Софокъл
Електра (6)

Втори епизод

 

КЛИТЕМНЕСТРА

На свобода пак, виждам, си заскитала.

Егист не е тук. Той не те оставяше

да се показваш вън, да хулиш своите.

Но днес го няма, а от мен не те е страх.

И много на мнозина си разправяла,

че съм жестока, своеволна властница,

че теб и всичко твое съм похулила!

У мене няма дързост, не — на злите ти

слова аз отговарям със злословия.

Баща ти е предлог за тебе винаги —

че бил убит от мен. От мене, хубаво

го знам, и да отричам е безсмислено.

Та Правдата го взе, не аз единствена!

Да беше с ум, и ти би й помагала.

Баща ти, за когото плачеш винаги,

посмя — един сред елините — твоята

сестра на боговете да пожертвува,^[12]

без сам, като баща, да знае мъките

на раждането! За кого, кажи ми ти,

я жертвува? Ще кажеш, за аргивците^[13]?

Не можеха да ми убиват чедото!

А щом за Менелай уби детето ми,

не трябваше ли да търпи възмездие?

Та нямаше ли той самият две деца,

чиято смърт бе по-уместна — походът

бе в полза на баща им и на майка им?

Или пък адът толкова жадуваше

да прибере не нейните, а моите?

Изстина ли, злодеецът, към моите

деца заради рожбите на брата си?

Това не е ли безразсъден, зъл баща?

Тъй мисля аз, макар и не потвоему.

Да беше с глас — туй мъртвата би казала.

А аз не се разкайвам за делата си.

Ако това не ти се нрави, хубаво

мислѝ — тогава чак осъждай другите!

 

ЕЛЕКТРА

Не ще речеш сега, че съм започнала

с обиди, та ми връщаш този отговор.

Но ако позволиш, и за покойния,

и за сестра си ще ти кажа нужното.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Съгласна съм, добре! Ако започваше

все тъй, не би ми никога досаждала.

 

ЕЛЕКТРА

Чуй! Татко, казваш, си убила. Има ли

по-срамно нещо от това признание?

Дали си права, или не — е все едно.

Но — не със право ти уби. Накара те

подлецът, с който днес живееш, казвам ти!

Запитай Артемида по чия вина

в Авлида ветровете е задържала.

Но не — не бива нея да разпитваме.

Веднъж баща ми, както чух, в дъбравата

на Артемида бил на лов. Подгонил там

един елен — петнист, рогат, — убил го той

и, горд, изрекъл нещо непочтително.

Латонината дъщеря^[14], разсърдена,

задържаше ахейците — тя искаше

баща ми дъщеря си да пожертвува.

Тя стана жертва. Другояче нямаше

път ни към Троя, нито към родината.

Принуден, той, а не заради брата си,

след дълга съпротива я пожертвува.

Но ако я уби — ще кажа твоето, —

за да помогне нему, мигар трябваше

от тебе да загине? По какъв закон?

Внимавай, учредявайки такъв закон,

да не попаднеш в зло и в разкаяние.

Ако един за друг ще се убиваме,

заслужено ти първа би загинала.

Но виж, не са ли мними твойте доводи?

Ако желаеш, обясни, защо и днес

ти вършиш най-позорното — с престъпника,

с когото умъртви баща ми някога,

живееш, та със него и деца дори

създаваш, а предишните, законните,

от честен брак родени, си отхвърлила?

Как туй да одобря? Нима би казала,

че тъй отплащаш пак за Ифигения?

Това е срамно! Зарад Ифигения

за враг да се омъжиш е безчестие!

Но аз не мога да те укоря дори.

Ти викаш постоянно, че за майка си

злословим. Аз пък виждам в теб не майка си,

а нашата сурова заповедница.

Животът ми е тежък в постоянните

страдания от теб и от съпруга ти.

А онзи, който с мъка се спаси от теб,

Орест — той влачи тежки дни, злочестият!

Виниш ме, че отглеждам отмъстителя

за твоите злодейства! Уверявам те,

че ако можех, и това бих сторила!

Сега — разправяй вред, че съм престъпница,

хулителка, изпълнена с безсрамие.

Но и да имах всички тези качества,

рода ти с тях едва ли бих посрамила!

 

ХОР

Аз виждам, тя кипи от гняв. А с право ли —

за туй не виждам да се е замислила.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, да мисля и заради нея ли?

Обиди тя с такива думи майка си,

на тая своя възраст! Та не смяташ ли,

че тя на всичко тъй без срам би дръзнала?

 

ЕЛЕКТРА

Макар и да не вярваш, знай, срамувам се

от всичко туй. Разбирам, неприлично е

това, което върша. Но омразата,

с която ти ме гледаш, и делата ти

ме принуждават да насилвам себе си.

Защото учи на позор позорното.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Безсрамно същество! Нали от моите

дела и думи днес приказваш толкова!

 

ЕЛЕКТРА

Говориш много ти, не аз. Ти действуваш,

а знайно е, делата правят думите.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Кълна се, дързостта ти ненаказана

не ще остане, щом Егист се върне тук!

 

ЕЛЕКТРА

Ти каза да говоря, а обхвана те

гневът. Не можеш да ме слушаш, виждаш ли?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Щом дадох да говориш всичко, няма ли

да ме оставиш богу дар да жертвувам?

 

ЕЛЕКТРА

О, жертвувай, та след това езика ми

да не виниш! Не ще приказвам повече.

 

КЛИТЕМНЕСТРА (към една прислужница)

Тез дарове, слугиньо, с плод отрупани,

вземи, за да отправя избавителни

молби към бога зарад страховете си.

 

Послушай, Аполоне, Покровителю,

молбите ми неясни. Не пред свой човек

приказвам, и не бива те на светлото

да се разплитат — в нейното присъствие,

за да не би, от злоба и със зъл език,

навред в града да пръсне празни слухове.

Така ме слушай. Тъй ще ти говоря аз.

Таз нощните двусмислени видения,

ликейски царю, ако носят щастие,

стори да се изпълнят. Но враждебни

ли са те, прати ги ти на враговете ми!

И ако иска някой с хитрост днешното

богатство да ми грабне, не допущай ти,

а дай ми невредим живот, и власт ми дай

над скиптъра в чертога на Атридите!

Да си живея с днешните приятели

благати дни, с онези от децата си,

които са добри и не създават скръб!

Ликейски Фебе, слушай снизходително

и дай на всички ни според молбите ни!

А пък макар че премълчавам другото,

понеже ти си бог, аз смятам, знаеш го.

Че Зевсовите рожби виждат всякъде.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Хей, чужденки, как бих узнал със сигурност,

дали са тез на цар Егист палатите?

 

ХОР

Да, те са, чужденецо, те. Улучил си.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Дали познах, че тази тук е негова

жена? Прилича — толкова е царствена!

 

ХОР

Добре улучи. Ето я, пред тебе е.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ (към Клитемнестра)

Здравей, царице! С радостно известие

до теб и до Егист ме праща ваш човек.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Благодаря ти, но кажи от кой човек

си пратен тук, това желая най-напред.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

От Фанотей фокидеца — със важна вест.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Кажи я, чужденецо! Щом приятелят

те праща, знам, вестта ще е приятелска.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Орест е мъртъв — с малко думи казано.

 

ЕЛЕКТРА

Горко ми! О! Загинах аз, нещастната!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, какво? Недей я слуша, страннико!

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Аз казах и ти казвам пак: Орѐст умря.

 

ЕЛЕКТРА

Сега съм вече мъртва аз, нещастната!

 

КЛИТЕМНЕСТРА (към Електра)

Ти гледай себе си,

 

                                а ти, вестителю,

ми разкажи подробно как загина той.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Ще кажа, затова са ме изпратили.

Когато той за празника на Гърция

дойде, за да участвува в делфийските

игри^[15], щом чу със звучен глас вестителя

да обявява първото надбягване,

излезе бляскав — всички се зачудиха.

И след като достигна края, тръгна си,

венчан с дара прекрасен на победата.

Не зная как при многото му подвизи

накратко да ти кажа за делата му.

Но знай едно: във всички състезания —

във бяг, във петобой и в двойно тичане —

получи той наградите. Зашепнаха:

„Щастливец!“ — щом го назоваха аргосец,

Орест по име, син на Агамѐмнона

със славната войска от цяла Гърция.

Тъй беше. Ала при беда, изпратена

от бог, не ще убегне и могъщият.

На следващия ден, когато слънцето

изгряваше, бе конното надбягване.

Излезе той сред много състезатели —

ахеец^[16], и спартанец, и от Либия

двамина, вещи в колесници с впрегнати

коне; сам той, с кобили от Тесалия,

бе пети; шести — етолиец^[17] с дорести

кобили; седми бе един магнезиец^[18],

а енианец^[19] белоконен — осмият;

от Атика свещена бе деветият;

десетият пък беше от Беотия.

Стояха там, където ги поставиха

с колите им, по жребие, съдиите.

Под медната тръба те в миг се впуснаха,

подвикваха и поводи разтърсваха.

И заеча игрището от тропота

на колелата. Сред праха, размесени,

те не пестяха ударите — всекиму

се искаше да изпревари о̀сите

и запъхтените коне на другия.

По гърбове и колела, задъхани,

изхвърляха конете пяна — късове.

А той държеше до самия краен стълб,

но без да се допре, отпуснал дясната

юзда и здраво стегнал само лявата.

Дотук добре вървяха колесниците.

Но буйните коне на енианеца

се втурнаха; при шестото и седмото

обръщане те блъснаха челата си

в колата на единия от двамата

либийци. От бедата на един човек

се сблъскаха и другите, и цялото

поле на Криза се покри с отломъци.

Видя това изкусният атѝнянин^[20],

извърна, опна поводи, и бурята

остана да бушува само в центъра.

Орѐст препускаше след тях с последните

кобили със надежда във самия край.

Щом вижда, че атинецът е в пътя му

самичък, плесва през ушите бързите

коне и го подгонва. Изравняват се

яремите — напредва ту единият,

ту другият с главите на конете си.

И сигурен, направи всички кръгове

той прав, на права колесница, бедният.

Юздите на завиващия вляво кон

отпуща после и незабелязано

се блъсва в стълба. Счупи се едната ос

и той се свлече от колата. Вплете се

в юздите. А щом падна той, конете му

се втурват към средата на игрището.

Щом паднал го видяха насъбраните,

избухнаха в ридания за момъка,

че тъй загива след такива подвизи!

Повлечен по земята, той протягаше

нозе нагоре, докато коларите

едва успяха да смирят конете му.

Развързаха го, цял във кръв. И своите

не биха го познали, да го видеха.

И още там на клада го положиха.

И в меден съд донесоха огромния

Орѐст, обърнат в жалък прах, избраните

фокидци, за да има гроб в родината.

Това ти известявам. Зная, тежко е,

ала да гледаш, както ние гледахме —

това е най-потръсващото зрелище.

 

ХОР

Уви! Уви! На древните владетели

родът загина, виждам аз, от корен!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво да кажа, Зевсе? Дали — щастие,

или пък ужас — но добър? А скръбно е,

че ме спасява моето страдание!

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Защо сега, царице, си угрижена?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, какво е майката! Обидена

дори, не ще намрази тя децата си!

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Напразно, значи, беше мойто идване.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Не е напразно! Как — напразно? Идеш ми

със сигурни известия за мъртвия,

за моя син, откъснат от гърдите ми,

от грижите ми, за да иде в чужди край

в изгнание! От своето забягване

не ме е виждал. Той ме обвиняваше,

че съм убила татко му, заплашваше

ужасно. И ни ден, ни нощ очите си

за сладък сън затварях аз. А времето

за мене вечно в смъртен страх минаваше.

Свободна съм сега от страховете си

пред нея и пред него. Че по-страшно зло

бе тя във моя дом, тя вечно пиеше

кръвта на моето сърце! Да, сигурен

от нейните заплахи е животът ми!

 

ЕЛЕКТРА

Нещастна аз! Днес имат място воплите

за твоята беда, Оресте! Майка ти

се гаври с теб! Нима това е хубаво!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

За него — да. Но теб не е постигнало!

 

ЕЛЕКТРА

О, слушай ти, възмездие за мъртвия!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Чу нужното, добре изпълни чутото!

 

ЕЛЕКТРА

Хулѝ, хулѝ! Настана твойто щастие!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Орѐст и ти не ще ми го разбиете!

 

ЕЛЕКТРА

Да, няма да те съкрушим, разбити сме!

 

КЛИТЕМНЕСТРА (към Възпитателя)

Ти би заслужил много дари, страннико,

да беше спрял безкрайните й викове.

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

И щом е всичко в ред, да си отида ли?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Не, туй не е в съгласие ни с моето

достойнство, ни с честта на господаря ти.

Влез вътре! А пък тая — остави я ти

да плаче тук за своите и за себе си!

 

ЕЛЕКТРА

Нима видяхте с болка и страдание,

със горък плач и с викове, нещастната,

да жали за сина си, за такава смърт?

О, не, със смях тя влезе вътре! Бедна аз!

Орѐсте, скъпи, как загинах с твойта смърт!

Ти вече си отиде и последната

надежда днес изтръгна от сърцето ми —

че жив ще дойдеш тук, на отмъщение

за татко и за мене! Накъде сега?

Самичка съм, осиротяла, нямам брат,

ни татко. Пак ще трябва да робувам аз

на най-омразни хора, на убийците

на татко. А дали това е хубаво?

О, не, аз няма да живея повече

при тях, а ще остана тук, пред портите —

животът ми ще чезне без приятели!

Пък нека ме убият, ако някому

дотегна! Че смъртта за мен е щастие,

животът — скръб! Не го желая повече!

Комос

Първа строфа

 

ХОР

Къде е гръмът на Зевс, къде е светлият Феб,

ако те виждат това и пак — спокойно в мрака го крият.

 

ЕЛЕКТРА

О! О! Ох! Ох!

 

ХОР

Защо плачеш, дете?

 

ЕЛЕКТРА

О!

 

ХОР

Не викай високо!

 

ЕЛЕКТРА

Ще ме погубиш!

 

ХОР

Как?

 

ЕЛЕКТРА

Ако будиш у мен

        вяра в онези,

        които са днес

        в адския дом,

        ще удвоиш

        моята скръб,

        а и без туй

        чезна аз.

 

Първа антистрофа

 

ХОР

Аз знам, че един властелин, че Амфиарай от жена

бил в златоткана мрежа обвит — и днес, мълвят, под земята…

 

ЕЛЕКТРА

О! О! Ох! Ох!

 

ХОР

… царувал могъщ.

 

ЕЛЕКТРА

О!

 

ХОР

Онази убийца…

 

ЕЛЕКТРА

Но тя загина.

 

ХОР

Да.

 

ЕЛЕКТРА

О, аз зная! Дошъл

        в тежката скръб

        мъстител. А аз —

        нямам в света

        никого днес!

        Мойто крило —

        него ми взе

        зла съдба.

 

Втора строфа

 

ХОР

Злочеста, злото е със теб!

 

ЕЛЕКТРА

О, знам сама, отлично знам —

препълнен е с горчивина

и с ужас целият мой живот!

 

ХОР

Знаем твоята скръб.

 

ЕЛЕКТРА

Не ме теши с надежди вече, щом като…

 

ХОР

Какво!

 

ЕЛЕКТРА

        … щом нямам помощта на родния,

на благородния си брат.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

На всички ни смъртта е дял.

 

ЕЛЕКТРА

Дори на конните игри —

тъй както моят беден брат —

заплетен в тънките юзди?

 

ХОР

Няма бедата ти край!

 

ЕЛЕКТРА

И как не? В чужди край! И не ръцете ми.

 

ХОР

О, скръб!

 

ЕЛЕКТРА

… грижовно в гроб са го положили!

Не бе оплакан той от мен!

 

ХРИЗОТЕМИДА

От радост, мила сестро, бързам толкова,

забравила приетото приличие.

Аз нося радост и успокоение

от бедствията, под които стенеш ти.

 

ЕЛЕКТРА

За мъките ми де ли би намерила

лекарство? Аз не виждам изцеление.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Орѐст е тук, о, знай, това е сигурно,

тъй както — че ме виждаш тук с очите си!

 

ЕЛЕКТРА

Не си ли луда, клетнице? Над моите

и своите беди не се ли смееш ти?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Кълна се в родното огнище — не на смях

говоря тъй, а казвам ти, че той е тук!

 

ЕЛЕКТРА

О, бедна аз! Кажи ми от какъв човек

си чула, та тъй лесно си повярвала?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Не друг, а аз самата ясни белези

видях и вярвам само на очите си.

 

ЕЛЕКТРА

Какво видя, нещастна, де си гледала,

та светят, сякаш трескави, очите ти?

 

ХРИЗОТЕМИДА

О, аз те моля, чуй ме и тогава чак

наричай ме разумна или глупава!

 

ЕЛЕКТРА

Приказвай, щом ти прави удоволствие!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ти разкажа аз за всичко видено.

Когато стигнах стария гроб на нашия

баща, видях, че тъкмо е преливан той

с потоци мляко от върха̀, че всякакви

цветя, каквито има, го обкичили.

Видях и се учудих. Заоглеждах се —

дали човек наблизо има някъде.

Спокойно беше вредом. Приближавам се

до гроба и съглеждам на самия връх

къдрица от коси, току-що срязана.

Щом я видях аз, бедната, в душата ми

проблесна роден образ.

Сякаш знак бе то

от него, от Орѐст, от най-любимия.

Докоснах я благоговейно, радостно

очите ми със сълзи се напълниха.

Сега — тъй, както и преди, — аз твърдо знам,

че гроба той е украсил, и никой друг.

Щом аз и ти не сме, кажи ми, кой ще е?

Но зная, че не съм го аз направила,

не си и ти. Та ти не можеш в храм дори

да идеш на молитва безнаказано!

Това не е по нрава и на майка ни,

и ако беше тя, не би го скривала.

Не, само от Орѐст са тези почести!

О мила, смелост! Над един и същ човек

невинаги стои един и същи бог!

Враждебен беше той, ала от този ден

за нас ще почнат, мисля, много радости!

 

ЕЛЕКТРА

О, колко страдам, че си толкоз глупава!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Какво? Не те ли радва туй известие?

 

ЕЛЕКТРА

Не знаеш де си, де те водят мислите.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Как тъй не знам, нали видях с очите си!

 

ЕЛЕКТРА

Злочеста, той е мъртъв. Мъртва с него е

и помощта. Не се надявай повече!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ах, страшно зло! Отде си го научила?

 

ЕЛЕКТРА

От онзи, който на смъртта присъствувал.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Къде е той? Ах, аз съм просто смаяна!

 

ЕЛЕКТРА

Във къщи — мил, приятен гост на майка ни.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Злочеста аз! Но от кого са сложени

на гроба тези многобройни дарове?

 

ЕЛЕКТРА

Аз предполагам — в памет на умрелия

Орѐст да са положени от някого.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ужасно зло! Аз бързах тъй зарадвана

е вестта си, а не съм и подозирала

в каква беда сме! Но сега към старите

беди аз виждам ново зло натрупано!

 

ЕЛЕКТРА

О да, но чуй ме, и ще облекчиш така

теглото на това ужасно бедствие.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Та мога ли да възкреся умрелия?

 

ЕЛЕКТРА

Не казвам туй, нима съм толкоз глупава!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Какво е туй, което бих направила?

 

ЕЛЕКТРА

Каквото кажа, извърши решително!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Щом има полза някаква — съгласна съм.

 

ЕЛЕКТРА

Но знай, не става нищо без усилия!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Каквото бих могла, ще бъде сторено.

 

ЕЛЕКТРА

Тогава слушай как реших да действувам.

Ти знаеш, че не можем да очакваме

подкрепата на свои хора — взе ни ги

смъртта, и ние с теб сами останахме.

Додето още чувах аз, че брат ни е

сред живите и че цъфти, надявах се,

че ще се върне тук за отмъщение.

Но той е мъртъв; днес към тебе гледам аз —

не бой се да убиеш с мене, с твоята

сестра, Егист, човека, който сам уби

баща ни! Днес пред теб ще се разкрия аз.

Та докога ще чакаш във бездействие?

Каква надежда храниш ти? Ти би могла

да плачеш за богатствата си бащини,

ти можеш да скърбиш, че вече толкова

години тъй старееш неомъжена.

Не се надявай, че ще можеш някога

да се омъжиш! Та не е без ум Егист,

че да допусне, за беда на себе си,

да се възземе твоят или моят род.

Ако последваш моето решение,

ще имаш благодарността на нашия

покоен татко, още — и на брата ни.

След туй — свободна ти си по рождение,

свободна ще се казваш и достоен брак

ще случиш. Всеки спира взор към честния.

Не виждаш ли, каква ще бъде твоята

и мойта слава, ако слушаш моите

съвети? Кой и чужденец, и нашенец

не ще ни хвали, щом ни види някъде?

„О, вижте тези две сестри, приятели,

които своя бащин дом избавиха,

които, без да мислят за живота си,

решиха да убият враговете си!

Тях трябва вред да тачим и обичаме;

на празници, на всенародни сборове

за храбростта им нека ги почитаме!“

Така ще казват вред за нас, и приживе,

и след смъртта ни с нас ще бъде славата.

Но, мила, слушай, помогни на татко си,

на брат си помощ дай и спри бедите ни,

спри своите беди, и знай, че срамният

живот е тежък срам за благородника!

 

ХОР

Говориш ли, или пък слушаш другите,

в такова дело твой другар е разумът.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Жени, ако с разсъдък здрав тя мислеше,

преди да заговори, би внимавала

тъй, както не внимава днес. Наистина,

как мислиш, та въоръжаваш себе си

с такава дързост и желаеш моята

подкрепа? Та не виждаш ли — жена си ти,

не мъж, и слаба пред врага е твоята

десница? Расне неговото щастие

със всеки ден, а бързо чезне нашето.

Кому, като замисля за такъв човек

убийство, то ще мине безнаказано?

Внимавай да не придобием повече

беди, ако дочуят този разговор!

Та нищо не помага, безполезно е

след подвига си да умрем с безславна смърт.

Смъртта не е най-страшното. Най-страшно е

да искаш да умреш и да не можеш.

Не, моля те, преди да сме загинали,

преди родът ни да изчезне целият,

гнева си обуздай! А всичко казано

ще крия като никога неказвано.

Но най-подир ела и ти на себе си

и, щом си слаба, отстъпи пред силните!

 

ХОР

Склони! Че няма по-добро за хората

от бдителност и от благоразумие!

 

ЕЛЕКТРА (към Хризотемида)

Не каза нищо ново. Бях уверена,

че ще отблъснеш мойто предложение.

Ще го извърша аз самата, с моята

ръка! Аз няма да оставя делото!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Уви!

Да беше с този ум, когато татко ни

умираше, ти всичко би извършила.

 

ЕЛЕКТРА

Духът ми бе по-слаб, но аз бях същата.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Старай се с онзи ум да бъдеш винаги!

 

ЕЛЕКТРА

Не ще помогнеш, виждам от съвета ти.

 

ХРИЗОТЕМИДА

Щом зло залавяш, зле ще бъдеш, ясно е!

 

ЕЛЕКТРА

Ценя ума ти, но страха ти мразя аз!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ще чуя и похвали от устата ти.

 

ЕЛЕКТРА

Това от мен не ще получиш никога!

 

ХРИЗОТЕМИДА

О, тук ще има да отсъди времето!

 

ЕЛЕКТРА

Върви си! Няма полза от словата ти!

 

ХРИЗОТЕМИДА

О, има, ала ти не виждаш ползата!

 

ЕЛЕКТРА

Върви и всичко разкажи на майка си!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Дотам не съм достигнала в омразата.

 

ЕЛЕКТРА

Към срам ме води твоето напътствие!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Не срам, а грижа за самата себе си.

 

ЕЛЕКТРА

И тъй, да следвам тази твоя нравственост?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Щом ти си умна, ние ще те следваме.

 

ЕЛЕКТРА

Добре говори тя, и чудно — пак греши!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Виж, болестта си определяш правилно.

 

ЕЛЕКТРА

Как? Според теб, не е ли с право казано?

 

ХРИЗОТЕМИДА

Наврежда ни понякога и правото.

 

ЕЛЕКТРА

Не ще се водя от такива правила!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ще разбереш, ако изпълниш плана си!

 

ЕЛЕКТРА

Ще го изпълня, а от теб не ме е страх!

 

ХРИЗОТЕМИДА

И ти не ще оставиш туй решение?

 

ЕЛЕКТРА

Не мразя нищо повече от лош съвет!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Ти не приемаш думите ми, явно е.

 

ЕЛЕКТРА

Отдавна е решено, не от днес е то!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Отивам си. Ти не приемаш моите

съвети, аз пък не приемам нрава ти.

 

ЕЛЕКТРА

Върви, не ще те диря вече никога,

дори горещо да желаеш! Глупост е

да тръгнеш да постигаш невъзможното!

 

ХРИЗОТЕМИДА

Добре, щом смяташ, че така е правилно,

така мислѝ. Ала когато бедствия

те сполетят, ще оцениш съвета ми!