Дей Леклеър
Любовта на викинга (2)

Втора глава

— Тор! — ахна Андреа и се помъчи да се измъкне от ръцете на Джо, но това кой знае защо се оказа доста трудно. — Аз… Ти… Ние…

— О-о-о, Тор Торсен! Драго видим се отново! — с усмивка възкликна Джо и хвана Андреа през кръста. — Ти нещо искаш?

— Да, бих искал нещо. — С две крачки прекоси стаята, откъсна Андреа от Джо и го избута навън. След това застана срещу Андреа и я погледна в очите.

Вече цяла година не бе срещала мъжа, за когото бе сгодена. По-точно, триста седемдесет и пет дни. Все същият „бог на бури и гръмотевици“ е, помисли тя. Просто бе забравила как изглежда.

Косата му беше с цвят на старо злато, в гъстите непокорни кичури проблясваха кестеняви пламъчета. Беше много висок, към метър и деветдесет. Леко разкрачен и скръстил ръцете на гърдите си, той излъчваше сила и власт. Особено власт.

Андреа с трепет срещна погледа на сините очи и огледа резките черти на лицето му. На лявото си ухо той носеше малка обеца във вид на чук, символът на Тор — бога на викингите, знак на несъкрушима сила и мощ.

Тор е опасен звяр, спомни си тя, обладана от някакво предчувствие.

Той стоеше неподвижно под критичния й поглед и колкото повече се гледаха, толкова повече тя се объркваше. Без да каже дори дума, Тор я принуди да премине в отбрана.

— Някой би могъл да заподозре в прегръдката ти с Милано нещо повече — отбеляза той с лека усмивка.

Андреа също му отвърна с усмивка. Нямаше да позволи на този човек да я уплаши! Няма. Поне не много…

— А ти подозрителен ли си?

— Ужасно. — Усмивката му стана по-широка и по-хищна. Някой започна да удря с юмруци по вратата. Преди Андреа да се помръдне, Тор отиде и я отвори.

— Какво има? — изръмжа той.

— Е, кара миа — дочу тя познат глас зад живата стена, каквато представляваше Тор. — Добре ли си? Нямаш проблеми?

Цели пет секунди тя мислеше какво да отговори. Защо да забърква каша?

— Няма проблеми, Джо — каза тя.

Над опънатата ръка на Тор се появи главата на Джо.

— Ще се видим по-късно, да? Ще обсъдим нашето… ъ-ъ-ъ… обсъждане.

— Добре.

— Чао.

Тор плътно затвори вратата. Андреа се намръщи.

— Имаш интересен начин на общуване с клиенти. Веригата „Милано“ са все още твои клиенти, нали?

— Доколкото си спомням, да — потвърди той.

— Не се ли боиш, че той ще се разсърди и ще поиска да прекрати договора с теб?

— Нали това е целта на занятието?

Объркана, тя се поколеба. Тор никога не говореше на вятъра. Може би тя невинаги разбираше това, но той беше най-точният, най-взискателният и непоносимо прям човек, когото познаваше. И ако той подозираше, че Джо може да се обърне към друг доставчик и ако това може да се случи само след като тя продаде…

— Ти смяташ, че можеш да изгубиш „Милано“ като клиенти?

— Много добре зная, че това ще се случи, но също така зная на кого ще трябва да бъда задължен за това.

Застинала на място, тя го гледаше в очите. Откъде би могъл да научи толкова скоро, че тя е готова да продаде „Константин“? Беше невероятно!

— Откъде разбра, че аз…

На вратата пак се почука. В очите на Тор проблеснаха опасни пламъчета.

— Той е много упорит, нали?

Андреа прикри тревогата си зад лека усмивка.

— Зная, че е глупаво, но хората, които чукат на тази врата, обикновено желаят да говорят с мен. Надявам се, че имаш обяснение защо той да не може да го направи?

— Да, имам. — Тор открехна вратата цели двадесет сантиметра. — Какво има?

— Е, кара миа…

Андреа с мъка се сдържа да не избухне в смях. Нещата бяха много сериозни, но самият Джо никак не бе склонен да ги приема като такива.

— Да? — попита тя.

— Ще те видя по-късно, но кога? Ти забрави кажеш мен!

— Утре. Тук. В девет.

— Добре. Ще види утре. Тук в девет. — Изпод мишницата на Тор надникна угрижената физиономия на Джо. — Ти трябва преместиш още папки, да? Нямаш проблеми. Аз грижа се за това още сега.

Този път тя не се сдържа и се засмя.

— Няма нужда, но ти благодаря за вниманието.

— Добре. Адио!

— Довиждане, всичко хубаво, много ми беше приятно и ще се видим по-късно. Много, много по-късно. — Тор хвана вратата, като едва се сдържа да не я затръшне, и я затвори внимателно.

Андреа започна да пренарежда разхвърляните по бюрото й книжа. В стаята явно щеше да се разрази страхотна буря. Въздухът направо пращеше от електрически заряди. Нейният бог на гръмотевиците се завърна при нея разгневен.

— За какво говорехме? — подсети го тя.

— За сметката на Милано.

— Сигурен ли си, че Джо не трябва да присъства на нашия разговор? — сладко се усмихна тя. — В края на краищата, щом касае Милано… — Видя смръщеното му лице и млъкна. Ако беше много, ама много умна, трябваше да се държи много, ама много спокойно. Ще остави тайфуна да вилнее и ще се моли на Господ да остане жива.

— Напоследък — започна Тор — ми се обаждаха няколко пъти по телефона.

Купчината сметки, които тя трупаше пред себе си, растеше.

— Добре, чух. Кой?

— Цезар Милано, например.

Андреа предпазливо го погледна. Нищо чудно бащата на Джо наистина да му се е обадил и продажбата на „Константин“ да няма нищо общо с посещението на викинга.

— Е, и? — подкани го тя.

— За първи път през живота ми бях обвинен в мошеничество. И това не ми хареса.

На вратата пак се почука, този път плахо, и Андреа за малко не извика от изненада. Тор я изгледа с присвити очи, отиде до вратата и небрежно се облегна на нея.

— Сигурен ли си, че тук няма някакво недоразумение? — възрази тя. — Не мога да повярвам, че Цезар действително те е обвинил в лъжа.

От очите му лъхна мраз.

— Той смята точно това и твърдя, че моите цени са свръхвисоки, а качеството — свръхниско. И понеже скъпоценната му Андреа в никакъв случай не може да е виновната, аз съм лъжливото овчарче.

— Ще говоря с…

— Получих също така оплаквания от нашите магазини. — Чукането по вратата се засили, но Тор не му обърна внимание. — Искаш ли да отгатнеш какви?

— Не. — Нямаше нужда да гадае, защото знаеше със сигурност.

— Все пак ще ти кажа.

— Е, кара миа! — дочу се приглушен глас. Тор още по-твърдо намести рамото си върху вратата, като я притисна с тежестта си.

— Стоката, която моите магазини получават напоследък, е от ниско качество, разходите нараснаха, а продажбите намаляха. — Бе намръщен. Добре дошли в нашия отбор, помисли тя. — Ти ни доставяш зеленчуци — продължаваше викингът. — Всички наши зеленчуци. Понеже ние не можем да ги купуваме от другаде, нашето качество отразява твоето качество. А нашите цени отразяват твоите цени. И това отражение е грозно. Много грозно, скъпа моя.

Дръжката на вратата се завъртя.

— Андреа, ти отвори, моля!

— Андреа няма да отвори, моля! — изрева Тор. Извади от джоба си плътен лист хартия, разгърна го и го хвърли на бюрото. Добре подредената пирамида от сметки се разсипа с меко шумолене. — Обясни ми това, ако можеш.

Тя вдигна листа и го разгледа с любопитство.

— Графика на цени ли е? Прилича ми на…

По дяволите! Това явно бе графика на нейните цени за изминалата година. Всичките червени линии пълзяха нагоре, което означаваше, че цените далеч не са най-изгодните. Но това нямаше нищо общо с продажбата на „Константин“. Тя си отдъхна. Не за дълго обаче.

Тор се откъсна от вратата и тръгна към нея — цялото му същество изразяваше едва сдържан гняв.

— Отначало не повярвах. Не мислех, че си способна на такова нещо. Не бих могъл да допусна, че ти надуваш цените.

Тя изпусна листа и скочи.

— За твое сведение, не аз надувам цените!

— И затова ги сравних с тези на друг търговец на едро — продължи Тор, сякаш не я беше чул. Той се наведе застрашително към нея през бюрото. — Толкова си изпреварила конкурентите, че си излязла от пистата.

Тя леко се отдръпна назад.

— Има основателни причини…

— На които току-що бях свидетел! — Загреба с огромната си ръка книжата и ги отмести в края на бюрото. — Ти заговорничиш с Милано! Отново искаш да имаш работа директно с тях и да елиминираш ненужния посредник. — Гласът му се сниши и се превърна в глухо ръмжене. — И ако случайно си забравила, ще ти напомня, че този посредник съм аз, любима! И повярвай, че няма да се помиря с тази загуба. Не се и надявай!

Потискайки пристъпа на страх, тя заобиколи бюрото и застана пред него. Трябваше да я изслуша. Щеше да го принуди!

— Грешиш! — Гласът й звучеше решително. — Грешиш дълбоко!

— Така ли? — Протегна ръка и прокара пръст по бузата й, което предизвика по-скоро нежелана, отколкото неочаквана реакция на лека възбуда.

Отдръпна се, ядосана, че все още е подвластна на чувствата си към него. Очите му потъмняха и главата му се наведе така, че устата му се озова съвсем близо до нейната.

— Докажи ми го.

Само да не беше толкова висок, широкоплещест и мъжествен! Само тя да можеше да се стегне, да овладее обърканите си чувства и да мисля логично!

— Няма никакъв смисъл да ви елиминирам. Вие осигурявате на „Милано“ по-добро обслужване от нас. Вършите го по-бързо и им карате стока денонощно, седем дни в седмицата. Дори доставяте по-богат асортимент, защото изпълнявате специални поръчки, с които ние обикновено не се занимаваме. Освен това ние получаваме от „Торсен“ по-голяма чиста печалба, отколкото бихме имали, ако снабдявахме „Милано“ директно.

— Зная. — Тор се засмя. — Мога да ти покажа като доказателство и фактурите.

— „Милано“ поръчват малки количества — с отчаяние го убеждаваше тя. — Всеки ресторант иска нещо различно, дузина от това, половин дузина от другото. Да изпълниш поръчката им означава да наемеш повече работна ръка, отколкото си заслужава. Докато вие купувате на едро. А понеже обслужвате и магазини, и търговци на дребно, всичко в крайна сметка се урежда идеално. Това напълно ни устройва. Нямаме намерение да прекратяваме договора с вас.

Само че, ако тя продадеше „Константин“ на Джек Максуел, Тор щеше да изгуби „Милано“ като клиент… Но може би дотам нямаше да се стигне, мислеше отчаяно Андреа. Все щеше да й хрумне как да спаси наследството си. Непременно трябваше да стане така!

— Ако не смяташ да прекратиш договора, тогава за какъв дявол…

Вратата се отвори без предупреждение и в стаята нахълта Джо, придружен от Марко, завеждащ пласмента на „Константин“, както и двама едри работници.

— Е-е-е, кара миа… — започна Джо, подозрително оглеждайки стаята.

— Това направо не е за вярване! — измърмори Тор. — Андреа, ние имаме делови разговор. Няма ли при теб място, където човек може да поговори сериозно? Така до никъде няма да стигнем.

— Отиди в кабинета на татко. След две минути ще дойда.

Без да продума, Тор излезе от кабинета й. Андреа изгледа виновната физиономия на Джо и въздъхна.

— Моля за извинение, госпожице Константин — започна Марко и с отвращение изгледа Джо. — Някои тук са решили, че имате нужда от помощ. Личното ми мнение е, че едва ли ще доживея деня, в който ще се наложи да ви спасяват от господин Торсен.

— Благодаря, Марко. — Андреа изчака, докато той и двамата работници излязоха. После строго се обърна към Джо: — Всичко е наред, разбери! Стига си се правил на батко защитник. Тор дойде да обсъдим някои делови въпроси. Той не ми прави нищо лошо.

— И не закача теб? — направо попита Джо, известен със своята непосредственост.

Де да беше така! Андреа затвори очи. Не, съвсем не искаше да мисли за това. Толкова време се бе мъчила да потисне спомените си за времето, прекарано с Тор… Твърде много я болеше да си спомня колко чудесно беше да усеща устните му върху своите, да чувства топлината на неговата обич… Той бе страстен мъж и съумяваше да разпали и нейната страст.

— Не. С това е свършено отдавна.

— Трябва кажеш него. Но аз мисли, че той още влюбен в теб. Може би и ти обичаш го още?

Не, тя не биваше да си позволява да се отдаде на чувствата си! Не и за втори път.

— Грешиш — изрече тя с привидно безразличие.

— Може би да. А може би не. — Забелязал предупредителния й поглед, Джо вдигна ръце в знак, че се предава. — Добре, добре! Сигурна ли си, че не трябвам на тебе тук повече?

— Да, сигурна съм.

Той се вгледа в лицето й.

— Добре. Но внимателна трябва бъдеш, кара миа. Той сърдит. Това не е хубаво.

Тя се помъчи да се усмихне.

— Тор няма да ми причини болка.

— Вече го направил веднъж — сериозно каза Джо. — Е, добре. Аз види теб утре и пак говорим за наш малък проблем, нали?

— Добре — кимна тя.

Доволен, Джо я целуна по връхчето на носа и излезе. Андреа се опря върху бюрото. Днешният ден сякаш гъмжеше от проблеми, като най-сложните й предстоеше да разреши незабавно.

Всички кабинети бяха разположени на втория етаж в сградата и всеки гледаше към главната площадка на тържището. Но баща й си беше избрал ъгловия кабинет. Тя рядко влизаше в царството на Ник и дори смъртта му не промени навиците й.

Обаче Тор явно се чувства като у дома си, кисело отбеляза тя наум. През широките прозорци се виждаше и тържището, и товарната рампа. Той стоеше до прозореца, както правеше и баща й — разкрачен, скръстил ръце на гърдите, и наблюдаваше суматохата долу. Без да се обръща към нея, каза:

— Аз вижда, че твой приятел напуска нас.

— Не може ли без подигравка? — парира тя. — Джо наистина е добър приятел, и то от много години.

— Той е влюбен в теб.

— Той се грижи за мен — поправи го тя. — И не иска да ми се случи нищо лошо, както и аз също желая той да не пострада по какъвто и да е начин.

— Значи си толкова обезпокоена за него, че се погрижи да не му смачкам фасона, така ли?

— Да. — Защо да отрича? Ако беше помолила Джо за помощ, те щяха да се сбият и Джо, разбира се, щеше да си го отнесе. Любопитството й обаче надделя и тя се реши да попита: — А ти щеше ли да му смачкаш фасона?

— Наистина имах подобно намерение, и то съвсем сериозно. — Обърна се към нея.

— Защо?

В очите му проблесна весела искра.

— От необуздан собственически инстинкт.

— Ние с теб вече не сме сгодени — напомни му тя.

— Да, но все още те искам.

Спокойно изговорените думи сякаш увиснаха във въздуха. Андреа беше едновременно потресена, възхитена и изплашена. Ако Тор действително все още ме желае, то е, защото съм предизвикателство за него, реши тя. Ха! Изведнъж му се дощяло да спечели това, което някога бе изпуснал!

— Май трябваше да говорим по работа. Хайде да обсъдим бизнеса — каза тя, избирайки по-малката от двете злини.

Лицето му потъмня и тя се зачуди дали не би било по-добре да се хвърли в прегръдките му… Той се приближи до нея.

— Добре. Дай да го обсъдим. Андреа, ти ни снабдяваш на ненормално високи цени и това трябва да се прекрати. Мога да отида при който и да е от търговците на едро и да получа по-добра стока на по-ниски цени.

Тя тревожно го погледна.

— Ако го направиш, ще изгубиш „Милано“.

— Вярно — кимна той. — Но сметката на „Милано“ много скоро ще престане да ни носи печалба. Намалихме нашия процент, за да им доставим удоволствие. Но между това, което ти плащаме, и това, което получаваме от тях, губим твърде много пари. — Наклони глава и огледа русата жена внимателно. — Защо го правиш? За отмъщение ли? Не забравяй, че ти ми посочи вратата. Така че аз съм този, който би трябвало да търси възмездие.

— Не съм забравила. — Мъчеше се да се овладее. — И за твое сведение, не вдигам цените нарочно.

— Опитай друго, скъпа. Нали проверих. Те са толкова високи, че друго обяснение няма.

Телефонът на бюрото на Ник иззвъня и Андреа изстена. Това вече бе нелепо! Нямаше ли да я оставят на мира поне за малко? Тя грабна слушалката.

— Какво има? — рязко каза Андреа, след това затвори очи и промърмори: — Добре, свържете ме. Господин Томас?

Гласът в слушалката изкрещя и тя беше принудена да я отстрани от ухото си.

— … Но аз обясних на господин Хартсуърт — обърна се с гръб към Тор, — че не мога да приема неговата царевица, защото… Не! Няма да плащам развалени зеленчуци! — Андреа слушаше язвителните забележки на адвоката и с всяка негова дума се ядосваше все повече. — Нямате право! Това е клевета! Ако господин Хартсуърт ми отнеме дори един фермер или брокер, аз… — и без да изслуша отговора, рязко затвори телефона.

— Проблеми ли имаш? — равнодушно попита Тор.

— Мразя този адвокат!

— Аха, значи проблемите са с адвоката.

Тя изстена, осъзнавайки колко много е научил викингът от този ненавременен разговор и заяви троснато:

— Нищо подобно!

Лека усмивка се появи върху устните му. Той пристъпи напред и сложи ръце върху раменете й. Допирът му предизвика приятно усещане. Беше й хубаво. Как можеше обаче той да е толкова лицемерен!

— Ти лъжеш — тихо настоя Тор.

— Нищо подобно! Аз…

— Всеки път, когато измислиш някоя опашата лъжа, не смееш да ме погледнеш в очите.

Тя се насили да откъсне поглед от горното копче на ризата до брадичката му.

— Всичко е наред — съобщи тя на трапчинката. След това погледна носа му. — Дори отлично.

— По-нагоре, мила!

За миг тя зърна искрящите сини очи и не успя да се сдържи:

— Аз не надувам цените. Честна дума! Просто имам малки проблеми със снабдяването… — Млъкна, когато видя насмешливо присвитите му очи и след това призна: — Е, добре. Имам големи проблеми. Не съм бизнесмен като баща ми и фермерите и брокерите го разбират добре. Затова се опитват да ми пробутват боклуци. А изпратеното от Хартсуърт дори не може да се нарече боклук!

— Извика ли инспектори?

— Извиках. — Беше й много трудно да не се поддаде на изкушението да се отпусне в прегръдките му, но се сдържа. — И те са на моя страна. Но ако всеки път започна да съставям протоколи, доставчиците ще ме зарежат. Каквото и да направя, все съм на загуба.

— А какви са техните цени?

Щом бе започнала веднъж, налагаше се да му разкаже всичко. Нали изповедта пречиствала душата? А нейната душа имаше нужда от едно хубаво пролетно почистване…

— Те искат майка си и баща си. И то заради тъпата логика, че щом съм жена, трябва да съм потърпевшата страна. Поне така излиза.

Едната му вежда се вдигна.

— Трудно ми е да повярвам, че твоите доставчици искат да те изместят от бизнеса.

— О, не, няма такова нещо. — На устата й се появи горчива усмивка. — Моите конкуренти са тези, които искат да ми отнемат бизнеса и използват всеки долен трик, който им хрумне. А доставчиците само ми пробутват гнили бананови кори на космически цени.

— Добре, това обяснява високите ти цени. А сега ми обясни какво правеше тук Милано.

Андреа го гледаше мълчаливо и по лицето й се разливаше нежна руменина. Какво да му отговори? Най-сетне измисли причина и се хвана за нея като удавник за сламка:

— Той дойде да ме види. Цялото им семейство са мои приятели, нали знаеш?

— Е, и?

Тя се сети за прегръдката на Джо, която бе направила такова силно впечатление на Тор.

— Това са си лични отношения. — Андреа сведе поглед и опита да се усмихне хем невинно, хем изкусително като Мона Лиза.

— Отново криеш очите си — отбеляза той. — Следователно, не става дума за лични отношения, а за бизнес, нали?

Тревожният й поглед срещна неговия.

— Аз… Той… Ти…

— Значи, бизнес — със задоволство каза той. — Прекрасно. А сега малко по-подробно, ако обичаш, любима.

Боже, какво да му каже?

— Това не те засяга.

— Засяга ме, защото той ми е клиент. И защото ти си мой доставчик. Но най-вече, защото твоите проблеми се отразяват негативно на моя бизнес.

Да го вземат мътните заедно с неговата логика! Накъдето и да се обърнеше, той я притискаше с нови аргументи. Каква чудесна двойка бяха Тор и Томас! Този по-долен от най-долните типове, по-гаден и от най-гадното влечуго, по-лепкав и от най-лепкавата муха, адвокат! Ала двамата си приличаха по това, че избираха някоя проста истина и я превръщаха в гнусна лъжа. Какъв шанс имаше тя с тези акули?

Стисна устни. Тор можеше да я принуди да признае за заема на баща си само ако я подложеше на физически мъчения. В никакъв случай не биваше да му казва и за предложението на Максуел да купи „Константин“!

— Та какво искаше да кажеш? — подкани я викингът.

— Добре, де. Говорихме по делови въпроси. Той ми поиска обяснение за лошото качество на зеленчуците. Обясних му същото, което и на теб.

— И той?

— Той ме посъветва същото, което и ти.

— Това не е всичко. Говори!

Обхвана я пристъп на отчаяние. Откъде ли се е досетил? И откъде да намери сили да се овладее?

— Имам куп… сметки, които трябва да платя до идната сряда… и изобщо… — Събра целия си кураж и се постара да каже небрежно и с безразличие: — Започвам да се замислям дали да не… продам „Константин“.

— Ка-а-кво?! — изрева „Богът на гръмотевиците“.

Разбира се, друга реакция от него не можеше и да се очаква. Тя се изкашля и започна отново:

— Сериозно обмислям…

— Това го чух! — сряза я той. — Просто не мога да повярвам! Или използваш претекста, че финансовото състояние на фирмата е тежко, за да се отървеш от нея?

— Нали си гениален… — отвърна му тя и упорито дигна брадичка. — Позна!

— Зная много добре колко труд си вложила, за да запазиш „Константин“ след смъртта на баща си. Работата не те плаши. Което явно означава, че според теб да продадеш „Константин“ е най-добрият изход.

— Да пукнеш дано!

— Аха, познал съм. Преминаваме към точка втора. Ако ти посоча начин нещата да се уредят така, че да не ти се налага да продаваш фирмата, какво би сторила?

— Ще съм ти благодарна.

Ръцете му се отпуснаха върху раменете й.

— Само благодарна? И нищо повече?

Тя вече бе забелязала капана и направи последен опит да го избегне.

— Всъщност бих попитала какво ще спечелиш ти от това.

— Умен въпрос. А отговорът е — искам да защитя моите пазари.

— Само това ли?

— Искам и да запазя „Милано“ като клиенти.

— Още нещо? — скептично се усмихна тя.

Тор наведе глава към нея и топлият му дъх докосна бузата й.

— Теб!

Андреа се отдръпна.

— Забрави. Аз не съм част от сделката.

Лицето му стана мрачно.

— Колко си подозрителна! Винаги търсиш користни мотиви.

— Защото си ми дал добър урок за цял живот.

— Не е вярно! — възкликна той. — Урокът беше от баща ти! Тъкмо той винаги поставяше „Константин“ над всичко, дори над щастието на собствената си дъщеря!

Ръцете й се свиха в юмруци. Много би искала да може да опровергае това твърдение. И страдаше, че не е в състояние да го направи. Защото Тор бе прав…

— Да не си посмял да изречеш лоша дума за баща ми! Ако не беше той, нямаше и да помиришеш клиент като „Милано“! Кой ти е крив, че си прекалено алчен?

— Какво искаш да кажеш? — Пристъпи към нея. Тя нямаше да отстъпи, нямаше да се огъне под заплахата на яростта, бушуваща в очите му. Андреа погледна право в тях и отвърна с цялата сила на собствения си гняв и обида, трупани цяла година:

— Миналата година си се опитал да накараш „Милано“ да скъсат договора с „Константин“ и да те направят свой доставчик! Като видя обаче, че това няма да стане, и си принуден да работиш с нас, ти реши да използваш мен. Нашият годеж ти осигуряваше най-изгодната сделка, каквато можеше да ти предложи Ник.

На устата му се появи студена усмивка.

— Забравяш една подробност. Независимо от всички делови съображения аз те исках. И още те искам. Не знам при какви условия ще те получа, но това неизбежно ще стане!

— На никакви! — рязко отвърна тя. — Вече не съм пионка в деловите ти игри! Никога повече няма да бъда!

— Ще видим. — Отиде до прозореца и погледна към товарната рампа. — Да се върнем към твоя проблем. Засега брокерите и фермерите смятат „Константин“ за източник на лесни пари. Те не те уважават. А ти нямаш защитник и си лесна плячка за всеки.

— Добре, продължавай да наливаш масло в огъня и ще видим докъде ще стигнем! — заяде се тя, макар и доволна, че отново говорят за бизнес. С това щеше някак да се справи. Но ако преминеха към другата тема — за отношенията им, щеше да бъде безсилна да се справи с положението. Страхуваше се от докосванията на викинга, от усещанията, които предизвикваше у нея, изобщо — от всичко, което можеше да я принуди да издаде чувствата си към Тор.

— Освен това имаш конкуренти, които всеки ден откъсват от пазара ти по малко. — Той се обърна и я погледна право в очите. — Тяхната цел обаче не си ти, а аз и моята мрежа магазини, която ти осигурява най-големия пласмент. И те няма да се спрат пред нищо.

Андреа се помъчи да изглежда равнодушна.

— Доколкото разбирам, те са идвали при теб с определени предложения. Може би трябва да се споразумееш с някой от тях.

Той поклати глава.

— Не. Но ти си права, че наистина съм алчен и искам да притежавам всичко — и добри цени при закупуване на зеленчуци, и „Милано“. — Млъкна за миг и после добави: — А желая и теб.

— Май вече опипахме тази почва. Но тя е твърде камениста и в никакъв случай няма да даде плодове.

— Сигурна ли си? Не забравяй, че името Торсен означава много. — Говореше бавно, като наблягаше на всяка дума. — Ние се ползваме с авторитет, какъвто ти нямаш. Нито един брокер не би посмял да ми пробута стока второ качество. И нито един фермер.

От нетърпение тя пристъпваше от крак на крак.

— Е, какво предлагаш? Лично да се обадиш на всеки брокер и фермер, които ме снабдяват?

— Разбира се.

— И какво ще кажеш? — упорстваше тя. — Че ако пак изиграят някой номер на Андреа Константин, царевицата на някой от тях ще стане на пуканки ли?

Тор се усмихна.

— Горе-долу позна. Просто ще обясня, че царевицата действително ще стане на пуканки, ако посмеят пак да изиграят някой номер на госпожа Андреа Торсен.