Даяна Палмър
Омагьосани от любов (7)

Седма глава

Бет се боеше, че няма да се възстанови. Поради анемията всяко движение беше истинско мъчение за нея. Държеше се на крака само с усилие на волята. Забеляза, че дубльорката й усилено репетира. Представленията трябваше да продължат, с или без примадоната. Само че как щеше да оцелее без заплатата, ако останеше без работа? Успя да отиде на следващата репетиция, но по средата се свлече на пода. Дейвид й помогна да се прибере.

— Май е по-добре да остана с теб — нерешително се спря той на вратата.

— Не прави глупости — сопна се Бет от леглото. — Сама ще се оправя. Малко съм се разкиснала, нормално е за бременна.

— Никак не е нормално! — Той въздъхна. — Добре, обади ми се в театъра, ако имаш нужда от нещо.

— Разбира се. — Опита да му се усмихне бодро.

— Хайде, поспи. Ще намина следобед.

— Не прекалявай, Дейвид. Нищо ми няма. Освен това, винаги мога да се обадя на Джанет.

— Няма значение дали на нея, или на мен.

— Просто съм свикнала сама да се грижа за себе си. А и господин Бартоломю…

— … е като истински баща, само да ти чуе гласа и ще дойде… Остави, Бет, чувал съм го сто пъти. По-добре помисли какво още можем да направим.

— Бебето и Бет няма да се предадат лесно, досаднико!

Дейвид се засмя и излезе. Тя въздъхна и зарови лице във възглавницата. След малко надигна глава и се загледа в старите си обувки. Едната почти се бе разлепила. Е, или ще трябва да внимава да не загуби тока, или ще ги даде на поправка. Отминало беше времето, когато можеше да ги хвърли и да купи нови. Вече не можеше да си позволи подобен лукс.

Всичко изглеждаше толкова безнадеждно! Колкото и да се стараеше, нещата вървяха от лошо към по-лошо.

Внезапно на входната врата се почука силно и настойчиво. Дейвид е, предположи тя с усмивка и стана да му отвори. Сигурно се връщаше да постои още малко при нея.

— Нали ти казах, нищо ми… — подхвана тя, докато наместваше секретния ключ. Отвори вратата и… замръзна — пред нея стоеше Къл, явно вбесен. Тя отстъпи назад. — Заповядай. — Обърна му гръб и го остави да затвори вратата. — Не ми казвай защо си тук. Джанет вече си призна.

— Само не ме убеждавай, че не си я накарала да ми се обади! — Зелените му очи горяха в закана.

Бет предизвикателно отметна глава и впери поглед в него.

— Давай, какво чакаш? Излей, каквото ти се е насъбрало.

— Не помня да съм се ядосвал така! — Гласът му беше равен. — И ти, и аз знаем, че детето не е от мен. Няма да ме върнеш, колкото и приятелки да намесваш в отношенията ни. Само още повече ще ме настроиш срещу себе си. Каквото и да говориш или правиш, няма да ме убедиш, че не си се позабавлявала с още някого!

— Не се навивай излишно. — Скръсти ръце на гърдите и решително изпъна рамене. — Не искам нищо от теб. И никога не съм искала. Дейвид и Джанет просто са загрижени за мен. Джанет ти се е обадила на своя глава. Много ще се радвам, ако повече не ми се мяркаш пред очите!

— Щом Хадисън е толкова загрижен, защо не се ожени за теб?

Започваше втръсналия й вече спор. Тя отчаяно вдигна ръце и се отправи към кухнята.

— По-добре да говоря с някой пън! — сопна се тя на джезвето, което плакнеше.

— Не съм дошъл да се караме — прозвуча зад гърба й. — Искам само да ти кажа, че ако не престанеш да ме сочиш публично като баща на това дете, следващата ни среща ще е в съда!

— Великолепна идея! — разсеяно промърмори Бет. — Вече виждам заглавията: „АКТРИСА ЗАБРЕМЕНЯЛА ОТ ТОАЛЕТНА ЧИНИЯ“.

— Престани! Няма нищо смешно!

Може би беше прав, но на Бет не й оставаше друго освен да се смее или да плаче, а вече бе плакала предостатъчно.

— Това обяснение е толкова добро, колкото и твоето! — Обърна се към него.

Джезвето зад нея закъкри.

— Глупачка такава — внезапно избухна Къл. — Не разбираш ли, че бих дал всичко, само и само аз да съм бащата? След толкова мои пиеси за бременни, след като мечтая за свои деца… Какво още да направя? Може би искаш да ти дам телефона на лабораторията, сама да провериш изследванията. — Видът му беше отчаян. — Това ли ти е нужно, за да проумееш колко абсурдни са обвиненията ти?

Бет мълчаливо наблюдаваше напрегнатото му лице. Изглеждаше състарен. Не си беше доспивал от дълго време, изглежда имаше неприятности. Вероятно някоя от неговите хубавици му създаваше проблеми. Тази мисъл я разстрои още повече.

— От теб е можело да излезе чудесен прокурор — замислено отбеляза тя. — Да пропилееш толкова патос и убедителност с някакви си артисти…

— Разбираш ли изобщо какво ти говоря?

— Съмняваш ли се, Къл? Толкова ли е трудно да схвана, че ме обвиняваш в измама? Само че това се отнася за теб — повиши тон тя, когато той опита да я прекъсне. — Твърдиш, че съм спала с още някой. Това показва само колко малко ме познаваш. Така си бях загубила ума по теб, че не бих допуснала друг до себе си. Как си ме представяш с друг любовник?

— Може би си пийнала малко повече на някое събиране…

— Или са ме изнасилили извънземни от летяща чиния?

— Не можеш ли да се държиш сериозно? — отново избухна Къл.

— В никакъв случай — отчетливо произнесе тя. — Защото, ако приема думите ти сериозно, ще трябва да изпадна в истерия. Тогава ще дотича господин Бартоломю и сигурно ще те убие. — Бет примигна. — Виж ти, каква идея!

— Бартоломю? — Присви очи. — Той често ли се отбива при теб?

— Така-а-а, давай, Къл, не спирай! Само един Бартоломю не стига. Защо не прибавиш и пощаджията и сополанкото от гастронома, и шофьора от автобуса, и продавача на сандвичи? Господи, аз съм била истинска проститутка! Погледна ли дали нямам червен фенер на входа? Може би…

— Стига! — изръмжа той.

— Защо? За да изсмучеш от пръстите си още по-чудовищни обиди? — Пое дъх и се зае да вади чашките за кафе. Наля воднистата кафява течност. Беше сипала по половин лъжичка от праха. Не заради кофеина, а защото вече не можеше да купува както по-рано. Какво да се прави, бебето искаше жертви.

„Горкото детенце! — мина й през главата. — Да му се падне такъв шантав баща! — Прокара ръка по заобления корем и се усмихна. — Нищо, миличко, всичко ще се оправи!“

Усети, че Къл е зад нея. Обърна се и видя, че е твърде близо. Изненадано се отдръпна.

— Къде ще седнеш? Всъщност нямаме голям избор…

— Този стол ще се разпадне всеки момент — сухо отбеляза Къл, но явно мислеше за друго.

— Виж там — небрежно махна с ръка Бет и понесе чашата си към продънения диван.

Чу го да отваря шкафовете, а после и хладилника. Последва още по-дълга пауза. Едва когато дочу дълга въздишка, се сети защо той се бави. Запасите й се състояха от малко мляко на прах и къс топено сирене — безплатни мостри от някаква фирма за диетични храни, парче хляб, суха супа, захар и сол. Щеше да има пари за продукти утре. Когато седна срещу нея, на лицето му бе изписано какво мисли.

— Няма да умра от глад — побърза да каже Бет с най-безгрижен израз. — Утре е денят ми за покупки.

— Трябва да се храниш пълноценно. Особено през първите месеци. — Не сваляше очи от нея, стиснал горещата чаша.

— Не може да бъде! Лекарят е пропуснал да ме предупреди.

— Ходиш ли изобщо на лекар? Джанет спомена, че трябвало да се откажеш и от прегледите!

— Това не те засяга.

— Съобщила ли си на родителите си?

— Не. — Кръвта се отдръпна от лицето й.

— О, Боже! — Къл подсвирна от изненада, после се премести до нея. — Предполагах, че поне те знаят.

— Едва ли ще понесат дъщеря им да има извънбрачно дете — тъжно призна Бет. — Майка ми има болно сърце, подобна новина ще я довърши. Двамата са много религиозни, Къл. Като малка винаги ме водеха на църква.

— Добре, тогава аз ще се погрижа за теб — отряза той с гримаса, сякаш тази мисъл му беше по-неприятна от зъбобол.

— Няма да го бъде, драги! — намръщи се тя. — По-скоро бих приела милостиня от някой престъпник, отколкото от теб.

— Да не мислиш, че така ще изкараш дълго?

— Другите как карат? И аз ще издържа. Гледай си любовниците и удоволствията, а ние с детето ще се грижим сами за себе си. Нали един ден и то ще порасне?

Той отново огледа корема й, после отвърна очи.

— Трябва да се храниш.

— Не съм останала гладна! Знам какво ми е необходимо. За нищо на света не бих пренебрегнала бебето. Трябва малко да пестя, затова не си позволявам всичко.

— Там е работата! — пламна той и процеди през зъби: — Това дете има баща и той трябва да се погрижи за теб!

— Така ли? Детето е само мое!

— Не ми повтаряй приказката за безгрешното зачатие!

— А ти как искаш? Ако ти вярвам, само така съм забременяла.

Къл скочи на крака. Едва се сдържаше. Ядосано я изгледа, надигна за последен път чашата и я остави на масичката.

— Така няма да стигнем до никъде — изрече след кратко мълчание. — По-добре да си вървя.

— Ето най-доброто решение! — Дългите й ресници трепнаха. — И не забравяй да поздравиш Мери, Кети, Шери, Тами или както се казва онази, с която си лягаш напоследък.

Думите й явно го вбесиха, но не й отвърна.

— Лека нощ. — Къл отвори вратата.

— Ще се погрижа Джанет повече да не те безпокои! — извика Бет след него. — Даже ако трябва да й зашия устата.

Вратата се затръшна. Когато го загуби от поглед, решителността й се стопи. Все пак бе доволна, че не му позволи да се наслаждава на нейната безпомощност. Сега вече сигурно не вярваше на чутото от Джанет. Щеше да се махне от живота й, най-сетне щеше да я остави на мира.

Мъжът навън не подозираше колко й е тежко. Стоеше гологлав под ръмящия дъжд, без да го усеща. По дяволите, как тази жена не можеше да проумее истината. Защо й беше да го убеждава, че е бременна от него? Не можеше ли да разбере какво значи тя за него? Закрачи по тротоара. Чувстваше се самотен и безпомощен. Това, което чу от нея, не му даваше покой. Беше казала, че прекалено го обича, за да тръгне с друг, и изглежда не лъжеше. Точно това го измъчваше — логиката в думите й. Наистина не беше способна да му измени. Би го забелязал веднага. Но тогава как…

Напрегна се да си спомни точно какво беше казал лекарят. „Вероятността да имате дете е нищожна“ — бе заключението на специалиста. Къл присви очи. Нищожна, но дали никаква? А ако не беше никаква… Значи, оставаше някаква възможност?

Веднага отхвърли тази мисъл. Бет си играеше с него. Отмъщаваше му, че я напусна, нищо повече. Сигурно не беше толкова увлечена по него, колкото показваше. Навярно бе тръгнала с другия веднага след заминаването му за Холивуд.

Предположението му се стори съвсем правдоподобно. Но в следващия момент се сети, че от заминаването му до новината за бременността й бяха изминали само три седмици. И нейната пълнота, и заобленият корем показваха нещо друго. Не бе забременяла в негово отсъствие. Това бе станало, докато бяха любовници! Ето какво не можеше да понесе.

Опомни се в супермаркета с кошница в ръка. Какво пък, ще й занесе нещо за ядене. Чието и да е детето, не можеше да я остави гладна. Хвана се, че мисли дали бебето ще е момче, или момиче. С усмивка си спомни необикновената външност на Бет, тъмнорусата й с червеникав оттенък коса, тъмните очи и светла кожа, луничките между извитите вежди, над красивия нос. Въздъхна. Дъщеричка с нейната външност би била голяма сладурана. А когато пораснеше, щеше да тръгне на срещи и момчетата щяха да тичат след нея. Усмивката отстъпи място на заканителен израз. Нямаше да позволи на никой да наскърби неговото момиченце! Само че, сети се, нямаше да е негово.

— … ще желаете ли още нещо, господине? — за втори път го попита момчето зад щанда за колбаси, с възможно най-учтив вид. Този мъж гледаше така, като че бе готов да убие някого!

— Моля? — стресна се Къл. Едва сега забеляза, че кошницата му е пълна. Тръгна към касата и извади портфейла си.

По пътя към квартирата на Бет отново се замисли. Нищо лошо нямаше в желанието да й помогне. Поне парите не бяха проблем за него. Толкова искаше да има дете — същество, нуждаещо се от грижи и обич. Единственото, което му липсваше в живота, бе обичта. Беше израснал откъснат от родителите си, зад стените на скъп пансион. Майка му и баща му не го искаха край себе си. Съвсем млад се запозна с момиче, което му се стори подходящо за съпруга. Направиха обичайните изследвания. Сам поиска да проверят способността му да има деца. И тогава започна неговата трагедия. Вече съвсем бегло си спомняше момичето. Съчини някакъв предлог, за да отменят сватбата и го остави, обляно в сълзи. От този ден се пазеше от подобно обвързване като от огън. Докато срещна Бет. Нито заробващите контракти и непосилният труд, нито стремежът да изглежда хладен и недостижим му помогнаха да я забрави. Продължаваше да се стреми към нея, въпреки убеждението, че между двамата е застанал друг мъж.

Почука на вратата, притиснал пакета с покупките към гърдите си, и нетърпеливо се ослуша. Бет чу ударите. Нямаше да им обърне внимание, ако не очакваше Дейвид или Джанет. Отвори и видя на прага Къл. Пак той!

— Върви си!

— Само след като оставя това в кухнята — отряза Къл. — И нито дума повече! Нали по-рано казваше, че си готова да пожертваш всичко, даже проклетата си гордост, заради детето? Ето, сега е моментът да го направиш.

Докато тя търсеше отговор, достоен за наглостта му, той влезе и започна да изпразва огромния плик.

— Няма да приема нищо от теб! — сухо заяви Бет.

— Ако искаш, го изхвърли през прозореца!

Подреди в хладилника сиренето, млякото и месото, заедно с пресните плодове, само при вида на които на Бет й потекоха слюнки. Появиха се и марули, и любимите й френски хлебчета. Усети в очите си сълзи и побърза да ги изтрие. Само това оставаше, да се разреве заради някакви си марули!

— Не са ми е необходими твоите подаяния! — подхвана тя.

— Все нещо ще ти допадне, миличка! — Смачка празния плик и го хвърли под мивката. — Квартирката ти е по-лоша, отколкото моята в Атланта.

— На теб никога не ти се е налагало да пестиш. — Бет зиморничаво пъхна ръце под пуловера. — Още тогава беше пълен с пари, чудеше се къде да ги пилееш!

— Да, но не бяха мои. — Той сложи обемист пакет с кафе на рафта и потърси с очи джезвето. — Предпочитам да печеля сам.

Бет пое дълбоко дъх и извърна поглед.

— Благодаря за покупките. Ще ти ги платя, като взема заплатата.

— Не съм искал такова нещо!

— Все пак ще го направя. — Изгледа го с най-неприязнения израз, на който беше способна.

— Сигурна ли си, че не си преродената Елизабет Първа? Сякаш си слязла от портрета, на който е най-нацупена!

— Вече едва ли мога да заслужа нейната репутация. — Отиде до прозореца и погледна сивата дъждовна картина навън.

— Разбрах, че заместничката ти репетира извънредно.

Беше я засегнал по болното място, но тя не се издаде.

— Да, вярно е. И сигурно от утре ще играе вместо мен. — Трябваше да се насили, за да изговори спокойно това, от което най-много се страхуваше. Ако не се върнеше на сцената, от какво щеше да живее? Тя заби очи в пода. — Изглежда трудно понасям анемията.

— Лекуваш ли се? — В гласа му прозвуча загриженост.

— Не е нищо сериозно. А лекарствата са скъпи.

— Така и предполагах. Ще ти донеса всичко необходимо.

— В никакъв случай! По-добре да умра!

— И дотам ще стигнеш, ако не се погрижиш за себе си. А за да съм сигурен, че ще го направиш — добави Къл и продължително я изгледа. — Реших да се оженя за теб!