Умберто Еко
Пражкото гробище (10)

10.
Дала Пикола смутен

Драги капитан Симонини,

Тази сутрин се събудих с натежала глава и със странен вкус в устата. Това е вкус на абсент, да ме прости Господ! Уверявам Ви, че още не бях прочел Вашите наблюдения от снощи. Как да знам какво сте пили, ако не съм пил аз самият? И как един духовник може да познава вкуса на едно забранено и следователно непознато питие? Или пък не, в главата ми е каша, пиша за вкуса, който усетих в устата си, след като се събудих едва след като прочетох какво сте написали и внушението ми е дошло от него. И наистина, ако никога не съм пил абсент, как да знам, че вкусът в устата ми е от абсент? Сигурно е някакъв друг вкус, а Вашият дневник ме е накарал да реша, че е абсент.

О, Иисусе Христе, всичко това е, защото се събудих в собственото си легло и всичко изглеждаше нормално, сякаш целия този месец съм правил само това. Да, но от друга страна знаех, че трябва да дойда във Вашия апартамент. Там, или по-скоро тук, прочетох онези страници от дневника Ви, които още не познавах. Видях, че сте споменали Булан, и нещо ми просветна в съзнанието, но някак смътно и неясно.

Повторих на висок глас това име, изговорих го няколко пъти и от него мозъкът ми се разтресе, сякаш Вашите доктори Бурю и Бюро са ми сложили някакъв намагнетизиран метал върху тялото, или пък, знам ли, доктор Шарко е размахал пръст, или ключ, или разперена ръка пред мен и ме е вкарал в състояние на буден сомнамбулизъм.

Видях нещо като свещеник, който плюе в устата на жена, обзета от демони.