Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger! Tiger! [=The Stars My Destination], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ТИГЪР! ТИГЪР!. 1993. Изд. Летера Прима, София. Биб. Научна Фантастика. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Антоанета Донкова [Tiger! Tiger!, Alfred BESTER]. Формат: 17 см. Тираж: 10 000 бр. Страници: 308. Цена: 17.00 лв. ISBN: 954-8163-07-1.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

10.

На бала с маски в Шанхай Формейл от Церера наелектризира обществото, като се появи в ролята на Смъртта от „Смъртта и девойката“ на Дюрер заедно с ослепително създание, прикрито с прозрачен воал. Викторианското общество, което задушаваше жените си във фереджета и гледаше на роклите от 1920 година на клана Пийнемунд като на изключително дръзки, беше шокирано. Но когато Формейл им откри, че жената е един великолепен андроид, веднага настъпи Коренна промяна на мненията В негоВа полза. Общестбото бе Възхитено от тази идея. ДоКато при хората голото тяло се смяташе за срамно, при андроидите на него се гледаше Като на една лишена от пол атракция.

В полунощ Формейл обяви андроида за продажба на търг сред джентълмените, присъстващи на бала.

— Парите да отидат ли за благотворителност, Формейл?

— Със сигурност, не. Знаете моя девиз: „Нито цент за ентропия“. Дали чух сто кредита за това ценно и очарователно създание? Сто кредита, джентълмени? Тя е самата красота и е с изумителна приспособимост. Двеста? Благодаря Ви. Триста и петдесет? Благодаря Ви. Предложени петстотин? Осемстотин? Благодаря. Нови наддавания за това забележително произведение на гениите от Фор Майл Съркъс? Тя ходи. Говори. Приспособява се. Тя е създадена да се отзове на изискванията на лицето, което предложи най-високата цена. Деветстотин? Не чувам по-високи наддавания. Приключихте ли всички? Предадохте ли се? Продадена на лорд Иейл за деветстотин кредита.

Бурни аплодисменти, последвани от ужасени изчисления.

— Господи! Един такъв андроид трябва да струва деветстотин хиляди! Как може да си позволи това?

— Ще бъдете ли любезен да предадете парите на андроида, лорд Иейл? Тя ще реагира подходящо. До нова среща в Рим, лейди и джентълмени… В полунощ, в двореца на Борджиите. Весела Нова година.

Формейл вече си беше отишъл, когато лорд Иейл откри, че за негово и на останалите ергени удоволствие бе извършена двойна измама. Андроидът се оказа в действителност живо човешко създание с изключителна красота и висока приспособимост. Тя великолепно отговаряше на деветстотинте кредита. Този трик се оказа най-забавната история за годината, дълго разказвана в салоните за пушене. Ергените очакваха с нетърпение Формейл, за да го поздравят.

Но Фойл и Робин Уенсбъри вече минаваха под надпис на седем езика, който гласеше: ЩЕ УДВОИМ ВАШАТА СПОСОБНОСТ ЗА ДЖОНТИРАНЕ ИЛИ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ОБРАТНО ТАКСАТА СИ В ДВОЕН РАЗМЕР, и влязоха в приемната на доктор Сергей Орел — „несравним майстор в увеличаването на умствените способности“.

Чакалнята бе декорирана със зловещи мозъчни диаграми, които демонстрираха как доктор Орел въздейства чрез компреси, балсами и електролиза върху мозъка, увеличава двойно капацитетните му възможности или ви връща и вашата такса, удвоявайки я. Той също така увеличаваше двойно възможностите на паметта чрез обезводняващи разхлабителни, повишаваше вашия морал чрез тонизиращи компреси и премахваше душевни страдания и психически тормоз чрез „Лечителната насртойка на Орел“.

Приемната беше празна, Фойл отвори напосоки една от вратите. Пред него и Робин се разкри дълго болнично отделение. Фойл изсумтя с отвращение.

— Обществото на наркоманите. Можех да се досетя, че е устроил лов и на тези нещастници.

В Обществото се обслужваха „колекционери на болести“, най-безнадеждните наркомани невротици. Лежаха в болничните си легла и страдаха умерено от изкуствено причинени параморбили, параинфлуенца, парамалария, грижливо гледани от сестри в колосани бели униформи и очевидно забавляващи се с мнимите си болести и вниманието, което те предизвикваха.

— Погледни ги — каза Фойл презрително, — отвратително. Ако има мръсотия, която да е по-голяма от наркорелигията, то това са тези болни птички.

— Добър вечер — разнесе се глас зад тях. Фойл затвори вратата и се обърна. Доктор Сергей Орел се поклони. Добрият доктор беше свеж и стерилен, с класическа бяла шапка, халат и хирургическа маска на медицинския клан, към който той принадлежеше само благодарение на мошеническите си способности. Той беше нисък, мургав, тъмноок, наподобяваше руснак единствено с името си. За повече от век джонтирането така бе смесило националностите по света, че расовите черти бяха на изчезване.

— Не очаквах да Ви намеря зает с работа на новогодишния празник — каза Фойл.

— Нашата руска Нова година идва две седмици по-късно — отговори доктор Орел. — Минете оттук, моля.

Той посочи вратата и изчезна. Зад нея се разкри дълга редица от стъпала. Когато Фойл и Робин се заизкачваха по стълбите, доктор Орел се появи над тях.

— Оттук, моля. О… един момент — той изчезна и отново се появи зад тях. — Вие сте забравили да затворите вратата — той я затвори и отново джонтира. Този път се появи високо, в горния край на стълбището. — Тук вътре моля.

— Прави демонстрация — промърмори тихо Фойл. — Удвояване на способността за джонтиране или връщане на таксата в двоен размер. Трябва да призная, че е доста бърз. Ще трябва да бъда по-бърз от него.

Влязоха в приемната за консултации. Това бе помещение със стъклен покрив на най-горния етаж. Край стените бе подредена внушителна, но морално остаряла медицинска апаратура: успокоителен медицински басейн, електрически стол за лечебно-шоково третиране на шизофреници, един ЕКГ-анализатор за проследяване състоянието на пациенти с психически смущения, стари оптически и електронни микроскопи.

Шарлатанинът ги очакваше зад бюрото си. Той джонтира до вратата, затвори я, джонтира обратно до бюрото си, поклони се, посочи им столове, джонтира за Робин и я обслужи, докато сядаше, джонтира отново при прозореца и регулира щорите, върна се до електрическия ключ и включи подходящо осветление, накрая се появи зад бюрото си.

— Преди една година — усмихна се той. — аз изобщо не можех да джонтирам. Но след това открих секрета, металооздравителната съставка, която…

Фойл докосна с език командния накрайник, монтиран в нервните окончания на зъба му. Акселерира. Надигна се, без да бърза, пристъпи към бавно реагиращата фигура зад бюрото, извади тежък бокс и с премерена точност удари Орел в челото, като предизвика контузия на фронталната част и зашемети джонтцентъра. Той повдигна шарлатанина и го захвърли върху електрическия стол. Всичко това стана за пет секунди. За Робии всичко се сля в едно петно от бързи движения.

Фойл изключи центъра. Шарлатанинът отвори очи раздвижи се, откри къде се намира и очите му светнаха объркано и яростно.

— Ти си Сергей Орел, помощник-лекар на „Ворга“ — каза тихо Фойл. — Ти беше на борда на „Ворга“ на 16 септември 2336 година.

Объркаността и яростта се превърнаха в ужас.

— На 16 септември вие минахте край повреден кораб. Близо до астероидния пояс. Разрушеният кораб беше „Номад“. Той сигнализираше за помощ и „Ворга“ мина покрай него. Вие го оставихте да продължи неуправляем и да загине. Защо?

Орел въртеше очите си, но не отговаряше.

— Кой даде заповедта да ме отминете? Кой нареди да ме оставите да гния и умра? Орел започна да говори неразбрано.

— Кой беше на борда на „Ворга“? Кой летеше с теб? Кой командваше кораба? Аз ще получа отговор. Не мисли, че няма — каза Фойл със затаена ярост, — ще я купя или ще я изтръгна от теб. Защо бях оставен да умра? Кой ви каза да ме оставите да умра?

Орел се развика:

— Не мога да говоря за… Чакай, ще кажа.

Той увисна.

Фойл изследва тялото.

— Мъртъв — промърмори той, — точно когато се съгласи да говори. Също като Форест.

— Убит.

— Не. Не съм го докоснал. Това беше самоубийство — изсмя се мрачно Фойл.

— Ти си ненормален.

— Не, аз се забавлявам. Не съм ги убил. Аз само ги подтиквам към самоубийство.

— Какви нелепости говориш?

— Те имат вградени сърдечни блокажи. Запозната ли си със сърдечните блокажи, момиче? В разузнаването ги ползват за тайните агенти. Вземат определена част от информацията, която не искат да бъде издадена. Свързват я по подходящ начин с нервната система, която контролира дишането и работата на сърцето. Тогава когато обектът се опита да разкрие тази информация, нервната система се включва, белите дробове и сърцето спират работа, човекът умира и тайната е запазена. Агентът не трябва да се безпокои, че е необходимо да се самоубива, за да се запази от предателство. За него това е вече подготвено.

— И е било направено на тези хора?

— Очевидно.

— Но защо?

— Как мога да разбера. Организираното спасение на бегълците не е отговор. „Ворга“ трябва да се е занимавала с далеч по-важна задача, за да вземат такива строги предохранителни мерки Но ние имаме проблем. Последната ни нишка е Поги в Рим. Анжело Поги, помощник готвач на „Ворга“. Но как ще получим информация от него, без да… той се прекъсна.

Неговият призрак-подобие стоеше пред него тих, зловещ, с пламтящо кървавочервено лице и горящи дрехи.

Фойл бе парализиран. Пое си дъх и заговори с треперещ глас.

— Кой си ти? Какво се… Призракът изчезна.

Фойл се обърна към Робин, като навлажни устните си.

— Видя ли го? — изражението й му отговори. — Реалност ли беше?

Тя посочи към бюрото на Сергей Орел, до което бе стоял призракът. Хартиите по бюрото се бяха запалили и горяха ярко. Фойл се отдръпна назад, все още стреснат и невярващ. Прекара ръка по лицето си. Тя цялата се овлажни.

Робин се спусна към бюрото и се опита да изгаси пламъците. Тя повдигаше купчини хартии и писма и ги тръшкаше безпомощно. Фойл не помръдваше.

— Не мога да го загася — ахна тя накрая, — трябва да се махаме оттук.

Фойл кимна, след това събра силите си и се изпълни с енергия и решителност.

— Рим! — изграчи той. — Джонтираме в Рим, Там трябва да открием някакво обяснение на това. Ще го намеря. Господи! И не се отказвам. Рим. Тръгвай, момиче! Джонт!

* * *

От времето на средните векове Испанската стълба винаги е била център на корупцията в Рим. Тя се издига от „Пиаца ди Спаня“ до градините на вилите на Борджиите. Испанската стълба е била, е и винаги ще бъде гъмжаща от пороци. По стълбите се разтакават сводници, блудници, развратници, лесбийки, крадци. Нахални и арогантни, те се излагат на показ и се подиграват на почтените хора, които понякога минават оттам.

Испанската стълба е била разрушена при ядрената война в края на двадесетия век. Тя била изградена отново и отново разрушена през Световната възстановителна война през двадесет и първия век. Още веднъж е била възстановена и този път я покрили с покрив от неразрушаващ се кристал и я превърнали в стъпаловидна галерия. Конструкцията на галерията закривала гледката към шахтата на смъртта в къщата на Кийтс. Посетителите вече не можели да се покажат през тесния прозорец и да видят тази гледка, към която са били отправени очите на умиращия поет. Сега те могат да видят само мъгливия купол на Испанската стълба и през него долу изкривените фигури на Содом и Гомор.

Галерията на стълбите през нощта се осветяваше и тази Нова година царуваще безредие. От хиляда години насам Рим бе посрещал Новата година с фойерверки, огнени ракети, торпеда, пушечни изстрели, бутилки, обувки, стари гърнета и тигани. Римляните пазеха старите вещи месеци наред, за да бъдат запратени от най-горния етаж, когато дойде полунощ. Грохотът на фойерверките вътре в стълбата и тракането на отломките, блъскащи се в покрива на галерията, бяха оглушителни, когато Фойл и Робин Уенсбъри се връщаха от карнавала в Двореца на Борджиите.

Те бяха все още в костюми — Фойл в червено-черното трико, дублиращ Цезар Борджия, а Робин носеше сребърна инкрустирана рокля на Лукреция Борджия. Бяха си сложили гротескни кадифени маски. Контрастът между ренесансовите им костюми и модерните дрехи около тях им донесе купища подигравки и освирквания. Даже лобо, постоянни посетители на Испанската стълба, нещастните криминални рецидивисти, които бяха с изгорена четвъртина от мозъка чрез фронтална лоботомия, излизаха от мрачната си апатия, за да погледнат. Тълпата кипеше около тях, докато слизаха в Галерията.

— Поги — повика тихо Фойл, — Анжело Поги? Някаква сводница прокле с дрезгав глас.

— Поги? Анжело Поги? — питаше с безстрастен глас Фойл. — Казаха ми, че мога да го намеря на тази стълба през нощта. Анжело Поги? Една блудница спомена майка му.

— Анжело Поги? Десет кредита на човека, който ми го покаже — Фойл бе обграден от протегнати ръце, някои мръсни, някои парфюмирани, но всички алчни. Той поклати глава. — Първо ми го покажете.

Яростта на римляните заплющя около него.

— Поги? Анжело Поги?

След шест седмици разтакаване по Испанската стълба, капитан Питър Янг Йоувил накрая чу думите, които се надяваше да чуе. Шестседмичното му досадно превъплъщение в самоличността на някой си Анжело Поги, помощник-готвач на „Ворга“, умрял отдавна, най-после бе възнаградено. По принцип това бе хазартен риск, предприет, когато Централното разузнаване представи сведения на капитан Янг Йоувил, че някой старателно издирва екипажа на кораба на Пристейн „Ворга“ и плаща солидно за информация.

— Това е изстрел в тъмнината — беше Казал Янг Йоувил, — но Гъли Фойл, АS 128/127:006 направи налудничав опит да взриви „Ворга“. А двадесет паунда ПирЕ си струват риска да се опита.

И сега той се заклати нагоре по стълбите в посока към мъжа в ренесансов костюм и маска. Беше увеличил теглото си с четиридесет паунда чрез въздействие върху жлезите. Бе променил цвета на кожата си чрез манипулация в диетата. Особеностите на лицето му, които не приличаха на ориенталски, а по-скоро наподобяваха удължените като на сокол черти на потомствен американски индианец, лесно придобиваха едно благонадеждно изражение с малка игра на мускулите.

Разузнавачът се качваше по Испанската стълба — дебел готвач с лукаво изражение на лицето. Той протегна ръка, в която държеше замърсени пликове по посока на Фойл.

— Еретични картини, сеньор? Потайни християни. Коленичили, молещи се, пеещи псалми, целуващи кръст? Много еретични. Непристойни, сеньор. Ще послужат за развлечение на Вашите приятели… Ще развълнуват всяка лейди.

— Не — Фойл отстрани картините от себе си. — Аз търся Анжело Поги.

Янг Йоувил сигнализира тайно. Неговият екип, които се намираше на стълбата, започна да фотографира и записва разговора, без да прекрати сводниченето и блудстването. Секретният език на разузнавачите на Вътрешно-планетарните армейски сили им позволяваше да разговарят около Фойл и Робин посредством гримаси, подсмърчания, жестове, пози и движения. Това беше древният китайски език на знаците, подавани чрез вежди, клепачи, върхове на пръстите и безкрайно малки движения на тялото.

— Сеньор? — изхриптя Янг Йоувил.

— Анжело Поги?

— Да, сеньор. Аз съм Анжело Поги.

— Помощник-готвачът на „Ворга“ ли? — като очакваше изявата на същия ужас, показан вече от Форест и Орел, който той най-накрая си беше обяснил, Фойл протегна ръка и хвана Янг Йоувил за лакътя. — Наистина ли?

— Да, сеньор — спокойно отговори Янг Йоувил, — с какво мога да бъда полезен на Ваша милост?

— Може би тоя ще издържи — промърмори Фойл на Робин, — не изглежда изплашен, Може би той знае начина да избегнем блокажа.

— Искам информация от теб, Поги. Искам да купя всичко, което знаеш. Каквото и да знаеш. Каква е цената ти?

— Но сеньор! Аз съм човек на години и с голям опит, Целият ми опит и знания не могат да се купят наведнъж. Трябва да ми се плаща парче по парче. Кажете от какво се интересувате и аз ще назова цената. Какво искате?

— Ти си бил на борда на „Ворга“ на 16-септември 2336 година.

— Това ще струва десет кредита. Фойл се усмихна весело и плати.

— Там бях, сеньор.

— Искам да ми разкажеш за кораба, покрай който минахте близо до астероидния пояс — разрушения „Номад“. Вие минахте покрай него на шестнадесети септември, „Номад“ сигнализира за помощ, но „Ворга“ го подмина. Кой даде заповедта?

— О, сеньор!

— Кой даде тази заповед и защо?

— Защо питате, сеньор?

— Няма значение защо питам. Кажи колко искаш и говори.

— Трябва да зная с каква цел е зададен въпросът и после ще отговоря, сеньор — Янг Йоувил се засмя мазно. — И аз ще платя за своята предпазливост, като намаля цената. Защо се интересувате от „Ворга“ и „Номад“ и това шокиращо изоставяне в Космоса? Вие ли бяхте нещастникът, с когото постъпиха така жестоко?

„Той не е италианец! Произношението му е перфектно, но строежът на изреченията е погрешен. Никой италианец не би подредил думите така“ — предаде Робин.

Фойл застина в тревога. Очите на Янг Йоувил, тренирани да наблюдават и правят заключение от най-малките подробности, схванаха промяната в поведението. Той веднага разбра, че се бе провалил по някакъв начин. Веднага сигнализира това на екипа си.

На Испанската стълба внезапно избухна шумна кавга, Фойл и Робин веднага се оказаха в центъра на тълпа разярени хора, които крещяха и се биеха. Екипът на разузнаването се състоеше от майстори в организирането на подобни сцени, предназначени да предотвратят джонтирането. Те знаеха как да подберат момента и как да действат, за да изкарат всеки човек от равновесие и да го предизвикат да се разкрие. Успехът им се базираше на простия факт, че между неочакваното нападение и отбранителната реакция винаги съществува промеждутъчно разпознавателно време. Разузнавачите използваха именно това време, за да идентифицират личността, и успехът им винаги беше гарантиран.

За част от секундата Фойл бе блъснат, повален на колене, ударен през челото, съборен на стъпалата, беззащитно проснат по гръб. Маската бе отскубната от лицето му, част от дрехите му накъсани и той беше готов за работата на идентифициращите Камери. След това, за пръв път в историята на разузнаването, разписанието им бе нарушено.

Появи се мъж с ужасно татуирано лице и дрехи, които пушеха и горяха. Пизракът беше толкова ужасяващ. че екипът замръзна по местата си и само го съзерцаваше. Вой премина през тълпата, скупчена на стълбите. при вида на страховитата сцена.

— Горящ мъж! Погледни! Горящ мъж!

— Но това е Фойл — промълви Янг Йоувил. Около четвърт минута призракът стоя тих, горящ, гледащ, но с невиждащи очи. След това изчезна. Мъжът, прострян на земята, също изчезна. Той се превърна в бързодвижещо се светлинно петно, което се промуши през тълпата, откри и унищожи камерите, звукозаписващите уреди и идентификационната апаратура. След това петното грабна момичето в ренесансова рокля и изчезна.

Испанската стълба се оживи отново, така болезнено, като че ли хората се съвземаха от кошмар. Невярващият екип на разузнаването се събра около Янг Йоувил.

— Какво, в името на Бога, беше това, Йоу?

— Мисля, че беше мъжът, когото търсим — Гъли Фойл. Нали видяхте това татуирано лице.

— И горящите дрехи! Боже всемогъщи!

— Изглеждаше като вещица на клада.

— Но ако този горящ мъж беше Фойл, кого, по дяволите, сме тръгнали да търсим?

— Не зная. Дали бригадата командоси няма разузнавателна служба, за която случайно са пропуснали да ни известят?

— Защо командосите, Йоу?

— Ти видя по какъв начин акселерира Баба Яга, нали? Той унищожи всички записи, които бяхме направили.

— Все още не мога да побярвам на очите си.

— Не може да се иска да повярваш на нещо, което не си видял. Това беше върховна тайна на техниката на командосите. Те работят върху телата на своите хора, като усилват сухожилията, мускулите и монтират помощни скоростни механизми. Ще трябва да проверя в Генералния щаб на Марс и да открия дали бригадата командоси не изпълнява паралелно проучване на нашето.

— Армията съобщава ли за действията си на въздушния флот?

— Ние сме разузнаването. Ще ни уведомят — каза сърдито Янг Йоувил. — Този случай е достатъчно отговорен, за да се усложнява с формалности. И още нещо — не трябваше да закачаме това момиче по време на акцията. Не беше необходимо — Янг Йоувил направи пауза, защото забеляза особените погледи, отправени към него. — Аз трябва да открия коя е тя — добави той замечтано

— Ако и тя е натъкмена с механизми, ще бъде много интересно, Йоу — се чу ироничен глас, явно преструващ се на безучастен. — Момче среща командоска.

Янг Йоувил се изчерви.

— Е, добре — изтърва се той, — разкрихте ме.

— Просто се повтаряш, Йоу. Всичките ти романси започват по същия начин: „Няма защо да закачаме това момиче…“ Така беше и с Доли Куейкър, Джийн Уебстър, Гуен Роджет, Марион…

— Без имена, моля — прекъсна ги шокиран глас, — нима Ромео…

— Заповед: Утре всички имате важната задача да поработите върху чистотата на тоалетните! — каза Янг Йоувил. — Проклет да съм, ако търпя такова явно неподчинение. Не, не утре. Веднага след като приключи този случай — орловото му лице потъмня. — Боже мой, каква бъркотия! Можете ли да забравите някога как Фойл стоеше тук като горяща главня? Но къде е той? Към какво се стреми? Какво означава всичко това?