Уилям Дийл
Хамелеон (40)

15.

— Окей, значи си разгадала шифъра на Лавандър — каза Магьосника. — Я да видим какво се получава.

Бяха отпочинали, взели душ, опитали от плодовете и кафето и сега стояха пред Изи, а Магьосника се готвеше да измъкне информация от него, приготвил ръце над клавиатурата му, сякаш се намираше пред роял „Стейнуей“. Тананикаше си мелодията на „Body and Soul“ и се мъчеше да го накара да проговори.

Илайза обясни, че опитала няколко комбинации с изречения от бележника, с надеждата да постигне резултат по пътя на пробите и грешките. След това се замислила над думите на Магьосника: след като ключа не е записан, той трябва да представлява нещо просто, защото никой не би могъл да запомни съответствията на двайсет и шест букви. Двайсет и шест. Азбуката. И в този миг в съзнанието й изплувала онази фраза от детството, която съдържа всички букви на азбуката: The quick brown fox jumps over the lazy dog^[1].

Следващата й стъпка била да експериментира с азбуката, подреждайки я с различно отместване под фразата. И това не помогнало.

— Така че — разказваше тя, — оставих изречението на екрана на монитора и започнах систематично да премествам азбуката под него, с една буква всеки път. С други думи, започнах с „b“ като първа буква, след това „c“. Стигнах до „l“ и това се оказа ключът.

Магьосника каза:

— Значи имаме:

the quick brown fx jmps v lazy dg

под която изписваме азбуката, започвайки с буквата „l“ вместо с „a“:

lmnopqrstuvwxyzabcdefghijk

и ако ги подравним една под друга, ще получим:

thequickbrownfxjmpsvlazydg

lmnopqrstuvwxyzabcdefghijk

Какъв е резултатът: „t“ вместо „l“, „m“ вместо „h“ и така нататък. — Той се обърна към Илайза: — Добре.

— Да, доста добре, Гън — обади се и O’Xapa. — От друга страна, L е първата буква от името на Лавандър, което облекчава запомнянето.

— Това прави ли ме достойна да работя с вас, богове?

— Е, не е лошо като начало — трябваше да признае O’Xapa.

— Много благодаря — язвително каза тя.

— Е, след като имаме шифъра, какво ще правим от тук нататък? — попита Магьосника, без да обръща внимание на словесната им престрелка.

Илайза беше създала временна библиотека за изпробване на различните ключове и след това бе въвела по-голямата част от информацията в бележника на Лавандър в компютъра.

— Как се нарича файлът? — попита я Магьосника.

— LAV/1.

Магьосника набра на клавиатурата LAV/1 и екранът се запълни с редове от думи и цифри. Много от записите бяха имена на банки със списък от вноските под всяко име. Повечето от останалите записи обаче, представляваха имена на компании и кодирани цифри под тях.

— Божичко, ето една банка в Гран Кайман, в която е внесъл над сто хиляди! — Магьосника беше искрено впечатлен.

— От това, което съм въвела, се вижда, че става дума за над един милион долара — обясни Илайза, — но не това е интересното. Той разполага с данни за производствените обеми, за капацитета на петролните полета, за продукцията на рафинериите… за всичко, което можете да си представите по отношение на повече от дузина петролни компании. Например, колко казват, че им струва необработеният петрол и колко им струва в действителност. Това е една енциклопедия с пикантна информация.

Тя посочи две колонки цифри на екрана.

— Обявените резерви срещу действителните резерви — разясни тя. — Всеки запис показва, че става дума за разлики от милиони барели в полза на действителните им резерви. А това значи, че лъжат обществото в очите, O’Xapa.

— Не е чак толкова изненадващо. Те убиват хора, взривяват петролни полета, ликвидират политици. Какво представлява една малка лъжа пред обществото, в сравнение с всичко това? Нали трябва да направят нещо, за да оправдаят факта, че ни съдират кожата.

— Това звучи малко цинично, не мислиш ли?

— И реалистично — подчерта O’Xapa.

— Какво общо има всичко това с Хамелеона? — запита Магьосника.

— През цялото време ви казвах, че трябва да търсим логиката. Да намерим някаква цел, по-висша от това просто да се убиват хора. Струва ми се, че сме се забъркали в някакъв международен петролен скандал.

— А може Хиндж да е убил Лавандър, за да му вземе бележника, а ти си го изпреварил… може това наистина да е простичкият отговор — предположи Илайза.

— Възможно е — съгласи се Магьосника.

— Да, и всяка компания в този бележник би имала мотив да го убие — напомни Илайза.

— Трябва да намерим поне един от лошите — намеси се O’Xapa. — Без да можем да назовем поне един клиент, сензацията се проваля. Какво, по дяволите, мотивира хората, ползващи услугите на Мастър? Кой е поръчал убийството на Лавандър? Защо е бил извършен саботажът на „Торо“? Защо е била взривена колата на Марца? Кои стои зад убийствата на Симънс и останалите? И то не общи отговори! Интересува ни най-вече защо са били направени всички тези неща.

— Аз мога да изкажа няколко предположения — обади се Магьосника.

— Което е напълно безсмислено — възрази Илайза. — Разбирам какво иска да каже.

— И ако не съумеем да се доберем до тези отговори? — попита Магьосника.

— На нас ни трябва самия Хамелеон — каза О’Хара. — Ти спомена, че си опитал с военното и военноморското разузнаване, нали?

Магьосника кимна.

— A OSS^[2]?

— Неговата архива премина към ЦРУ при реорганизацията — обясни Магьосника. — Вече проверих и при тях.

— Тогава досиетата, извадени от употреба? — настояваше O’Xapa. — Може да са го забутали някъде. Върни се обратно на Военното разузнаване. Разкрил съм повече от една къртица след задълбочена проверка.

Магьосника набра архивата на Военното разузнаване и направи справка с индекса.

— Ха — обади се той, — има „Неактивни, САЩ“, „Неактивни, Европа“, „Неактивни…“. Погледни колко са!

— Извикай просто „Неактивни“ и поискай извадка за „Хамелеон“.

Магьосника заблъска по клавишите на Изи, но на всяко запитване на екрана се изписваше: „Няма такъв файл“. Но при проверката на „Неактивни, Япония“, попаднаха на това, което искаха:

Хамелеон. БДИ. Ръководител на Японския отдел за обучаване на агенти за разузнаването. В списъка на военните престъпници, 1945 — 1950. Считан за загинал в Хирошима, 8/6/45. Обявен за умрял на 12/2/50.

И точка.

— Какво означава „БДИ“? — попита Илайза.

— „Без допълнителна идентификация“ — обясни О’Хара.

Останаха загледани в екрана близо минута. Накрая О’Хара се обади:

— Трябва да е бил в списъка на дълбоко засекретените. След като са били необходими пет години, за да обявят за смъртта му.

— От това нищо не може да излезе — обади се Магьосника.

— А може би това е едно обикновено кодово име — намеси се и Илайза. — Хамелеон. Защо да няма повече от един?

— Възможно е — призна О’Хара. — А може и да не е загинал в Хирошима.

— Тогава, дявол да го вземе, той е към седемдесетте. Това, за което говорим, е станало преди повече от трийсет и пет години.

— Човек не спира да функционира, само защото е навършил седемдесет — възрази О’Хара. Но реши да запомни казаното за бъдеща употреба.

— Нека опитаме с нещо друго — предложи Илайза. — До какви други външни източници има достъп Изи?

— Които кажеш. „Юнайтед Прес Интернешънъл“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнал“, ЦРУ, британската Сикрет Сървис, Сюрете…

— Не бихме ли могли да въведем имената, които научихме от Данилов, в това нещо и да ги потърсим тези архиви.

— Нали това му е предназначението и не се казва „това нещо“, Моряко — въздъхна Магьосника. — Наричай го просто Изи. Към всеки с неговата интелигентност трябва да се отнасяме с уважение.

Хванаха се на работа и започнаха да преглеждат архивите на информационните агенции и някои вестници за научените имена на жертвите. Беше изморително, най-вече защото беше скучно. Непрекъснато задаваха въпроси, а получаваха единствено: „Няма информация“. Часовете минаваха. Удивително беше колко много Симънс и Ричман изникнаха, но очевидно без отношение към проблема, който ги интересуваше. И изведнъж щастието им се усмихна.

Преглеждаха архивата на Ю Пи Ай и бяха поискали справка за некролозите от хюстънските вестници за периода октомври 1976 до октомври 1977, съдържащи името Мерил Уендъл Симънс. Според Данилов, той беше убил Симънс преди три години, а това означаваше през пролетта. Но свръзката била оставила билетите за футболния мач в офиса, което означаваше, че Данилов бърка с датата. Можеше да стане през есента.

Данилов беше сбъркал. Оказа се, че убийството е било извършено преди три години и половина.

Машината изплю следната информация:

UPI/Ref/„Houston Cronikle“/12.11.1976/p.1C@File:

HUCH/76/11/12/NWS./2555-242

— Я да видим какъв е бил — предложи O’Xapa.

Магьосника набра кода на файла и на екрана се появи некрологът:

Хюстън, 12 ноември (UPI): Петролният магнат и милионер Мерил Уендел (Тирбушона) Симънс, бивш играч в университетския бейзболен отбор, превърнал една-единствена петролна концесия, спечелена на покер, в огромната „Американ Петролиум Корпорейшън“, почина от масивен сърдечен инфаркт у дома си в предградие на Хюстън тази нощ. Беше на 56 години.

Магнатът се появил във великолепно здраве на бейзболен мач следобеда с участието на бившия му отбор. Оплакал се, че не се чувства добре, докато си приготвял пържола на грила в градината и колабирал няколко минути по-късно. Симънс бил незабавно откаран в болница в Хюстън, но бил обявен за мъртъв още с пристигането на линейката в 7:25 часа вечерта.

И следваше доста подробна биографична справка.

— Добре, това потвърждава едно от убийствата на Данилов. Кой е следващият?

Първият им пробив сякаш им възвърна енергията. Продължиха да пресяват информация, да проверяват и препроверяват всяко от имената и възможностите, които се разкриваха допълнително.

Бавно, но постоянно започна да се натрупва доста информация.

Джек („Червения“) Бриджис, Президент на „Бриджис Салвидж Корпорейшън“, Токио, Япония, починал от сърдечен удар на 21/6/1977

Арнолд Ричман, Президент на „Сънсет Ойл Интернешънъл“, починал при командировка в Ню Йорк на 9/2/1977

Ейбрахам Гарсия, Президент и Председател на Борда на директорите на „Хенсел Ойл Корпорейшън“, починал от сърдечен удар по време на командировка в Лос Анджелис на 18/8/1978

— Това са четиримата. Изглежда ни е казал истината — отбеляза O’Xapa.

— Този Хамелеон май сериозно се е разсърдил на петролните компании — обади се Магьосника. — Трима видни служители на петролни компании нокаутирани, плюс „Торо“, станал жертва на саботаж.

— Да не забравяме и Лавандър — намеси се Илайза, — който беше замесен в петролния бизнес до козирката. И докато говорим за това, всички петролни компании, за които тези хора са работили, фигурират в бележника. Ето, погледнете… „Хенсел“… „Ам Питро“… „Сънсет“…

O’Xapa погледна разшифрованите записи, които Илайза беше разпечатала на принтера. На втория ред за всяка от тях присъстваше и думата АМРАН.

— Какво е АМРАН? — поинтересува се той.

— Не знам — отговори Магьосника.

Илайза само сви рамене.

— Не можем ли да разберем чрез Изи?

— Ще опитам през Дау Джонс.

На екрана незабавно се появиха половин дузина компании.

— Бинго! — извика Магьосника. — Сега вече ще се хванем сериозно, човече. Я да прегледаме справочния обзор в „Уолстрийт Джърнал“.

— От коя дата е? — попита O’Xapa.

— 9 ноември.

— Скорошен е. Да го видим.

Обзорът съдържаше следната информация:

„АМРАН Лимитид“: Консорциум, образуван на 28 октомври 1978. Състои се от „Интеркон Ойл Корп.“, „Американ Питро Лимитид“, „Хенсел Ойл Продактс Корп.“, „Сънсет Ойл Инт. Инкорпорейтид“, „Аламо Ойл Къмпани“, „Стоун Корп“, „Бриджис Салвидж Корп“. Цели: Заздравяване на пазарните позиции, съвместни експериментални инициативи, консолидация на пазарите, финансово укрепване. Главен изпълнителен директор: Александър Лий Хукър, армейски генерал (о.з.); Вицепрезидент по оперативните въпроси: Джеси У. Гарви, генерал (о.з.); Вицепрезидент по маркетинга: (постът е свободен от датата на смъртта на вицепрезидента Ралф Грийнтрий, 3/1/80). Основна банка: „Първа Обща“, Бостън. Щабквартира: Танабе, Япония.

— Дявол да ме вземе. Мислех, че Хукър е мъртъв. Не съм чувал нищо за него от години — възкликна O’Xapa. — А базата им е в Япония.

— Къде се намира Танабе? — попита Илайза.

— На източния бряг на Хоншу, на около сто мили от Киото. Едно проклето изолирано място.

— Хамелеона наистина не може да понася АМРАН — отбеляза Илайза. — Убил е повечето от директорите в консорциума. А и „Торо“ е била собственост на „Сънсет Ойл“. Мъжът, убит на Мауи, е доставил снимките от „Торо“.

— Иска ли някой да се обзаложи как е умрял старият Ралфи Грийнтрий? — поинтересува се на шега Магьосника.

— Защо не провериш просто ей така и „Аламо“, Магьосник, и да видим дали в техния висш ешелон някой не е умрял наскоро.

Магьосника поиска справката за „Аламо“. Четири реда след началото подозренията им се потвърдиха:

Дейвид Фиск Търман, Председател на Борда на директорите на „Аламо Ойл Къмпани“, загинал при злополука с колата си при навлизане в Далас, Тексас на 8/4/1977.

— А сега Ралф Грийнтрий.

Ралф Грийнтрий, бивш изпълнителен Вицепрезидент на „Аламо Ойл Къмпани“ и Вицепрезидент по маркетинга на АМРАН, удавил се по време на отпуска си в Хонолулу на 3/1/1980.

— Нещата започват да се опростяват — каза O’Xapa. — Ще се сети ли някой кой е бил на Мауи два дни преди това?

— Хиндж — възкликна Илайза.

— Точно така. Грийнтрий се е удавил три дни след като Хиндж е убил онзи човек на Мауи, от когото е взел фотофилма от „Topo“. А Хонолулу е само на трийсет минути със самолет от Мауи.

— Нещо друго?

— Нека опитаме още веднъж. Какво пише за тази… „Стоун Корпорейшън“?

Изи им разкри следното:

„Стоун Корпорейшън“: Холдингова компания в сферата на енергетиката. Структурата на капитала на корпорацията не е публикувана, но е известно, че в нея са включени атомни електроцентрали в Джорджия, Северна Каролина, Алабама, Флорида, както и национални и задгранични петролни рафинерии. Временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор Мелвин Джеймс на мястото на С. Л. К. Робъртсън III, загинал при катастрофа с частния си самолет на 25/6/1978.

— Господи боже — въздъхна Магьосника, — бих искал да повярвам, че поне някои от тези хора са умрели при нещастни случаи. Но сериозно започвам да се съмнявам, че е така.

— А какво ще кажете за това? — попита Илайза. Бяха пропуснали да прегледат последния параграф на резюмето:

Последни новини: Сливане с японския конгломерат Сан-Сан. 10/5/79

— Какво е това Сан-Сан? — не се успокояваше Илайза.

— Една страшно могъща компания там — отговори O’Xapa. — Но наистина не знам много за нея.

— Писна ми — заяви Магьосника.

Стана и се протегна, за да се разкърши. Илайза се намести пред клавиатурата, смени дискетата и започна да въвежда останалите няколко страници от бележника на Лавандър в паметта на Изи.

— Никога ли не се уморяваш? — попита Магьосника с известна досада.

— Младостта… — намекна О’Хара.

Енергията, с която бяха работили в продължение на часове, се изчерпваше и сега и тримата изведнъж почувстваха, че сякаш ще се разпаднат всеки миг. Решиха да починат и да дадат възможност на Изи да разпечати последните записи от бележника.

Илайза, която видя разшифровката точно когато излизаха на вечеря, повика О’Хара:

— О’Хара, защо не погледнеш това?

На листинга беше отпечатан един от последните записи:

Мидас/Ио.354200/109,12/пгм.Гавар/оц.2мб/д.0-112

Тримата стояха надвесени над принтера и няколко секунди не помръднаха.

— „Мидас е загубен…“ — проговори О’Хара.

— Какво? — изненада се Илайза.

— Това ни каза Данилов: „Мидас е загубен“. И Мидас не е човек, а е компания или място. Питам се какво ли означават тези числа. Какво е това „Ио“? И „Гавар“?

— Не съм срещала друг подобен запис — заяви Илайза. — В останалите му бележки числата обикновено лесно се разшифроват.

— Толкова съм уморен, че не мога да кажа нищо повече — призна Магьосника. — Просто трябва да се наспя.

— Окей, нека спрем дотук. Изи ще ни разпечати всичко и ще го вземем с нас.

— Ще го вземем с нас къде? — поинтересува се Илайза.

— В Япония.

— Япония!

— Точно така. АМРАН е в Япония. Хукър е в Япония. Бриджис е бил в Япония, Хамелеона е в Япония, Сан-Сан е в Япония. Очевидно е, че трябва да отидем там, така че нека най-напред починем. Следващата спирка е Токио.