Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἠλέκτρα, 413 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)
Източник
sites.google.com

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Първи епизод

ХОР

Девойко, и за тебе, и за себе си

дойдохме тук. Ако не казвам хубаво,

кажи ни ти и ние ще те слушаме.

 

ЕЛЕКТРА

Срамувам се, жени, ако помислите,

че моята печал е неумерена.

Така ме кара нуждата, простете ми.

Как може да постъпи благородната

жена — жена, която гледа бащини

беди, каквито виждам аз и ден, и нощ

как раснат и не намаляват никога?

От родната ми майка най-ужасното

ме сполетя. В палатите, във моите

палати, аз живея със убийците

на татко, в тяхна власт съм, те единствени

изричат отказ или пък съгласие.

А после? Как прекарвам, смяташ, дните си,

когато само видя, че Егист седи

на татковия трон и носи дрехите

на татко, че прелива там, в огнището,

на мястото, където взе живота му,

когато видя пълното безсрамие —

убиеца на татко — във леглото му

с разпътната ни майка — ако спящата

със него трябва майка да наричаме!

И тя е тъй безсрамна, че с престъпника

живее без боязън от възмездие!

Не, сякаш възхитена от делата си,

избра тя оня ден, във който някога

уби баща ми с хитрост, и във този ден

реди хора̀ и коли всекимесечно

във чест на боговете избавители.

Щом виждам туй, ридая аз, нещастната,

във стаята си, чезна и оплаквам там

това нещастно пиршество, наречено

на татко. Ах, не мога да поплача аз

така, че да олекне на сърцето ми!

Защото тази лъжеблагородница

ме хули и ми кряска непрекъснато:

„Омразна на небето! Само твоят ли

баща умря? Та друг човек не страда ли?

Дано загинеш и от тези плачове

да нямаш и на онзи свят спасение!“

Тъй хули. А дочуе ли от някого,

че той, Орест, ще дойде, спира яростна

и ми крещи: „Не си ли ти причината?

Не е ли твое дело? От ръцете ми

Ореста грабна ти и — скри го някъде!

Ала помни, че ще ти върна хубаво!“

Така ме лае. А до нея славният

съпруг я подстрекава все към същото.

Той — жалкият страхливец, той — злосторникът

той, който само с женска помощ действува!

А аз Ореста чакам — от бедите ми

да ме спаси, и гина аз, нещастната!

Той все се бави. А така и близките

надежди той погуби, и далечните.

Не може във такова зло, приятелки,

да бъдеш мъдра, благочестна! В зло ли си,

тогава зли ще бъдат и делата ти!

 

ХОР

Като говориш тъй, кажи, дома ли е

Егист, или го няма във палатите?

 

ЕЛЕКТРА

Не, то се знае. Не мисли, че иначе

могла бих да изляза вън. В полето е.

 

ХОР

Тогава, щом е тъй, ще можем с повече

спокойствие пред тебе да приказваме.

 

ЕЛЕКТРА

Каквото щете, питайте ме — няма го.

 

ХОР

Да, да, ще питам. Твоят брат — как мислиш ти —

ще дойде ли, или е в колебание?

 

ЕЛЕКТРА

Той каза, но не устоя на думата.

 

ХОР

Когато вършим нещо важно, бавим се.

 

ЕЛЕКТРА

И все пак незабавно го избавих аз.

 

ХОР

Юнак е той, ще подпомогне своите.

 

ЕЛЕКТРА

Да, вярвам го, не бих живяла иначе.

 

ХОР

Мълчи сега. Излиза от палатите

сестра ти, по баща и майка — твоя кръв.

Хризотемида. Виждам, носи дарове

в ръце — каквито носят на умрелите.

 

Влиза Хризотемида.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Защо отново си дошла пред портите

и пак приказваш, сестро? Та не искаш ли

да разбереш най-после, че на глупав гняв

безсмислено не бива да угаждаме?

Аз знам, поне за себе си — сегашното

ме мъчи тъй, че ако бих получила

подкрепа, бих си проявила чувствата.

Но смятам аз да свия днес платната си

и да не мисля, че навреждам някому,

когато само тъй ми се е сторило.

Желала бих и ти да правиш същото,

макар че, знам, не мойта реч е правилна,

а твоите мисли. Но свободна искам ли

да бъда, трябва да се слушат властните.

 

ЕЛЕКТРА

Ужасно! Дъщерята на такъв баща

забравя него, за да гледа майка си!

От нея са и тези наставления,

не каза ти ни думица от себе си.

Затуй съди сама — или си глупава,

или пък умна — но забравяш своите!

Ти каза преди миг, че ако имаше

възможност, би показала омразата,

а с мен, която диря отмъщение,

не действуваш, отбиваш ме от пътя ми.

Това не е ли подлост пред бедите ни?

Кажи ми, или чуй от мен — какво добро,

ако престанат моите ридания?

Живея ли? Знам — тежко, но доволна съм.

Безпокоя ги, като тача мъртвия

баща, ако това го радва в гроба му.

Ти казваш, че ги мразиш — празни приказки!

На дело ти си заедно с убийците!

На тях не ще се покоря аз никога,

дори да ми предложат твойте дарове,

с които се гордееш ти. Богат да е

животът ти, трапезата — препълнена!

А мене ще крепи това, че себе си

не унижавам. Твойта чест не искам аз.

Ти — също, ако беше с ум. На най-добър

баща ти би могла да носиш името —

носи това на майка си! За хората

ще бъде явно: ти предаде своите!

 

ХОР

Недейте с гняв! Словата и на двете ви

ще са полезни, щом ти чуеш нейните,

Електро, щом и тя изслуша твоите.

 

ХРИЗОТЕМИДА

На думите й аз, жени, съм свикнала

отдавна и не бих я заговаряла,

ако не бях дочула, че ужасно зло

я дебне, за да секнат плачовете й.

 

ЕЛЕКТРА

Какво е злото? Ако от сегашното

е по-голямо, няма да упорствувам.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Добре, ще кажа всичко, както аз го знам.

Решиха, ако не прекъснеш воплите,

да те изпратят там, където слънцето

не ще да виждаш. Жива, но в подземие,

далеч оттук, ще пееш за теглата си.

Та разсъди, да не упрекваш мен след туй,

че страдаш. Имаш време, вразумявай се!

 

ЕЛЕКТРА

Това за мене, значи, са намислили?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Да, щом Егист се върне във палатите.

 

ЕЛЕКТРА

О, затова дано по-скоро дойде той!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Какво си пожелаваш ти, нещастнице?

 

ЕЛЕКТРА

Да дойде, щом е взел това решение!

 

ХРИЗОТЕМИДА

За да те сполети беда? Без ум ли си?

 

ЕЛЕКТРА

За да избягам надалеч, далеч от вас!

 

ХРИЗОТЕМИДА

А за сегашния живот не мислиш ли?

 

ЕЛЕКТРА

Прекрасен е животът ми — за чудене!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Би бил, ако и ти разумно мислеше.

 

ЕЛЕКТРА

Не ме учи на подлост към приятели!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Не подлост — подчинение пред силните.

 

ЕЛЕКТРА

Ласкай ги ти. Това не е по нрава ми.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Да не умреш от глупост — все е хубаво.

 

ЕЛЕКТРА

Ако потрябва, ще умра за татко си!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ни прости баща ни, зная сигурно.

 

ЕЛЕКТРА

Такива думи одобряват подлите!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Тц пито слушаш, нито си съгласна с мен?

 

ЕЛЕКТРА

О, да — не съм изпаднала в безумие!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Отивам там, където съм изпратена.

 

ЕЛЕКТРА

Къде тъй? За кого са тези дарове?

 

ХРИЗОТЕМИДА

На татковия гроб ме праща майка ни.

 

ЕЛЕКТРА

Какво? На най-враждебния сред хората?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Когото тя уби — това е смисълът.

 

ЕЛЕКТРА

Кой близък я склони? Кому е хрумнало?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Това са, мисля, нощните й ужаси.

 

ЕЛЕКТРА

О богове, най-сетне помогнете ми!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ти виждаш ли надежда в страховете й?

 

ЕЛЕКТРА

Ако съня разкажеш, бих ти казала.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Но много малко нещо бих разправила.

 

ЕЛЕКТРА

Кажи го, нищо! Често дребни работи

погубват и възвеличават хората.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Мълви се, че насън видяла нашия

баща — явил се на света и втори път

живяла с него. И тогаз — в огнището

забил той оня скиптър, който носеше

преди той сам, а днес — Егист. От скиптъра

израсъл буен стрък, под който цялата

Микена мигом в сянка се намерила.

Разбрах това от едного, а чул я той,

когато тя на Слънцето разказвала.[9]

Не зная друго, знам това единствено,

че ме изпраща там от страховете си.

Заклевам те във боговете бащини,

не се погубвай безразсъдно, слушай ме!

Отблъснеш ли ме — в зло ще дойдеш пак при мен|

 

ЕЛЕКТРА

Не, мила, не поставяй върху гроба му

това, което носиш! Та греховно е

за татко от страна на неприятелка

да носиш дар и да преливаш гроба му.

По ветровете го развей, в пръстта го скрий

така, че да не стигне нищо никога

до татковия гроб. Когато тя умре,

във гроба да й бъде то съкровище.

С една реч, ако тя не бе най-дръзката

жена, не би преливала, омразната,

на този, който падна от ръката й.

Та помислѝ — ти вярваш ли, че мъртвият

със благосклонност би приел подаръка

на тази, от която като враг умря

посечен и която във главата му

отри петната кървави? Та мислиш ли,

че се изкупва със това убийството?

Не може! Оставѝ това! Послушай ме,

от своите къдрици и от моите

(горко ми!) отрежи върха. Знам, малко е,

но дай му туй, което имам — моята

разбъркана коса и този прост колан.

На колене молѝ — от преизподнята

да ни помогне срещу враговете ни —

и неговият син Орѐст, с могъщата

ръка, да стъпи върху враговете ни,

сам жив и невредим; а после гроба му

с ръка по-щедра ние ще обкичваме.

Аз мисля, мисля, че и той е с грижата

да й провожда тия страшни сънища.

Но, сестро, помогни сега — за себе си,

за мен, за най-любимия сред хората,

за нашия баща във преизподнята!

 

ХОР

Благочестиви думи! Ти, приятелко,

ще ги изпълниш, ако мислиш правилно.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ги изпълня. Не допуща правото

да спорим, трябва бързо да се действува.

Ще се опитам аз, а вий — мълчание

пазете, мили мои, за безсмъртните!

Защото, мисля, ако чуе майка ми,

горчиво ще платя, че тъй съм дръзнала.

 

Излиза.

Бележки

[9] Към тоя стих античният коментатор отбелязва: „У древните имало обичай — онези, които искат да отклонят от себе си нещастие чрез очистителна жертва, да разказват сънищата си на слънцето.“