Форест не е арестуван.

— Дори и след снощи? — попита Иън.

Лейси стисна устни. Скицникът й беше пълен с бележки от снощния изумителен разговор.

— Все пак не е справедливо — настоя тя.

— Сега ще видим дали ще можем да оправим това положение.

С лявата си ръка Иън отвори вратата. Рори Търнър и Савой Форест влязоха. И двамата изглеждаха мрачни и потиснати. Рори изгледа Иън навъсено и не му протегна ръка да се здрависат. Стовари папките, които носеше, върху масичката за кафе.

— Дано да имаш сериозни доказателства, Лапстрейк — каза той.

Иън се усмихна.

— О, имам. Повече от сериозни.

Савой понечи да каже нещо, но едно движение на Рори го възпря.

Иън затвори вратата и се обърна към двамата мъже. Взираха се в него с открита враждебност.

— Мисля, че добрият стар Уорд най-после се е събудил и е започнал да говори — предположи Иън.

— Да — кимна Савой.

Иън изчака.

— Ако той умре — каза Савой тихо, — вие ще бъдете арестуван за убийство.

— Това са глупости! — извика Лейси, отиде до Савой и почти завря лицето си в неговото. — Вашият баща се опита да ни убие!

— Вие го твърдите. Той твърди друго нещо.

— Кога се събуди? — попита Иън.

— Рано тази сутрин — отвърна Рори. — Имате ли кафе?

Иън посочи с гипса си към телефона.

— Обади се на рум сървис. Няма да се бавят повече от час.

Шерифът седна на канапето и разтърка лицето си. Не можеше да скрие умората си.

— Добре. Ето как стоят нещата. Уорд казва, че видял една камионетка да се преобръща от пътя, слязъл долу да помогне и бил прострелян, задето си е направил труда да потърси пострадалите.

— Вярваш ли му? — попита Иън спокойно, като побутна Лейси да седне на един стол. Не я винеше, че й се искаше да им издере самодоволните лица, но сега това нямаше да помогне, а и можеше да ги прати в затвора.

— Мисля, че са станали някои грешки — отвърна Рори предпазливо.

— Да, няма съмнение — каза Иън. — Даже ще ги изброя. Първата е, че пазачът на южния вход на ранчото беше отбелязал, че Уорд е излязъл, но не и че се е върнал, обаче по някакъв начин Уорд се озова в ранчото, и то на главния път.

— В ранчото може да се влезе и излезе и по други пътища, освен през охраняваните портали — обади се Савой.

— По колко от тях бихте минали, когато вали като из ведро? — попита Иън.

Савой не отговори. В ранчото имаше само един павиран път и всички в стаята го знаеха.

— Вие обадихте ли се на баща си, за да му кажете, че ще дойдем да видим картините? — попита Лейси.

— Разбира се. Защо не?

— Явно е излязъл веднага след този разговор — отбеляза Иън. — Странно, не мислите ли?

— Отишъл е да постреля на стрелбището в клуба — обясни Савой. — Прави го постоянно — дори когато клубът е затворен. Той е негов собственик, така че има ключ и може да влиза и излиза, когато реши.

— Често ли ходи да стреля точно когато очаква посетители в ранчото?

Савой сви рамене.

— Той е знаел, че аз ще дойда и ще се погрижа за вас двамата. Не се е налагало да ви чака.

Иън погледна Рори.

Шерифът се взираше в ръцете си върху масата.

— Другата грешка беше, че простреля предното стъкло на камионетката ми — продължи Иън. — Куршумът се е забил някъде в тапицерията. Разбира се, вие трябва да го потърсите, за да го намерите.

Рори облегна лакти на масата.

— Вие сте стреляли по него. Той е стрелял в отговор. Може и да има куршум някъде из колата. И какво?

— Не мога да повярвам! — избухна Лейси, като впери в шерифа тъмните си яростни очи. — Вие изобщо погледнахте ли мястото, където се преобърнахме? Изобщо погледнахте ли камионетката? Направихте ли нещо друго, освен да се втурнете да покривате шефа си?

— След проливен дъжд пътят винаги е хлъзгав и опасен, камионетката беше преобърната на дъното на пропастта, покривът се е смачкал и това, което е останало, е почти заровено в калта — каза шерифът.

— Много удобно — обади се Иън. — Сега разбирам какво имаше предвид чичо ми, когато ми каза, че в окръг Морено нищо не се е променило. И едно време полицията не си е вършела работата, и сега е същото.

Рори скочи на крака.

— Слушай, ти…

— Не, ти ме слушай — прекъсна го Иън. — Уорд е избегнал всички охранявани входове към ранчото. Защо? Той видял нашата „катастрофа“. Как? От върха на хълма? Добре, но какво е правел там, на върха на хълма, в проливния дъжд и с пушка в ръка? Той стреля в предното стъкло и в дясната предна гума. Ако проверите, ще намерите доказателства.

— Баща ми няма причина да ви убива — заяви Савой. — Това е лудост.

Иън не му обърна внимание, съсредоточен върху разговора с шерифа.

— Ако Уорд е видял как се преобръщаме в пропастта и просто се е опитвал да помогне, защо е заобиколил отстрани, вместо да слезе по права линия, за да разбере дали сме ранени? Защо не се е обадил за помощ веднага щом е видял катастрофата? И накрая — добави саркастично, — за да сложите черешката върху измислената ви торта, вие твърдите, че аз съм се побъркал и съм изпразнил пистолета си в добрия самарянин, който идвал да ни помогне.

Рори се накани да каже нещо, после затвори очи и зарови лице в дланите си. Уорд може и да беше обяснил всяко противоречие, което Иън бе изброил, но като ги слушаше, изложени наведнъж, обясненията изглеждаха не толкова… достоверни. Той поклати глава, напълно объркан.

— Като говорим за измислици — каза ядосано, — защо Уорд ще иска да ви убива и двамата?

— Снощи вече говорихме за това — отвърна Лейси. — Повтаряхме го до припадък.

Иън беше по-търпелив. Ако шерифът искаше отново да обсъди случилото се предната вечер, щяха да го направят. Поне Блис нямаше да ги прекъсва на всяка втора дума.

— В мига, в който Лейси се появи с онези картини — започна Иън, — тя се превърна в мишена. Къщата й беше подпалена веднага щом заместник-шерифите я проследиха до дома й. Складът й беше подпален веднага щом заместник-шерифите ни проследиха дотам. Картините й бяха откраднати от хотел, собственост на Уорд, хотел, до който и по ваше твърдение той има достъп и в който е запознат с всичко — от охранителната система до униформите на служителите. Ако проверите дали някой от белите пикапи на ранчото липсва, ще откриете, че един наистина е изчезнал. Ако претърсите ранчото, ще откриете откраднатите картини, включително тази, която той замени, защото на нея гривната на Блис се вижда прекалено ясно, за да се чувства спокоен. Да сте направили нещо от това, което ви изброих, шерифе?

— Това са глупости! — намеси се нервно Савой. — А вие да сте посочили на Рори една основателна причина, поради която баща ми би извършил някое от тези неща? Ако е искал картините толкова много, че да ги открадне, нямаше да пожелае да ги изгори, нали?

— Донесохте ли досиетата, които исках? — обърна се Иън към Рори.

Шерифът посочи към масата.

— И? — попита Иън.

— Съгласен съм — кимна Рори. — Не мога да кажа, че са свършили кой знае каква работа, като са разследвали смъртните случаи, освен при смъртта на Джем Форест. Там няма нищо подозрително. Аз сам проведох разследването.

— Както и предишният платен шериф е разследвал другите инциденти.

Лицето на Рори се напрегна.

— Какво се опитвате да кажете?

— Истината — натърти Иън. — Колкото и назад да се връщаме в архивите, ако шериф на име Форест е разследвал смъртта на някой с име Савой, е вършил работата си така, че и сляпо двегодишно дете би се справило по-добре. Направо може да се напише книга за това как човек да се измъкне безнаказано, след като е извършил убийство.

Савой изсумтя.

— Беше прав, че не позволи на Блис да дойде — обърна се той към Рори. — Досега щеше да се е разкрещяла.

Рори не го оспори. Фактът, че баща й замалко не бе умрял, беше разтърсил Блис из основи. Тя може и да се бореше с него със зъби и нокти, но въпреки това го обичаше.

— Всичко е започнало, когато Бенфорд Савой Втори е бил убит в ранчото — каза Иън — и неговият добър приятел шериф Морли Форест е провел разследването и установил, че е нещастен случай.

— Такива нещастни случаи стават на различни места всяка година — обади се Рори. — Някой глупак се напива и после тръгва на лов. Фактът, че този глупак е богат мъж над шейсетте, не го прави по-различен от някой бедняк, който е изпил прекалено много бири, препънал се е и е разбил тъпата си глава.

— Кой е имал полза от смъртта му? — попита Лейси.

— На Савой ли? Жена му го е наследила, ако това имате предвид — сви рамене Рори. — Но тя дори не се е намирала в същия окръг, когато това е станало.

Лейси извади скицника си и отвори на страницата, където си беше водила записки предната нощ.

— Тя го е наследила, но единственият й син е трябвало да поеме бизнеса. Само че той е бил прекалено зает да се налива с алкохол и да вилнее наоколо, за да се интересува от ранчото, така че шериф Морли Форест е поел негласно нещата в свои ръце. Той е управлявал бизнеса на Савой и всички са го знаели, нали така?

— Да, но… — започна Савой.

Лейси продължи:

— В такъв случай може да се каже, че Морли Форест е имал полза от смъртта на своя приятел. Така властта му е станала по-директна. Вдовицата е зависела от него, за да държи буйния й син под контрол, така че да не свърши в затвора. Като шериф на окръг Морено, Морли Форест е бил в състояние да се погрижи мръсното бельо на семейството да не излиза наяве.

— Наистина ли твърдите, че смъртта на прадядо ми не е била нещастен случай? — попита недоверчиво Савой.

Без да му обръща внимание, Лейси обърна на друга страница и продължи:

— Около дванайсет години след „злополучната“ смърт на баща си, Савой Трети умира при катастрофа в ранчото. Причината? Мистериозна механична повреда, която по някакъв начин преобръща колата му заедно с него в клисурата и след това причинява избухването й в пламъци, така че не остава друго, освен стопен метал. Доста впечатляващи резултати за необяснима механична повреда, но никой не намерил това за странно. Точно както никой не би се учудил, ако ние с Иън бяхме загинали при катастрофа, която несъмнено също щеше да бъде описана като причинена от „механична повреда“.

— Дядо ми е бил пияница — каза Савой, подминавайки споменаването на инцидента от предния ден. — Не е имало нужда от механична повреда, за да се обясни какво е станало с него.

— Но някой се е нуждаел от тази повреда — изтъкна Иън. — Пише го в полицейския доклад.

— Това е направено заради вдовицата. Сигурно не са искали да разтръбяват факта, че съпругът й е бил пиян — намеси се Рори. — Не са навредили никому.

— Два дни по-късно — продължи Лейси — един художник на име Луис Мартен изгаря при пожар в ателието си в ранчото „Савой“. Също като Морли, и Мартен е бил близък приятел на семейството от години, още откакто Трий се оженил за Сандра Уитън. Според слуховете Мартен бил любовник на Сандра, преди и след сватбата.

— Винаги има слухове и клюки — измърмори Савой. — За бога, трябва да чуете какви неща разправят за Блиси.

Рори побутна две папки към Иън.

— Докладите за смъртта на Бенфорд Савой Трети и Луис Мартен.

Иън ги прелисти. Не му отне дълго време.

— По същия начин са провели разследванията и на тези два смъртни случая. Дори не са изискали зъболекарския картон на художника. Щом е била неговата къща, явно той е изгорял вътре.

— Никой не е чувал за Луис Мартен оттогава — каза Рори сухо. — Това добавя тежест на направеното предположение, не мислите ли?

Лейси продължи да чете от бележките си:

— Въпреки че е била малко над трийсетте и още в детеродна възраст, вдовицата Сандра Уитън-Савой не се омъжила повторно. Както и дотогава, Морли Форест останал довереното момче за всичко и човекът, който негласно дърпа конците.

— Това обаче не му е било достатъчно — вметна Иън.

— Сигурно — съгласи се Лейси. — Но Морли имал план. Подготвял сина си — Уорд, да се ожени за принцесата — Джем Савой, независимо от факта, че баба й била твърдо против. Семейство Форест били селяни, ако не знаете. За късмет, старата дама умряла точно преди да оповестят годежа. Още един нещастен случай в ранчото. Пак го разследвал шериф Форест. Отново някой Форест имал полза от смъртта. Каква изненада.

Савой погледна часовника си.

— Трябва да се връщам в болницата.

— Вървете, където искате — каза Иън. — Ние ще продължим да говорим с шерифа, освен ако и той не трябва да се върне на пост край стареца.

— Аз оставам. Бих посъветвал и Савой да остане.

Савой го изгледа мрачно, но седна. Рори затърси нещо из папките.

— Ето. — Той подаде друга папка на Иън. — Прочети я.

Иън прегледа доклада на шерифа за смъртта на старата Савой.

— Счупен врат. Странно.

— Кое е странното? — попита нервно Рори. — Била е над седемдесет и е паднала от коня си, докато препускала.

— Братът на дядо ми е бил първият заместник-шериф, който пристигнал на местопроизшествието — обясни Иън.

Рори спря да търка лицето си и го погледна.

— Карл твърди, че следите показвали, че след като паднала от коня, госпожа Савой станала и изминала около три метра — съобщи Иън. — А това се прави изключително трудно със счупен врат. Освен това ми каза, че изглеждало, сякаш конят се е подплашил от нещо, което е изскочило от храстите.

— В доклада не се споменава за никакви следи от ходене — изненада се Рори.

— Чичо Карл каза, че мястото било пометено, преди те да пристигнат.

Рори присви очи.

— А какво е заключил шерифът?

— Шериф Форест не се впечатлил от предположението, че някой е подплашил коня и е довършил работата, след като падането не е убило старицата.

— Какво? — скочи на крака Савой. — Да не казвате, че някой я е убил?

— Според доклада, работникът от ранчото, който открил тялото й, толкова се разстроил от видяното — продължи Лейси, — че си заминал за Мексико веднага щом разказал на шерифа как намерил старата жена със счупен врат. Очевидно не е говорил с никого, дори с приятелите си. Просто взел семейството си и заминал. Това изобщо не се сторило странно на шерифа.

Рори седеше неподвижно и слушаше.

— Това ли е всичко?

— Няколко дни по-късно — каза Иън — Джем се омъжила за Уорд Форест. Поредицата от навременни смъртни случаи през годините превърнала Морли Форест от момче за всичко в тъст на видната фамилия, а Уорд Форест от шериф станал крал на окръг Морено.

— Това е абсурдно — намеси се рязко Савой.

— Не — продължи Иън. — Това, което е минавало за полицейска работа в този окръг, е абсурдно. Което ни довежда до Джем Савой-Форест.

Нова, много по-дебела папка се стовари пред Иън. Той не я взе. Просто погледна шерифа.

— Проверихте ли трупа за счупени нокти, частици от плът под ноктите, следи от охлузвания?

— Да — отговори кратко Рори. — Не открихме нищо, беше самоубийство.

— Беше ли оставила писмо или бележка?

— Не.

— Странно.

Рори въздъхна и разтри лицето си.

— Уорд вероятно я е намерил и изгорил, преди аз да пристигна там. Вижте, Джем беше изоставена от последния си, много по-млад от нея любовник. Направила си прическа, гримирала се, нагласила 40 градуса температура на водата в басейна и изпила достатъчно водка и успокоителни, та да е сигурна, че няма да се събуди никога.

Лейси отиде при първото от трите платна, които бяха подпрени на стената.

— Тази картина представя Крос Кънтри Кениън и убийството на Савой Трети. Ако се вгледате, ще видите две фигури, наблюдаващи огъня. Пламъците сочат право към човека, който държи нещо — вероятно кибрита, с който е запален огънят. Неестествено извитото дърво също сочи към него.

Савой направи гримаса.

— Имате богато въображение.

— Също като шерифа, който е написал доклада за смъртта на Савой Трети — вметна Иън.

— На следващата картина е изобразено убийството на Луис Мартен — каза Лейси. — Забележете фигурата, която бяга, буквално прекрачва извън платното и…

— Госпожице Куин — прекъсна я Савой ядосано, — знам накъде биете. Но художникът, който е нарисувал тези картини, е умрял десетилетия преди майка ми да се удави. Тези платна са плод на болно въображение, а не отражение на някаква истина.

Вратата на спалнята се отвори и оттам се показа слаб, но енергичен старец.

— О, не бих изрекъл толкова силни думи.

Савой се взря в него.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Сега съм Дейвид Куин. Но по онова време бях Луис Мартен. Може да ми викаш дядо, ако искаш. Джем беше моя дъщеря.