Хавиер Моро
Индийската принцеса (1)

Благодарности

В началото на осемдесетте години Феликс Тусел, кинопродуцент и мой приятел, за пръв път ми спомена за историята на една испанка, която се омъжила за махараджа. За човек, влюбен в Индия като мен, темата несъмнено беше привлекателна. Феликс ми връчи папка със стари снимки, статии от вестници и копие от книгата на Анита Делгадо — „Впечатления от пътешествията ми из Индия“ — и ми предложи да напиша филмов сценарий. Залових се за работа и докато Феликс беше със семейството си на почивка в Кения, написах първата чернова. Той обаче така и не я прочете, защото не се върна от онова пътуване. Загина в автомобилна злополука по пътя между Момбаса и Найроби.

В продължение на двайсет години проектът отлежаваше, докато Ана Роса Семпрун не ме върна отново към него, за което съм й много благодарен. Както и на моите издатели Адолфо Гарсия Ортега и Елена Рамирес за доверието и насърчението им през дългите месеци, през които пишех книгата.

Подобна книга не може да бъде написана без помощта и подкрепата на много хора. Искам да благодаря специално на съпругата ми — Сита, за търпението и доброто й настроение. Макар и бременна в петия месец, тя стоически издържа четирийсетградусовите температури по време на пътуванията ни из Пенджаб.

Благодаря на Доминик Лапиер за интереса, който винаги ми е вдъхвала, за да пиша за нейните приятели махараджите. И на Лари Левън за подкрепата, която ми оказа, както и за уместните му поправки.

Искам да изразя огромната си признателност към Елиса Васкес де Хей, авторка на „Анита Делгадо, махарани на Капуртхала“ (Планета, 1997), за великодушието, с което ми предостави данни, идеи и контакти. Без нейното сътрудничество работата ми щеше да бъде много по-трудна. Благодаря също на Лаура Гаридо, Бернадет Лапиер, Карлос и Каролина Моро, Крисчън и Патриша Бойър и Кристина Регера от „Еър Индия“ в Мадрид.

Искам да спомена специално Амитабх Кант, заместник-министър на туризма на Индия, за ценната му и винаги ефикасна помощ. И нашите стари приятели от Ню Делхи Камал Пареек, Арвинд и Джая Шривастава, Ашвини Кумар, Франсис Вакзиарг и Аман Натх, Нилуфар Кхан и Шахерназ Масуд. Благодаря на Каран Сингх — син на махараджата на Кашмир, и на Мадхукар Шах — наследник на династията на Орча, за топлото им посрещане, както и на всички членове на кралското семейство на Капуртхала, които се съгласиха да ги интервюирам: принцеса Уша, Мартанд Сингх, Анита Сингх, Вишваджит Сингх, Сукхджит и Сатруджит Сингх… Благодаря също на Ракеш и Сушила Дас за това, че ми позволиха да публикувам някои необнародвани досега снимки. Благодаря на Шри Мадан Гопал, бивш началник на полицията на Капуртхала, на Шивдулар Дхилон от Патиала и на Джагджит Пури, началник на туристическата служба в Чандигарх. Благодаря на Делна Джасумани от Бомбай и на веригата хотели „Тадж“ за подкрепата и съдействието.

Изключително съм благодарен на Чарлс Алън от Лондон, автор на най-изчерпателните книги за индийските принцове — като Lives of the Indian Princes^[1] и Raj, a scrapbook of British India^[2], за контактите му, съветите и приятелското посрещане.

Накрая искам да благодаря на Педро Фернандес и Пилар Ортега за съдействието им да получа снимките на Аделина. Благодарен съм и на Орели Мароние, Сусана Гарсес и на авиокомпанията KLM, с чието съдействие бяха осъществени проучванията в книгата.