Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (37)

36.

Канцеларията на Светата конгрегация на религиозната доктрина

Ватикана

Помещението беше по-малко, отколкото бе очаквал, а украсата — не така пищна, колкото въображението би предположило. Естествено, бяха положили усилия обстановката да изглежда относително неофициална. Конгрегацията се стремеше да избягва всякакви асоциации с дните, когато беше известна като Светата Инквизиция.

— Седнете, отец Лабруст — каза Ботичиари, председателят на Светата конгрегация, човекът, когото Лабруст смяташе за най-големия си враг тук.

Останалите бяха френскоговорещи кардинали и епископи, избрани сред онези, които служеха в Светата конгрегация, плюс едно-две външни лица. Бяха по-малко от дузина. Не повече от управителния съвет на един средно голям университет. Ала значително по-заплашителни, особено когато те изправеха пред тях, и то по обвинение в ерес. Понятието, разбира се, още не бе произнесено на глас. Светата конгрегация трябваше да определи дали ставаше дума за ерес. Но Лабруст знаеше много добре защо бе повикан.

— Отче, радваме се, че ни отдели малко от ценното си време и дойде тук от Лувен. Ще се опитаме да не те задържаме дълго. Тази среща е само един разговор, чиято цел е да ни помогне да се разберем по-добре. Изводите, до които ще стигнем днес, ще бъдат изпратени до кардиналите от Светата конгрегация в сряда и тяхното решение ще бъде предадено на Светия отец в петък. Освен ако не се наложи да се забавим. Аз обаче съм сигурен, че това няма да е необходимо и че ще чуем всички разяснения още днес следобед. Надявам се, че се чувстваш удобно. Нямаме намерение да изглеждаме страшни.

— Съвсем не.

Ръцете на Лабруст бяха изпотени. Хората в тази стая можеха да го погубят. В днешно време, естествено, нямаше да го изгорят на кладата. Аутодафето не беше в стила на съвременната църква. Но тя разполагаше с други средства за мъчение.

— Отче — продължи Ботичиари, — събрали сме се, за да обсъдим съдържанието на книгата, която публикува миналата година, произведението със заглавие „Вярата и юдейският закон в епохата на Ирод“(Ирод Велики, цар на Юдея от 39 до 4 г.пр.Хр., възстановил Ерусалимския храм, но станал известен с жестокостите си — Б.пр.).

Нали ти си авторът?

Лабруст кимна. Устата му беше пресъхнала. Очите на всички бяха приковани в него.

— Добре — каза Ботичиари. — Книгата излага нови теории относно живота на Нашия Бог, които силно обезпокоиха някои среди. Убеден съм, че твоите възгледи са били изтълкувани погрешно от някои читатели. Ето защо те поканихме тук — да изясним недоразуменията. Вероятно ще пожелаеш да започнеш с кратко резюме на основната теза.

Лабруст знаеше, че този ден ще настъпи от мига, в който взе писалката. Но се чувстваше задължен да опише докъде го бе довело проучването — ако не до самата истина, то поне до приблизителните факти. Още вярваше в Бога и обичаше църквата. Ала знаеше, че тя вдига юмрук и че още преди залез слънце той ще се стовари върху него.

Прокашля се и започна да говори.