Фридрих Незнански
Първата версия (10)

9.
Норман Кларк

Налагаше се да се занимавам не само с Норман Кларк, а и с историята на САЩ, която, както се оказа, ни е напълно непозната.

Около средата на трийсетте години, когато Кларк вече не е момче, а напълно дееспособен младеж, Съединените щати започват да се оправят от последиците на чудовищната икономическа криза, стоварила се върху страната между двайсет и девета и трийсет и трета година. Страхът отново да се лиши от всичките си спестявания вече престава да виси като дамоклев меч над всеки американец. Частната инициатива не само се приветства, но и получава подкрепа от държавата според силите й. Знаменитият „нов курс“ на Франклин Делано Рузвелт дава първите си плодове.

Букетът закони, приети за няколко години, е хубав подарък за гражданите на страната, встъпила на практика в нов етап от развитието си. Това вече не е „дивият капитализъм“ от периода на първоначално натрупване, а напълно организирана, в определена степен справедлива система на обществени отношения.

Всичко това става естествено не само под влияние на кризата, но в огромна степен и защото целият свят встъпва в нова ера. Положението на Съветския съюз, на който преди всички предричат скорошна гибел, дотолкова се стабилизира, че най-прагматичните политици начело с Рузвелт разбират — със СССР е много по-изгодно да бъдеш ако не в приятелски, то поне в пристойни отношения.

Ф. Д. Рузвелт започва управлението си с установяването на дипломатически отношения със СССР. През трийсет и пета година е подписано първото съглашение между СССР и САЩ.

На този фон не трябва да се преувеличава „приятелското отношение“ на американското правителство към болшевишката идеологическа доктрина. Зад фасадата на външното благоприличие именно в този период се разгръща почти в цялата си мощ фронтът на тайната война между разузнавателните служби на великите държави.

НКВД създава мощна разузнавателно-диверсионна структура. Главното направление на дейността й е ориентирано преди всичко към САЩ. Това „главно направление“ се състои от три основни вида активност — легална, полулегална и тайна.

В рамките на легалната активност чрез комунистите и съчувстващите, се води пропаганда на постиженията на съветската държава, успехите й в създаването на идеални условия на живот на редовите граждани, небивалият подем на науката и изкуството, спорта и тъй нататък. Полулегалната активност се изразява в подкрепата за профсъюзното движение в САЩ от страна на СССР и Интернационала, а също така и в материална помощ за компартията на САЩ и профсъюзите под формата на международна солидарност на трудещите се. Последствията от икономическата криза засилват редиците на привържениците на „съветския начин на живот“. Естествено, за хората, чиито мечти се свеждат до гарантирана пенсия, утопичните социални гаранции на болшевиките изглеждат рай.

Тайната активност именно затова е тайна, за да остане незабележима не само за обикновения гражданин, но и за много политици. НКВД внедрява агентите си, както изпратените от СССР, така и вербуваните сред американците с леви убеждения или алчните за лесните на пръв поглед пари, във всички горе-долу значими държавни, частни и обществени организации. Без да се гнусят от каквото и да е. Разбира се, разликата между дребния агент, работещ в пристанището, и конгресмена например, е очевидна, но агентурната система е организирана така, че информацията се събира трохичка по трохичка в най-различни сфери. За всеки се намира работа.

Едни се занимават със събирането на данни за разузнаването — от обема на товарните превози на най-големите пристанища на САЩ до съвършено секретните сведения за разработките на нови оръжия. Други изпълняват ролята на професионални провокатори, активизирайки стачното движение и масовото недоволство от политиката на правителството. Към непосредствени терористични актове се прибягва рядко, но все пак по-често, отколкото го налага оперативната необходимост. Едва ли може да се нарече оправдан знаменитият взрив в морското пристанище Провидънс, щата Роуд Айлънд, когато агенти на НКВД при операция по ликвидирането на бившия сътрудник на НКВД, забягналия на Запад Семьон Фридман, ликвидират заедно с него близо сто и петдесет мирни граждани и изваждат от строя мексиканския товарен кораб „Елизабет“.

Именно в недрата на НКВД съзрява концепцията за „правдоподобното отрицание“, която получава конкретни очертания в САЩ едва през 1948 година в секретна директива на Съвета за национална сигурност. Според тази директива всички действия на разузнавателните служби на САЩ трябва да бъдат планирани и провеждани по такъв начин, че правителството винаги да има възможността убедително да се отрече от едни или други действия на разузнаването. Цялата политика на Сталин е построена върху тази концепция още от началото на трийсетте години. Американците се оказват само примерни ученици.

Първоначалният период на кокетничене с болшевиките от страна на правителството на Рузвелт бързо приключва! Трезвите глави, изглежда, навреме се усещат. Неслучайно Федералното бюро за разследване, произхождащо от създаденото през 1908 година в Министерството на правосъдието доволно скромно Бюро за разследване, занимаващо се само с координацията на углавно-следствените усилия на различните ведомства, именно през 1935 година получава новото си, станало класическо название — ФБР. Заедно с названието то получава и нови пълномощия. Именно в неговите недра започват бъдещите основатели и опори на ЦРУ.

Но ако с тероризма и дребните агенти може да се води борба, както впрочем и с общественото мнение (външно вслушвайки се в него, а всъщност действайки по собствено усмотрение), то с „агентите за влияние“ нещата са по-сложни. В подобен грях може да бъде заподозрян който и да е, включително и президентът. И досега не е ясно колко полза и колко вреда е донесла на Америка комисията за разследване на антиамериканската дейност. Колко глави са полетели тогава напразно, е трудно да се пресметне. Между другото тогава, през трийсетте години, терминът „агент за влияние“ практически не съществува, или във всеки случай още не се е превърнал в общоупотребявано клише на булевардните вестници, които впоследствие присъждат този почетен и висок статут на когото им падне.

Народът на Америка междувременно води обичайния си живот, с пот на челото изработвайки залъка хляб с конфитюр. Голямата политика е работа на големите политици…

През трийсет и седма година Норман Кларк се заселва в Нюарк, щата Ню Джърси. През същата година основава първия си вестник „Нюарк Уикли“. Току-що е навършил двайсет години. Вестникът доста бързо събира широк кръг читатели и абонати. Преди всичко го отличава това, че той изобщо не пише за политика. Но не е и чисто булеварден, тоест не се рови в мръсното бельо на местните жители, като наистина не се лишава от удоволствието да научи нещо за интимния живот на знаменитостите ако не от световен, то поне от континентален мащаб.

Макар че Нюарк звучи близо до Ню Йорк, а и се намира недалеч от неофициалната столица, градът е провинциален и отчасти пуритански. Вестникът на Кларк удачно се вписва в общото настроение на живота в града.

В него се засягали проблемите на крайградското животновъдство (някоя статия от Хари Смит за начините на повишаване на раждаемостта при свинете би могла да предизвика в града многочислени обсъждания, а броят със статия от този тип се четял в местната библиотека до скъсване, докато не изчезне, отнесен от някой прекалено предприемчив фермер); товаро-разтоварните работи (виртуоз на перото неочаквано се оказал заместник-управителят на Нюаркското пристанище Дърк Бауър, който скоро си сменил професията) и така нататък. Норман Кларк бил човек, удивително добре умеещ да подбира екипа си от хора, занимаващи се с една работа. Биографите на Кларк охотно описват този период от дейността на младия предприемач, защото свидетелите са достатъчно. Тези хора кой знае защо са се оказали по-жизнеспособни от съпровождалите детството и юношеството на Кларк.

Прекомерното използване на нюаркските розови тонове само подчертава мрака на предишния период от живота му и не изглежда много реалистично. Така, ако човек излезе от тъмно, хладно и влажно мазе направо на яркия слънчев ден, всичко наоколо изглежда неправдоподобно, а слънцето реже очите до болка и сълзи.