Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἠλέκτρα, 413 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)
Източник
sites.google.com

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Трети епизод

Влизат Орест и Пилад.

 

ОРЕСТ

Жени, дали сме правилно напътени?

Вървим ли точно там, където искаме?

 

ХОР

Що дирите, защо сте тук пристигнали?

 

ОРЕСТ

Отдавна търся къщата Егистова.

 

ХОР

Да, тя е тук. Добре са те напътили.

 

ОРЕСТ

Коя от вас в дома му би обадила

за нашето така желано идване?

 

ХОР (сочи Електра)

Хей тази — ако трябва да е свой човек.

 

ОРЕСТ (към Електра)

Отивай, жено, влез и обади им там,

че по Егист фокидци са пристигнали.

 

ЕЛЕКТРА

О, бедна аз! Дали не с доказателства

за тази вест, която ни донесоха?

 

ОРЕСТ

Не зная твоите новини. Изпрати ме

със вести за Орѐста Строфий, старият.

 

ЕЛЕКТРА

О, колко ме е страх! Що има, страннико?

 

ОРЕСТ

Във малка урна носим ние малкото

останки, както виждаш, на покойния.

 

ЕЛЕКТРА

Злочеста аз! Горко ми! Значи, вярно е,

и свойта горест виждам пред очите си!

 

ОРЕСТ

Ти плачеш над Орѐстовите бедствия?

Знай, неговото тяло е във тоя съд.

 

ЕЛЕКТРА

За боговете, ако той е в тоя съд,

аз моля, дай го, страннико, в ръцете ми,

за да ридая, да оплача себе си

и целия си род над този мъртъв прах!

 

ОРЕСТ (към прислужниците си)

Която и да бъде тя, предайте го

на нея. Тя го иска, както свой човек

и както родна кръв го би поискала.

 

ЕЛЕКТРА (Поема урната.)

Мой спомен за най-милия, единствена

останка от Орѐст! Как не с надеждите,

с които те изпращах, те поемам днес!

Днес само твоя прах държа в ръцете си,

а млад и бляскав те проводих някога!

О, по-добре сама да бях загинала,

преди да те изпратя в чужди краища,

откраднат и спасен със тия две ръце,

да беше паднал мъртъв още в оня ден,

та мъртъв да лежиш във гроб до татко си!

А днес без дом, изгнаник в чужди краища,

далеч от своята сестра — загина ти!

Не те измих аз, клетницата, с моите

ръце, не сбрах от огъня на кладата

злочестия ти прах — по обичаите!

За тебе чужди люде са се грижили,

ти идеш малък, в малка урна, бедни мой!

Нещастна аз! Напразни бяха грижите,

които аз със сладка мъка някога

за тебе съм полагала! И майка ти

не те е нивга като мен обичала!

И в къщи само аз те гледах — никой друг.

Ти винаги сестрица ме наричаше.

И всичко туй загина във едничък ден

със твойта смърт. Изчезна като вихър ти

и всичко ми отне. Загина татко ми,

умрях и аз. И ти си между мъртвите.

Врагът се смее, радостна до лудост е

престъпната ни майка. Ти ми пращаше

начесто вести, че ще дойдеш някога

самин да отмъстиш. Но ето, нашият

враждебен демон ми отне утехата.

И той сега ми праща вместо милото

лице безчувствен прах и сянка призрачна!

О, горко ми!

О, нещастен прах! Уви! Уви!

О, ужасен път! Горко на мен!

Ти тръгна в него, мили мой, и своята

сестра погуби! Братко мой, погуби ме!

Затуй ме приеми във свойто жилище —

мен, мъртвата, при мъртвия! Завинаги

да бъда в гроба с теб! Когато жив бе ти,

споделях с тебе участта ти. Мъртва днес

копнея да получа дял от гроба ти.

Че виждам аз, не знаят скърби мъртвите.

 

ХОР

Помнѝ, Електро, смъртен беше татко ти;

Орѐст — и той. Не се отчайвай толкова.

Еднакъв скръбен дял очаква всички ни.

 

ОРЕСТ

Уви! Какво да кажа? Колко бедна е

речта! Не мога да сдържа езика си!

 

ЕЛЕКТРА

Защо говориш всичко туй? Защо скърбиш?

 

ОРЕСТ

Не си ли ти оназ Електра, славната?

 

ЕЛЕКТРА

О, да, и в тъй плачевно положение!

 

ОРЕСТ

Горко ми! Колко скръбна е съдбата ти!

 

ЕЛЕКТРА

Защо въздишаш тъй за мене, страннико?

 

ОРЕСТ

О хубост, страшно и без срам погубена!

 

ЕЛЕКТРА

Не друга — ти оплакваш мене, страннико.

 

ОРЕСТ

Безбрачен и нещастен е животът ти.

 

ЕЛЕКТРА

Защо ме гледаш тъй и плачеш, страннико?

 

ОРЕСТ

О, аз не съм познавал теглилата ти!

 

ЕЛЕКТРА

Коя от моите думи ти разкри това?

 

ОРЕСТ

Видях, че в много скърби си потънала.

 

ЕЛЕКТРА

Все пак ти виждаш малко от бедите ми.

 

ОРЕСТ

Възможни ли са повече страдания?

 

ЕЛЕКТРА

Да, аз живея заедно с убийците.

 

ОРЕСТ

Чии убийци? Кой е той, убитият?

 

ЕЛЕКТРА

Баща ми. По принуда им робувам аз.

 

ОРЕСТ

Та от кого със сила си принудена?

 

ЕЛЕКТРА

Зове се майка — няма нищо майчино.

 

ОРЕСТ

Но как? С ръце те бие? Унижава те?

 

ЕЛЕКТРА

С ръце, със унижения, със всяко зло!

 

ОРЕСТ

И нямаш помощ, ни защита, някъде?

 

ЕЛЕКТРА

О, имах, но праха му вие носите.

 

ОРЕСТ

Отдавна те оплаквам аз, нещастнице!

 

ЕЛЕКТРА

Оплакваш ме на тоя свят единствен ти.

 

ОРЕСТ

Единствен аз болея от бедите ти.

 

ЕЛЕКТРА

Дали не си ни родственик отнякъде?

 

ОРЕСТ (сочи Хора)

Ще кажа, ако тия са приятелки.

 

ЕЛЕКТРА

Такива са. Говориш пред доверени.

 

ОРЕСТ

Ще чуеш всичко, ала махай урната.

 

ЕЛЕКТРА

Недей така, за бога, чуждоземецо!

 

 

ОРЕСТ

Послушай тези думи и не ще сгрешиш.

 

ЕЛЕКТРА

Най-скъпото не ми отнемай, моля те!

 

ОРЕСТ

Не ще допусна!

 

ЕЛЕКТРА

                        Ах, какво нещастие,

Орѐсте, ако ме лишат от гроба ти!

 

ОРЕСТ

Не казвай зло! Тук нямат място сълзите!

 

ЕЛЕКТРА

Но как! Оплаквам брата си, умрелия!

 

ОРЕСТ

Не бива да мълвиш такива приказки.

 

ЕЛЕКТРА

Така ли недостойна съм за мъртвия?

 

ОРЕСТ

Достойна си. Но този съд не е за теб.

 

ЕЛЕКТРА

Защо? Нали Орѐстовият прах е тук?

 

ОРЕСТ

Не, тук не е прахът, а само името.

 

ЕЛЕКТРА

Тогава де е гробът на злочестника?

 

ОРЕСТ

Той няма гроб. Защо е гроб на живия?

 

ЕЛЕКТРА

Какво говориш?

 

ОРЕСТ

                        Казвам само истина.

 

ЕЛЕКТРА

Нима е жив?

 

ОРЕСТ

                Ако съм жив самият аз.

 

ЕЛЕКТРА

Но ти ли си Орѐст?

 

ОРЕСТ

                                Сама виж пръстена

на татко и реши дали е истина.

 

ЕЛЕКТРА

О мило слънце!

 

ОРЕСТ

                        Мило е, съгласен съм.

 

ЕЛЕКТРА

О глас, дойде ли?

 

ОРЕСТ

                                Не разпитвай другиго.

 

ЕЛЕКТРА

Прегръщам теб?

 

ОРЕСТ

                        Навеки ще сме заедно.

 

ЕЛЕКТРА (към Хора)

О вий, жени любезни, вий, съгражданки,

вий виждате Орѐста, умъртвения

от хитър слух и пак спасен със хитър слух.

 

ХОР

Да, виждаме, дете, и сълзи радостни

очите ни струят при вашто щастие.

Комос

строфа

 

ЕЛЕКТРА (към Орест)

Дете, дете

на онзи, който бе за мен най-скъпият!

Пристигна най-подир,

намери се, дойде, видя любимите!

 

ОРЕСТ

Да, тук съм. Ала ти пази мълчание.

 

ЕЛЕКТРА

Защо пък?

 

ОРЕСТ

Мълчи, за да не чуе някой вътре!

 

ЕЛЕКТРА

Във вечната дева заклевам се аз —

в Артемида — че няма да трепна дори

        пред омразната жена,

затворена вечно вътре!

 

ОРЕСТ

Внимавай! И жените имат войнственост.

И ти я знаеш, ти си я изпитала.

 

ЕЛЕКТРА

Уви! Уви!

Ти ясно ми загатна за бедата ми —

незабравима и неизцелима —

която преживях!

 

ОРЕСТ

Аз знам и туй. Спомнѝ си тези работи

тогаз, когато заповяда случаят.

 

Антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

О, всеки миг,

о, с право всяко време според мене е

удобно за това!

Едва сега свободен е езикът ми!

 

ОРЕСТ

Съгласен съм. Но бди над свободата му!

 

ЕЛЕКТРА

Но как?

 

ОРЕСТ

Не говорѝ, преди да дойде време.

 

ЕЛЕКТРА

Та кой ще смени, щом ти ми дойде,

с мълчание моите думи сега?

        Нямах вест, не чаках аз,

а ето, че пак те виждам!

 

ОРЕСТ

Видя ме, щом безсмъртните ме пратиха.

… … … … … … … … … …

 

ЕЛЕКТРА

Щом в този дом

те пращат боговете, по-голяма е

и благодарността ми. Божа воля

за мене е това.

 

ОРЕСТ

Не спирам радостта ти, но страхувам се,

че може да те победи туй щастие.

 

Епод

 

ЕЛЕКТРА

Уви! Ти, който мина този хубав път

след толкоз време, за да се явиш при мен,

недей, като виждаш, че съм в зло…

 

ОРЕСТ

Какво недей?

 

ЕЛЕКТРА

Не ме лишавай, братко,

от радостта да гледам твоя поглед.

 

ОРЕСТ

Сам бих се сърдил, ако друг би пречил.

 

ЕЛЕКТРА

Съгласен си?

 

ОРЕСТ

Разбира се!

 

ЕЛЕКТРА (към Хора)

Скъпи приятелки, чух гласа,

        който не вярвах да чуя пак.

        Сдъ̀ржах своя гняв безмълвна

        и не смеех глас да вдигна,

нещастна аз!

 

Към Орест.

 

        Днес те имам. Ти пристигна

        с този лик любим при мене,

        който и в беди не ще забравя.

 

ОРЕСТ

Изоставѝ в речта си непотребното,

не казвай колко е престъпна майка ни

и как Егист пилее наште бащини

богатства, как ги пръска той по вятъра.

Че ценно време ще отнеме разказът.

Кажи това, което би подхождало.

Къде — открито или пък прикривани —

ще пресечем смеха на враговете си.

Но гледай да не се досети майка ни

по твоя лик защо в палата влизаме.

Плачи, като че вярваш във измамното

известие. А щом завършим хубаво,

на воля ще се смеем, ще се радваме.

 

ЕЛЕКТРА

Добре, мой братко. Твоето желание

ще бъде мое. Днешното си щастие

на тебе аз дължа, а не на себе си.

Не искам благо, ако то е свързано

макар и с малка твоя болка. Не добре

на своя бог-защитник тъй бих служила.

Останалото знаеш. Как не? Казах ти,

че днес Егист не е дома, че майка ни

е в къщи. И не бой се ти — сияещо

от смях не ще съгледа тя лицето ми.

Отдавна е в сърцето ми омразата.

Видях те и от радост няма никога

да спра да плача. Как бих спряла сълзите,

когато те видях в един-единствен ден

и жив и мъртъв? То бе тъй нечакано

за мен, че ако татко дойде жив сега,

не бих се никак чудила, бих вярвала,

че е пред мене. Щом така пристигна ти,

прави каквото искаш. Ако бях сама,

поне едно от двете бих постигнала —

спасение със слава, или — славна смърт.

 

ОРЕСТ

Мълчи, мълчи! Запътва се към изхода

отвътре някой.

 

ЕЛЕКТРА (към Орест и Пилад)

Влезте вие, странници,

с товара, който не отблъскват никъде

и който никой не приема радостно.

 

На сцената излиза Възпитателят.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Глупци сте вие, пълни сте с безумие!

За нищо ли не смятате живота си?

Или пък разум нямате в главите си?

Не виждате, че не до зло живеете,

а посред зло, и то посред ужасно зло!

Та ако аз не пазех тук, при портите,

вестта за ваште планове би стигнала

в двореца, преди там да стъпят вашите

нозе! Но взех аз мерки за предпазване.

Та оставете този дълъг разговор

и радостните безконечни викове

и влезте! Бавността при тези работи

е лошо нещо. Ей, настана сгодата!

 

ОРЕСТ

А как ще бъде там при мойто влизане?

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Прекрасно. Непознат ще си за всички тях.

 

ОРЕСТ

Ти съобщи, че съм умрял, нали така?

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

За тебе смятат, че си в преизподнята.

 

ОРЕСТ

И те се радват? А какво говореха?

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Да свършим първо. Всичко там е хубаво,

дори това, което е нехубаво.

 

ЕЛЕКТРА

Кажи ми кой е този, братко, моля те!

 

ОРЕСТ

Нима не го познаваш?

 

ЕЛЕКТРА

                                Непознат ми е.

 

ОРЕСТ

Не помниш кой ме взе от тебе някога?

 

ЕЛЕКТРА

Не.

 

ОРЕСТ

Онзи, който сам, благодарение

на тебе, ме отнесе при фокидците.

 

ЕЛЕКТРА

Нима е той, когото при убийството

единствен верен аз видях сред многото?

 

ОРЕСТ

Да, той е. Но недей ме пита повече.

 

ЕЛЕКТРА

Най-скъп светлик, единствени спасителю

на нашта къща! Как дойде? Та ти ли си

човекът, който ни спаси и двамата

от много зло? Ръце вий скъпи! Сладък труд

на твоите нозе! Кажи, как толкова

се кри! А бе до мен, и ме погубваше

с вестта си! Ти си носил толкоз радости!

Здравей, мой татко! Сякаш виждам татко си.

Здравей! Но знай — намразих те безкрайно аз

и те обикнах пак в един и същи ден!

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Но, мисля, стига! Ще изминат много дни

и много нощи, и за всичко станало

преди това, Електро, ще ти кажат те.

 

Към Орест и Пилад.

 

А вий, които тъй стоите — време е

за работа. Сама е Клитемнестра там.

Мъже там няма. Но ако се бавите,

мислете, че и с нея ще се борите,

и с други — многочислени и опитни!

 

ОРЕСТ

Да, няма нужда нашто начинание

от приказки, Пиладе. Нека влизаме

по-скоро и пред божиите образи

в преддверието приведем главите си.

 

Орест и Пилад, последвани от Възпитателя, влизат в двореца.

 

ЕЛЕКТРА

О Фебе, милостиво слушай двамата,

а с тях и мен, която с много дарове

ръце към теб в молитва съм простирала!

И днес, ликейски царю, без подаръци

в ръце, аз искам, моля те — бъди за нас

съюзник благосклонен в наште планове

и покажи на хората с какви беди

даряват боговете нечестивците!

 

Всички влизат в двореца.