Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (64)

63.

Настъпи продължително мълчание, което накрая бе нарушено от язвителния тих глас на Ботичиари.

— Благодаря, Пиерлуиджи. Както обикновено, ти не се страхуваш да наречеш нещата с истинските им имена. Всичко, което каза, е правилно. Единствената ти грешка е, че според теб имаме само един избор. Въпросът е изключително важен. Трябва да го обмислим сериозно. Необходимо е да се спрем на няколко аспекта, преди да вземем решение.

Той млъкна. Сабатучи не каза нищо. Дори той не се осмели да прекъсне председателя на Светата конгрегация. Ботичиари беше дребен на ръст. Кардиналската шапчица едва се крепеше на гладката му плешива глава. Приличаше на восъчна фигура. Нямаше косми на ръцете. Устните му бяха като от гума.

Нисичкият кардинал седеше спокойно на мястото си. Излъчваше безпрекословен авторитет, който се изпаряваше само в присъствието на папата. Но дори и тогава не изчезваше напълно, а леко отслабваше. Мнозина говореха, че Ботичиари ще бъде приемникът на Йоан-Павел II.

— Унищожаването на ръкописа е една от възможностите. Няма да е трудно да го заменим с друг и след време да заявим, че това е евангелието, написано от нашия Бог. Чечановски едва ли ще възрази. Той знае, че така би причинил повече вреда, отколкото добро. Мисля, че е достатъчно предан на Църквата, за да разбере какъв е дългът му в случая. Но трябва да се съобразим и с някои други хора. Със Щефан Розевич. С Карл фон Фройдигер. А и с онзи ирландски учен Гулд. Чечановски има документ, написан от ръката на Гулд, че ръкописът е автентичен по отношение на възраста и произхода.

Ботичиари се обърна към Делла Джирардеска.

— Зефирино, ти знаеш за Гулд. Чел си статиите му. Може ли да му се вярва?

Делла Джирардеска кимна.

— Джек Гулд е известен специалист в тази област. Не прибягва до прибързани хипотези. Светски хуманист, но работата му е внушителна. Хората ще му повярват.

— И, разбира се, е евреин.

— Отчасти. Майка му беше католичка.

На лицето на Ботичиари се изписа презрение.

— Няма значение. Евреите несъмнено ще го послушат. Трябва да намерим начин да се справим с мистър Гулд. Но първо искам да разгледаме другите възможности. Можем да изберем варианта на Чечановски. В замяна на политическото и финансово сътрудничество, което той търси, можем да настояваме да премести института си в Рим. По този начин Библейската комисия ще има пряк контрол върху ръкописа. Разбрах, че руснаците са съгласни да продадат остатъка от колекцията. Казаха ми, че професор Григоревич бил много отзивчив. Щом ръкописите пристигнат в Рим, ще назначим в института свои хора — надеждни учени католици, доказали своята лоялност и способни да предотвратят всякакви възможни дебати, като пускат малки откъси от ръкописите в последователност, определена от тях. Институтът ще погребе догадките в текста под планина от коментари и предположения. Другите материали ще бъдат достъпни за учените по света, а тяхната благодарност, че институтът ги е предпочел, ще отхвърли критиките, които ще се появят след публикациите. Трябва веднага да кажа обаче, че аз съм против това решение. Твърде много неща може да не станат така, както искаме. Подходът, който желая да ви препоръчам, е по-драстичен, но е по-вероятно да има успех. Одобрите ли го, още утре сутринта ще го представя на Негово Светейшество. Накратко казано, става дума за следното. Чечановски и хората му търсят подкрепата на Ватикана за постигането на определени политически цели. Предлагам да удовлетворим част от исканията им. В замяна те ще предадат ръкописа на Светия отец. Той ще се съхранява в архивите на Ватикана, където ще бъде неправилно описан в каталога, а след няколко години — напълно забравен.

Кардинал Фрийдман, американецът, скочи на крака.

— Но… това е скандално. Досуш като плана на Сабатучи да унищожим ръкописа. Дори по-лошо, защото папата ще подкрепи шайка фашисти.

Ботичиари изобщо не го погледна.

— Седни, ако обичаш, и се опитай да реагираш с по-малко емоции и повече разум. Искам всички да обмислят задълбочено предложението ми. Аз лично предпочитам да не унищожаваме писмото, дори само защото едно изтичане на информация от хората на Розевич или от руснаците ще постави Църквата в доста трудно положение. Автентично или не, обществото бързо ще повярва в съществуването на писмото и ще ни осъди, че умишлено сме унищожили думите на самия Исус. Ще започнат безкрайни размишления относно съдържанието му. Не е необходимо да ви казвам какъв шум ще се вдигне. Ръкописът е опасен за Църквата само сега. Едно следващо поколение или по-правилно насочвано образование от сериозни учени католици може да превърнат писмото в ценно оръжие за Църквата. Но засега е невъзможно да се каже нещо определено. Предпочитам да не предначертаваме нещата, като се отървем от ръкописа. Той може да остане скрит в мазетата в продължение на векове, дори на хиляда години. Това няма значение. Най-важното сега е съществуването му да бъде запазено в тайна. Унищожим ли го, хората ще започнат да говорят. Запазим ли го, можем да постигнем нещо. А след време писмото ще потъне в забрава. Кардиналът се вгледа в лицата на присъстващите. Приковал бе вниманието им, но искаше нещо повече. Необходимо му бе абсолютното им доверие.

— Според мен ръкописът не е главната грижа на Светия отец. Той има много по-сериозни проблеми. Господа, възнамерявам да ви кажа неща, които ще обезпокоят някои от вас. Не бих ги споменал, но нямам друг избор.

Той затаи дъх. Дълбоко в душата си усети хлад. Беше доведен на това място и в този час от съдбата не по своя воля. Момче, грабнато от улиците на Неапол и превърнато в принц на църквата. Някои от присъстващите произхождаха от знатни семейства на аристократи и църковни сановници, но той се бе издигнал по-високо от тях. Вече чуваше шепота в голямата зала и виждаше как се отваря една врата, която ръката на простосмъртен не можеше да докосва.

— Господа, църквата е изправена пред най-сериозната криза в историята си. Здравето на Светия отец се влоши. Много се състари след операцията миналата година. По време на посещението му в Санто Доминго през октомври се събраха да го приветстват само десет хиляди души. А ние очаквахме най-малко сто хиляди. В други части на Латинска Америка протестантските секти масово отнемат вярващи от Църквата. В Африка ислямските мисионери печелят все повече привърженици, а нашите църкви опустяват. В Русия и другите страни в Източна Европа православната и униатската църква завладяват територии, които ние загубихме преди десетки години. В Ирландия се увеличава броят на защитниците на абортите, противозачатъчните средства и разводите — въпроси, които доскоро дори не подлежаха на обсъждане. Авторитетът на Църквата е непрекъснато заплашван. Всяка година хиляди свещеници се прощават с призванието си. На много места има натиск за ръкополагане на жените. Чуват се все по-настоятелни гласове да се сложи край на безбрачието. Не е необходимо да ви казвам за исканията сексуалните пороци и извращенията да бъдат третирани като нещо нормално не само в светския живот, но и в самата Църква.

Той млъкна. Останалите размишляваха върху думите му. Не бе казал нищо, което не знаеха, но щом човек като него изброяваше всичко това, явно положението беше сериозно.

— Нашите колеги от Държавния секретариат знаят, че техният председател кардинал Ди Риенцо е изготвил документ, който скоро ще представи на Светия отец. Прегледах го, за да се уверя, че няма грешки в догмата. Четивото е обезпокоително. Преценката на Ди Риенцо е, че Църквата е изправена пред безпрецедентна от Реформацията насам заплаха. Според него двойното предизвикателство от страна на модернизма и светския либерализъм може да се окаже твърде силно за нас, ако не измислим ефикасни контрамерки и трябва да ви кажа, че съм напълно съгласен с него. Не пристъпим ли бързо към действие, има вероятност Църквата да бъде разтурена през следващия век. Това не са фантазиите на паникьор, а добре обмисленото мнение на един от най-блестящите умове във Ватикана.

Посетителите на ресторанта започнаха да се разотиват. Но в задната стая никой не помръдваше. Сякаш бяха изпаднали в унес.

— Господа, именно такава контрамярка ни предлагат кардинал Чечановски и съмишлениците му. Откажем ли, може би няма да ни се предостави втора възможност.

Ботичиари погледна Фрийдман.

— Франсис, как само употреби думата „фашист“! Твоите опасения са разбираеми и похвални, но съвсем неуместни в случая. Фашизмът е дискредитирана политическа философия. Той изживя времето си. Шепата групировки на тъй наречените неофашисти в Германия и в други страни са незначителни. Организациите, които ни канят да се съюзим, не са фашистки, макар че могат да бъдат окачествени като консервативни. Мисля, че никой от вас не смята това за лошо. Аз също. Напротив, именно чрез съюз с политическата десница в Европа имаме някакъв шанс да измъкнем нашата любима вяра от пропастта, в която тя е застрашена да се озове. Източният кръст е дългогодишно светско братство, чиято единствена цел е да служи на католическата църква и да осъществи възраждането на обединена християнска Европа. Това не е илюзорна мечта. Без Европа Църквата е нищо. Именно тук християнската вяра беше най-силна. Колкото и да е голямо влиянието ни в Третия свят, в края на краищата трябва да търсим спасение в Европа. Тя е крепостта на Църквата. Ако е нужно да се скрием зад стените й за известно време, по-добре незабавно да го сторим. Комунистите си отидоха и ако не побързаме да запълним празното пространство след тях, скоро вярващите ще започнат масово да напускат Църквата, дори в страни като Полша. Хората се обърнаха към нас като център на съпротивата срещу атеистичната държава. А сега все повече се прекланят пред бога на материализма. Мислят, че ако настигнат Запада, ще бъдат в рая. Ние трябва да им дадем мечта и цел. Източният кръст може да им предложи и двете.

Амендола, чиято работа го свързваше с миряните и с чувствителността, която всеки опит да се пропангадира вярата можеше да породи, се прокашля.

— Ваше Високопреосвещенство, трябва да ви кажа нещо. Не е необходимо да припомням какви поражения нанесоха организации като Интермариум и Аксион Фрайсез в миналото. Църквата стана прословута с помощта, която оказваше на военнопрестъпниците. Още се говори, че папа Пий XII не изпълнил дълга си да спаси евреите. Това е неприятната действителност. Тревогата ми би била изключително голяма, ако се върнем към подобни съюзи. Църквата наистина е изправена пред голяма криза. Една още по-основателна причина да стоим настрана от такива хора. Те ще ни опетнят. Обвиненията в антисемитизъм ще бъдат като динамит в настоящия политически климат.

Ботичиари кимна мъдро.

— Уверявам те, епископ, че хора като Хитлер и Анте Павелич вече не съществуват. Има само предани последователи на Исус, които в условията на демокрацията се стремят към една наложителна реформа. Време е Църквата отново да диктува дневния ред. Привържениците на либералната теология правиха каквото искат в продължение на две десетилетия и вижте докъде ни доведоха. С финансовата си помощ и обучени хора Щефан Розевич може да ни гарантира места за кандидатите католици във всички местни и общи избори, които ще се състоят в Полша, Германия, Чехия и Балтийските страни през следващите пет години. С благословията на папата и откритата подкрепа от всеки амвон Източният кръст ще преобрази европейската политика. Миналото е минало. Сега ни е нужно укрепване и единство. Трябва да сложим край на етническия конфликт в Босна. Да се погрижим обединението на Германия да не завърши с кръвопролития. Европейската икономическа общност не е достатъчна преграда срещу разпадането на континента.

— Какво искаш да направим? — попита Сабатучи.

— Искам да подкрепите предложенията, които ще представя на Светия отец. Висшите сановници в моята конгрегация вече разглеждат въпроса с ръкописа и са единодушни, че трябва да се вземат мерки, за да се избегне скандалът. С вашата благословия възнамерявам да предложа на Светия отец да сключим споразумение с кардинал Чечановски и да създадем специална комисия, която да проучи становищата му за разширяването на дейността на Източния кръст. Естествено, всички вие ще имате право да изказвате мнението си. Да смятам ли, че постигнахме споразумение?

Никой не възрази. Изпиха и последните капки грана, отместиха столовете и се приготвиха да си тръгват. Автомобилите им чакаха пред ресторанта. Започнаха да излизат на малки групи. Някои говореха оживено, други бяха замислени. Сабатучи и Ботичиари останаха.

— Е — каза Ботичиари, — направихме го. — Моля се да си взел правилното решение. Ако работата не потръгне…

Влезе една монахиня, която носеше телефон.

— Ще ви трябва ли още нещо, Ваше Високопреосвещенство?

Ботичиари се усмихна и поклати глава.

— Не, сестро. Няма да се бавя. Може да затваряте. Тя излезе, а Ботичиари вдигна слушалката и набра един номер в Париж. Отговори Щефан Розевич.

— Щефан? Обажда се Ботичиари. Сам ли си?

— Казвай. Свърши ли съвещанието?

— Преди няколко минути. Всичко мина както очаквах. Само Фрийдман и Амендола създадоха малко неприятности.

— Не се притеснявай. Ще се погрижим за тях. Имай ми доверие. Няма да има грешки.