Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (7) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава шеста
Как се създават мизогинистите

Категорична съм в съжденията си за мизогинистите. Наричам поведението му нечувствително, тормозещо, неприемливо и жестоко. Всичко това е истина — но сега е време да направим портрета му по-пълен. Когато започнем да изследваме силите, които движат мизогиниста, откриваме, че неговото насилническо поведение е прикритие за огромната му тревожност, свързана с жените. Той е приклещен в конфликта между своята нужда от любовта на жената и дълбоко вкоренения страх от нея.

Този мъж се нуждае, както всички нас, от чувството, че е обект на емоционална грижа и че е обичан. Иска да усеща сигурност. Като възрастни задоволяваме тези копнежи чрез физическа интимност, емоционално споделяне и когато станем родители. Но мизогинистът намира тези копнежи плашещи. Неговите нормални нужди от женска близост са смесени със страховете, че тя може да го унищожи емоционално. Той храни тайното убеждение, че ако обича жена, тя ще има властта да го нарани, да го лиши от нещо, да го погълне и да го напусне. Веднъж приписал й такива грандиозни и митични сили, тя се превръща в страшна фигура за него.

В усилието си да успокои тези страхове, мизогинистът се стреми, обикновено несъзнателно, да направи жената в своя живот по-малко властна. Той действа с тайната увереност, че ако може да й отнеме самоувереността, тя ще бъде толкова зависима от него, колкото и той от нея. Като я прави слаба, така че да не може да го напусне, той успокоява някои от собствените си страхове да не бъде изоставен.

Всички тези интензивни, противоречиви емоции правят от партньорката на мизогиниста не само обект на любов и страст, но и фокусна точка на неговата ярост, неговата паника, неговите страхове и неизбежно на неговата омраза.

Разбирам, че като използвам думата омраза в контекста на интимната връзка, й придавам както експлозивен, така и противоречив смисъл. Това е дума, която повечето хора не обичат да използват. Но тя е единствената, която описва достатъчно добре съчетанието на враждебност, агресия, отвращение и жестокост, които мизогинистът показва в поведението към партньорката си.

Когато изследваме преживяванията в ранното детство, които са създали дълбоко скритите страхове на мизогиниста, започваме да разбираме защо се държи по този начин. Начинът, по който неговите родители се отнасят помежду си и с него, ни дава важни прозрения за това, как той е станал такъв.

Важното равновесие между майката и бащата

Докато и двамата родители се грижат заедно за отглеждането на сина, те имат различни задължения. Майката е възпитател и първостепенен източник на удобство, а бащата му помага да се измъкне от нейната опека, така че да не стане прекалено зависим. Обаче в семействата, от които произхождат мизогинистите се получава точно обратното. Бащата е или твърде суров, или твърде пасивен да отдели момчето от майката, така че то няма никаква друга възможност, освен да направи мама център на вселената.

И двамата родители участват в установяването на тази ситуация. Майката, вместо да се занимава с възпитанието и отглеждането на сина, е склонна да се опита да го накара да задоволи нейните потребности. Жените от бракове с проблеми често се опитват да решат проблемите си чрез децата. Дали жената постига това свръхмерно изискване чрез отхвърляне или потискащ контрол, резултатите са едни и същи: момчето става твърде зависимо от нея.

Без да го разбира, в зряла възраст той прехвърля тази зависимост, както и конфликтите, и страховете, които вървят с нея, върху жената в живота му. Мизогинистът вижда своята майка като имаща властта да го фрустрира, да оттегли любовта си от него, да го контролира, да го кара да се чувства слаб или да отправя безкрайни изисквания към него — и той сега гледа на партньорката си като имаща същата власт.

Бащата, който не дава на сина си никаква алтернатива на влиянието на майката, оставя момчето само с неговите страхове и с паническите му чувства на уязвимост и нужда.

Когато бащата е мизогинист

Когато Ники дойде за консултации в опит да спаси брака си с Ед, аз й казах, че можем да напреднем много по-бързо и ефективно, ако Ед желае да участва в терапията. Той много се съпротивляваше; гледаше на потребността от терапия като знак за слабост. Все пак страхът му да не загуби Ники победи. От курса на терапия с Ед излезе, че той е повтарял с Ники същия вид отношения, които неговият баща, офицер, е имал с майка му.

Майката на Ед била свенливо момиче от работническо семейство в Южните щати. Тя срещнала бащата на Ед, когато бил във военна база близо до дома й. Оженили се сред кратко ухажване и отначало бащата на Ед бил изключително собственически настроен и арогантен със съпругата си. Той имал много закостенели разбирания за ролите на мъжа и жената. Както Ед си спомня, любимата максима на баща му била: „Някой трябва да командва и този човек съм аз“.

„Ще бъдеш в безопасност само ако си като татко“

Ед, по-големият от двамата синове, израснал с ясното съзнание, че баща му е безспорният авторитет вкъщи. Баща му тормозел физически както жена си, така и синовете си. Бил маниак на тема чистота и правел проверки с бяла ръкавица всяка вечер, когато се връщал вкъщи. Ед си спомня:

Боже, той беше груб. Идваше и ако имаше някаква мръсотия, прах, разпилени съдове, наказваше. Никой не беше свободен от наказания, дори майка ми. Ако замърсеше нещо, той я шляпваше. Никой не отговаряше и никой не поставяше под въпрос мнението му. Просто правиш каквото ти е казано. Беше истинско копеле, но получаваше винаги това, което искаше. Имаше един начин да се направи всичко — неговият начин. Недопустимо беше да има „дискусия“ за някаква идея или каквото и да е, защото той знаеше всичко, дори това, което ни учеха в училище. Ако се върнех вкъщи с някоя модерна идея в областта на политиката, той би ме застрелял.

Единствената сигурност за Ед като дете е била да повтаря като папагал поведението на страшния си баща по всякакъв начин. Той си обещал: „Когато порасна, ще крещя и викам на всеки, и ще третирам хората по начин, по който аз искам, защото това трябва да прави един мъж“.

Като толкова много деца, чиито бащи са тирани, Ед може да види само две възможности: да избере поведението на своята майка, което означава да бъде слаб, безпомощен и жертва (братът на Ед направил това; той станал изключително плахо и болнаво дете, а като зрял човек — никога не се задържал на работа, и сега на трийсет години все още живеел с майка си), или да бъде като своя баща и да има чувство за власт и контрол. Ед приел втората възможност. Идентифицирайки се с баща си, той се научил да тиранизира и тормози хората.

Татко винаги постъпва правилно

Момче, което е възпитано в такова семейство, опознава света само чрез тесните, ограничени възгледи на бащата. Той не е научен да изследва нови идеи или да формира собствено мнение и отношение към живота, нито му се позволява да прави малки грешки. Когато Ед се опитвал да бъде различен от своя баща, бил жестоко наказван. Ако е различен от баща си, това означавало, че е лош. Баща му гледал на всякакви различия като предателство от страна на сина му. „Ще научиш — Ед си спомня баща му да казва, — аз ще спечеля. Аз съм по-добрият генерал. Аз се бия по-добре и имам по-добра стратегия.“

Тираничният баща установява минидиктатура, в която само той може да изразява мнение. Много от тези изяви целят да ядосат и накажат всеки, който не се съгласи с него. Няма никаква възможност детето да изрази своите мисли или чувства, ако те се различават по някакъв начин от тези на бащата. Този вид потисническа система неизбежно поражда много гняв у детето, но то няма право да го изрази. Тогава гневът се натрупва вътрешно.

„Единственият начин да се контролират жените, е да се малтретират“

За съжаление таткото на Ед е изградил у него модел на тираничния баща и съпруг.

Ед ми разказа следното:

Горката ми майка не можеше да му се противопостави. Ако той искаше нещо да стане по един или друг начин, то ставаше точно така. И ако тя не се подчинеше, той я биеше. Винаги я съжалявах, защото тя не беше равностоен противник.

Посланието, което Ед получава като дете, е, че малтретирането на жените е приемливо и че мъжете са властни, докато жените са безпомощни. Едновременно с болката, която Ед чувства при насилието върху майка си от баща му, той развива тайно презрение към нея, защото тя е неспособна да се защити и да се погрижи за себе си.

Мъж, който е възпитан от баща мизогинист, може да възприеме много рано в живота бащиното презрение към жените. Момчето научава, че мъжът трябва винаги да контролира жените и че начинът да се постигне този контрол е те да се уплашат, да им се причини болка, да бъдат унижавани. В същото време той научава, че единственият сигурен начин да получи одобрението на баща си, е да се държи като него.

Когато майката е жертва

Жена, която се подчинява на малтретиращото поведение на съпруга си приема ролята на жертва и се държи повече като безпомощно дете, отколкото като възрастна. Тя оставя цялото задължение на възрастните към децата само на единия родител — бащата. Както видяхме, бащата може да бъде много ужасна личност. Когато майката се отказва от ролята си на възрастна, тя не само лишава децата си от силна майчина фигура, но ги оставя без защита от баща им.

„Нуждите на жените са съкрушителни“

Спомням си я коленичила до мен, хлипаща на гърдите ми. Не може да съм бил на повече от шест или седем години. Тя плачеше и плачеше колко лош е татко към нея и колко е нещастна. Това наистина ме разкъсваше. Тя казваше как аз съм целият й живот и единственият, който наистина я обича. Заклех се пред себе си, че ще направя всичко, което мога, за да бъде щастлива.

Това изказване на Ед показва как майка му е разменила ролите с него. Тя става нуждаещото се, уплашено дете, а от Ед се очаква да бъде грижовният родител.

Но как може това малко момче да се справи с проблемите на възрастните, които майка му слага върху неговите рамене? Той се опитвал, като всяко дете, да бъде това, което майка му искала да бъде. Развил грандиозни фантазии, в които намирал начин да я спаси от ужасния й живот. Но когато не бил способен да облекчи страданията й, оставал с огромно чувство за вина и провал. Пред лицето на смазващото нещастие на майка си за Ед нямало друг път, освен да се почувства неспособен да реагира.

Разменяйки ролите със своя син, майката му съобщава, че от него се очаква да утеши, да защити и да се грижи за нея. Тя може да внуши това на детето по различни начини: може да страда сама, но може да обременява съзнанието на детето си със своите проблеми и нещастие. Може да каже на сина, че няма възможност да се грижи за себе си и че без неговата любов няма нищо, за което да живее. Може често да се разболява или хронично да е депресирана, да пие много или да се впусне в някаква друга форма на саморазрушително поведение. Без значение как показва страданието си, резултатът е същият: малкото момче чувства, че отговорността — да я направи щастлива — е негова. Той вярва, че от него се очаква да спаси майка си. Натоварвайки сина си с роля, която той не може да изпълни, тази майка допуска да се натрупат у него дълбоки негодувания, които по-късно ще се превърнат в гняв към жените.

„Мама не може да съществува без мен“

Ед все още се грижи за зависимата си, безпомощна майка. Баща му я напуснал заради друга жена, когато той бил на 12. Това създало огромни емоционални и финансови трудности за семейството и принудило Ед да приеме ролята на баща си. До днес тя все още разчита на Ед да спасява нея и по-малкия й син. Без да разбере, пред мен Ед разкри колко й е ядосан:

Някой трябва да се грижи за тях. Ако баща ми не беше ни напуснал, нещата щяха да са други, но тя никога не го разбра, тъй че аз трябва да помагам. Потиска ме това, че не иска да научи прости неща, като да се оправя със собствените си финанси. Винаги трябва да ходя и да проверявам дали електричеството не е изключено, или пък от банката ме викат и ми съобщават, че отново е подписвала чекове и тогава трябва да отида и да се погрижа за проблемите й.

Въпреки че Ед прехвърля голяма част от гнева към майка си върху съпругата си Ники, той стана много отбранителен, когато предположих, че майка му е истинската причина за гнева му. Ако признае това, щеше да се почувства много виновен. За него беше по-безопасно да насочи гнева си към Ники. Тя го потвърди:

Ужасявах се, когато той трябваше да ходи и да я вижда, защото до един час след като се върнеше, избухваше за нищо. Разбира се, не мога да му кажа, че може би побеснява от нейното поведение, а не от мен, или че може би трябва да я остави да решава собствените си проблеми.

Като спасява майка си, Ед има възможност да се чувства с известна власт и значение като дете и след това като възрастен. Като управлява всеки, включително жена си, той намира свой начин да се опита да компенсира дълбоките си чувства на непълноценност и безпомощност.

Когато една майка разчита по този начин на сина си, тя го кара да се чувства уплашен и обременен от потребностите на жените по-късно в неговия живот. Ако някоя жена изрази някаква болка или необходимост от него, той вероятно ще реагира с отвращение, гняв и презрение, защото тя ще му напомни за безпомощността на майка му, която го е накарала да се чувства непълноценен.

„Няма жена, която да ме обича достатъчно“

Поради това, че толкова много от енергията на майката отива в собственото й страдание, на нея й остава малко за нуждите на децата. Синът не получава постоянната майчинска подкрепа, грижи, защита, напътствия и признание, които той изисква.

Всички деца копнеят да се чувстват сигурни, защитени и обичани от своите родители. Също така те имат нужда да им се разреши да пораснат и да станат независими хора. Парадоксално, хората могат да станат независими възрастни само ако нуждите им от зависимост са удовлетворени в детството. Ако потребността им от зависимост не е удовлетворена, у тях настъпва болезнена празнина и това чувство се пренася в зряла възраст.

В началото Ед вижда майка си като единствен източник на грижи, както и всяко дете. Той очаквал от нея да изпълни всички негови потребности. Не можел да очаква от баща си обич и грижовност, тъй като той е бил плашеща фигура, до която не смеел да се доближи. Когато Ед не могъл да получи от родителите си това, от което се нуждаел, той не забравил за тези потребности, а ги пренесъл в зрелия си живот и по-специално във връзките си с жени. Като възрастен той очаква жените да удовлетворят отчаяната му нужда от майчински грижи, които никога не е получавал като дете.

Няма начин Ники или която и да е друга жена да може да даде достатъчно на Ед, за да задоволи тези потребности от детството му. Но поради факта, че емоционалното му развитие е било осакатено, той не може да разбере това и се чувства ядосан, разстроен и разочарован от Ники. За него тези чувства оправдават малтретиращото му отношение към нея.

Създаването на мизогиниста

Чарли дойде на терапия след разпадането на третия му брак. Той и тримата му братя и сестри израснали в източната част на щата Тенеси. Баща му бил действен, амбициозен човек, който се издигнал от дърводелец до съдружник, в преуспяваща фирма. Майката на Чарли, родена в земеделски район в много бедно семейство, успяла да завърши две години в колеж. Тя станала счетоводителка. Когато се омъжила, спряла да работи. Съпругът й я ужасявал и се отнасял с нея зле. С годините тя ставала все по-разстроена и започнала да използва децата си като щит, за да отблъсква атаките на съпруга си.

„Не можеш да имаш доверие на жените“

Баща ми беше много брутален човек. Имаше навик да сяда на масата за вечеря с метлата близо до себе си, и ако не си направил нещо, което е трябвало да свършиш тоя ден, получаваш удар по лицето с дръжката на метлата. Което беше по-лошо, той поръчваше на мама какво да правим през деня, а тя забравяше да ни каже. Татко си идваше вкъщи и разбираше, че нищо не е направено. Естествено е, че искаше да знае причината. Ние казвахме, че не сме знаели, че трябва да го направим и след това той се обръщаше към мама и казваше: „Каза ли им?“ и тя отговаряше: „Разбира се, че им казах!“. Тогава той ни биеше: защото не сме го направили, и защото наричахме майка си лъжкиня. Тя наистина ме предаде. Оставяше ме на бруталността му и не ме защитаваше. След това тя започна да краде пари от мен, когато работех, защото се страхуваше, че татко ще побеснее, когато разбере, че е изхарчила определените й пари. Беше като безпомощно дете. Аз бях повече родител на нея, отколкото тя на мен.

От една страна, Чарли е трябвало да се грижи за инфантилната си и с лабилен характер майка, а от друга страна тя го е предала. Лъжейки, за да се защити, тя става причина Чарли да изтърпи физически тормоз от баща си. От това той получава посланието, че жените са вероломни, безпомощни и не може да им се има доверие. Той натрупва дълбоко негодувание и неизразен гняв не само към майка си, а и към всички жени.

Децата очакват различни неща от всеки от родителите си. Традиционно, от майката се очаква да пази и защитава децата си, докато на бащата се гледа като на глава на семейството, предимно изкарващ пари, решаващ проблемите и възпитаващ роли, които често изглежда му дават право на уважение и обожествяване без значение как се държи. Много малтретирани деца обвиняват своите майки повече, отколкото своите бащи за тормоза, който са изживели. Допълнителната потребност на момчето да се идентифицира с баща си го кара да оневинява бруталността на бащата. То търси вината само у майката, защото тя не го е защитила от психическия и физически тормоз. От нея се очаква да бъде източник на цялата любов и сигурност.

В зряла възраст Чарли открива, че е привличан от безпомощни, изоставени жени, които много приличат на неговата майка. Без да го разбира, той се опитва да осъществи като възрастен това, което не е успял да реализира като дете: да спаси своята непълноценна, разстроена майка. Но все пак неговата потребност да спасява е придружена от еднакво силната нужда да отмъсти за страданията, които му е донесла майка му, когато е бил малък. Като възрастен той може да задоволи скритото си желание „да го направи по-добре“, защото сега може не само да спаси жена, но и да я контролира:

Когато срещнах третата си жена, тя беше висока 175 см и тежеше може би 45 кг. Беше нервна, уплашена и трепереше през цялото време. Помислих, че всичко, от което се нуждае, е по-голяма самоувереност. И аз щях да й я дам. Щях да я спася и тогава тя щеше да е благодарна и да ме обича винаги, и животът щеше да е красив.

Дълбоката ярост на Чарли и негодуванието към неговата майка, съчетани с нещастието му, се пренасят върху жената, с която той е свързан. Тези разнородни чувства се разгаряли винаги, когато жената заплашвала да го напусне:

Когато тя не правеше това, което очаквах, или когато се опитваше да си отиде, аз я карах да се чувства виновна, като казвах: „Направил съм всичко това за теб, за да ти помогна, а ти си проклета неблагодарница, хленчещ боклук. Как можеш да си отиваш, глупава кучко!“. В действителност започвах да я мразя. Не я удрях, но знаех как да я стресна, да засегна чувствата й. Знаех всички слаби места, в които да я уязвя и да я разстроя. Знам как да накарам една жена да се чувства незначителна и безпомощна, така че никога да не си отиде от мен.

Чарли вярва, че всяка жена, от която се нуждае, има същата власт като майка му — да наранява, да го предава и да го лишава, и не се чувства виновен, като използва всеки метод, за да си отмъсти на някоя жена и да наложи контрола си върху нея.

Бащата на Чарли е създал ограничена и изопачена представа за мъжкото поведение. Както Чарли каза:

Когато бях на осемнайсет години и се ожених за първи път, моето виждане за женитбата беше, че мъжете контролират партньорките си и са брутални, докато жените циврят и изпълняват обещания и искания.

Когато майката е свръхконтролираща

Лесно е да се види как едно момче се научава да бъде мизогинист, когато баща му е такъв. Интересно е все пак, че момчетата от семейства, в които бащата е пасивен и майката е доминираща и контролираща, могат също да станат мизогинисти. Да се следва примерът на бащата не е единственият начин, по който едно момче може да се научи да се отнася презрително към жените. Еднакво вероятно е то да се окаже мизогинист, ако неговата майка го потиска с прекомерен контрол и защита.

Докато майката жертва не защитава достатъчно своите деца, то свръхконтролиращата майка прекалява. Този тип жени имат нужда да контролират всички и всичко в своето семейство. Те го правят, като се намесват в работите на всички и ги убеждават, че само те знаят как да се действа или да се решат проблемите. Тя не може да се отдели от децата си, дори когато са пораснали. Тя вероятно ще остане да присъства и да се меси също и в зрелия им живот, какъвто е случаят с майката на Бен, съпругът на Каръл. Той е преуспяващ счетоводител в началото на 50-те си години. Баща му, крояч на облекла, е тих и доста потиснат човек. До голяма степен властната сила в детството на Бен е неговата майка. Отвратена и ожесточена от брака си, тя е погълната от малкия си син. За да е сигурна, че той няма да се отдели от нея, се опитва да го контролира дори в средната му възраст! Каръл ми каза:

Тя ни се обаждаше поне веднъж на ден, понякога три или четири пъти. Очакваше ни в нейната къща всяка неделя и по един или друг начин успяваше да узнае всичко, което се случваше в живота ни. Бен никога не й казваше да не се меси.

За разлика от момичето, което може да стои до майка си, докато намери своята собствена идентичност, момчето трябва да се отделя от майка си, за да израсне като нормална личност. Родителската любов е единствената, при която крайната цел трябва да бъде раздялата. Майката, която утвърждава стремежа на своя син към независимост и го насърчава да се отдели от нея, когато има нужда, му дава свобода, с помощта на която да се справя в живота. Когато майката желае да даде възможност на своя син да изгради своята собствена идентичност, го оставя сам да поема рискове и му позволява да допуска грешки, но все пак присъства, ако той има нужда. Тя му помага да се изгради като мъж, който е уверен в себе си и в своите способности.

А свръхконтролиращата майка ограничава и потиска развитието на своя син чрез свръхконтрол и го кара да се чувства непълноценен и безпомощен.

„Контролиращата жена ме кара да се чувствам непълноценен“

По мое настояване Марк дойде, докато работех с неговата жена Джаки. Той съобщи, че взаимоотношенията с майка му са били борба за свобода и независимост от самото начало. Докато бащата на Марк, инженер, пътувал често по работа, майка му полудявала от любов към малкия си син. Той обяснява:

Когато бях дете, не можех да дишам, без тя да ми каже какво мога да правя и как да го направя. В момента, в който се приберях от училище, трябваше да упражнявам свирене на цигулка. Ако исках да изляза да играя, беше твърде студено или твърде топло. Когато излизах, тя ме следваше на улицата с пуловер или ръкавици в ръка, размахвайки ги след мен. Това ме поставяше в ужасно неловко положение. Още чувам гласа й: „Марки, забрави си пуловера. Марки, още не си се упражнявал. Марки, Марки, Марки“ — навсякъде, където отидех.

След няколко срещи с Марк ми стана ясно, че неговата майка беше повече от загрижен родител или безобидна досадница. Тя е обсебила всяка част от живота на сина си, опитвайки се да живее живота му вместо него.

Когато вкъщи при Марк идвали други деца да си играят, майка му настоявала да присъства през цялото време и организирала всички игри; тя се надвесвала над тях и надзиравала всяко движение. Решавала също какво да облече Марк, какво да яде, кои да са му приятелите и кои книги да чете. Тя продължила да взема тези решения, които засягали неговия живот, докато напуснал дома си, за да отиде в колежа. Винаги когато Марк се опитвал да направи нещо против желанията на майка си, той слушал продължителни тиради или злостно неодобрение:

Тя казваше: „Ах ти, неблагодарно момче. След всичко, което съм направила за теб“. Не беше просто „мама знае най-добре“. Беше по-скоро като „мама знае всичко“!

Като налага властта си, майката на Марк му пречи да развие самоувереност и самостоятелност в живота си. Той никога не е бил решителен, защото майка му се втурва и поема грижата, отнемайки му тази възможност.

Дори малките деца трябва по-често да получават възможност да правят грешки, да получат нов опит и да изследват света около тях сами. Увереността на Марк в себе си е разстроена в резултат на господството на майка му над него. Като възрастен той гледа на всички жени като на заплашващи го същества, които искат да го контролират и да ограбят неговата мъжественост. В резултат на това неговите връзки с жените са винаги борба за власт.

„Имам право всичко да бъде, както аз искам“

Фрустрацията е неизбежна част от живота, и научаването как да се справяме с нея ни помага да разбираме себе си и реалността. Родителите ни учат как да се справяме с фрустрацията, като ни поставят разумни ограничения. Това ни дава възможност да изоставим магическото очакване, че всяка необходимост или желание ще бъдат винаги удовлетворени. Когато едно дете се срещне с разочарование и родителят му каже, че „животът е пълен с разочарования, но всички ние трябва да се научим да живеем с тях“, той помага на детето да се научи да се справя с реалността.

Свръхконтролиращата майка, която се втурва да определя всичко в живота на сина си, му пречи да трупа познание. Момчето не изпитва необходимите порции напрежение, които да му дадат възможност да се справи с по-големите разочарования по-късно в живота. При една от терапиите Марк ми каза:

Майка ми казваше: „Не е твоя вината, ти не си направил нищо лошо“ — преди да е научила какво се е случило. Тя скачаше веднага и казваше: „Те какво направиха? Те започнаха, нали?“. Мисля, че ако бях застрелял някого, тя щеше да каже, че вината е негова, защото е застанал на пътя на куршума.

Когато не оставят едно дете да се справи само с фрустрацията — да плаче например и след това да се справи с положението и по-късно да отиде да играе, защото майка му е винаги до него, за да се намеси и да го спаси от всяко неудобство, когато порасне, той няма да е способен да се справи дори с най-малките препятствия.

Майката, която постоянно спасява сина си от всички неприятности в живота, му дава следните послания:

• Не е нужно да се опитваш да овладееш фрустрацията.

• Каквото и да се обърка, все някой ще се намери, за да го оправи вместо теб.

• Имаш право на живот без никакви дразнители.

Нездравословни, себични послания като тези дават на малкото момче огромно чувство за притежаване на права: той очаква, че може винаги да получи това, което иска.

Този тип майчинско отношение създава впечатление, че носи удобство на детето, но всъщност е много плашещо. Когато майката привързва своето дете към себе си чрез свръхконтрол и постоянно спасяване, го кара да вярва, че не може да оцелее без жена. Това създава у момчето огромно чувство на зависимост. По-късно той ще открие у партньорката си същата власт — да създава напрежение, да оттегля любовта си от него, да го потиска с грижите и наставленията си и най-важното, да го кара да се чувства слаб, безпомощен или зависим.

Ако едно момче има авторитетен баща, с когото да се отъждествява, в такъв случай то може да развие увереност да се отдели дори и от доминираща майка. Но както знаем, доминиращите жени имат склонност да се свързват с пасивни, слаби мъже, които рядко могат да предложат на синовете си някаква алтернатива на майчинските правила.

Когато бащата е пасивен

Точно както тираничният баща отблъсква сина си и той търси утеха при майката, така и пасивният баща със своята инертност и емоционално отсъствие отпраща сина отново при майката. Бащата не може да предложи на сина си помощта, от която той се нуждае в трудната задача да се отдели от майката.

Пасивният баща се опитва да се впише във фона на семейния емоционален живот, но се оттегля в собствения си свят при първия знак за някаква неприятност в семейството.

„Мъжете не могат да се противопоставят на жените“

Когато Марк бил на 8 години, баща му престанал да пътува по работа. Марк бил развълнуван при перспективата да прекарва повече време с него, след като си е вкъщи. Когато станало ясно, че баща му все пак няма време за него, Марк бил горчиво разочарован и засегнат.

Той или работеше през цялото време, или стоеше сам горе в стаята си. Мисля, че се оттегляше в тази стая поне веднъж на ден. Ако майка ми го скастреше за нещо, той се предаваше и се качваше горе. Понякога стоеше там по цяла вечер. Когато беше засегнат, не говореше на никого.

Напускайки винаги, когато има конфликт с жена си, бащата на Марк му дава посланието, че когато жените са доминиращи, мъжете не могат да се противопоставят на атаките им.

Тук не говоря за мъже, чийто характер е тих; очевидно един мъж може да е кротък и да говори с мек тон и все пак да има достатъчно авторитет пред семейството си. Пасивността, която описвам е на мъж, който е неясна и незначителна фигура; той не се включва дейно в живота на семейството и се оттегля от всеки конфликт с властната си съпруга.

Такава пасивност и оттегляне не са толкова благоприятни, както може би изглеждат. Пасивността може да бъде начин за справяне с гнева. Пасивният баща често е зареден с много ярост към съпругата си, но вместо да го изрази по подходящ начин, той наказва нея и често останалите членове на семейството чрез мълчание, пренебрегване и отбягване. Тези тактики много ефективно предпазват пасивния човек, като едновременно с това уязвяват другите членове на семейството. Пасивният мъж фрустрира, ядосва и разстройва личността, която се опитва да общува с него.

Момчето, чиято майка е свръхконтролираща, непременно ще наблюдава баща си, за да научи как да се справя с нея. Пасивният баща, отказвайки да се противопостави на доминиращата си съпруга, не само пренебрегва ролята си в емоционалното развитие на сина си, но и подчертава, че жените са контролиращи и плашещи. „В края на краищата, мисли си малкото момче, ако татко не може да се опълчи и защити от жените, как може да се очаква аз да го направя?“

Това послание, добавено към факта, че момчето вече се чувства непълноценно и зависимо, придава окраска на взаимоотношенията му с жените в зряла възраст. И за Марк, и за Бен, всяка проява на власт от страна на съпругите заплашва чувството им за сигурност като мъже. Те преживяват дори и най-леките изрази на различия в мнението като опити от страна на жените да вземат връх и да ги контролират.

Може да изглежда, че мъж, който е имал тиранична майка и който чувства нужда да контролира жените, би бил привлечен от партньорка, която е пълна противоположност на майка му. Обаче често се случва тези мъже да са магнетично привлечени от силни жени, като след това се опитват да ги контролират. Това, което те правят, е опит да се пренапише старата семейна история, за да я направят по-добра. Ако той може да контролира властна жена, може да докаже на себе си, че е повече мъж, отколкото баща му. Той ще спечели битката, която неговият баща се е страхувал да води.

Пасивният баща/потискащата майка и тираничният баща/майката жертва са типове семейства, които съм виждала най-често като причина за създаване и изграждане на мизогинистите. Все пак има и други стилове на родителско поведение, които силно влияят върху това, как момчето ще се отнася към жените по-късно.

Когато майката упражнява насилие

Майка, която тероризира сина си като го наказва жестоко и го лишава от своята обич, го кара да се чувства безпомощен, безполезен и уплашен.

„Ако имаш нужда от жена, тя ще те нарани“

Лорейн си спомня, че Нейт отчитал колко брутална е била майка му с него, когато е бил дете.

Разказал й за случая, когато майка му хвърлила нож по него, защото си качил краката върху мебелите. Споделил за случаите, в които го биела с каиш абсолютно без причина, когато оставел книга на пода или забравел пуловера в училище. „Оставах с впечатление, че той е живял в смъртен терор от нея през детството си.“

Без значение колко жестока е била майката на Нейт към него, той все пак бил зависим от нея, за да задоволи всичките си детски потребности. Както всяко тормозено дете, жестокостта на майка му не го отблъснала, а по-скоро го обвързала към нея в безнадеждно търсене на нейната любов и грижа.

Точно както бащата е първият мъж в живота на момичето, майката е първата жена за момчето. Ако тази необходима и важна жена е източник на терор за него, както е била майката на Нейт, той ще развие както дълбока омраза, така и необходимост от жени.

Когато майката отблъсква

Незаинтересованите и безчувствени майки са противоположни на майките, които с прекалените си грижи потискат децата си. Резултатът от двете крайности е сходен. Майката, която потиска сина си не му позволява да изпита разочарования и го предпазва от проблемите, така че той не се научава да се справя с тях по-късно в живота. По същия начин равнодушната и строга майка с възпитанието си не дава възможност на сина си да се справи с критичните моменти в живота.

Паула ми разказа за детството на съпруга й:

Гери бил много болнаво дете. Често имал пристъпи на астма и се разболявал от пневмония, докато навършил 15 години. Когато боледувал, се нуждаел от специално внимание и грижи, но майка му била равнодушна и студена. Прекарал толкова много време сам на легло, че започнал да си фантазира за това, как неговата майка идва и му носи специални лакомства, чете му и го обгръща с внимание. Той винаги е казвал колко чудесна е тя и колко много го обича, но тази представа беше разрушена, когато я видях. Тя беше безразлична дори към внуците си. Не можех да си представя, че това е жената, която той описваше. И Гери изглежда се колебаеше между романтичните измислици и омразата, породена от лишаването му от това, което му е било необходимо в детството. В един момент ми крещеше: „Ти си студена, отчуждена кучка точно като майка ми“, а в следващата минута ми казваше как тя му правела специални вафлички в неделя сутрин. Веднъж ми каза, че тя стояла наблизо, когато баща му го биел в пиянска ярост. Не се опитала да го защити. Когато бил на петнайсет години, се родила по-малката му сестра и тя изведнъж иззела цялото внимание на майката, или поне Гери го чувствал по този начин. Той каза, че не знаел как и защо е загубил любовта на майка си. Опитвал се много настоятелно да си я върне, но тя била толкова студена към него и така незаинтересована, че дори не го поздравила, когато завършил гимназия. Знам, че това го засегнало много силно.

Гери изградил във фантазията си образ на майка, която е различна от неговата. Вече възрастен той гледал на жените като на студени, вероломни и безчувствени, като в същото време ги идеализирал като добри, грижовни и внимателни. „Добрата“ жена е тази, която ще фокусира цялото си внимание върху него. Когато той е лишен от нежността и грижовността на своята съпруга, това предизвиква тягостното усещане от детството му за нещастие.

В брака им, когато Паула се опитвала да задоволи собствените си потребности и желания, Гери се чувствал изключително заплашен; ако тя обръщала внимание на себе си, това означавало, че го е пренебрегнала. Паула ми разказа:

Не бях ходила вкъщи повече от пет години и майка ми ме покани. Дори ми заплати пътуването. Гери викаше през целия път до аерогарата: „Ти ме напускаш! Знаеш как се чувствам, когато ме изоставят. Знаеш, че когато бях малък, майка ме оставяше сам често и това ме плашеше, но теб не те интересува как се чувствам“. Почувствах се толкова виновна, че накрая не заминах.

Както видяхме в Глава четвърта, Гери проявява ревност дори и от своите деца.

Лишен от любов и внимание в детството, като възрастен той е неспособен да изтърпи дори най-безобидно пренебрежение:

Всичко можеше да го възпламени и винаги аз бях виновна. Веднъж отиде да запали колата, но не успя. Той дойде, хвърли ключовете и закрещя: „Ти, кучко такава! Ти не си се грижила както трябва за тази кола“. Но факт е, че аз никога не карах тази кола. Това беше неговата кола.

Яростта на Гери има много малко общо с колата. Тя е много повече свързана с яда, който чувства към майка си за всичките си лишения и изключителна фрустрация през детството.

„Срамно е да бъдеш уязвим“

Много често безчувствените и студени майки не само че лишават своя син от любов и внимание, но и го наказват заради тези негови емоционални потребности. Синът получава посланието, че това е срамно. Когато пораснат тези момчета се държат „мъжкарски“ с жените, за да не проявят слабост и бъдат уязвими. Много мизогинисти използват терор и мъжкарско поведение към жените, за да се защитят от тези неприемливи чувства на уязвимост.

Това обяснява отчасти защо много мизогинисти са нечувствителни към емоционалното и физическо страдание на техните партньорки.

При равнодушната майка, както и при потискащата, има открита жестокост и болка, които доминират в детството на момчето и предизвикват ярост, унижават го и го лишават от най-ценното — майчината обич. Този тип майки са преки предшественици на мизогинията. Ако присъстваха силни бащи, които да смекчат потискащото поведение на тези жени, последствията можеше да са много по-различни. Бащата на Нейт е безразличен и плах. Бащата на Гери е жесток и нестабилен алкохолик. Гери и Нейт израстват с болезнено чувство за празнота. Като възрастни те постоянно търсят в своите партньорки добрите любещи майки, които никога не са имали.

Ядосани момчета, ядосани мъже

Отричането или потискането на силните емоции не ги елиминират. Вместо това те се изместват или натрупват.

По-късно Чарли можа да направи някои преки връзки между яда, който е чувствал към майка си, когато е бил дете и внезапните избухвания към жените в зрелия си живот:

Отношението на майка ми беше тиранично. Спомням си, че ме караше да седя на стол, без да мърдам, с часове. Това беше нейният начин да ме наблюдава. Тя казваше: „Да не смееш да мръднеш от този стол“. Ако излезех на предната тераса, тя започваше да крещи: „Не искам да излизаш извън погледа ми!“. Така че аз седях на стола и стомахът ми беше толкова свит, че го чувствах като от бетон и главата започваше така силно да ме боли, че имах чувството, че ще припадна.

Чарли пренасочва чувството си на гняв към себе си и го превръща в телесни реакции. За него е много по-приемливо да има главоболие или болки в стомаха, отколкото да осъзнава своя гняв към майка си. Вече пораснал, той продължава да има телесни симптоми, когато е ядосан. В началото на терапията Чарли беше развълнуван от откритието на връзката между телесните предупредителни знаци и своето поведение:

Винаги се чувствам по същия начин. Това е стегнатият стомах и старото главоболие. Точно както се чувствах като дете. Сега това са моите сигнали, че демоните скоро ще дойдат или ще й кажа нещо кофти, ще й крещя, или ще направя нещо, за да възстановя контрола си върху нея и дай покажа кой е шефът.

Когато Чарли се ядосва на сегашната си партньорка, той я наказва жестоко така, както би искал да постъпи със своята майка. Това, което той прави, е водене на старата битка с нов, неподходящ противник.

Мизогинистът искрено вярва, че яростта му към партньорката се дължи на нейните недостатъци. За него е по-лесно да атакува нея, отколкото да се справи с истинските източници на яда си. Той се чувства оправдан да излива яростта си върху жените. Част от това оправдание може да идва от преживяното вкъщи като дете, но голяма част е пряко свързана с нашия бит и култура.

Как културата подпомага мъжката агресия спрямо жените

Нашите закони и институции за правата на жените и мъжките прерогативи се променят, но много мъже все още вярват, че мъжкият им облик зависи от способността да доминират и да контролират жените.

Нашата култура подсилва тази идея, изобразявайки жените като подходящи обекти за мъжка враждебност. В литературата, филмите и телевизията жените се използват от мъжете като фон или заложници. Те са изнасилвани, бити и застрелвани. Порнографията, чрез вродената съблазнителност на жените, оправдава всеки садистичен и/или сексуален акт, който мъжът извършва с нея.

За мизогиниста, който израства уплашен от жените и от силните си чувства към тях, тези послания изглежда дават допълнително разрешение за жестоко поведение. Една култура, която изобразява жените още в Библията като лоши, зли и проклети, дава на мизогинистите повече основания да мразят, да се страхуват и да ругаят жените. Както казва психоаналитичката Карен Хорни: „Мъжът никога не се уморява да показва очарованието си от жената, и наред с това страхът, че то може да го погуби“.

От друга страна, има изграден модел за мъжественост, който е труден за подражание. Този модел изисква момчетата да бъдат силни, независими, неуязвими, владеещи положението и неемоционални.

Естествено, той никога не трябва да се страхува или да е зависим от жените. Никой мъж не може да живее според този модел, защото той не си позволява нормални човешки емоции и потребности. Този модел е особено нереалистичен за мъжа, в чието детство обстоятелствата са го оставили без майчина обич.

Извънбрачни връзки

Когато Гери пораснал, неговият глад за женско внимание довел до много разрушително и неетично поведение. В своята работа като психолог той имал възможност да постигне власт и контрол върху много от жените — негови пациентки, като осъществявал сексуални връзки с тях. Това бил един от начините, по които той се опитвал да се справи със своите копнежи за грижи и внимание от страна на жена.

По подобен начин много мизогинисти се замесват в извънбрачни връзки при своята вечна гонитба да наваксат това, което не са получили като деца.

Обяснението защо мизогинистът има извънбрачни връзки все пак не донася спокойствие на партньорките им. Ники открила, че Ед има връзка с жена, когато намерила касова бележка за скъпо бельо в спортното му яке. Тя ми каза:

Той беше толкова ненормално ревнив към всичко, което правех, към всеки, когото виждах, а след това открих, че има друга връзка, и това ме убеди да взема крайно решение. Започнах да си събирам багажа. Не исках дори да говоря с него.

Ревността и собственическото отношение на Ед са типични. Много мизогинисти, които имат извънбрачни връзки, ще приемат, че партньорките им правят същото. Колкото по-виновен се чувства мъжът, толкова повече той изпитва нужда да проектира тази вина върху партньорката си. Като постъпва така, той я прави „лошата“. Това му дава възможност да не приема отговорност за своето поведение, защото мисли, че тя също е виновна.

Тези връзки обикновено не променят отчаяната нужда на мизогиниста да се държи за своята партньорка.

Когато Ед дойде вкъщи и видя, че сериозно съм решила да го напусна, рухна. Никога не съм допускала и очаквала да видя това около двуметрово ченге да изпитва такъв страх. Той се молеше и убеждаваше, и хленчеше. Беше като малко дете. Почувствах голямо съжаление към него. Той се закле, че ще спре да се вижда с тази жена, ако остана, ако му дам още един шанс. Така и направих. Останах.

За Ед Ники все още представлява неговата майка. Той не може да остави да си отиде жената, която вижда като първичен източник на родителски грижи и любов.

Ед направил максималното, за да държи извънбрачната връзка в тайна от Ники, но други мизогинисти не правят това усилие. Нейт например бил много открит и нахален за изневерите си с жените от персонала. Лорейн ми каза:

Мразех да ходя с него на каквито и да е фирмени прояви, защото трябваше да се преструвам, че не забелязвам как флиртува с тази, която беше „фаворитката“ в момента. Той ме оставяше сама, докато танцуваше с тези жени и правеше постоянни демонстрации точно пред мен. Беше ужасно унизително.

Нейт използва своите извънбрачни връзки да наказва и унижава своята жена, както и да задоволява сексуалните си и емоционални потребности.

Други мизогинисти може да използват извънбрачните си връзки като начин да се подсигурят, че никога няма да бъдат сами. Те създават резервен вариант за себе си, така че да не трябва да се притесняват, че ще останат без жена.

Съществуват много фактори, които влизат в сложната област на изневярата и не всички мизогинисти са неверни. Но за тези, които са, любовните забежки са често друга област, в която тези мъже преработват своите детски страхове, потребности и конфликти.

Зависимостта и страхът от изоставяне

Всички описани дотук мъже, когато станат възрастни, изпитват дълбоко двойствени чувства към жените, основаващи се до голяма степен на взаимоотношенията им с техните майки. Видяхме също как те пренасят тези чувства върху жените, с които се свързват. Веднъж направил това, мъжът започва да вярва, че е толкова зависим от своята партньорка, колкото е бил от своята майка.

Силата на тази зависимост е толкова голяма, колкото силата на ужасното опасение, че тя ще го напусне. Непоносимите му страхове от това да е сам, от това, че няма да може да се справи и от това, че ще бъде смазан от безкрайна пустота, го обхващат отново. Хронологически той е възрастен, но психологически е все още изплашено дете.

Всички контролиращи поведения, които мизогинистът използва срещу своята партньорка, идват от дълбокия му страх, че ще бъде изоставен. Това е страх, от който трябва да се защити на всяка цена. В усилията си да потуши тревожността си, той се опитва да постигне контрол върху своята партньорка чрез разрушаване на нейната самоувереност, така че тя никога да не може да го напусне и той да бъде в безопасност.