Фабиан Ленк
Мнимият крал (15)

Сладоледената принцеса

На следващия ден приятелите отново седяха в най-добрата сладкарница на света — „Венеция“ в Зибентан, и отново бе прекрасен летен ден.

— Надявам се Нилс да не мине отново оттук — каза Юлиан, като заби лъжичката си в шоколадовия сладолед.

— Може — съгласи се Леон. — Ние, както винаги, сме отлично въоръжени!

Юлиан се засмя.

— Прав си. От друга страна, ще е жалко за страхотния сладолед. А и джобните ми за месеца са на привършване.

— Хм, ако все още беше крал, щеше да си поръчваш колкото си искаш сладолед — каза Ким, която държеше Кия в скута си.

Юлиан поклати глава.

— Може и да звучи примамливо, само че не и за мен. Във всеки случай вече не. Не ми беше приятно да съм крал. Само като си помисля за ужасните шапки и обувки.

Леон се засмя.

— Намирам, че изглеждаше страхотно в тях, Юлиан!

Приятелят му присви очи.

— Не говориш сериозно, нали?

— Напротив!

Юлиан загреба орехов сладолед с лъжичката си и я изви назад като катапулт.

— Закълни се!

Леон отбранително вдигна ръце.

— Е, беше само шега!

Юлиан отпусна оръжието си.

— Е, добре — рече той. — Освен това дрехите далеч не бяха най-лошото. Всички тези слуги, които сновяха край мен, бяха ужасно изнервящи. Чувствах се така, сякаш съм под непрекъснато наблюдение.

— Аз пък, за разлика от теб, не бих имала нищо против да съм кралица или поне принцеса — неочаквано подметна Ким.

Юлиан и Леон я погледнаха изненадано.

— Ти ли?

— Ами да! Но само сладоледена^[1] принцеса във „Венеция“! — извика момичето и се засмя.