Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Loveplay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2008)
Корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Омагьосани от любов

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Американска. Първо издание

ISBN: 954-11-0103-8

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Репетираха вече втора седмица. Джанет я беше поканила на вечеря, но Бет нямаше никакво време да отиде. Къл налагаше неимоверно темпо. Сега заедно с нея под ударите на гнева му редовно попадаше и Дейвид. При всяко негово дребно объркване Къл даваше воля на нервите си и постоянните му заяждания предизвикваха нови и нови грешки. През почивките тя и Дейвид прекарваха доста време заедно, няколко пъти я беше изпратил до вкъщи. Това бе достатъчно да вбеси Къл.

Днес обаче той беше направо извън себе си. Мяташе се по сцената като разярен бик. Не бе дошла обедната почивка, а Бет вече не издържаше. Знаеше, че Къл си отмъщава за станалото в парка. Щеше да стъжни живота й, както и на всеки, който имаше нещо общо с нея. Нямаше смисъл да продължава. По-добре беше да напусне и да потърси роля другаде. Не би издържала да гледа издевателствата над Дейвид. Не беше честно.

Когато всички излязоха, отиде при Къл. Завари го наведен над папката. Той вдигна глава, остро я изгледа и изръмжа:

— Какво? Не си ли гладна?

Тя скръсти ръце и сви юмруци, за да събере смелост.

— Напускам.

— Какво-о-о? — Къл се надигна.

— Напускам! Не е честно Дейвид да страда само защото се държи приятелски с мен! А може би целиш единствено да си отида. Така или иначе, постигна своето. — Подаде свитъка си.

Той само го погледна.

— Репетираме от две седмици. Вече не сменям артистите.

— Само ги инквизираш, нали?

— Сама поиска ролята, миличка — подигравателно рече той. — Както и Хадисън.

— И с това заслужихме отношение като към престъпници! Вече казах: съжалявам, че се явих за тази роля. Бог ми е свидетел, че повече няма да направя подобна грешка! Но ако това е причината Дейвид да страда, то…

— Той сбърка! Затова си изпати. И ще пати, докато греши. Очаквам от състава си съвършенство, а не детинщини! Ще изхвърля всеки, който не си гледа работата!

— Обаче гледаш само към нас двамата!

— За вас е по-добре да си учите ролите, вместо да се лигавите в кревата!

Бет го зашлеви — рязко и безцеремонно, без да се интересува от последствията. Той дори не мигна. Остави внимателно папката, хвана я през кръста и я огъна под напрегнатото си тяло.

— Чаках това! Молех се да те видя отново страстна и разгорещена!

Устата му се впи в нейната и годините на раздяла сякаш вече не съществуваха.

— По-силно — пошепна Къл над устните й. — Целуни ме, както в парка, когато лежахме на тревата и ти умираше да усетиш ръцете ми под блузата си. Помниш ли, Бет?

Тя помнеше. Изправена на пръсти, ръцете й го притеглиха, устните се разтваряха пред проникващия му език. Цялата гореше, изпаднала в унес, усещаше само устата му — твърда, събуждаща огнена страст. Той вдигна глава. Дишаше тежко, очите му пламенно търсеха нейните.

— Шест години! Но трябваше само едно докосване и те сякаш не са съществували. Желая те, и то повече, отколкото тогава!

Нямаше сили да му отговори, сякаш не можеше даже да диша. Също задъхан, той се наведе и я вдигна на ръце.

— Няма да можем да се любим на сцената, Бет, ала в моя кабинет има мека кушетка. Достатъчно е голяма, за да легнем и да си представим, че пак сме млади!

— Къл… — прошепна тя.

— Не, не говори, миличка! — също така шепнешком й отвърна той. Погали я с устни, докато отваряше с лакът вратата на кабинета. — Остави ме първо да те целувам няколко минути, за да притъпя този дяволски глад. След онази вечер постоянно халюцинирам, а насън те усещам в прегръдките си. Желая те!

Тя също го желаеше, стремеше се отчаяно към него, ала това само усложняваше нещата. Още беше девствена, въпреки че той не би го повярвал, а тя не би искала да провали всичко, като си позволи набързо да легне с него. Още го обичаше, дявол да го вземе! Все още! Въпреки годините, въпреки всички унижения! И го желаеше… Само че той искаше нещо, което не беше достатъчно.

— Къл, недей… — помоли Бет, когато той внимателно я положи върху дългата кушетка, жадно опипвайки я с очи през обтегнатите джинси и черната блуза.

— Няма смисъл да се съпротивляваш. — Легна до нея. — Колкото и да беше отдавна, не съм забравил погледа ти, замъглен от страст.

— Никога не си стигал докрай — разтреперана, напомни тя.

— Заради девствеността ти, миличка! — Пръстите му докоснаха твърдата гърда. — Не можех да ти я отнема — нали бъдещият ти съпруг би искал да е първият?

— А сега?

Дланта му я обгърна, очите следяха предателската реакция на тялото й, тръпнещо под милувките.

— Сега си на двадесет и пет и вече не си девствена. А и по всичко личи, че не се каниш да създаваш семейство. Сега е друго. Можем да сме заедно и да се любим.

— Това ще е секс, а не любов.

— Това, което ще дадем един на друг, не е само секс. Между нас има нещо повече и ти го знаеш! — Устните му се плъзнаха по гърдата й. Бет се изви, от гърлото й се откъсна стон. — Когато за първи път направих това, ти заплака! — Наслаждаваше се на покорното й тяло. — Лежахме под един дъб в парка. Целунах те и преди да разбереш какво правя, открих гърдите ти. Господи, колко хубава беше! Ти опита да протестираш, но те целунах… Ето така. — Ръката му се плъзна по блузата и бавно, грижливо я разгърна. Устните му опитаха голата кожа и втвърдения тръпнещ връх на гърдата.

Ръцете й импулсивно се стегнаха на тила му.

— Точно така беше — шепнеше той, докато сваляше блузата и устата му отново търсеше нейната. — Точно така, само че сега си още по-хубава и ме желаеш по-силно. Помогни ми…

Тя напипа копчетата на ризата и му помогна да я свали. Само веднъж бяха стигали дотук, през онзи вълшебен ден в парка, когато се прегръщаха, упоени от допира на телата си и болезненото желание да си принадлежат напълно…

— Ти си… — прошепна той. Голите му гърди притиснаха нейните. — Господи!

Цялата гореше. Беше толкова отдавна, бе чакала твърде дълго, бе го желала много силно и ето — сега щеше да го има! Та той също я желаеше!

— Къл! — Ръцете й галеха плещите, кръста, по-надолу, както тогава, когато го бяха довели до умопомрачение. — Къл, сега… Моля те…

— Желаеш ли ме? — тихо отвърна той, като повдигна бедрата й.

— Желая те!

Дланите се плъзнаха под джинсите й по топлите заоблености, бедрата му се наместиха между нейните.

— Погледни ме — дочу тя настойчивия му шепот. Отвори замаяно очи, усетила как се отпуска върху нея. Почувства парещата му близост и собствената си страстна готовност. Сякаш отстрани чу вика си — приглушен висок стон, изпълнен от щастие и копнеж. Видя лицето, очите му, поглъщащи я с жаден поглед. Безпощадно я притискаше.

— Сега?

— Сега! — прошепна задавено тя.

Устните му се разтвориха, очите не я изпускаха. Бедрата му се напрегнаха в бавен чувствен тласък.

— Така ли?

— Да! — изстена тя и се изви в дъга.

— Тук? — продължаваше изтезанието той, устата му се спусна над нейната.

Повече не бе в състояние да отговаря. Съзнанието й бе обзето от представата за неизбежното, тялото молитвено го очакваше.

— Първо ще те съблека. След това ти ще съблечеш мен. После ще те обладая тук, на кушетката…

Бедрата й продължаваха възбудено да се движат, докато ръцете му не ги укротиха.

— Не още — изпъшка той. — Не ме подлудявай, защото няма да мога да ти дам всичко, което искаш. Отпусни се, докато махна тези дрехи…

Ръцете му бяха на колана, когато външната врата хлопна. Погледите им се срещнаха, той изруга. Бет затвори очи, усетила как се отдръпва от нея и се изправя. Не можеше да помръдне. Остана легнала, с отметната блуза и голи гърди.

— Колкото и да ми се иска да те гледам, по-добре се облечи. Ей сега някой ще ни потърси.

— Аха… — Приседна и се загърна с треперещи пръсти.

Къл коленичи пред нея и нежно откри гърдите й. Очите му поглъщаха гледката с израз на обожание. Наведе се и устните му — меки, топли и влажни — докоснаха напрегнатото зърно и започнаха да го смучат. А когато пак бе премаляла от чудото на възбудата, усети как ръцете му закопчават блузата й.

— Тази вечер — каза той, като я гледаше в очите — ще те заведа вкъщи. И ще се любим цяла нощ…

В очите й заблестяха сълзи. Обичаше го. Изглежда всичките й мечти внезапно се сбъдваха. Как би могла да му откаже? Ако всичко, което можеше да има, беше една нощ с него, какво друго можеше да направи?

— Струва ми се, че съм те чакал цял живот. — Той стана да оправи ризата си. — Всяка жена, която съм докосвал през тези шест години, беше ти!

Признанието му отприщи нейните сълзи. Беше искрен — издаваше го всяка черта на лицето му! Но ако толкова я желаеше, не би ли могъл да изпитва към нея някакво чувство? Бет стана и започна да се реши. Изпитваше странно смущение пред него. Освободен от упойката на страстта, разсъдъкът й отново преценяваше трезво. Спомни си болката, когато я беше отблъснал. Имаше ли достатъчно сили да я преживее отново?

— Бет? Не се измъчвай. Тази вечер ще поговорим. И ще помислим какво да правим.

— Какво можем да измислим? — Тъжно поклати глава. — Ще ме заведеш в спалнята, аз няма да се дърпам, а на сутринта няма да те има…

— Не! — Прегърна я с дълга нежна въздишка. — Не съм по-силен от теб. През изминалите шест години познах ада. Ще се любим, но това не значи само една нощ! — Усмихнат, прокара пръст по устните й. — Разкарай Хадисън. Ти си моя! Тази вечер ще ти го докажа…

В отговор тя можа само да се усмихне. На сцената закънтяха стъпки — артистите заемаха местата си. Забърза натам, убедена в щастието си. Никога не си беше представяла, че би желала да се отдаде на мъж, без да му стане съпруга. Сега обаче нямаше на какво да се надява. Такъв беше светът. А тя беше израснала с представата, че хората се влюбват, създават семейство и имат деца. Да можеше да помири изгарящото я желание с убежденията си! Предпочете да пренебрегне угризенията на съвестта и да се съсредоточи изцяло върху ролята. Къл очевидно беше доволен, даже намери добра дума за Дейвид. Горкият, той загуби ума и дума!

Към осем и половина, много преди края на репетицията, Бет стана нервна. А когато актьорите започнаха да излизат, вече тръпнеше от предчувствия и възбуда. Къл я гледаше както никога дотогава и я караше да примира от неудържим копнеж.

На излизане Дейвид се озърна, но я видя загледана в Къл. Огорчен, затвори вратата след себе си. Останаха сами.

— Боиш ли се? — опита да се пошегува Къл на излизане.

— Не знам — отвърна тя. Тялото й трепереше.

— Е, сега поне не си девствена. — Засмя се, а тя усети как сърцето й се свива. — Така че един проблем отпада. — Обхвана раменете й и я притисна към себе си. — Бет, душата ми гори за теб! През последните дни не съм в състояние да мисля за друго.

Бяха пред неговото порше. Прегърна я и я облегна на колата. Бедрата му притиснаха нейните към вратата и я накараха да усети с тялото си неговата възбуда. Когато успя отново да погледне потъмнялото му от страст лице, тя едва дишаше.

— Аз… съм мечтала как ще бъде с теб — отрониха треперещите устни. — В леглото… С хладни чаршафи и запалени лампи.

— Така ли искаш?

— Да! Искам да те гледам през цялото време!

Той избоботи нещо неразбираемо и се наведе за една дълга целувка.

— Да тръгваме — задавено прошепна, когато я пусна. — Докато още мога да карам!

Пътуваха мълчаливо до сградата в Манхатън, където се намираше мансардният му апартамент. Сковано застанаха един до друг в асансьора. Едва когато заключи входната врата, Къл я погледна в очите.

— Искаш ли първо да пийнеш нещо?

Тя бавно поклати глава. Шест години бе чакала, обречена на този мъж. Сега искаше само да е в обятията му. Пристъпи, обви ръце и се притисна към него със стиснати очи.

— Къл… Няма да бързаш, нали?

— Ще направя каквото поискаш. — Устните му докоснаха ресниците, носа, устните й. — Желая те, Бет, но ще се сдържам колкото мога по-дълго. Така добре ли е?

— Да! — Тя смутено извърна глава. — Къл, аз… Нямам нищо… Ти можеш ли…

Докосна с пръст устните й. Този път смехът му бе странен, сякаш изпълнен с горчивина.

— Да, да, остави това на мен. Не се бой! — Вдигна я и тръгна към просторната спалня, застлана с бежов килим и кремаво шоколадови мебели. Леглото бе огромно. Положи я върху него и се изправи — с напрегнато лице и горящи зелени очи.

Бет неволно приседна, когато го видя да се отдръпва, но той я накара да легне:

— Всичко по реда си! — Започна да се съблича бавно, за да й позволи да го разгледа.

Следеше движенията му замаяна. Усети как лицето й пламва, ала не отклони поглед. Той изглеждаше възхитително, също като снимките в списанието, което й бе показала Джанет, само че по-изкусително. Не можеше да откъсне очи от него!

— Май се срамуваш, а? — засмя се Къл, като я изправяше на крака.

— Да, малко — призна тя и прехласнато докосна гърдите му.

Той се зае с копчетата и токата й. Безмълвна и неподвижна, Бет наблюдаваше как сваля дрехите от стройното й тяло. Накрая се остави да я огледа от глава до пети. Лицето му изрази неподправено мъжко задоволство.

— Отдавна ли не си била с мъж?

— Защо? — Нервно трепна.

Къл докосна гърдите й внимателно и ласкаво.

— Защото ти личи. Успокой се, ще бъда много внимателен. — Наведе се да я целуне. — За мен ще си… като девствена!

Устните й отбягнаха неговите.

— Да, наистина беше… много отдавна.

Той тържествуващо се усмихна. Ръцете му я прихванаха отзад, за да я притиснат по-плътно към него. Дъхът й секна и тя простена. Устните му разтвориха нейните — нежно и бавно, и в този момент я разтърси шокиращият допир на голото му тяло. Олюля се, замряла в ликуване, че е обичана и желана. Усети, че я повдига и полага на леглото. После се отпусна до нея. Лампите ги обливаха със светлина, но Бет вече не се стесняваше от погледа и галещите му ръце. Усещаше милувките като насън. И толкова го обичаше! Заради любовта можеше да пожертва принципите си, нали? Трескаво потръпна, когато долови промяна в движенията му, а очите се вдигнаха към нейните, за да следят реакцията й.

Нежното докосване на пръстите му отне дъха й.

— Да, ето… — промълви той. — Така и предполагах… — Склони глава и притисна лице към гърдите й. Приласка ги, първо с кожата на страните и брадата си, после — с топли приканващи устни.

Това беше началото. През следващите минути тя отново откри себе си и него, научи неща, които възпламениха у нея неподозирана страст и копнеж. Ласките му — замайващо бавни, я поведоха към забравата. Безсилно разтваряше уста за глътка въздух, разтърсвана от въздишки и стонове, а погледът му неотстъпно обгръщаше и изучаваше. Когато вече се мяташе в транс и молеше за пощада, Къл се надигна. Ръцете му успокоиха конвулсиите й, подготвиха я… И за миг всичко около нея изчезна. Остана само неговото лице очите й — разширени, питащи, притварящи се в агония…

Дочу смаяния му шепот:

— Ти си девствена!

Почувства го отново, изпънат над нея. Горещите устни се спуснаха, тялото му я смаза, сякаш светът се стовари върху нея и я запрати, заслепена и гърчеща се, в бездна от дива наслада. Вълните на екстаза я задушаваха, докато изнемогващото й тяло не замря в блажен покой…

Дойде на себе си, притиснала лице към неговата влажна, надигаща се гръд. Повдигна клепачи. Замаяният й поглед се плъзна по къдравите тъмноруси косми и спря във вдлъбнатината между изпъкналите мускули — там, където се долавяха ударите на сърцето му. Още биеше ускорено, като нейното. Сякаш насън го чу да шепне:

— За мен ли си се пазила през всички тези години?

— За какво говориш?

— За твоята девственост! За това, че стана жена само преди десет минути. Поне в това съм сигурен!

Бет затаи дъх. Чуваше го, но я изпълваше такова блаженство, че не знаеше дали не халюцинира.

— Сигурен… — отвърна му като ехо шепотът й.

— Нали не ми се сърдиш, ако изглеждам прекалено самодоволен? Досега не съм бил с жена, която го прави за първи път. Но теб изглежда не те болеше много?

— И да ме е боляло, едва ли бих могла да го почувствам — измърка тя. — Къл, нали не ми се сърдиш, че те обичам?

— Не — веднага прозвуча отговорът, — ни най-малко. Защото и аз винаги съм те обичал!

Тя рязко вдигна глава. Трябваше да погледне лицето му. И го видя — излъчващо страст, нежност и… любов? Да — любов!

— Но защо тогава… — Загорча й, не можа да довърши.

— Защото беше малка. — Отметна кичур коса от челото й, за да го целуне. — Това, което направихме сега, е всичко, което мога да ти предложа, Бет. И днес не съм по-близо до женитбата, отколкото бях преди шест години. Обичам те до полуда. Но не мога да те направя своя съпруга…

— Не те разбирам…

— Не очаквам да ме разбереш, мила. — Гальовно прокара пръсти по бузите, брадичката, надолу, размекнат от сладостна умора. Нежно я целуна по подпухналите устни. — За всичко си има причина.

— Тогава… какво искаш?

— Да се любя с теб. — Ръката му продължаваше да се плъзга по тялото й, докато то не потръпна в неочаквано силен спазъм. — Непрекъснато!

— И докога? — Запазваше самообладание с последни сили.

— Докато продължават репетициите — пошепна той, като се навеждаше за нова целувка. — Може би и след това. Не можем ли да си го позволим?

— Къл, трябва да знам…

Но устата му покри нейната, тялото му я притисна, проникна в нея и бавният ритъм на неговите движения започна да разпалва нов огън… Заспаха едва на разсъмване, а дотогава не й бе останал дъх за още въпроси…

 

 

Беше като в Атланта, само че още по-хубаво. Не се отделяха един от друг. Дейвид Хадисън трябваше да се примири, макар и с нежелание. Бет го съжали, но така беше обзета от магията да обича и да бъде обичана, че не го забелязваше дни наред.

Всяка вечер тя и Къл се прибираха в апартамента и се любеха на просторното легло. Когато посъбра опит и преодоля донякъде задръжките си, й направи впечатление, че той не взима никакви предпазни мерки. Една нощ, докато лежаха пред телевизора, Бет се престраши.

— Не че имам нещо против да забременея — знаеш колко обичам децата — изчервена, пророни тя и усети как той се напряга, — само че ти изобщо не ме пазиш.

Като че отговорът дълго му убягваше. Бет усети бурното надигане на гръдта му под бузата си.

— Така е, права си — каза накрая той. — Знаеш ли, вече сме към края на репетициите. Скоро отивам в Холивуд най-малко за месец. Ти пък ще си във Филаделфия за пробите. Защо не прекъснем за малко…

Тя трепна като ударена и се вторачи в него ужасена. И дума не беше обелвал за отиване в Холивуд! Дали не искаше да й каже, че му е омръзнала, че всичко е свършено?

— Не ме гледай така! — Гласът му беше изпълнен с мъка. Прегърна я отново и я притисна до болка към себе си. — Господи, само не ме гледай така. Аз наистина те обичам!

— Тогава защо пак ме напускаш? — Очите й бяха пълни със сълзи.

— Нищо подобно! Нали ти казах за филма? Трябва да довърша екранизацията на място. И да одобря артистите. Не мога да се откажа! Освен това — въздъхна и нежно докосна челото й с устни — и ти ще трябва да се мобилизираш, за да грабнеш наградата и тази година! Така ли е?

— Да… — Усмихна се неуверено, после отново го погледна със страх. — Нали не скъсваш с мен? Няма да го понеса, Къл!

Той преглътна с мъка, лицето му пребледня.

— Малко ще си поемем дъх, това е! — Усмихваше се, но в очите му се таеше нещо страшно. — Обичам те, Бет! Повярвай!

— Вярвам ти. — Тя се сгуши до него и облекчено въздъхна. Ако бе видяла лицето на Къл обаче, нямаше да й е леко. Беше като на човек, раздиран от противоречиви чувства…

Тогава за първи път я върна в квартирата й. Тя не опита да се противопостави. На лицето му беше застинал познатият й непреклонен израз. А може би наистина имаше право. След като постоеше до късно сам пред телевизора, без тя да е до него, за да го топли в леглото, щеше да я приеме обратно. Беше сигурна в това!

Генералната репетиция наближаваше. Съставът се готвеше за преместване. Сценографът завършваше декорите, реквизитът и костюмите бяха опаковани за изпращане във Филаделфия. Настъпи денят, когато тя откара Къл с колата, за да хване самолета за Калифорния.

— И да ми пишеш — промълви Бет, отчаяно взирайки се в очите му, докато той оглеждаше пребледнялото й лице.

— Разбира се. Милата ми, много си бледа, да не ти е зле?

— Нищо особено. Вероятно Джанет ми е лепнала вирусчето си. Завчера вечерях у нея.

— Пази се! Скоро се връщам, няма и да усетиш, че съм заминал…

— Не ми се вярва — промълви тя. Едва сдържаше сълзите. Имаше чувството, че внезапно губи нещо невъзвратимо. Очите й трескаво търсеха в неговите потвърждение, че още държи на нея, че това не е краят… Но погледът му не говореше нищо.

— Сбогом, мила! — прошепна той и се наведе към нея.

Беше най-нежната им целувка. Бет безпомощно се притисна към него, потърси опора в силата му. Когато неговите устни меко обгърнаха нейните, сълзите й бликнаха… Къл се отдръпна, ръцете му неуверено се задържаха на раменете й.

— Дръж се, сладката ми! Сбогом! — За последен път й се усмихна, вдигна сака си и влезе в ръкава към самолета, без да се обръща.

Тя се прибра съсипана. Цял ден не сложи нищо в устата си. Проклетият вирус упорстваше, заради него едва се държеше на крака. Двете седмици пробни представления й се сториха най-дългите в живота й. За щастие пиесата беше приета добре, не се налагаха никакви промени. Постановчикът се обади на Къл да му съобщи за възторжените реакции на публиката.

— Къл предаде ли нещо за мен? — попита обнадеждена Бет.

Дик я изгледа недоумяващо.

— Не. Мислех, че вече ти се е обадил! Ако не се лъжа, двамата си гукахте много мило, преди да замине, нали?

Тя успя да изобрази нещо като усмивка и се извърна. Значи — край! Ако не я бе лъгал, че я обича, щеше да й се обади или да пише. Но всичко се свеждаше до сексуалното желание. Беше утолил апетита си и повече нямаше нужда от нея! Сигурно вече имаше друга, някоя холивудска красавица…

Строполи се на стола в гримьорната. Как не бе забелязала опасността? Защо му се беше доверила? Нещастна глупачка!

През нощта след последното представление му се обади от стаята си в хотела. Беше измолила номера му от постановчика. Знаеше колко се унижава, обаче ако не го чуеше от самия Къл, нямаше да повярва, че между тях всичко е свършено. Той се обади разсеяно, сякаш вниманието му бе заето с друго.

— Къл? — Гласът й трепереше. — Как си?

— Добре, Бет — отвърна той хладно. — Разбрах, че пиесата има успех.

— Да, аплодисменти и бисове. — Пръстите й нервно мачкаха шнура. — Ще дойдеш ли за премиерата в Ню Йорк?

— Боя се, че не, миличка — прозвуча небрежният му отговор. — Потънал съм до гуша в работа. — Последваха приглушени фрази. Говореше с някого в стаята. — Какво, Шери? Благодаря, не искам повече. Хавлиите са в банята, мила. — Гласът му отново прозвуча ясно: — Извинявай, Бет, не съм сам.

— Да, вече чух — промълви тя, преглъщайки сълзите си. — Извини ме, че те обезпокоих. Довиждане.

Остави слушалката и зарида. Сърцето й се късаше. Шери! Добре, че той не можеше да я види как страда. Господи, защо беше толкова наивна? Е, сега вече знаеше истината, този път поне не се беше погаврил с нея пред всички! Преживяла бе една раздяла с него, щеше да преживее и втора. Какво друго й оставаше? Само че след това се почувства толкова отпаднала, че едва ходеше. Дейвид вече явно се безпокоеше за нея.

— Виж какво, имам приятел, наскоро отвори частен кабинет. — Не издържа той, когато пак бяха в Ню Йорк, един ден преди премиерата. — Нека да те прегледа, крайно време е!

— Добре — въздъхна Бет. — Поне да се успокоиш. Нищо ми няма, само нервите ми не издържат.

Отиде при лекаря и целенасочените му въпроси я поразиха като гръм от ясно небе.

— Да не би да мислите, че съм бременна! — възмути се тя.

— Точно така — уверено отвърна той. — Само спокойно, не е настъпил краят на света! Не обичате ли децата?

Задавиха я сълзи.

— Докторе, не съм омъжена… И играя главната роля в пиеса на Бродуей, утре е премиерата! Едва свързвам двата края, а мъжът, който ме докара дотук, вече не се интересува от мен. Какво по-лошо от това?

Той се трогна, помоли сестрата да й донесе чаша кафе и започна да успокоява пациентката си:

— Ще имаме резултати от изследванията утре сутринта. Чак тогава можем да сме сигурни. За всеки случай ще ви дам адреса на добър акушер-гинеколог. Но най-много се нуждаете от хубава почивка и богата на белтъчини храна.

Бет измъчено се усмихна.

— Значи все пак е краят на света? — Поклати глава и излезе при Дейвид в приемната.

— Какво ти каза? — попита я той, вече на улицата.

— Че съм бременна.

Дейвид замръзна.

— Я повтори!

— Според него съм бременна — механично повтори тя. И се разсмя. — Къл току-що ми тръшна вратата, пиесата още не е започнала, нямам пукнат грош… Господи, Дейвид, така умея да обръщам живота си с краката нагоре! А го обичах! И това е цялото ми прегрешение! Обичах го до полуда, проклет да е!

— Трябва да му кажеш — тихо отбеляза той. — Според мен нямаш друг избор.

— Как ли пък не! Едва ли ще подскочи от радост. Макар че е не по-малко виновен — каза тя, като се сети за безгрижното му отношение към контрацептивите.

— Има право да знае.

Тя вдигна поглед към него и изведнъж изпита вина.

— Прости ми, ако разрушавам някакви твои илюзии. Знаеш ли, влюбих се в него още осемнадесетгодишна. Не можех да направя друго, Дейвид!

— Разбира се. — Той стисна ръката й. След това се вгледа в нея усмихнат. — Ще се грижа за теб. И ще ти стана съпруг, ако той не иска! Какво ще кажеш? Може да гладуваме, но затова пък хлапето няма да е разглезено.

Бет го прегърна като брат.

— Дейвид, толкова те…

— Да не си посмяла! — намръщи се престорено той и се отдръпна. — Казах, че ще се грижа за теб, и ще го направя, но не започвай да ми се натискаш. И то в твоето положение! Направо ме шашваш!

Тя се разсмя и го хвана подръка.

— Е, има микроскопичен шанс да не съм бременна. Ще стискам палци.

Но колкото и да ги стискаше, това не й помогна. На сутринта се обади сестрата, за да й съобщи резултата от лабораторния анализ. Бет наистина беше бременна.