Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il cimitero di Praga, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Стефан Тафров, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- NomaD (2014 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Умберто Еко. Пражкото гробище
Италианска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2012
Превод: Стефан Тафров
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“
Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД, Десислава Господинова
ISBN 978-954-655-281-5
Umberto Eco
Il cimitero di Praga
Copyright © 2010 RCS Libri S.p.A Milano Bompiani
© Стефан Тафров, превод, 2011
© „Megachrom“ — оформление на корица, 2012
© ИК „БАРД“ ООД, 2012
60/90/16
Печатни коли 31
История
- — Добавяне
16.
Булан
8 април
Капитан Симонини, тази нощ, след като прочетох ядосаната Ви бележка, реших да последвам Вашия пример, нищо че не съм си гледал пъпа, и започнах да пиша по един почти автоматичен начин, оставяйки тялото ми да движи ръката ми, така че тя да реши да си спомня онова, което душата ми е забравила. Този Ваш доктор Фройд не е бил глупак.
Булан… Виждам се как крача заедно с него пред една енорийска църква в покрайнините на Париж. Или пък беше в Севър? Спомням си, че ми казва:
— Да изкупиш греховете, които правиш срещу нашия Господ Бог, значи също и да се натовариш с тях. Да грешиш може да е мистично бреме и колкото по-интензивно грешиш, толкова повече изчерпваш низостите, които дяволът иска от човечеството, с което разтоварваш от тях нашите по-слаби братя, защото те не са способни да прогонят злите сили, които са ги поробили. Виждали ли сте някога онази papier tue-mouches[1], които наскоро са изобретили в Германия? Използват я сладкарите: накисват една лента в меласа и я закачат над тортите си във витрината. Меласата привлича мухите, те се налепят по лепкавата повърхност на лентата и умират там от глад, или пък умират, когато хвърлят гъмжащата от насекоми лента в някой канал. Та верният грешник трябва да бъде като тези мухоловки: да привлича върху себе си всяко безчестие, за да стане после лоно на очищението.
Виждам го в една църква, където, застанал пред олтара, трябва да „пречисти“ една ревностна грешница, вече почти погубена, която се гърчи на земята и сипе гнусни сквернословия и имена на демони: Абигот, Абрацас, Адрамелех, Хаборим, Мелхом, Столас, Зебос…
Булан е облякъл светите одежди, те са виолетови, епитрахилът е червен, навежда се над нея и произнася някакви думи, които приличат на заклинание за прогонване на зли сили, само че (ако съм чул добре) са на обратно: „Crux sacra non sit mihi lux, sed draco sit mihi dux, veni Satana, veni![2]“. После се навежда над каещата се и се изплюва три пъти в устата й, после си повдига расото, уринира в един църковен потир и го подава на клетницата. След това взима (с ръце!) от една купа нещо, което очевидно са изпражнения, и го размазва по разголената гръд на попадналата под властта на демоните.
Жената се мята по земята, пъшка, от устата й излизат стонове, които малко по малко заглъхват, и потъва в почти хипнотичен сън.
Булан отива в сакристията и си измива ръцете надве-натри. После идва при мен и въздъхва като човек, изпълнил тежък дълг: „Consummatum est“[3], казва ми.
Спомням си да му казвам, че идвам при него по поръка на една личност, която иска да запази анонимност и иска да се изпълни един ритуал, за който трябват парченца осветена нафора.
Булан се хили.
— Дяволски ритуали, така ли? Но ако в тях участва свещеник, той освещава нафората направо, като освещаването е валидно дори ако църквата му е отнела свещеническия сан.
Аз уточних:
— Не мисля, че личността, за която ви говоря, иска да организира дяволски ритуал с участието на духовник. Знаете, че в някои ложи пронизват нафората с кама, за да скрепят по този начин дадена клетва.
— Разбрах. Чувал съм, че един тип, който държи някакъв дюкян около площад „Мобер“, търгува с нафора. Можете да опитате с него.
Дали пък не сме се срещнали по този повод?