Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (16) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава четиринайсета
Получаване на професионална помощ

Ако сте изпълнили всичко, което ви предложих, вашата връзка вероятно се е успокоила и отношенията ви са станали по-хармонични. Все пак положението може да бъде много далеч от това, което бихте искали. Дори да сте поели рискове и да се отнасяте по нов начин към партньора си, може да има много положения, при които вие няма да успеете да се справите с него. В резултат на това може да откриете, че се плъзгате обратно към вашето старо, разрушително поведение. Ако това ви се случи, време е да обмислите получаването на професионална помощ.

Много хора все още се придържат към идеята, че да се нуждаеш от такава помощ е знак за слабост; те вярват, че ние можем както да поставим диагноза, така и да излекуваме техните емоционални проблеми. Разбира се, това не е истина. Да потърсиш помощ, когато се нуждаеш от нея, е знак за кураж, сила и интелигентност. Ако сте се опитали със свои сили, но не можете да постигнете задоволително равнище на вашите взаимоотношения, отговорът е терапия.

Пациентът е връзката

Когато Ники открила извънбрачната връзка на Ед, тя искала да го напусне, но решила да остане, защото той й се молел за още един шанс. След кратък втори меден месец бракът им скоро се върнал към предишното си състояние и Ед възобновил извънбрачната си връзка. Неговото собственическо отношение, доминирането и изневярата донесли на Ники мъчителна емоционална болка. Когато се опитала да му каже как се чувства, той бързо й обърнал гръб. Казал й, че това е неин проблем, а не негов. Думите му: „Ако искаш да си нещастна, давай напред. Аз нищо не мога да направя“, я накарали да повярва, че тя наистина е тази, която е виновна. Ед още повече я убедил, че ако се научи да контролира своето поведение и емоциите си, всичко ще бъде наред в брака им. В този момент Ники започна терапия при мен.

Ники и аз работихме заедно, докато тя стана по-спокойна и се почувства по-добре. Все пак в нейния брак имаше сериозни трудности. „Ако искаш да го запазиш, й казах аз, важно е Ед също да дойде на терапия.“ След като и двамата бяха отговорни за срива на техния брак, и двамата трябваше да работят, за да го възстановят.

Както можеше да се предвиди, Ед се съпротивляваше много на идеята да започне терапия. Той се съгласи да ме види, едва след като Ники го заплашила, че ще го напусне, ако не го направи.

Ед излезе изключителен мъж. След първоначалната му съпротива сега той искаше да се изправи лице в лице със своите демони, и минали, и настоящи. На последната ни среща Ед направи това забележително изказване:

Аз наистина вярвах, че няма нищо погрешно в мен. Всичко си беше единствено неин проблем. Дори моята извънбрачна връзка беше по нейна вина, защото аз мислех, че тя е фригидна. Беше наистина сътресение да дойда тук и да разбера, че аз съм този, който е бил студен и жесток към нея. Преди не го осъзнавах. Мисля, че едно от най-лошите неща, през които преминах, беше да разбера, че съм я отблъснал от секса.

Трудно беше да си призная моята част от проблемите, но сега и двамата наистина сме щастливи. Аз не се притеснявам, когато тя е навън. Не седя в патрулната си кола, като си представям как се забавлява с някой друг. Сега имаме истински брак вместо борба за надмощие и се чувствам чудесно.

Бях развълнувана да чуя това. Старата схема преследвач — жертва беше разрушена и взаимоотношенията имаха този естествен характер.

За съжаление Ники и Ед бяха изключение, а не правило. Аз и много мои колеги, както мъже, така и жени, на терапевтичните сеанси сме срещали незначителен брой мизогинисти.

Като цяло, мизогинистите гледат на терапията като на заплаха за своя контрол и доминиране вкъщи. Чувствата, които мотивират промяна — вина, угризения, разтревоженост и тъга — не са значима част от емоционалния спектър на мизогиниста. Следователно тези мъже не са добри кандидати за процеса „вътрешно вглеждане“, което изисква психотерапията. В допълнение на това, тъй като мизогинистът не желае да поеме отговорност за своята част от проблема и не е унижен достатъчно, за да бъде мотивиран да потърси помощ, когато намери пътя към терапията, то обикновено е с идеята, че терапията ще „оправи“ партньорката му.

Моят опит с Марк и Джаки е типичен в това отношение. Марк дойде на терапия по настояване на Джаки и ми се представи като мъж, който е лудо влюбен в съпругата си. Той не обичаше да я слуша на нашите сеанси и изглеждаше изцяло смаян от това, колко нещастна се чувства тя с него. Той гледаше на времето, което прекарвахме заедно, като на социален контакт — разказваше дълги истории за детството си и за проблемите в бизнеса. Беше много забавен и очарователен, но аз виждах, че ще е изключително трудно да го накарам да се самоанализира. Единственият проблем, който имаха според Марк, беше, че постоянните опявания на Джаки за провалите му в бизнеса уронваха самоувереността му. Той настояваше, че всичко ще се оправи между тях, ако аз можех по някакъв начин да накарам Джаки да бъде любяща и подкрепяща, както е била в началото, когато се оженили. Последната среща, която имах с тях двамата протече приблизително по следния начин:

Сюзън: Джаки ми каза за епизодите на огромно емоционално насилие от ваша страна. Вие крещите, плашите я, карате я да плаче и я обиждате. Така ли се държите с човек, за когото казвате, че обичате?

Марк: Е, вие знаете, малката Джаки е много драматична. Тя е склонна да преувеличава нещата. Ядосвам се. Виновен съм, както се твърди. Но да обиждам? Никога не съм казвал нищо на тази жена, освен че е любовта на живота ми, най-красивата, най-привлекателната сексуално, най-вълнуващата жена, която някога съм срещал. Кажете ми сега какво обидно има тук.

Сюзън: Казвате ли, че нямате никаква роля в стреса и нещастието, което и двамата изпитвате в този момент?

Марк: Наистина имам. Взех няколко много лоши делови решения.

Сюзън: Не искам да слушам за бизнес. Какво ще кажете за вашата роля в отношенията ви?

Марк: Всичко, което съм правил, е да се опитвам да й дам сто и десет процента от себе си. Не излизам да пия и да гуляя с приятели. Никога не съм я удрял. Никой не е бил по-отдаден, отколкото аз на тази жена. Но в един момент тя възприе идеята, че трябва да държи юздите. Прие налудничавия принцип, че ще контролира всички пари и ще ме държи на издръжка.

Джаки: Аз казах, че ще внасям моята заплата в отделна сметка, така че да съм сигурна, че сметките ще бъдат платени.

Марк: Не съм бил на издръжка никога, няма да бъда и сега. Няма жена, която да ми каже какво да правя.

Сюзън: Парите са друга тема, Марк. Ние говорим за малтретиращо поведение.

Марк: Чуйте, аз я обичам и искам да остана с нея. Това прави ли ме лош човек?

Сюзън: Ако твоето поведение е както тя го описва, да, понякога ти си лош човек.

Марк: Е, сладката ми, може би това, което трябва да видиш, е фактът, че не обичаш много мъжете. При кого отивате вечер вкъщи?

Сюзън: Сега не говорим за мен. Говорим за вас. Вие сте тук, защото вашият брак се разпада — бракът, за когото твърдиш, че цениш и искаш, с жената, за която твърдиш, че цениш и искаш. Но в нито един момент за този цял час ти не призна, че имаш поне петдесет процента от отговорността за проблемите между вас.

В този момент Марк стана и каза: „Очевидно е, че ако трябва да бъда на терапия, то това трябва да е с някой, който разбира повече от бизнес“. С тези думи той напусна.

Ако аз бях по-малко директна и конфронтираща се с Марк, той щеше да е доста доволен да продължи разказа за своите забавни случки, навлизайки дълбоко в историята, изобщо да бъде душата на терапевтичната сбирка. Както много мизогинисти, винаги когато обръщах обвиненията към него, той се прикриваше зад думи, чар и шеги. Когато това не вършеше работа, се опитваше да ме атакува. По време на терапията той не допускаше да обсъждаме неговата вина в отношенията им.

Ако един мъж не е склонен да признае, че той е поне толкова отговорен, колкото и партньорката му, за трудностите във взаимоотношенията им, терапията няма да му помогне.

Съществува обаче една група мъже, които аз наричам псевдомизогинисти, които могат да са много възприемчиви към терапията. Това са мъже, които в детството си са били безумно обичани от майките си и които са пораснали, вярвайки, че всички връзки с жени ще наподобяват тази с майките им — т.е. ще удовлетворяват всички техни потребности и удоволствия. Ако псевдомизогинистът се свърже с жена, която няма самочувствие и не може да отстоява своите потребности и която вярва, че всяко себеутвърждаване от нейна страна ще доведе до раздяла, той може да завърши с поведение като мизогинист. Все пак той не е истински мизогинист. Неговото неприятно поведение се дължи на това, как е научен да се държи, за да получи това, което иска, а не от омраза или страх от жените. За този тип двойки консултациите могат да бъдат много ефективни. Той може да бъде типът мъж, който може да осъзнае поведението си и това, че оскърбява партньорката си. Вероятно ще каже: „Никога не съм знаел, че се чувстваш така. Наистина съжалявам. Ще се опитам да обръщам повече внимание на твоите чувства“.

Съпротивата на мизогиниста към терапия

За съжаление повечето мизогинисти, когато ги помолят да дойдат на консултации с партньорките им, отговарят: „Ти имаш проблеми, не аз“. Това стандартно отбягване удобно хвърля върху жената целия товар на отговорността. Някои от другите типични отговори, които мизогинистите използват, за да избегнат консултациите включват:

• Аз знам как да реша собствените си проблеми. Нямам нужда някой терапевт да ми казва как да живея живота си.

• Аз съм такъв. Не мога да се променя. Ако ти искаш да се промениш, давай.

• Познавам много хора, които са били на терапия, и това не им е помогнало.

• Не можем да си го позволим.

• Терапевтите са по-луди от пациентите си.

• Нямам време.

• Ти се омъжи за мен такъв, какъвто съм. Приеми ме или се махай.

Бих искала да мога да вдъхна повече надежда на пациентките си по този въпрос, но за съжаление истината е, че са рядкост мизогинистите, които са склонни да приемат терапия. Понякога мизогинистът ще се съгласи да опита терапия, ако партньорката му го заплаши, че ще го напусне, но в много случаи тези заплахи не помагат. Ако вашият партньор е толкова непреклонен, че отказва помощ, много е възможно той по-скоро да рискува да ви загуби, отколкото да промени поведението си.

Не се отказвайте от надеждата. Много църкви и синагоги предлагат на двойките разнообразни възможности за консултации и семинари за общуване. Ако партньорът ви откаже да опита терапия, може би ще се съгласи да отиде на уикенд за семейни двойки, спонсориран от една от тези организации. Тези семинари и уикенди за проблемни семейни двойки са краткосрочни и ограничени, но те могат да осигурят на вас и вашия партньор нови перспективи в отношенията ви.

Такъв беше случаят с моите пациенти Каръл и Бен. След двайсет и шест години брак Каръл вече не можеше да търпи собственическото отношение на Бен. Когато той отказал да отиде на брачна консултация, тя предложила да опитат уикенд за двойки с брачни проблеми. Бен бил склонен да го направи, за да я успокои. По време на този уикенд Бен осъзнал за първи път колко нещастна е жена му. Той разбрал, че неговият избор се свежда до това: да я изгуби или да се съгласи да потърси професионална помощ. Работих с тях малко повече от година и когато стана време да приключат терапията, Каръл написа на Бен това трогателно писмо:

Мой скъпи Бен,

Когато се оженихме, ти беше моят рицар в блестяща броня. През тези първи пет години ние проведохме много битки. Родиха се двете ни момичета. Бизнесът ти се изправи на крака. Тогава ти започна да ставаш много деспотичен. Напредваше в кариерата си и говореше за нея по цял ден и по цяла нощ, а аз бях ангажирана вкъщи с бебетата. Ние се отдалечавахме все повече един от друг. Беше въртележка… добри времена, лоши времена, нежност и тормоз. Знаех, че имаш нужда от мен, но се чувствах извън живота ти.

Ти се подиграваше на моето желание да получа образование. Когато накрая ме пусна на училище, ме преследваше през цялото време за това. Опитваше се да пречиш на моята работа непрекъснато. Отне ми повече от десет години да получа научната си степен от колежа, но накрая я взех. От една страна, ти ми помагаше, като плащаше, но от друга — се подиграваше. Ти дори ми се надсмиваше пред децата за това. Въпреки че те обичах, понякога изпитвах омраза и бях готова да те напусна.

Тогава отидохме на уикенд за решаване на брачни проблеми и всичко започна да се променя. След като ти се съгласи да дойдеш с мен и да се срещнеш със Сюзън, започна цялата промяна. Сега аз наистина се чувствам добре, а и нашият брак се подобрява. Ние и двамата се променихме толкова много напоследък. Разбираме се взаимно всеки ден все повече. Доверието, което чувствах в първите години на брака ни, се връща отново. Чувствам се по-жизнена по отношение на нас двамата, отколкото когато и да е било преди. Моята любов към теб расте и аз се чувствам все по-сигурна и по-отдадена на нашите взаимоотношения.

С огромна любов, Каръл

Да видиш дългогодишен брак, като на Каръл и Бен да се променя и да се подобрява е много вълнуващо преживяване. Уикендът за двойки с проблеми, който те посетиха заедно, даде искра за нов живот на тяхната връзка.

Помощ за вас

Дори всичките ви усилия да заведете партньора си на консултации да пропаднат, все още можете да получите помощ. Добрият терапевт може да ви подкрепи, както и да ви освободи от емоционалната болка.

Ако вие живеете с мизогинист, е възможно да сте загубили много от вашата самоувереност и чувство за собствена ценност. Трябвало е да приемете негативното мнение на вашия партньор за вас и сте стигнали до съмнение относно вашите собствени възприятия, така че вече не знаете кое е реално и кое не е. При терапията можете да изразите чувствата си и да утвърдите собственото си, и то реално виждане за вашата връзка.

Терапията може също така да ви даде шанс да се отдалечите малко от центъра на конфликтите. Това ще ви помогне да подредите нещата така, че да можете да направите нови избори и да достигнете до нови решения, продиктувани не от страх, а от вашите интереси. Има много повече възможности пред вас, отколкото можете да видите сама.

Избор на терапевт

Ако сте решили да опитате психотерапия, първият ви въпрос вероятно ще бъде: „Как да избера подходящия терапевт?“. Това не е лека задача. Има много терапевти и много видове терапия, което да ви разколебае. Основно вие се нуждаете да намерите някого, с когото да се чувствате непринудени. Дори на първия ви сеанс с терапевта трябва да се почувствате изслушани, сигурни, приети, а не съдени. Ако продължите да се чувствате неловко с нов терапевт след няколко сеанса, доверете се на интуицията си. Не приемайте, че нещо не е наред с вас или че това е съпротивата ви към промените. Терапията се основава на комбинация от уменията на терапевта и личната връзка между терапевта и пациента. Това е интимен и понякога труден процес. Следователно връзката с вашия терапевт е толкова важна за вашето израстване, колкото и неговите или нейните познания и техники. Не си губете времето, енергията и парите с терапевт, който не разбира вашите чувства и потребности.

Моите лични убеждения са, че терапията трябва да бъде активна, насочваща и ограничена във времето. Терапевтът би трябвало да ви осигури много обратна информация. Твърде много терапевти седят пасивно и общуват малко с клиентите си, най-вече със случайни „аха“ или „как се чувствате във връзка с това“. Терапевт, който активно ви насочва към конструктивна промяна на поведението, ще ви спести много време и пари. Не се страхувайте да го смените, ако е необходимо. Вие сте пациентът и сте изцяло в правото си да задавате въпроси и да получавате конкретни отговори. Най-важно, не се страхувайте да вярвате на инстинктите си.

За да ви помогна в процеса на избиране, ето няколко неща, за които трябва да внимавате:

• Терапевтът седи зад бюро, така че има голяма бариера между двама ви.

• Обещава да ви излекува за два или три часа срещу голяма сума пари.

• Терапевтът е мъж, който отделя много време да коментира вашата привлекателност и/или да ви разказва подробности от сексуалния си живот.

• Терапевтът е основно пасивен и необщителен, седи облегнат назад и кима без повече коментари.

• Терапевтът ви казва, че ще са необходими много години, за да ви помогне.

Не вярвам да е от значение полът на терапевта. Това, което е важно, е неговото отношение към мъжете и жените. Много психотерапевти и по-специално психиатри и психоаналитици все още се обучават по традиционния фройдистки модел, който определя жените като несъвършени, истерични и мазохистични. Терапевтът фройдист, независимо мъж или жена, често вижда своята работа с пациентката в това да й помогне да се настрои по-адекватно към „подходящата“ й роля. В този контекст следва, че жената е научена да бъде покорна, да „отглежда“ и да подкрепя своя партньор независимо от това, как той се държи. Ако тя има собствени амбиции, окачествяват я като болезнено амбициозна и мъжкарана. Изненадващо е, че този архаичен модел все още съществува в огромна част от терапевтичната практика.

Някои мъже терапевти показват силно пристрастие в полза на мъжете, когато работят с двойки или с пациентки жени. Тези терапевти вярват, че ако в дадени отношения има проблеми, те на първо място трябва да са по вина на жената. Чувала съм мъже терапевти да казват: „Взаимоотношенията не може да са толкова лоши, колкото тя казва. Може би тя обича лошото държание и затова го провокира“.

За съжаление мизогинистите са жизнени и добре поставени във всички професии, а психотерапията е получила повече, отколкото й се полага. Поради факта, че професията облича терапевта с мантията на власт и авторитет и има тенденцията да дублира връзката родител — дете, мъжът терапевт, който не е изяснил собственото си отношение към жените, може да проведе погрешна терапия. Това положение е особено опасно за жени, чието доверие вече е било ерозирано от мизогинистка връзка. Ако тя се сближи с мъж терапевт, който поддържа същото отрицателно отношение към жените както партньорът й, всички отрицателни мнения, които чува за себе си вкъщи се подсилват в офиса на терапевта й. Жизненоважно е вие да обърнете сериозно внимание на това, как вашият терапевт ви кара да се чувствате. Ако в негово присъствие се чувствате точно както с партньора ви, вие сте попаднали на погрешен човек! Ако чуете някоя от следните забележки от вашия терапевт, време е да го смените:

• Вашият съпруг се опитва да поддържа някакъв ред в семейството.

• Ако бяхте престанали да сте толкова егоцентрична и му бяхте дали повече подкрепа, нямаше да го разстройвате толкова много.

• Вие се държите като лошо момиче.

• Вие провокирате неговия гняв.

• Може би се наслаждавате на страданието.

• Това не е толкова важно. Всеки се нервира.

• Ако искате той да е по-мил, защо не се опитате да бъдете повече жена?

• Някога мислили ли сте, че изисквате твърде много?

• Кой мъж иска жена, която е в състезание с него?

Също така, внимавайте за следните етикети:

• Кастрираща;

• Мъжемелачка;

• Истерична;

• Властна;

• Деспотична.

Джаки ми каза, че първо отишла на терапия, когато деловите работи на Марк ги докарали до ръба на банкрута. Тя ми разказа за своя опит с мъж психиатър:

Той ми каза, че аз съм твърде истерична и деспотична и че никой мъж не иска такава жена. Освен това ако поставям под въпрос усета на мъжа си за бизнес, той ще ме напусне. Междувременно Марк губеше всичките ни пари. Щяхме да изгубим къщата поради сделките му и аз обезумявах. Обаждах се на този лекар и той ми казваше: „Вижте, ние знаем, че основната патология е у вас. Вие реагирате прекалено, вие контролирате твърде много. Сега бъдете добро момиче и го оставете на мира. Оставете го да взима решения“. А аз казвах: „Но той губи всичко. Всичко пропада“. И той повтаряше: „Патологията е у вас“. И после спря да отговаря на телефонните ми обаждания.

По никакъв начин не искам да внушавам, че всички мъже терапевти са мизогинисти или че се държат зле с пациентките. Обратно, много от моите колеги мъже са чувствителни, грижовни и проявяващи разбиране към проблемите, които имат жените в своите взаимоотношения. Винаги ще си спомням една група, която ръководехме заедно с един млад психиатър. Една жена беше много объркана от проблемите в десетгодишния си брак. Тя разказваше серия от инциденти, при които нейният съпруг е бил изключително жесток към нея и я тормозел психически. После питаше какво погрешно е направила. Моят колега отговори:

Вие сте била емоционално тормозена много коварно и всекидневно. Това не е предположение. Това не е мнение и не е въпрос на сексуална политика. Вие се срещате с това всеки ден. Вие сте психически здрава, освен че не сте се научили как да се защитавате.

Поради това, че тази жена беше приела вътрешно толкова много от отрицателните мнения на съпруга си, за нея беше изключително важно да бъде утвърдена от друг мъж. Видях огромното облекчение и благодарност по нейното лице. Тя усещаше, че някой истински я е чул — може би за първи път от много години.

Терапията с някого, който ви цени и уважава, е чудесен дар, от който можете да се ползвате. Трябва да сте сигурна, че сте толкова внимателна при избора на консултант, колкото бихте били при избора на лекар за вашите деца. Погрешно избраният терапевт може да ви нанесе повече вреда, отколкото полза.