Хавиер Моро
Индийската принцеса (21)

20.

Ако екстравагантността на Раджендар Сингх бе достигнала големи висоти, то синът му Бхупиндер щеше да го задмине стократно, превръщайки се в легендарна личност. Със сто и трийсетте си килограма, с извитите като рога мустаци, с чувствените си устни и арогантния си поглед Бхупиндер беше прочут с огромния си апетит към храната — беше способен да изяде три пилета едно след друго, и към любовта — харемът му наброяваше триста и петдесет съпруги и държанки. Беше мъж, който гореше от животинска страст, абсолютен монарх с ненаситен сексуален апетит, по-голям от този на баща му. Мъж, който не се поколеба да извърши въоръжен набег в земите на братовчед си, раджата на Набха, за да отвлече една синеока и русокоса девойка, която бе зърнал, докато ловуваше.

Бхупиндер и Джагатджит Сингх станаха много известни в Европа, защото бяха сикхи, защото бяха владетели на две държави в Пенджаб и защото притежаваха ярка индивидуалност. Пресата намекваше за предполагаемо съперничество между двамата, но в действителност то не съществуваше. Въпреки приликите между тях, те бяха твърде различни. Бхупиндер имаше повече държанки, беше много по-богат, по-суетен и войнствен. Беше страстен любител на полото, Джагатджит предпочиташе тениса. Двамата признаваха британците за единствената власт, макар и неохотно; ако можеха да се самообявят за крале, щяха да го направят мигновено. Стилът на Бхупиндер беше на ориенталски владетел; Джагатджит искаше да прилича повече на кралете на Франция.

Двамата посвоему бяха добри бащи. Многобройната челяд на Бхупиндер живееше в един дворец, който се казваше Лал Багх. За нея се грижеше цяла армия от английски и шотландски бавачки; всички деца имаха право на еднакво обучение и учеха в най-добрите училища. Един гост, който прекара известно време в Патиала, веднъж преброи петдесет и три детски колички пред Лал Багх. Същото беше и в Капуртхала, но в по-малък мащаб.

Три хиляди и петстотин прислужници щъкаха из огромния дворец в Патиала. Бхупиндер нае един английски механик, обучен в компанията „Ролс-Ройс“, за да поддържа двайсет и седемте му „Силвър Гоуст“ плюс деветдесетте автомобила от други марки, които с времето закупи. Любител на полото като баща си, той запази и подобри конюшнята, която бе наследил, и продължи да поддържа отбора на „Тигрите“ на върха в националния спорт.

Баща му бе имал славата на голям женкар, но склонността към секса, която Бхупиндер Сингх прояви още от дете, беше изключителна и смайваше боязливите английски чиновници. Колекционираше жени, както човек колекционира ловни трофеи, за разлика от Джагатджит, който, макар и влюбчив, можеше да бъде верен за известно време. Освен това раджата на Капуртхала се радваше на компанията на привлекателни и умни жени и се стараеше да запази приятелството си с тях дори и след края на сантименталната връзка.

Бхупиндер се интересуваше единствено от секса. По време на знойните лета канеше приятелите си да се къпят в огромния му басейн, където те биваха приятно изненадани от присъствието на красиви момичета с разголени гърди, облечени само с обикновено памучно парче плат през кръста. Големи парчета лед охлаждаха водата, а владетелят плуваше щастлив, като от време на време излизаше от басейна, за да отпие глътка уиски или да помилва нечия гръд. Веднъж покани един английски офицер с единственото намерение да го предизвика. Оказал се сред подобна обстановка, офицерът не знаеше как да реагира. От една страна, искаше му се да се гмурне в този толкова „обещаващ“ басейн; от друга страна, страхуваше се за репутацията си. Накрая реши да се разхлади във водата и именно така останалият свят научи „какво се върши“ в басейна на Патиала.

Жаждата за секс на Бхупиндер беше толкова голяма, че като много млад си измисли цял религиозен ритуал, с който да я прикрие. Направи го със съучастието на свещеник хиндуист — Пандит Пракаш Нанд, последовател на мрачен тантрически култ, наречен Коул — на името на една богиня, която трябваше да бъде умилостивявана чрез упражняването на някои сексуални практики. Два пъти седмично Бхупиндер организираше „религиозни събирания“ в една уединена зала на двореца, където свещеникът беше издигнал глинена статуя на богинята Коул и я бе украсил със скъпоценности, предоставени му от махараджата. Разбира се, официалните махарани не бяха канени на тези церемонии, които винаги бяха обгърнати с голяма тайнственост. Свещеникът ръководеше церемонията, облечен с леопардова кожа, с изрисувано в червено лице и с бръсната глава, е изключение на една плитка на тила. „Изглеждаше свиреп, но спокоен и достолепен“, разказваше Джармани Дас, първи министър на Капуртхала. В началото се обръщаше към публиката, сред коя го имаше многобройна група момичета от планините, в голямата си част девствени, и ги подканяше да пеят в чест на богинята. После поднасяше на всички присъстващи вино, смесено с афродизиаци, а махараджата нареждаше на девствениците да се приближат до олтара и да се съблекат, за да се поклонят на богинята. Объркани и стреснати от религиозното великолепие на церемонията, те се подчиняваха безропотно. С напредването на нощта, когато алкохолът и добавените към него отвари оказваха своето въздействие, великият жрец караше някои двойки да се съвкупят пред статуята на богинята, като ги молеше да го правят бавно, защото бил важен не толкова сексуалният акт, колкото начинът да се сдържат и да удължат удоволствието. „Едно след друго девствените момичета от харема, които бяха между дванайсет и шестнайсетгодишни, биваха отвеждани пред олтара в състояние на опиянение — разказваше Джармани Дас. — Девствениците бяха купени от планинските племена и ги държаха в едно крило на двореца, отредено за децата и подрастващите. Когато сметнеха, че са достатъчно зрели, караха ги да участват в церемониите на богинята и да се подчиняват на заповедите на господаря си. Виното, което великият жрец изливаше върху главите на момичетата, се стичаше между гърдите им към корема, а после към пубиса, където махараджата и други гости долепваха устни и изпиваха няколко капки от течността, смятана за свещена и пречистваща душата“. Джармани Дас така и не уточнява дали раджата на Капуртхала е присъствал на тези церемонии. Вероятно не би взел участие в този фарс, който би сметнал за проява на лош вкус. Беше твърде изискан за това. В поверително писмо до губернатора на Пенджаб един близък до раджата английски чиновник отрича възможността да е участвал в споменатите оргии: „Министрите му правят и невъзможното, за да възбудят интереса му към раджпутските момичета. Използват всички достъпни за тях средства, за да го откъснат от влечението, което изпитва към жените европейки. Раджата обаче не харесва раджпутските момичета. Досегашното му поведение е показало, че неговото най-голямо желание е да задоволи сексуалния си апетит с жени с европейски произход. Раджата говори и чете френски. Абониран е за «Ла Ви Паризиен» — едно списание, чиито илюстрации понякога са достойни за порицание. Изглежда, на стената в стаята си е окачил една много непристойна илюстрация, макар че не съм могъл да се уверя в това със собствените си очи“.

* * *

Двамата принцове обаче си сътрудничеха в едно: да си доставят всякакъв вид афродизиаци, защото се нуждаеха от тях заради ритъма на живот, който водеха. Понеже и двамата бяха хипохондрици, винаги бяха заобиколени от традиционни индийски и европейски лекари. Изпращаха си ги един на друг, за да лекуват както тях самите, така и семействата им. Един сляп лечител на име Набина Сахиб посещаваше редовно дворците на пенджабските принцове. Умееше да определя диагнозата по пулса на пациента. Тъй като жените в двореца не можеха да бъдат преглеждани и още по-малко докосвани от лекар мъж, споменатият лечител им поръчваше да си вържат конец около китката и като си пъхаше другия край на конеца в ухото, така, от разстояние, им мереше пулса. Точността, с която го правеше, смайваше европейските лекари.

Визитациите в дворците започваха рано сутринта. Лекарите се събираха в един салон и след като обсъждаха болестите на жените, се пръсваха из стаите. Лекарят, наблюдаван отблизо от доверени прислужници на принца, които в някои случаи за по-голяма сигурност бяха евнуси, разговаряше с болната през решетката или през завеса. Контактът лице в лице не беше позволен, макар че в спешни случаи на лекаря му беше разрешено да провре ръка през завесата, за да й премери пулса. „Някои жени се преструват на болни, за да могат да разговарят с лекаря и той да им хване китката — бе написал Николао Манучи, италиански лекар, който бе лекувал жените от харема на император Аурангзеб. — Лекарят протяга ръка под решетката или завесата и тогава жената му милва дланта, целува я и нежно я захапва. Някои дори си я слагат на гърдите…“

В началото на XX век индийските лекари все още съблюдаваха стриктните правила на зенана. В някои по-напредничави държави, като сикхските в Пенджаб, единствено европейските и американските лекари можеха да общуват с жените директно и без воал, но само в спешни случаи. Авторитетът им беше толкова голям, че принцовете им се доверяваха.

Обикновено след консултациите лекарите, държейки бележките си в ръка, осведомяваха за резултата принцовете, но винаги в присъствието на индийските лечители. В Патиала, където имаше над триста жени, беше невъзможно лекарите да напишат сведенията с името на всяка от тях. За да улеснят работата си, изброяваха ги по азбучен ред. Махарани се обозначаваха с буквите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж и т.н., а вторите жени, или рани, с числа: 1, 2, 3, 4, 5… Останалите жени от харема на раджата бяха класифицирани в документацията на лекарите с букви и числа: А1, А2, Б1, Б2, В1, В2 и т.н. Именно по този ред раджата се ориентираше в списъка, който съдържаше вида заболяване, от което страдаха, прогнозата и препоръчаното лечение.

Раджите посещаваха болните жени — независимо дали са „законни“ (дъщери на аристократични семейства) или държанки, произхождащи от планинските племена. След като бяха в зенана, всички бяха достойни за вниманието на владетеля и бяха сигурни, че колкото и болни да са, никога няма да бъдат изхвърлени на улицата. За да знае кои от жените му са с месечен цикъл, на Бхупиндер му хрумна идея, която скоро бе възприета от други раджи: бе заповядал тези, които са в цикъл, да си разпускат косата. Така знаеше кои да избягва, когато привечер го обземаше непреодолимо желание за интимна среща.

Бхупиндер бе така пристрастен към секса, че използваше лекарите си и за други цели, освен да лекуват и церят. Искаше да знае кои са най-ефикасните микстури и вещества за удължаване на ерекцията, освен това се интересуваше дали съществува начин да върне младостта на някоя вече попрезряла любовница, за да го привлича както в първия ден. Отново според Джармани Дас, той накарал лекарите да изобретят вагинални инжекции, в резултат на които от жените се излъчвали чувствени и предизвикателни ухания. Благодарение на връзките, които му предостави раджата на Капуртхала, нае френски лекари, сред които доктор Жозеф Доре от Медицинския факултет в Париж. Той бе натоварен с по-сериозните операции, включително гинекологичните, на които Бхупиндер — любопитен факт — обичаше да присъства. Френските лекари извършваха и пластични операции, особено на гърдите. „Френските лекари бяха специалисти в това изкуство и го изпълняваха точно според желанията на раджата, който веднъж искаше да бъдат овални като манго, друг път — да имат крушовидна форма. Когато срещнеше трудност при осъществяването на полов акт с някоя от жените си, лекарите винаги бяха готови да извършат малка операция, за да улеснят проникването“. Махараджата превърна едно крило от двореца си в лаборатория, в чиито епруветки се произвеждаше екзотична колекция от парфюми, лосиони и еликсири. Индийските лекари се надпреварваха в опитите си да изработят стимулиращи смеси от злато и смлени перли, както и от подправки, сребро, желязо и лечебни треви. Успяха да постигнат добър резултат с отвара от моркови и мозък от врабче. Това обаче не беше достатъчно, за да повиши сексуалната мощ на махараджата до степен, че да отговаря на нуждите му. Накрая френските лекари донесоха в двореца апарат за облъчване. Подложиха принца на действието му, като му гарантираха, че това ще увеличи „жизнеността на сперматозоидите, твърдостта на тестикулите и ще стимулира центъра на ерекцията“. Всъщност това, което потискаше Бхупиндер Сингх, не беше страхът, че качеството на спермата му ще спадне; беше друго страдание, което мъчеше много от колегите му: отегчение и невероятен егоизъм. Когато години по-късно един журналист го попита: „Ваше Височество, защо не индустриализирате Патиала?“, Бхупиндер му отвърна така, сякаш му бяха задали безкрайно глупав въпрос:

— Защото тогава никой няма да иска да постъпи в армията, ще бъде невъзможно да се намерят готвачи и прислужници. Всички ще минат към индустрията. Би било ужасно.